Съвпаденията между Националната и Републиканската дивизия категорично определят тъждествеността на двете дивизии. В този смисъл, изглежда ненужно да се привеждат допълнителни основания. Наред със съвпаденията обаче, съществуват и няколко спортни прилики между дивизиите. Доколкото те са свързани с темата, ще ги изложим накратко.
1. В самото начало наименованията на двете дивизии били еднакви.
Илюстрация 26
През август 1948г., преди учредяване на Републиканската дивизия, статиите в „Народен спорт” без изключение ползвали термина „национална футболна дивизия”. Същият термин ползвал и варненският „Народно дело”, при това след именуването на дивизията „републиканска”. През септември 1948г. вестникът писал под заглавие „За националната дивизия”: „В редакцията ни се получават статии за основаната вече Национална футболна дивизия, в която участвува само един варненски представител…”. (ил. 26)
От своя страна, известният журналист Стефан Нойков в течение на целия сезон 1948/49г. наричал по страниците на „Изгрев” Републиканската дивизия „нацдивизията”.
2. Между двете дивизии съществуват значими прилики на ниво „клубен състав”.
От клубовете, членували в Националната дивизия през трите й сезона, в Републиканската били представени през 1948/49г.:
- от София: Левски (вече „Пощенски спортен клуб „Левски”), Славия (вече „Славия 45”), ЖСК (вече „Локомотив”), ФК13 (чийто институционален продължител бил „Спартак”), АС23 и Шипка (имащи институционално продължение в „Септември при ЦДВ”);
- Тича и Владислав от Варна (имащи институционално продължение в „ТВП”);
- Черноморец Бургас (като „Любислав”);
- Спортклуб Пловдив (като „Славия-Ченгелов”).
На практика, само три клуба, които членували в Националната дивизия, не били представени в Републиканската през 1948/49г.: Левски Русе, Ботев Пловдив, Георги Дражев Ямбол.
3. Между Националната и Републиканската дивизии имало прилики не само на ниво „клубове”, но и „играчи/отбори”. Осемгодишната пауза означавала, че имало немалко играчи, състезавали се както в Националната дивизия, така и в Републиканската (най-често в същия отбор).
Например, през 1948/49г. в Левски София това били: Стефан Методиев, капитан на отбора (състезавал се за същия отбор през сезон 1937/38г. в Националната дивизия), Апостол Соколов (състезавал се през 1939/40г.), Атанас Динев (състезавал се през 1939/40г.), Димитър Дойчинов (състезавал се през трите сезона на нацдивизията), Любомир Алдев (състезавал се през трите сезона на нацдивизията).
През сезон 1948/49г. в Левски София бил и Георги Пачеджиев – състезавал се в нацдивизията през 1938/39г. и 1939/40г. с тима на АС23.
В Локомотив София през сезон 1948/49г. имало четирима играчи, които се състезавали за същия отбор и в Националната дивизия – Асен Милушев, Златко Тодоров, Крум Милев, Стою Недялков (капитан и на двата отбора).
През сезон 1948/49г. в Локомотив София имало и играчи, които също се състезавали в Националната дивизия, но за други тимове: Вучко Йорданов (играл за АС23 през 1938/39г. и 1939/40г.), Любомир Стамболиев (играл за Левски София през трите сезона на нацдивизията), Стоян Орманджиев (играл за Владислав Варна през трите сезона на нацдивизията).
Най-впечатляващ е примерът със Спортклуб Пловдив. Осем от играчите, състезавали се през 1939/40г. в нацдивизията, продължавали да бъдат в този отбор и през 1948/49г. (в Републиканската): Иван Лазаров, Христо Бъчваров, Стефан Паунов, Георги Киров, Борис Белков, Аспарух Караянев, Методи Караянев и Атанас Тодоров. На практика, през 1948/49г. бил същият отбор, както през 1939/40г. И още: той играел в същите цветове, със същия дизайн на екипите, включително и изписаната на гърдите буква „С” в църковнославянски шрифт.
Наред с приликите на ниво „клубове” и „играчи/отбори”, логично е да се допусне още една прилика между Националната и Републиканската дивизия. А именно: привържениците на тимовете, играещи в нацдивизията, продължавали да бъдат привърженици на същите свои тимове – вече в Републиканската дивизия.
Това изглежда най-реалистичната вероятност: хората, поддържащи през 1940г. Левски София или ЖСК София, най-вероятно не са изменили на своите пристрастия осем години по-късно. Няма никаква футболна причина да се случи нещо друго.
Разбира се, през тези осем години Левски и ЖСК претърпели естествените промени в своите отбори, но имало ядро от играчи, които продължавали да се състезават за тези отбори. Да не говорим за Спортклуб Пловдив – който на практика бил същият отбор.
На фона на казаното, логичен е изводът, че както през 1937-40г., така и през 1948г., една и съща била цялостната футболна ситуация. И в двата случая идентична била организационната структура на надпреварата, а значими прилики съществували по отношение на клубове, отбори, привърженици.
