Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

Разбира се, спортът не можел да е изключение от другите обществени области. Ето защо там се случвало същото „скъсване с миналото”.

Още през октомври 1944г. със заповед на министъра на вътрешните работи бил създаден нов върховен орган, администриращ спорта – Централен спортен съвет. Заедно с това било сменено дотогавашното ръководство на Българската национална спортна федерация, а нея самата преименували. И макар първоначално да се запазила абревиатурата БНСФ, то буквата „н” вече означавала „народна”.

Същевременно, отричала се всякаква приемственост с дотогавашната БНСФ. Тя и нейните деятели били наричани в пресата с думи, за които „лоши” е слабо определение. Не, избуявало тъй яростно заклеймяване, сякаш ставало дума за хора и институция, отговорни за най-мерзките престъпления против човечеството…

Впрочем, определението „народен” било слагано поголовно. Като че ли нему се вменявала магична сила да заличава дотогавашното, пораждайки напълно нови неща… Ето, БНСФ станала „народна” и нямала нищо общо с дотогавашната ”фашистка”. Спортните области станали „народни спортни области”, вестник „Спорт” – „народен вестник” „Народен спорт”, спортистите станали „народни спортисти”, а спортните клубове – „народни физкултурни дружества” (самото словосъчетание „спортен клуб” изпаднало в немилост, бидейки свързвано с „прогнилото минало”)

Неминуемо, „новото начало” трябвало да засегне и българските клубове. Ето защо, месец след 9 септември започнало принудителното им обединяване. При което, разбира се, се създавали „нови дружества”.

В годините до 1950г. щели да последват няколко вълни от обединения на клубове. И макар pro forma да било афиширано ново начало (ил. 16-19) – то на практика по-големият клуб приобщавал по-малкия. Това било легитимирано по един-единствен, но достатъчен начин – чрез идентификациите на спортната публика и пресата.

Илюстрация 16

Илюстрация 16

Илюстрация 17

Илюстрация 17

Илюстрация 18

Илюстрация 18

Илюстрация 19

Илюстрация 19

Ще дадем пример с нашия клуб.

Както е известно, през юни 1945г. Спортклуб бил обединен с Парчевич. Първоначално името било „С. П. 45” – естествено, „ново дружество”.

Само че през август 1946г. то било наречено от един пловдивски вестник по следния начин – „Любимецът на пловдивската спортна публика, безспорно най-добрият тим в цяла Южна България от десетина години насам.”

Е, очевидно нямало как едно „ново дружество”, „основано” преди година, да има десетгодишна биография!… Очевидно, вестникът директно визирал Спортклуб – най-добре класирал се представител на Южна България в Националната дивизия за сезон 1938/39г., единствен представител на Южна България в Националната дивизия през сезон 1939/40г., първенец на Южнобългарската футболна дивизия (съставена от 8-те най-силни тима на Южна България) през сезон 1940/41г., един от двата най-добре класирали се клубове от Южна България в държавното първенство за сезон 1941/42г., най-добре класирал се клуб от Южна България в държавното първенство за сезон 1945г. (полуфинал).

Два пъти финалист (1940г., 1942г.) и един път полуфиналист (1946г.) в шестте дотогавашни издания на турнира за Купата.

Смятаме, че е очевидно: „С. П. 45” не бил „ново дружество” – макар формално именно така да бил представян. Въпреки новото си име и нов формален статут, Спортклуб бил идентифициран като самия него от страна на един пловдивски вестник, а и от тогавашната преса изобщо (разбира се, и от своите собствени привърженици).

Но не само към Спортклуб била изявявана такава идентификация. По същото време това можело да се види и при други измежду големите български клубове. Въпреки модифицираните им или изцяло променени имена, те продължавали да бъдат припознавани (от спортната публика и пресата) като тях самите.

Защото промените, които търпели, били промени във формата: имената им били сменяни или модифицирани, обединявали ги с различни по-малки клубове, получавайки статут на „народни физкултурни дружества”, обвързвани били с ведомство или профсъюз – ала всичко това били промени във външната форма, „на повърхността”.

Действително обаче, в дълбочина, те оставали същите клубове, защото запазвали своята спортна същност. А именно: запазвали същия представителен отбор и същите привърженици.

Ето защо, благодарение на запазената спортна същност, някои измежду големите български клубове били идентифицирани като тях самите – въпреки вменените им и променящи се формални белези (статут, име).

Изтъкваме това положение при някои от големите клубове във втората половина на 40-те години, защото то би могло да се отнесе и към други типове спортни организации.

По този начин стигнахме до август на 1948г. Изглежда е време да обсъдим случилото се тогава. Всъщност не – крайно време е то да получи своето критично осмисляне.

Оставете Вашият коментар