Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

Време е за епилог на всичко написано.

Нека тръгнем оттук: тоталната и целенасочена политизация на българския спорт след 1944г. довела до множество недомислици, противоречия и откровени абсурди. Ако и повечето да са днес преодолени, то все още търпим последиците на някои от тях.

Такъв е примерът с българската футболна дивизия. Обявена през 1948г. като напълно нова – поради неспортни, политически причини – десетилетия наред това положение има статут на общоприето и установено. Просто защото до 1989г. нямало и как да бъде критично оспорено.

От наша страна, смятаме, че българската футболна дивизия не може да бъде делена на „лоша” или „добра”. Още по-малко това може да става по конюнктурни, неспортни причини. Българската футболна дивизия е една-единствена и има своето единствено начало. Тя не би могла да е основавана два пъти. Основаването е само едно, всички последващи действия се наричат другояче – „възстановяване”.

Убедени сме, че държавната футболна надпревара следва да бъде строго спортен въпрос – и по никакъв начин не може да се обвързва с политика, камо ли с формата на държавно управление. Нима може да има разлика между „държавен футболен първенец” и „републикански футболен първенец”?!…

Или между национална дивизия и републиканска дивизия!

Според нас, време е за пробуда на българската футболна общественост – която да възстанови историческата логика и правда спрямо елитната ни дивизия. Правейки това, бихме постигнали не само историческа достоверност, не само нормализация, но още нещо твърде важно. По този начин ще изпълним моралния дълг, който имаме към забравените сторонници за въвеждане на национална дивизия – на които коствало години усилия, за да успеят.

И още: днес сме длъжни да ценим куража, признаем далновидността и почитаме усилията на всички клубове, чиито идеализъм, жертви, всеотдайност поддържали жива Националната дивизия през трудните времена в навечерието на Втората световна война, а и през самата нея.

Този морален аспект на темата за българската футболна дивизия чувстваме като еднакво ценен с практико-историческия – свързан с утвърждаване на действителното й начало.

Както писахме, обяснимо е, че горната проблематика дори не е поставяна до 1989г. – не е и могло да се постави. Та кой и как да каже, че „царят е гол”…

Така постепенно се трупало над половинвековно безкритично приемане на 1948г. като „начало” за българската футболна дивизия. Днес тежестта на тези над 50 години изглежда все още трудна за преодоляване…

Чувствайки дълг към историческата правда, досега в loko-pd.com на няколко пъти сме отбелязвали, че същинското начало на футболната дивизия е през 1937г. Решихме, че е време да му отдадем специално и нужно внимание, най-малкото заради идващата 75-та годишнина на дивизията!

Поне доколкото знаем, засега един-единствен глас призова за 1937г. като начало на българската футболна дивизия. При това го стори човек, когото дълбоко уважаваме, и той го направи още през 2007г. – преди появата на нашия сайт. Убедени сме, че името му не се нуждае от представяне, това е Асен Спиридонов.

Прочее, бихме искали да вярваме – и вярваме, че настоящата статия ще пробуди интереса на българската футболна общественост към наболялата, важна тема за началото на футболната дивизия. И чрез това би довела до плодотворна дискусия между всички съпричастни.

Наистина е крайно време!

П. С. Наред с повика за историческа нормализация и изпълняване на морален дълг, патосът на настоящата статия зове и за друго. А именно: убедени сме, че спортната историография, описвайки спортни процеси, трябва да го прави само със спортни критерии. Всяка човешка дейност следва да бъде описвана, а нейните вътрешни проявления да се съпоставят или преценяват, само чрез критерии, произлизащи от същата тази дейност.

Всичко друго би породило поне нелепост. Каквато ще имаме, ако се описват, например, генетични изследвания с критериите и стандартите на лириката. Или пък термоядрени опити чрез понятията и инструментариума на овцевъдството…

Отвъд целенасочения нонсенс и връщайки се в темата, ще се изразим образно: убедени сме, че спортните процеси трябва да се мерят само със спортен аршин. А не с такъв от други области, които и да са те.

Защото – както видяхме – когато приложили политическо определение спрямо футболната дивизия през 1948г., тя се „превърнала” в „нова”. Ала от спортна гледна точка, според спортните критерии – съвсем не било така.

Прочее, убедени сме, а и здравият разум го сочи – за спортни процеси трябва да се ползват единствено спортни критерии и стандарти за описание, съпоставяне, анализ.

Инак и спортът, и здравият разум ще страдат!

Точно както бе със „създадената” през 1948г. футболна дивизия…

Оставете Вашият коментар