Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 15 Април

1927г. Тодор Бечиров - българин, вратар; играл в Ботев (Пловдив) (1943/45), Ударник (Пловдив) (1947/48), Динамо (Пловдив) (1949/50), Локомотив (Пловдив) (1951/56, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 72/0; Бронзов медалист от Държавното първенство (1943); Мачове/голове в националния отбор: 1/0; бивш международен съдия (1957/74) - ръководи 99 мача в „А” група и 126 международни срещи; Съдия на ФИФА (1963/74); участник на СП Мексико'70; носител на златната значка на ФИФА (1968) и Златна свирка на ФИФА (1970); Съдия №1 на България (1966/67, 1970/71)

1960г. Емил Димитров - българин, защитник; играл в Червено знаме (Павликени) (1979/82, Б група), Етър (Велико Търново) (1982/89, А група), ЦСКА (София) (1989/91-есен, А група), Енкьопинг (Швеция) (1992-пролет), Локомотив (Пловдив) (1992/94-есен, А група), Локомотив (София) (1995-пролет/96, А група); Мачове/голове в А група: 308/17; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 48/0; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 25.11.1992 срещу Локомотив (Горна Оряховица) (0:1); Шампион на България (1990), вицешампион (1991), бронзов медалист (1989); Носител на Купата на Българи (1992); Носител на Суперкупата на България (1989); Мачове/голове за националния отбор: 7/0; Мачове/голове за олимпийския национален отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 4/0; треньор на Локомотив (София) - помощник (1995/97-есен, 1998/00, А група) и старши-треньор (1997-пролет, 2001, 2002/03, А група), Белите орли (Плевен), Конеляно (Герман) (2003/05, Б група), Етър (Велико Търново), Монтана; Бронзов медалист (1996)

1978г. Жеко Димитров - българин, полузащитник; юноша на Локомотив (Пловдив); играл в Локомотив (Пловдив) (1995/96, А група), Берое (Стара Загора) (1996/97, В група), Берое 2000 (Казанлък) (1999-есен, Б група), Олимпик-Берое (Стара Загора) (2000-пролет, А група), Слънчев бряг (Несебър) (2000/01, Б група), Сокол (Марково); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 3/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 08.11.1995 срещу Гигант (Белене) (4:0)

1909г. Иван Мандалиев (15.04.1909 - 15.02.1986) - българин, играл в Караджа (Пловдив), Пловдивски Спортклуб; председател и секретар на Пловдивски Спортклуб, участник в управата на Локомотив (Пловдив)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

Както бе казано, след третия й сезон Националната дивизия била разформирована. Това станало през есента на 1940г. Държавното футболно първенство отново започнало да се провежда по системата „местни надпревари, последвани от преки елиминации на национално ниво”.

Този принцип познаваме от Европейските и Световни първенства, както и от Шампионската лига. Конкретно за българския футбол от 40-те години, отделните местни първенства играели роля на „предварителни групи” – а на национално равнище се срещали първенците от местните надпревари в двойки, изтеглени по жребий.

Тази система за провеждане на държавно футболно първенство се запазила до август на 1948г. Преди да опишем случилото се тогава – нужно е да отворим една скоба.

* * *

Смятаме за безспорен и общоприет факт, че спортът съставлява част от цялостния живот на едно общество. Той се преплита с множество аспекти на социалния живот – икономически, политически, народопсихологически. В този смисъл, спортът никога не е изключение от общите за обществото процеси. Напротив, той е едно от техните въплъщения (проявления).

Казваме това, защото през септември 1944г. в България се установила нова власт. Тя в кратко време наложила тотално преобразуване на тогавашното общество. Един от най-дълбоките й постулати бил, че „всичко започва от нея”. Така, на 9 септември настанало „рязане от корен” на всичко дотогавашно („прогнило”, „фашистко”) – и от същия момент се сложило начало на ново летоброене.

По силата на това задължително „ново начало”, то всяка институционална приемственост отпреди 1944г. станала невъзможна.

Емблематичен е примерът с Вътрешното министерство. Неговото основаване датирало от 5 юли 1879г., когато с княжески указ бил създаден първият български кабинет. Още на 10 септември 1944г. обаче новата власт обявила, че го разформирова, създавайки „народна милиция”.

Такъв бил подходът и при Народните събрания – чиято поредност била анулирана. Към 9 септември 1944г. действало 25-то Обикновено Народно събрание. Последвали 26-то ОНС и 6-то ВНС, за да се въведе от 1950г. „ново летоброене” – с Първо Обикновено Народно събрание.

Илюстрация 15

Илюстрация 15

Апотеоз на това „рязане от корен” била променената форма на държавно управление. В новия герб пък била поставена датата на „тоталното начало”, 9.ІХ.1944г. (ил.15).

Оставете Вашият коментар