Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

В самото начало на 30-те години на миналия век духовете в българския футбол били раздвижени от идеята за единна национална дивизия. Макар учредяването й да претърпяло отлагане, през есента на 1937г. тя станала факт. Сред нейните най-дейни радетели били Иван Батанджиев (треньор на националния отбор) и Стефан Нойков, журналист от в. „Спорт”. (ил.1-4)

Илюстрация 1

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Илюстрация 4

Между аргументите за въвеждане на национална дивизия бил сочен примерът на съседни нам страни, чийто прогрес тръгнал именно оттам. Наистина, футболните основания за такава новаторска стъпка били многобройни:

  • шампионатът чрез национална дивизия би повдигнал цялостното ниво на българския футбол – защото дивизията щяла да обхване най-силните тимове и те щели да се срещнат по два пъти помежду си;
  • в условията на единна национална дивизия футболният първенец би се излъчил много по-справедливо: тимовете са напълно равнопоставени от регламента на провеждане, всеки играе срещу всеки (за разлика от дотогавашната система – преки елиминации на двойки тимове, изтеглени по жребий);
  • мачовете за държавно първенство щели да покрият целия сезон, от октомври до юни (за разлика от дотогавашния турнир за държавно първенство, провеждал се през август-октомври);
  • гарантираният брой мачове щял да подобри финансовото състояние на клубовете, тъй като приходът от посещаемостта бил основно перо в техните бюджети;
  • големият брой мачове на национално ниво означавал, че българските клубове щели значително да развият дотогавашния си организационен опит;
  • големият брой мачове на национално ниво изисквал отборите да разполагат с по-голям брой състезатели – оттук и нуждата да развиват своите юношески тимове с оглед на попълненията оттам;
  • националната дивизия се разглеждала и като стъпка по въвеждане на професионализма в българския футбол (на мястото на установилия се т. нар. „лъже-аматьоризъм”, при който някои играчи формално били аматьори, но на практика получавали приходи);
  • най-сетне, въвеждането на национална дивизия щяло допълнително да разпали интереса на българското общество към футбола.

Разбира се, дивизията срещнала и отрицатели – най-вече от страна на клубовете, които не успели да попаднат в нея при дебютния й сезон. Обективно обаче, най-голямото затруднение било финансовото – свързано с пътуванията на тимовете из страната.

Това наистина представлявало финансов риск и тежест. На фона на исканото от БНСФ 75% намаление за пътуване по БДЖ, малка утеха били първоначалните 33%, на които министърът на железниците склонил.

Илюстрация 5

Илюстрация 5

Въпреки това, ентусиазмът бил много голям и финансовият риск си струвало да бъде поет. А съществували и находчиви опити за преодоляването му – какъвто бил примерът с ямболския „Георги Дражев”, който на практика въвел абонаментни карти за сезона – вероятно пръв в историята на родния футбол! (ил. 5).

Оставете Вашият коментар