Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 15 Април

1927г. Тодор Бечиров - българин, вратар; играл в Ботев (Пловдив) (1943/45), Ударник (Пловдив) (1947/48), Динамо (Пловдив) (1949/50), Локомотив (Пловдив) (1951/56, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 72/0; Бронзов медалист от Държавното първенство (1943); Мачове/голове в националния отбор: 1/0; бивш международен съдия (1957/74) - ръководи 99 мача в „А” група и 126 международни срещи; Съдия на ФИФА (1963/74); участник на СП Мексико'70; носител на златната значка на ФИФА (1968) и Златна свирка на ФИФА (1970); Съдия №1 на България (1966/67, 1970/71)

1960г. Емил Димитров - българин, защитник; играл в Червено знаме (Павликени) (1979/82, Б група), Етър (Велико Търново) (1982/89, А група), ЦСКА (София) (1989/91-есен, А група), Енкьопинг (Швеция) (1992-пролет), Локомотив (Пловдив) (1992/94-есен, А група), Локомотив (София) (1995-пролет/96, А група); Мачове/голове в А група: 308/17; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 48/0; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 25.11.1992 срещу Локомотив (Горна Оряховица) (0:1); Шампион на България (1990), вицешампион (1991), бронзов медалист (1989); Носител на Купата на Българи (1992); Носител на Суперкупата на България (1989); Мачове/голове за националния отбор: 7/0; Мачове/голове за олимпийския национален отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 4/0; треньор на Локомотив (София) - помощник (1995/97-есен, 1998/00, А група) и старши-треньор (1997-пролет, 2001, 2002/03, А група), Белите орли (Плевен), Конеляно (Герман) (2003/05, Б група), Етър (Велико Търново), Монтана; Бронзов медалист (1996)

1978г. Жеко Димитров - българин, полузащитник; юноша на Локомотив (Пловдив); играл в Локомотив (Пловдив) (1995/96, А група), Берое (Стара Загора) (1996/97, В група), Берое 2000 (Казанлък) (1999-есен, Б група), Олимпик-Берое (Стара Загора) (2000-пролет, А група), Слънчев бряг (Несебър) (2000/01, Б група), Сокол (Марково); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 3/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 08.11.1995 срещу Гигант (Белене) (4:0)

1909г. Иван Мандалиев (15.04.1909 - 15.02.1986) - българин, играл в Караджа (Пловдив), Пловдивски Спортклуб; председател и секретар на Пловдивски Спортклуб, участник в управата на Локомотив (Пловдив)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

В самото начало на 30-те години на миналия век духовете в българския футбол били раздвижени от идеята за единна национална дивизия. Макар учредяването й да претърпяло отлагане, през есента на 1937г. тя станала факт. Сред нейните най-дейни радетели били Иван Батанджиев (треньор на националния отбор) и Стефан Нойков, журналист от в. „Спорт”. (ил.1-4)

Илюстрация 1

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Илюстрация 4

Между аргументите за въвеждане на национална дивизия бил сочен примерът на съседни нам страни, чийто прогрес тръгнал именно оттам. Наистина, футболните основания за такава новаторска стъпка били многобройни:

  • шампионатът чрез национална дивизия би повдигнал цялостното ниво на българския футбол – защото дивизията щяла да обхване най-силните тимове и те щели да се срещнат по два пъти помежду си;
  • в условията на единна национална дивизия футболният първенец би се излъчил много по-справедливо: тимовете са напълно равнопоставени от регламента на провеждане, всеки играе срещу всеки (за разлика от дотогавашната система – преки елиминации на двойки тимове, изтеглени по жребий);
  • мачовете за държавно първенство щели да покрият целия сезон, от октомври до юни (за разлика от дотогавашния турнир за държавно първенство, провеждал се през август-октомври);
  • гарантираният брой мачове щял да подобри финансовото състояние на клубовете, тъй като приходът от посещаемостта бил основно перо в техните бюджети;
  • големият брой мачове на национално ниво означавал, че българските клубове щели значително да развият дотогавашния си организационен опит;
  • големият брой мачове на национално ниво изисквал отборите да разполагат с по-голям брой състезатели – оттук и нуждата да развиват своите юношески тимове с оглед на попълненията оттам;
  • националната дивизия се разглеждала и като стъпка по въвеждане на професионализма в българския футбол (на мястото на установилия се т. нар. „лъже-аматьоризъм”, при който някои играчи формално били аматьори, но на практика получавали приходи);
  • най-сетне, въвеждането на национална дивизия щяло допълнително да разпали интереса на българското общество към футбола.

Разбира се, дивизията срещнала и отрицатели – най-вече от страна на клубовете, които не успели да попаднат в нея при дебютния й сезон. Обективно обаче, най-голямото затруднение било финансовото – свързано с пътуванията на тимовете из страната.

Това наистина представлявало финансов риск и тежест. На фона на исканото от БНСФ 75% намаление за пътуване по БДЖ, малка утеха били първоначалните 33%, на които министърът на железниците склонил.

Илюстрация 5

Илюстрация 5

Въпреки това, ентусиазмът бил много голям и финансовият риск си струвало да бъде поет. А съществували и находчиви опити за преодоляването му – какъвто бил примерът с ямболския „Георги Дражев”, който на практика въвел абонаментни карти за сезона – вероятно пръв в историята на родния футбол! (ил. 5).

Оставете Вашият коментар