Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 15 Април

1927г. Тодор Бечиров - българин, вратар; играл в Ботев (Пловдив) (1943/45), Ударник (Пловдив) (1947/48), Динамо (Пловдив) (1949/50), Локомотив (Пловдив) (1951/56, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 72/0; Бронзов медалист от Държавното първенство (1943); Мачове/голове в националния отбор: 1/0; бивш международен съдия (1957/74) - ръководи 99 мача в „А” група и 126 международни срещи; Съдия на ФИФА (1963/74); участник на СП Мексико'70; носител на златната значка на ФИФА (1968) и Златна свирка на ФИФА (1970); Съдия №1 на България (1966/67, 1970/71)

1960г. Емил Димитров - българин, защитник; играл в Червено знаме (Павликени) (1979/82, Б група), Етър (Велико Търново) (1982/89, А група), ЦСКА (София) (1989/91-есен, А група), Енкьопинг (Швеция) (1992-пролет), Локомотив (Пловдив) (1992/94-есен, А група), Локомотив (София) (1995-пролет/96, А група); Мачове/голове в А група: 308/17; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 48/0; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 25.11.1992 срещу Локомотив (Горна Оряховица) (0:1); Шампион на България (1990), вицешампион (1991), бронзов медалист (1989); Носител на Купата на Българи (1992); Носител на Суперкупата на България (1989); Мачове/голове за националния отбор: 7/0; Мачове/голове за олимпийския национален отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 4/0; треньор на Локомотив (София) - помощник (1995/97-есен, 1998/00, А група) и старши-треньор (1997-пролет, 2001, 2002/03, А група), Белите орли (Плевен), Конеляно (Герман) (2003/05, Б група), Етър (Велико Търново), Монтана; Бронзов медалист (1996)

1978г. Жеко Димитров - българин, полузащитник; юноша на Локомотив (Пловдив); играл в Локомотив (Пловдив) (1995/96, А група), Берое (Стара Загора) (1996/97, В група), Берое 2000 (Казанлък) (1999-есен, Б група), Олимпик-Берое (Стара Загора) (2000-пролет, А група), Слънчев бряг (Несебър) (2000/01, Б група), Сокол (Марково); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 3/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 08.11.1995 срещу Гигант (Белене) (4:0)

1909г. Иван Мандалиев (15.04.1909 - 15.02.1986) - българин, играл в Караджа (Пловдив), Пловдивски Спортклуб; председател и секретар на Пловдивски Спортклуб, участник в управата на Локомотив (Пловдив)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

И тъй, през септември 1937г. Националната футболна дивизия станала окончателен факт, а на 17 октомври се изиграл първият й кръг.

Дивизията обхванала 10-те отбора, които се представили най-добре за изтеклия сезон. Те били определени от върховния орган, администриращ футбола – Централния футболен комитет при Българската национална спортна федерация.

Определянето на 10-те члена на Националната дивизия станало на квотен принцип, базирайки се върху класирането в местните първенства за 1936/37г. Така, от София се включили 4-ри отбора (първите четири от І-ва дивизия на града), от Варна – 2 отбора (първите два в градското първенство) и по един отбор (първенеца на Спортната област) от Русе, Пловдив, Ямбол и Бургас.

Тези десет учредители на Националната дивизия били: Левски, ФК13, Шипка и Славия от София; Владислав и Тича от Варна; Левски Русе, Ботев Пловдив, Георги Дражев Ямбол и Черноморец Бургас.

Титлата в дебютния сезон била извоювана от Тича Варна. (ил. 6, 7)

Илюстрация 6

Илюстрация 6

Илюстрация 7

Илюстрация 7

Националната дивизия, популярна с умалителното си прозвище „нацдивизията”, била посрещната възторжено от футболните привърженици. В голяма степен тя оправдала възлаганите очаквания. За съжаление, живяла кратко – едва три сезона. През 1940г. се разпаднала, най-вече заради несъгласието на софийските клубове да се намали броят им в дивизията (към онзи момент 6 от общо 10-те).

Освен 10-те клуба, които учредили дивизията, в нея извоювали право да встъпят и други клубове. Това били през 1938г. АС23 и Спортклуб Пловдив (на мястото на изпадналите Георги Дражев от Ямбол и Ботев Пловдив), а през 1939г. – ЖСК София (на мястото на изпадналия Черноморец Бургас; другият изпадащ – Шипка София, запазил мястото си в дивизията, спечелвайки Царската купа).

Трябва да се каже, че членуването на един клуб в нацдивизията носело огромен престиж за него. Безспорно, това бил елитът – отбраното общество на българския футбол. С две изключения (Шипченски сокол Варна и Спортклуб София), в дивизията през трите й сезона членували всички държавни първенци, излъчени по предходната турнирна система, както и всички финалисти за държавно първенство. В нея участвали и всички носители на Царската купа, плюс финалистите в турнира.

От друга страна, чрез нацдивизията футболът извън София придобил нови измерения – той се превръщал в общоградски въпрос. Извънстоличните тимове започвали да фокусират все по-голям обществен интерес върху себе си – те били схващани като представители на своите градове в задъханата и интригуваща надпревара на дивизията.

По този начин футболните битки, в които отборите встъпвали, носели двойна отговорност – чрез тях се отстоявала не само клубната чест, но и онази на града (ил. 8-11).

Илюстрация 8

Илюстрация 8

Илюстрация 9

Илюстрация 9

Илюстрация 10

Илюстрация 10

Илюстрация 11

Илюстрация 11

Впрочем, казаното най-добре се илюстрира от „състезанието”, което през есента на 1937г. си устроили кметовете на Ямбол и Бургас – кой щял да предостави по-добри условия за тима, само и само градът да има нацдивизионен представител. А в Пловдив вторият домакински мач на Ботев бил уважен от кмета Божидар Здравков и пом.-кмета Димитър Щиплиев. (ил. 12-14)

Илюстрация 12

Илюстрация 12

Илюстрация 13

Илюстрация 13

Илюстрация 14

Илюстрация 14

 

Но не само „първите хора” на градовете все повече се изкушавали по футбола. Дивизията, особено в дебютния й сезон, предизвикала голям интерес сред цялата спортна публика. Оттук дошло още едно нейно следствие: заради многото мачовете из страната, българската спортна публика непосредствено опознала играчите на елитните тимове. Те ставали все по-известни, дотогавашните звезди засияли с нов блясък.

Този разпален интерес на българското общество намирал проявление в пресата. Почти нямало вестник, който по някакъв начин да не отрази борбите в Националната дивизия. А специализираният „Спорт” отделял огромно внимание на нацдивизията: помествайки анонси за предстоящия кръг, репортажи от всеки мач, снимки, анализи на играта на тимовете, динамика на класирането в дивизията, обръщал внимание на игрови стилове, изявени състезатели, рефериране, публика.

Оставете Вашият коментар