Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 15 Април

1927г. Тодор Бечиров - българин, вратар; играл в Ботев (Пловдив) (1943/45), Ударник (Пловдив) (1947/48), Динамо (Пловдив) (1949/50), Локомотив (Пловдив) (1951/56, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 72/0; Бронзов медалист от Държавното първенство (1943); Мачове/голове в националния отбор: 1/0; бивш международен съдия (1957/74) - ръководи 99 мача в „А” група и 126 международни срещи; Съдия на ФИФА (1963/74); участник на СП Мексико'70; носител на златната значка на ФИФА (1968) и Златна свирка на ФИФА (1970); Съдия №1 на България (1966/67, 1970/71)

1960г. Емил Димитров - българин, защитник; играл в Червено знаме (Павликени) (1979/82, Б група), Етър (Велико Търново) (1982/89, А група), ЦСКА (София) (1989/91-есен, А група), Енкьопинг (Швеция) (1992-пролет), Локомотив (Пловдив) (1992/94-есен, А група), Локомотив (София) (1995-пролет/96, А група); Мачове/голове в А група: 308/17; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 48/0; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 25.11.1992 срещу Локомотив (Горна Оряховица) (0:1); Шампион на България (1990), вицешампион (1991), бронзов медалист (1989); Носител на Купата на Българи (1992); Носител на Суперкупата на България (1989); Мачове/голове за националния отбор: 7/0; Мачове/голове за олимпийския национален отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 4/0; треньор на Локомотив (София) - помощник (1995/97-есен, 1998/00, А група) и старши-треньор (1997-пролет, 2001, 2002/03, А група), Белите орли (Плевен), Конеляно (Герман) (2003/05, Б група), Етър (Велико Търново), Монтана; Бронзов медалист (1996)

1978г. Жеко Димитров - българин, полузащитник; юноша на Локомотив (Пловдив); играл в Локомотив (Пловдив) (1995/96, А група), Берое (Стара Загора) (1996/97, В група), Берое 2000 (Казанлък) (1999-есен, Б група), Олимпик-Берое (Стара Загора) (2000-пролет, А група), Слънчев бряг (Несебър) (2000/01, Б група), Сокол (Марково); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 3/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 08.11.1995 срещу Гигант (Белене) (4:0)

1909г. Иван Мандалиев (15.04.1909 - 15.02.1986) - българин, играл в Караджа (Пловдив), Пловдивски Спортклуб; председател и секретар на Пловдивски Спортклуб, участник в управата на Локомотив (Пловдив)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

Съвпаденията между Националната и Републиканската дивизия категорично определят тъждествеността на двете дивизии. В този смисъл, изглежда ненужно да се привеждат допълнителни основания. Наред със съвпаденията обаче, съществуват и няколко спортни прилики между дивизиите. Доколкото те са свързани с темата, ще ги изложим накратко.

1. В самото начало наименованията на двете дивизии били еднакви.

Илюстрация 26

Илюстрация 26

През август 1948г., преди учредяване на Републиканската дивизия, статиите в „Народен спорт” без изключение ползвали термина „национална футболна дивизия”. Същият термин ползвал и варненският „Народно дело”, при това след именуването на дивизията „републиканска”. През септември 1948г. вестникът писал под заглавие „За националната дивизия”: „В редакцията ни се получават статии за основаната вече Национална футболна дивизия, в която участвува само един варненски представител…”. (ил. 26)

От своя страна, известният журналист Стефан Нойков в течение на целия сезон 1948/49г. наричал по страниците на „Изгрев” Републиканската дивизия „нацдивизията”.

2. Между двете дивизии съществуват значими прилики на ниво „клубен състав”.

От клубовете, членували в Националната дивизия през трите й сезона, в Републиканската били представени през 1948/49г.:

  • от София: Левски (вече „Пощенски спортен клуб „Левски”), Славия (вече „Славия 45”), ЖСК (вече „Локомотив”), ФК13 (чийто институционален продължител бил „Спартак”), АС23 и Шипка (имащи институционално продължение в „Септември при ЦДВ”);
  • Тича и Владислав от Варна (имащи институционално продължение в „ТВП”);
  • Черноморец Бургас (като „Любислав”);
  • Спортклуб Пловдив (като „Славия-Ченгелов”).

На практика, само три клуба, които членували в Националната дивизия, не били представени в Републиканската през 1948/49г.: Левски Русе, Ботев Пловдив, Георги Дражев Ямбол.

3. Между Националната и Републиканската дивизии имало прилики не само на ниво „клубове”, но и „играчи/отбори”. Осемгодишната пауза означавала, че имало немалко играчи, състезавали се както в Националната дивизия, така и в Републиканската (най-често в същия отбор).

Например, през 1948/49г. в Левски София това били: Стефан Методиев, капитан на отбора (състезавал се за същия отбор през сезон 1937/38г. в Националната дивизия), Апостол Соколов (състезавал се през 1939/40г.), Атанас Динев (състезавал се през 1939/40г.), Димитър Дойчинов (състезавал се през трите сезона на нацдивизията), Любомир Алдев (състезавал се през трите сезона на нацдивизията).

През сезон 1948/49г. в Левски София бил и Георги Пачеджиев – състезавал се в нацдивизията през 1938/39г. и 1939/40г. с тима на АС23.

В Локомотив София през сезон 1948/49г. имало четирима играчи, които се състезавали за същия отбор и в Националната дивизия – Асен Милушев, Златко Тодоров, Крум Милев, Стою Недялков (капитан и на двата отбора).

През сезон 1948/49г. в Локомотив София имало и играчи, които също се състезавали в Националната дивизия, но за други тимове: Вучко Йорданов (играл за АС23 през 1938/39г. и 1939/40г.), Любомир Стамболиев (играл за Левски София през трите сезона на нацдивизията), Стоян Орманджиев (играл за Владислав Варна през трите сезона на нацдивизията).

 

Най-впечатляващ е примерът със Спортклуб Пловдив. Осем от играчите, състезавали се през 1939/40г. в нацдивизията, продължавали да бъдат в този отбор и през 1948/49г. (в Републиканската): Иван Лазаров, Христо Бъчваров, Стефан Паунов, Георги Киров, Борис Белков, Аспарух Караянев, Методи Караянев и Атанас Тодоров. На практика, през 1948/49г. бил същият отбор, както през 1939/40г. И още: той играел в същите цветове, със същия дизайн на екипите, включително и изписаната на гърдите буква „С” в църковнославянски шрифт.

Наред с приликите на ниво „клубове” и „играчи/отбори”, логично е да се допусне още една прилика между Националната и Републиканската дивизия. А именно: привържениците на тимовете, играещи в нацдивизията, продължавали да бъдат привърженици на същите свои тимове – вече в Републиканската дивизия.

Това изглежда най-реалистичната вероятност: хората, поддържащи през 1940г. Левски София или ЖСК София, най-вероятно не са изменили на своите пристрастия осем години по-късно. Няма никаква футболна причина да се случи нещо друго.

Разбира се, през тези осем години Левски и ЖСК претърпели естествените промени в своите отбори, но имало ядро от играчи, които продължавали да се състезават за тези отбори. Да не говорим за Спортклуб Пловдив – който на практика бил същият отбор.

На фона на казаното, логичен е изводът, че както през 1937-40г., така и през 1948г., една и съща била цялостната футболна ситуация. И в двата случая идентична била организационната структура на надпреварата, а значими прилики съществували по отношение на клубове, отбори, привърженици.

Оставете Вашият коментар