Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

Съвпаденията между Националната и Републиканската дивизия категорично определят тъждествеността на двете дивизии. В този смисъл, изглежда ненужно да се привеждат допълнителни основания. Наред със съвпаденията обаче, съществуват и няколко спортни прилики между дивизиите. Доколкото те са свързани с темата, ще ги изложим накратко.

1. В самото начало наименованията на двете дивизии били еднакви.

Илюстрация 26

Илюстрация 26

През август 1948г., преди учредяване на Републиканската дивизия, статиите в „Народен спорт” без изключение ползвали термина „национална футболна дивизия”. Същият термин ползвал и варненският „Народно дело”, при това след именуването на дивизията „републиканска”. През септември 1948г. вестникът писал под заглавие „За националната дивизия”: „В редакцията ни се получават статии за основаната вече Национална футболна дивизия, в която участвува само един варненски представител…”. (ил. 26)

От своя страна, известният журналист Стефан Нойков в течение на целия сезон 1948/49г. наричал по страниците на „Изгрев” Републиканската дивизия „нацдивизията”.

2. Между двете дивизии съществуват значими прилики на ниво „клубен състав”.

От клубовете, членували в Националната дивизия през трите й сезона, в Републиканската били представени през 1948/49г.:

  • от София: Левски (вече „Пощенски спортен клуб „Левски”), Славия (вече „Славия 45”), ЖСК (вече „Локомотив”), ФК13 (чийто институционален продължител бил „Спартак”), АС23 и Шипка (имащи институционално продължение в „Септември при ЦДВ”);
  • Тича и Владислав от Варна (имащи институционално продължение в „ТВП”);
  • Черноморец Бургас (като „Любислав”);
  • Спортклуб Пловдив (като „Славия-Ченгелов”).

На практика, само три клуба, които членували в Националната дивизия, не били представени в Републиканската през 1948/49г.: Левски Русе, Ботев Пловдив, Георги Дражев Ямбол.

3. Между Националната и Републиканската дивизии имало прилики не само на ниво „клубове”, но и „играчи/отбори”. Осемгодишната пауза означавала, че имало немалко играчи, състезавали се както в Националната дивизия, така и в Републиканската (най-често в същия отбор).

Например, през 1948/49г. в Левски София това били: Стефан Методиев, капитан на отбора (състезавал се за същия отбор през сезон 1937/38г. в Националната дивизия), Апостол Соколов (състезавал се през 1939/40г.), Атанас Динев (състезавал се през 1939/40г.), Димитър Дойчинов (състезавал се през трите сезона на нацдивизията), Любомир Алдев (състезавал се през трите сезона на нацдивизията).

През сезон 1948/49г. в Левски София бил и Георги Пачеджиев – състезавал се в нацдивизията през 1938/39г. и 1939/40г. с тима на АС23.

В Локомотив София през сезон 1948/49г. имало четирима играчи, които се състезавали за същия отбор и в Националната дивизия – Асен Милушев, Златко Тодоров, Крум Милев, Стою Недялков (капитан и на двата отбора).

През сезон 1948/49г. в Локомотив София имало и играчи, които също се състезавали в Националната дивизия, но за други тимове: Вучко Йорданов (играл за АС23 през 1938/39г. и 1939/40г.), Любомир Стамболиев (играл за Левски София през трите сезона на нацдивизията), Стоян Орманджиев (играл за Владислав Варна през трите сезона на нацдивизията).

 

Най-впечатляващ е примерът със Спортклуб Пловдив. Осем от играчите, състезавали се през 1939/40г. в нацдивизията, продължавали да бъдат в този отбор и през 1948/49г. (в Републиканската): Иван Лазаров, Христо Бъчваров, Стефан Паунов, Георги Киров, Борис Белков, Аспарух Караянев, Методи Караянев и Атанас Тодоров. На практика, през 1948/49г. бил същият отбор, както през 1939/40г. И още: той играел в същите цветове, със същия дизайн на екипите, включително и изписаната на гърдите буква „С” в църковнославянски шрифт.

Наред с приликите на ниво „клубове” и „играчи/отбори”, логично е да се допусне още една прилика между Националната и Републиканската дивизия. А именно: привържениците на тимовете, играещи в нацдивизията, продължавали да бъдат привърженици на същите свои тимове – вече в Републиканската дивизия.

Това изглежда най-реалистичната вероятност: хората, поддържащи през 1940г. Левски София или ЖСК София, най-вероятно не са изменили на своите пристрастия осем години по-късно. Няма никаква футболна причина да се случи нещо друго.

Разбира се, през тези осем години Левски и ЖСК претърпели естествените промени в своите отбори, но имало ядро от играчи, които продължавали да се състезават за тези отбори. Да не говорим за Спортклуб Пловдив – който на практика бил същият отбор.

На фона на казаното, логичен е изводът, че както през 1937-40г., така и през 1948г., една и съща била цялостната футболна ситуация. И в двата случая идентична била организационната структура на надпреварата, а значими прилики съществували по отношение на клубове, отбори, привърженици.

Оставете Вашият коментар