Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 15 Април

1927г. Тодор Бечиров - българин, вратар; играл в Ботев (Пловдив) (1943/45), Ударник (Пловдив) (1947/48), Динамо (Пловдив) (1949/50), Локомотив (Пловдив) (1951/56, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 72/0; Бронзов медалист от Държавното първенство (1943); Мачове/голове в националния отбор: 1/0; бивш международен съдия (1957/74) - ръководи 99 мача в „А” група и 126 международни срещи; Съдия на ФИФА (1963/74); участник на СП Мексико'70; носител на златната значка на ФИФА (1968) и Златна свирка на ФИФА (1970); Съдия №1 на България (1966/67, 1970/71)

1960г. Емил Димитров - българин, защитник; играл в Червено знаме (Павликени) (1979/82, Б група), Етър (Велико Търново) (1982/89, А група), ЦСКА (София) (1989/91-есен, А група), Енкьопинг (Швеция) (1992-пролет), Локомотив (Пловдив) (1992/94-есен, А група), Локомотив (София) (1995-пролет/96, А група); Мачове/голове в А група: 308/17; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 48/0; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 25.11.1992 срещу Локомотив (Горна Оряховица) (0:1); Шампион на България (1990), вицешампион (1991), бронзов медалист (1989); Носител на Купата на Българи (1992); Носител на Суперкупата на България (1989); Мачове/голове за националния отбор: 7/0; Мачове/голове за олимпийския национален отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 4/0; треньор на Локомотив (София) - помощник (1995/97-есен, 1998/00, А група) и старши-треньор (1997-пролет, 2001, 2002/03, А група), Белите орли (Плевен), Конеляно (Герман) (2003/05, Б група), Етър (Велико Търново), Монтана; Бронзов медалист (1996)

1978г. Жеко Димитров - българин, полузащитник; юноша на Локомотив (Пловдив); играл в Локомотив (Пловдив) (1995/96, А група), Берое (Стара Загора) (1996/97, В група), Берое 2000 (Казанлък) (1999-есен, Б група), Олимпик-Берое (Стара Загора) (2000-пролет, А група), Слънчев бряг (Несебър) (2000/01, Б група), Сокол (Марково); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 3/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 08.11.1995 срещу Гигант (Белене) (4:0)

1909г. Иван Мандалиев (15.04.1909 - 15.02.1986) - българин, играл в Караджа (Пловдив), Пловдивски Спортклуб; председател и секретар на Пловдивски Спортклуб, участник в управата на Локомотив (Пловдив)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

Разбира се, спортът не можел да е изключение от другите обществени области. Ето защо там се случвало същото „скъсване с миналото”.

Още през октомври 1944г. със заповед на министъра на вътрешните работи бил създаден нов върховен орган, администриращ спорта – Централен спортен съвет. Заедно с това било сменено дотогавашното ръководство на Българската национална спортна федерация, а нея самата преименували. И макар първоначално да се запазила абревиатурата БНСФ, то буквата „н” вече означавала „народна”.

Същевременно, отричала се всякаква приемственост с дотогавашната БНСФ. Тя и нейните деятели били наричани в пресата с думи, за които „лоши” е слабо определение. Не, избуявало тъй яростно заклеймяване, сякаш ставало дума за хора и институция, отговорни за най-мерзките престъпления против човечеството…

Впрочем, определението „народен” било слагано поголовно. Като че ли нему се вменявала магична сила да заличава дотогавашното, пораждайки напълно нови неща… Ето, БНСФ станала „народна” и нямала нищо общо с дотогавашната ”фашистка”. Спортните области станали „народни спортни области”, вестник „Спорт” – „народен вестник” „Народен спорт”, спортистите станали „народни спортисти”, а спортните клубове – „народни физкултурни дружества” (самото словосъчетание „спортен клуб” изпаднало в немилост, бидейки свързвано с „прогнилото минало”)

Неминуемо, „новото начало” трябвало да засегне и българските клубове. Ето защо, месец след 9 септември започнало принудителното им обединяване. При което, разбира се, се създавали „нови дружества”.

В годините до 1950г. щели да последват няколко вълни от обединения на клубове. И макар pro forma да било афиширано ново начало (ил. 16-19) – то на практика по-големият клуб приобщавал по-малкия. Това било легитимирано по един-единствен, но достатъчен начин – чрез идентификациите на спортната публика и пресата.

Илюстрация 16

Илюстрация 16

Илюстрация 17

Илюстрация 17

Илюстрация 18

Илюстрация 18

Илюстрация 19

Илюстрация 19

Ще дадем пример с нашия клуб.

Както е известно, през юни 1945г. Спортклуб бил обединен с Парчевич. Първоначално името било „С. П. 45” – естествено, „ново дружество”.

Само че през август 1946г. то било наречено от един пловдивски вестник по следния начин – „Любимецът на пловдивската спортна публика, безспорно най-добрият тим в цяла Южна България от десетина години насам.”

Е, очевидно нямало как едно „ново дружество”, „основано” преди година, да има десетгодишна биография!… Очевидно, вестникът директно визирал Спортклуб – най-добре класирал се представител на Южна България в Националната дивизия за сезон 1938/39г., единствен представител на Южна България в Националната дивизия през сезон 1939/40г., първенец на Южнобългарската футболна дивизия (съставена от 8-те най-силни тима на Южна България) през сезон 1940/41г., един от двата най-добре класирали се клубове от Южна България в държавното първенство за сезон 1941/42г., най-добре класирал се клуб от Южна България в държавното първенство за сезон 1945г. (полуфинал).

Два пъти финалист (1940г., 1942г.) и един път полуфиналист (1946г.) в шестте дотогавашни издания на турнира за Купата.

Смятаме, че е очевидно: „С. П. 45” не бил „ново дружество” – макар формално именно така да бил представян. Въпреки новото си име и нов формален статут, Спортклуб бил идентифициран като самия него от страна на един пловдивски вестник, а и от тогавашната преса изобщо (разбира се, и от своите собствени привърженици).

Но не само към Спортклуб била изявявана такава идентификация. По същото време това можело да се види и при други измежду големите български клубове. Въпреки модифицираните им или изцяло променени имена, те продължавали да бъдат припознавани (от спортната публика и пресата) като тях самите.

Защото промените, които търпели, били промени във формата: имената им били сменяни или модифицирани, обединявали ги с различни по-малки клубове, получавайки статут на „народни физкултурни дружества”, обвързвани били с ведомство или профсъюз – ала всичко това били промени във външната форма, „на повърхността”.

Действително обаче, в дълбочина, те оставали същите клубове, защото запазвали своята спортна същност. А именно: запазвали същия представителен отбор и същите привърженици.

Ето защо, благодарение на запазената спортна същност, някои измежду големите български клубове били идентифицирани като тях самите – въпреки вменените им и променящи се формални белези (статут, име).

Изтъкваме това положение при някои от големите клубове във втората половина на 40-те години, защото то би могло да се отнесе и към други типове спортни организации.

По този начин стигнахме до август на 1948г. Изглежда е време да обсъдим случилото се тогава. Всъщност не – крайно време е то да получи своето критично осмисляне.

Оставете Вашият коментар