Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 24 Ноември

1951г. Альоша Димитров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1974/77, А група), Академик (София) (1977/79, 1980/81, А група; 1979/80, Б група), ЦСКА (София) (1981/82, А група), Спартак (Плевен) (1982/83, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 46/9; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Шампион на България (1982); Мачове/голове в Б националния отбор: 2/0; национален селекционер на юноши до 16 години; треньор на Левски (София) - ДЮШ, ЦСКА (София) - ДЮШ, Септември (София)

2005г. Починал Васко - Металиката - изтъкнат привърженик на Локомотив (Пловдив)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от
Илюстрация 20

Илюстрация 20

На 21 август 1948г. „Народен спорт” публикувал статия, озаглавена „Създава се републиканска футболна дивизия и пет зонови дивизии”: „Пристъпвайки към прилагане мерките за подобрение на българския футбол, в заседанието си от 19 август т.г., ЦФК реши създаването на Републиканска футболна дивизия и пет зонови дивизии. Комитетът определи и конкретните състави на дивизиите. В това отношение той се ръководеше от състоянието на футбола в съответните спортни центрове и от условията там. По тези именно съображения, центрове като Плевен, Русе, Стара Загора, Габрово, не се включват в състава на Републиканската дивизия, а остават в съответните зонови дивизии.” (ил. 20)

Въвеждането на Републиканска футболна дивизия било предшествано от близо двугодишни обсъждания – официални и неофициални. Статиите, които „Народен спорт” публикувал през август 1948г., почти без изключение изтъквали положителния ефект от нея. Разбира се, нямало и намек, че дивизията, чието учредяване предстояло, може да е наследник на онази от 1937-40г. Макар през цялото време да била наричана именно по този начин – „национална футболна дивизия” (ил. 21-23)

Илюстрация 21

Илюстрация 21

Илюстрация 22

Илюстрация 22

Илюстрация 23

Илюстрация 23

 

Основният мотив за въвеждане на национална дивизия съвпадал с онзи отпреди десетина години – да се повдигне нивото на българския футбол. Както и преди десетина години, главните опасения били свързани с разходите на клубовете.

Най-сетне, както и през 1937г., имало отрицатели на дивизията – те произхождали от клубовете, които щели да останат извън нея при формирането й.

Републиканската дивизия обхванала 10 отбора. Те били определени от върховния орган, администриращ футбола – Централния футболен комитет при Народния физкултурен съюз.

Определянето на 10-те члена на Републиканската дивизия станало на квотен принцип, базирайки се върху класирането в местните първенства за сезон 1947/48г. Това били, от София:

  • Левски, първенец на І-ва софийска група за 1947/48г.;
  • Септември при ЦДВ, класирал се на второ място в І-ва софийска група;
  • Спартак, на трето място в І-ва софийска група;
  • Славия, на четвърто място в І-ва софийска група;
  • Локомотив, на пето място в І-ва софийска група, носител на Купата на съветската войска.

Останалите тимове били извънстолични:

  • Славия-Ченгелов Пловдив, първенец на Пловдивската областна група;
  • ТВП Варна, първенец на Варненската областна група;
  • Бенковски-Спортист Видин, първенец на Врачанската областна група;
  • Марек Дупница, първенец на Софийската областна група;
  • Любислав Бургас, първенец на Бургаската областна група.

Титлата в Републиканската футболна дивизия за сезон 1948/49г. извоювал Левски София (ил.24, 25).

Илюстрация 24

Илюстрация 24

Илюстрация 25

Илюстрация 25

 

По данни на пресата, мачовете в дивизията отново се радвали на огромен интерес. Например, средната домакинска посещаемост на Славия-Ченгелов била около 10 000 души!

Оставете Вашият коментар