Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

И тъй, през септември 1937г. Националната футболна дивизия станала окончателен факт, а на 17 октомври се изиграл първият й кръг.

Дивизията обхванала 10-те отбора, които се представили най-добре за изтеклия сезон. Те били определени от върховния орган, администриращ футбола – Централния футболен комитет при Българската национална спортна федерация.

Определянето на 10-те члена на Националната дивизия станало на квотен принцип, базирайки се върху класирането в местните първенства за 1936/37г. Така, от София се включили 4-ри отбора (първите четири от І-ва дивизия на града), от Варна – 2 отбора (първите два в градското първенство) и по един отбор (първенеца на Спортната област) от Русе, Пловдив, Ямбол и Бургас.

Тези десет учредители на Националната дивизия били: Левски, ФК13, Шипка и Славия от София; Владислав и Тича от Варна; Левски Русе, Ботев Пловдив, Георги Дражев Ямбол и Черноморец Бургас.

Титлата в дебютния сезон била извоювана от Тича Варна. (ил. 6, 7)

Илюстрация 6

Илюстрация 6

Илюстрация 7

Илюстрация 7

Националната дивизия, популярна с умалителното си прозвище „нацдивизията”, била посрещната възторжено от футболните привърженици. В голяма степен тя оправдала възлаганите очаквания. За съжаление, живяла кратко – едва три сезона. През 1940г. се разпаднала, най-вече заради несъгласието на софийските клубове да се намали броят им в дивизията (към онзи момент 6 от общо 10-те).

Освен 10-те клуба, които учредили дивизията, в нея извоювали право да встъпят и други клубове. Това били през 1938г. АС23 и Спортклуб Пловдив (на мястото на изпадналите Георги Дражев от Ямбол и Ботев Пловдив), а през 1939г. – ЖСК София (на мястото на изпадналия Черноморец Бургас; другият изпадащ – Шипка София, запазил мястото си в дивизията, спечелвайки Царската купа).

Трябва да се каже, че членуването на един клуб в нацдивизията носело огромен престиж за него. Безспорно, това бил елитът – отбраното общество на българския футбол. С две изключения (Шипченски сокол Варна и Спортклуб София), в дивизията през трите й сезона членували всички държавни първенци, излъчени по предходната турнирна система, както и всички финалисти за държавно първенство. В нея участвали и всички носители на Царската купа, плюс финалистите в турнира.

От друга страна, чрез нацдивизията футболът извън София придобил нови измерения – той се превръщал в общоградски въпрос. Извънстоличните тимове започвали да фокусират все по-голям обществен интерес върху себе си – те били схващани като представители на своите градове в задъханата и интригуваща надпревара на дивизията.

По този начин футболните битки, в които отборите встъпвали, носели двойна отговорност – чрез тях се отстоявала не само клубната чест, но и онази на града (ил. 8-11).

Илюстрация 8

Илюстрация 8

Илюстрация 9

Илюстрация 9

Илюстрация 10

Илюстрация 10

Илюстрация 11

Илюстрация 11

Впрочем, казаното най-добре се илюстрира от „състезанието”, което през есента на 1937г. си устроили кметовете на Ямбол и Бургас – кой щял да предостави по-добри условия за тима, само и само градът да има нацдивизионен представител. А в Пловдив вторият домакински мач на Ботев бил уважен от кмета Божидар Здравков и пом.-кмета Димитър Щиплиев. (ил. 12-14)

Илюстрация 12

Илюстрация 12

Илюстрация 13

Илюстрация 13

Илюстрация 14

Илюстрация 14

 

Но не само „първите хора” на градовете все повече се изкушавали по футбола. Дивизията, особено в дебютния й сезон, предизвикала голям интерес сред цялата спортна публика. Оттук дошло още едно нейно следствие: заради многото мачовете из страната, българската спортна публика непосредствено опознала играчите на елитните тимове. Те ставали все по-известни, дотогавашните звезди засияли с нов блясък.

Този разпален интерес на българското общество намирал проявление в пресата. Почти нямало вестник, който по някакъв начин да не отрази борбите в Националната дивизия. А специализираният „Спорт” отделял огромно внимание на нацдивизията: помествайки анонси за предстоящия кръг, репортажи от всеки мач, снимки, анализи на играта на тимовете, динамика на класирането в дивизията, обръщал внимание на игрови стилове, изявени състезатели, рефериране, публика.

Оставете Вашият коментар