Както бе казано, след третия й сезон Националната дивизия била разформирована. Това станало през есента на 1940г. Държавното футболно първенство отново започнало да се провежда по системата „местни надпревари, последвани от преки елиминации на национално ниво”.
Този принцип познаваме от Европейските и Световни първенства, както и от Шампионската лига. Конкретно за българския футбол от 40-те години, отделните местни първенства играели роля на „предварителни групи” – а на национално равнище се срещали първенците от местните надпревари в двойки, изтеглени по жребий.
Тази система за провеждане на държавно футболно първенство се запазила до август на 1948г. Преди да опишем случилото се тогава – нужно е да отворим една скоба.
* * *
Смятаме за безспорен и общоприет факт, че спортът съставлява част от цялостния живот на едно общество. Той се преплита с множество аспекти на социалния живот – икономически, политически, народопсихологически. В този смисъл, спортът никога не е изключение от общите за обществото процеси. Напротив, той е едно от техните въплъщения (проявления).
Казваме това, защото през септември 1944г. в България се установила нова власт. Тя в кратко време наложила тотално преобразуване на тогавашното общество. Един от най-дълбоките й постулати бил, че „всичко започва от нея”. Така, на 9 септември настанало „рязане от корен” на всичко дотогавашно („прогнило”, „фашистко”) – и от същия момент се сложило начало на ново летоброене.
По силата на това задължително „ново начало”, то всяка институционална приемственост отпреди 1944г. станала невъзможна.
Емблематичен е примерът с Вътрешното министерство. Неговото основаване датирало от 5 юли 1879г., когато с княжески указ бил създаден първият български кабинет. Още на 10 септември 1944г. обаче новата власт обявила, че го разформирова, създавайки „народна милиция”.
Такъв бил подходът и при Народните събрания – чиято поредност била анулирана. Към 9 септември 1944г. действало 25-то Обикновено Народно събрание. Последвали 26-то ОНС и 6-то ВНС, за да се въведе от 1950г. „ново летоброене” – с Първо Обикновено Народно събрание.
Илюстрация 15
Апотеоз на това „рязане от корен” била променената форма на държавно управление. В новия герб пък била поставена датата на „тоталното начало”, 9.ІХ.1944г. (ил.15).
