Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 15 Април

1927г. Тодор Бечиров - българин, вратар; играл в Ботев (Пловдив) (1943/45), Ударник (Пловдив) (1947/48), Динамо (Пловдив) (1949/50), Локомотив (Пловдив) (1951/56, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 72/0; Бронзов медалист от Държавното първенство (1943); Мачове/голове в националния отбор: 1/0; бивш международен съдия (1957/74) - ръководи 99 мача в „А” група и 126 международни срещи; Съдия на ФИФА (1963/74); участник на СП Мексико'70; носител на златната значка на ФИФА (1968) и Златна свирка на ФИФА (1970); Съдия №1 на България (1966/67, 1970/71)

1960г. Емил Димитров - българин, защитник; играл в Червено знаме (Павликени) (1979/82, Б група), Етър (Велико Търново) (1982/89, А група), ЦСКА (София) (1989/91-есен, А група), Енкьопинг (Швеция) (1992-пролет), Локомотив (Пловдив) (1992/94-есен, А група), Локомотив (София) (1995-пролет/96, А група); Мачове/голове в А група: 308/17; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 48/0; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 25.11.1992 срещу Локомотив (Горна Оряховица) (0:1); Шампион на България (1990), вицешампион (1991), бронзов медалист (1989); Носител на Купата на Българи (1992); Носител на Суперкупата на България (1989); Мачове/голове за националния отбор: 7/0; Мачове/голове за олимпийския национален отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 4/0; треньор на Локомотив (София) - помощник (1995/97-есен, 1998/00, А група) и старши-треньор (1997-пролет, 2001, 2002/03, А група), Белите орли (Плевен), Конеляно (Герман) (2003/05, Б група), Етър (Велико Търново), Монтана; Бронзов медалист (1996)

1978г. Жеко Димитров - българин, полузащитник; юноша на Локомотив (Пловдив); играл в Локомотив (Пловдив) (1995/96, А група), Берое (Стара Загора) (1996/97, В група), Берое 2000 (Казанлък) (1999-есен, Б група), Олимпик-Берое (Стара Загора) (2000-пролет, А група), Слънчев бряг (Несебър) (2000/01, Б група), Сокол (Марково); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 3/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 08.11.1995 срещу Гигант (Белене) (4:0)

1909г. Иван Мандалиев (15.04.1909 - 15.02.1986) - българин, играл в Караджа (Пловдив), Пловдивски Спортклуб; председател и секретар на Пловдивски Спортклуб, участник в управата на Локомотив (Пловдив)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от
Илюстрация 20

Илюстрация 20

На 21 август 1948г. „Народен спорт” публикувал статия, озаглавена „Създава се републиканска футболна дивизия и пет зонови дивизии”: „Пристъпвайки към прилагане мерките за подобрение на българския футбол, в заседанието си от 19 август т.г., ЦФК реши създаването на Републиканска футболна дивизия и пет зонови дивизии. Комитетът определи и конкретните състави на дивизиите. В това отношение той се ръководеше от състоянието на футбола в съответните спортни центрове и от условията там. По тези именно съображения, центрове като Плевен, Русе, Стара Загора, Габрово, не се включват в състава на Републиканската дивизия, а остават в съответните зонови дивизии.” (ил. 20)

Въвеждането на Републиканска футболна дивизия било предшествано от близо двугодишни обсъждания – официални и неофициални. Статиите, които „Народен спорт” публикувал през август 1948г., почти без изключение изтъквали положителния ефект от нея. Разбира се, нямало и намек, че дивизията, чието учредяване предстояло, може да е наследник на онази от 1937-40г. Макар през цялото време да била наричана именно по този начин – „национална футболна дивизия” (ил. 21-23)

Илюстрация 21

Илюстрация 21

Илюстрация 22

Илюстрация 22

Илюстрация 23

Илюстрация 23

 

Основният мотив за въвеждане на национална дивизия съвпадал с онзи отпреди десетина години – да се повдигне нивото на българския футбол. Както и преди десетина години, главните опасения били свързани с разходите на клубовете.

Най-сетне, както и през 1937г., имало отрицатели на дивизията – те произхождали от клубовете, които щели да останат извън нея при формирането й.

Републиканската дивизия обхванала 10 отбора. Те били определени от върховния орган, администриращ футбола – Централния футболен комитет при Народния физкултурен съюз.

Определянето на 10-те члена на Републиканската дивизия станало на квотен принцип, базирайки се върху класирането в местните първенства за сезон 1947/48г. Това били, от София:

  • Левски, първенец на І-ва софийска група за 1947/48г.;
  • Септември при ЦДВ, класирал се на второ място в І-ва софийска група;
  • Спартак, на трето място в І-ва софийска група;
  • Славия, на четвърто място в І-ва софийска група;
  • Локомотив, на пето място в І-ва софийска група, носител на Купата на съветската войска.

Останалите тимове били извънстолични:

  • Славия-Ченгелов Пловдив, първенец на Пловдивската областна група;
  • ТВП Варна, първенец на Варненската областна група;
  • Бенковски-Спортист Видин, първенец на Врачанската областна група;
  • Марек Дупница, първенец на Софийската областна група;
  • Любислав Бургас, първенец на Бургаската областна група.

Титлата в Републиканската футболна дивизия за сезон 1948/49г. извоювал Левски София (ил.24, 25).

Илюстрация 24

Илюстрация 24

Илюстрация 25

Илюстрация 25

 

По данни на пресата, мачовете в дивизията отново се радвали на огромен интерес. Например, средната домакинска посещаемост на Славия-Ченгелов била около 10 000 души!

Оставете Вашият коментар