Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от
Илюстрация 20

Илюстрация 20

На 21 август 1948г. „Народен спорт” публикувал статия, озаглавена „Създава се републиканска футболна дивизия и пет зонови дивизии”: „Пристъпвайки към прилагане мерките за подобрение на българския футбол, в заседанието си от 19 август т.г., ЦФК реши създаването на Републиканска футболна дивизия и пет зонови дивизии. Комитетът определи и конкретните състави на дивизиите. В това отношение той се ръководеше от състоянието на футбола в съответните спортни центрове и от условията там. По тези именно съображения, центрове като Плевен, Русе, Стара Загора, Габрово, не се включват в състава на Републиканската дивизия, а остават в съответните зонови дивизии.” (ил. 20)

Въвеждането на Републиканска футболна дивизия било предшествано от близо двугодишни обсъждания – официални и неофициални. Статиите, които „Народен спорт” публикувал през август 1948г., почти без изключение изтъквали положителния ефект от нея. Разбира се, нямало и намек, че дивизията, чието учредяване предстояло, може да е наследник на онази от 1937-40г. Макар през цялото време да била наричана именно по този начин – „национална футболна дивизия” (ил. 21-23)

Илюстрация 21

Илюстрация 21

Илюстрация 22

Илюстрация 22

Илюстрация 23

Илюстрация 23

 

Основният мотив за въвеждане на национална дивизия съвпадал с онзи отпреди десетина години – да се повдигне нивото на българския футбол. Както и преди десетина години, главните опасения били свързани с разходите на клубовете.

Най-сетне, както и през 1937г., имало отрицатели на дивизията – те произхождали от клубовете, които щели да останат извън нея при формирането й.

Републиканската дивизия обхванала 10 отбора. Те били определени от върховния орган, администриращ футбола – Централния футболен комитет при Народния физкултурен съюз.

Определянето на 10-те члена на Републиканската дивизия станало на квотен принцип, базирайки се върху класирането в местните първенства за сезон 1947/48г. Това били, от София:

  • Левски, първенец на І-ва софийска група за 1947/48г.;
  • Септември при ЦДВ, класирал се на второ място в І-ва софийска група;
  • Спартак, на трето място в І-ва софийска група;
  • Славия, на четвърто място в І-ва софийска група;
  • Локомотив, на пето място в І-ва софийска група, носител на Купата на съветската войска.

Останалите тимове били извънстолични:

  • Славия-Ченгелов Пловдив, първенец на Пловдивската областна група;
  • ТВП Варна, първенец на Варненската областна група;
  • Бенковски-Спортист Видин, първенец на Врачанската областна група;
  • Марек Дупница, първенец на Софийската областна група;
  • Любислав Бургас, първенец на Бургаската областна група.

Титлата в Републиканската футболна дивизия за сезон 1948/49г. извоювал Левски София (ил.24, 25).

Илюстрация 24

Илюстрация 24

Илюстрация 25

Илюстрация 25

 

По данни на пресата, мачовете в дивизията отново се радвали на огромен интерес. Например, средната домакинска посещаемост на Славия-Ченгелов била около 10 000 души!

Оставете Вашият коментар