Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия на България: начало и ранни години

Публикувано на 30 Aug 2011 от

Струва ни се, че дотук описаното е изчерпателно само по себе си – и едва ли се нуждае от допълнителни аргументи, основания, разсъждения. За нас е очевидно, че Националната и Републиканската са една и съща дивизия – спортните критерии го отсъждат, не ние днес.

Разбира се, оттук следват важни въпроси: дали изобщо някога е правено спортно съпоставяне между Националната и Републиканската дивизии? Или просто е била афиширана 1948г. като начална за българската дивизия? А защо е станало така? И какво е било основанието да се пренебрегне едната дивизия за сметка на другата? Ако двете са различни – значи задължително трябва да бъдат посочени разликите между тях. Кои са те? На какви изобщо основания се прави разлика между двете дивизии?

Смятаме, че досега не са посочвани такива основания. Със сигурност не и спортни. Не че преди 1989г. някой е тръгвал или смеел да пита…

Ала отдавна живеем в различно време – когато публичното задаване на въпроси, търсенето на истината и изясняването на наболели исторически проблеми схващаме като граждански дълг.

Нас не ни удовлетворява отговорът „началото е през 1948г., защото така е прието”. Това нито е отговор, още по-малко аргумент.

Впрочем, смятаме за разбираеми както причината да стане 1948г. начална за българската дивизия, така и начинът, по който това се случило.

Начинът е ясен: на дивизията бил сложен етикетът „републиканска” и тя вече нямала нищо общо с предходната. Но това, първо, касае само формата („обвивката”) и, второ – няма нищо общо със спорта. Както казахме, „републиканска” е политическо определение – самото му поставяне на която и да е спортна организация не променя автоматично нейната същност, нито я прави нова организация.

Ето пример: колкото „С. П. 45” Пловдив, „Пощенски спортен клуб „Левски” София, „Славия 45” София или „Ботев при ДНВ” Пловдив били „нови дружества” – толкова и републиканската дивизия била „нова”…

Такова срастване на спорт и политика не е учудващо, то било абсолютно задължително за онези времена. Всеки отделен брой на „Народен спорт” бил пропит от политически лозунги, оценки, хвалебствия, пропагандиране – илюстрациите, които предлагаме, дават само бегла представа за това… (ил. 27-33).

Илюстрация 27

Илюстрация 27

Илюстрация 28

Илюстрация 28

Илюстрация 29

Илюстрация 29

Илюстрация 30

Илюстрация 30

Илюстрация 31

Илюстрация 31

Илюстрация 32

Илюстрация 32

Илюстрация 33

Илюстрация 33

 

Ето защо, неизбежно, но възстановената през 1948г. футболна дивизия трябвало да получи политически етикет – „републиканска”. Което политическо именуване било обявено за спортно новоучредяване.

И това обявяване на „напълно ново начало” било също толкова неизбежно, колкото самото именуване…

Защото то съставлявало едно от многото проявления на стремежа, за който вече писахме. Повсеместно налагания стремеж на тогавашната власт да бъде „родоначалник на всичко”. Особено по отношение на обществените институции.

Вече показахме „създаването” на „ново” Вътрешно министерство, както и „новото летоброене” на Народните събрания. Наред с тях, нека дадем и пример от спорта.

През лятото на 1949г. Левски София финиширал на първо място в елитната дивизия. Това била неговата шеста титла, след онези от 1933г., 1937г., 1942г., 1946г. и 1947г.

Илюстрация 34

Илюстрация 34

Но ето как било отразено това от един вестник: „След изиграването на всички 90 мача, голямата борба за футболното първенство на НР България … приключи със заслужена победа на софийския „Левски”, чийто тим за трети път завоюва най-високата титла у нас…” (ил. 34).

Да, именно – Левски „за трети път” бил завоювал титлата!… Очевидно, титлите отпреди републиканската форма на управление „не се брояли”, важни били само онези след „тоталното начало”…

Точно такова било официалното положение във втората половина на 40-те години. Започнало още от 1944г., то станало пълновластно след септември на 1946г. – когато България била провъзгласена за република. Така, държавният футболен първенец, излъчен седмица след референдума, бил наречен „първият футболен първенец на републиката” (ил.35-39).

Илюстрация 35

Илюстрация 35

Илюстрация 36

Илюстрация 36

Илюстрация 37

Илюстрация 37

Илюстрация 38

Илюстрация 38

Илюстрация 39

Илюстрация 39

Илюстрация 40

Илюстрация 40

Илюстрация 41

Илюстрация 41

 

Впрочем, това важало не само за футбола – през същата 1946г. държавните първенства по плуване и лека атлетика, например, били обявявани според „новото летоброене”… (ил. 40, 41).

Разбира се, днес целият този абсурд дори не е смешен – а може да се подмине с опрощаваща усмивка. И това е така, защото в българския футбол постепенно (още от 50-те години, та до 1989г.) се развива известна нормализация – поне по отношение на приемствеността отпреди 1944г. Така биват „признати” титлите отпреди 1944г., бива „призната” и основаната през 1923г. БНСФ.

Тази нормализация, за щастие, обхвана елиминаторната система за държавно футболно първенство. Там вече няма деление на „първенство преди републиката” и „републиканско първенство”.

Уви, подобна нормализация е все още далеч от елитната дивизия на българския футбол…

Колкото до областите извън спорта, които цитирахме – те постигнаха своята нормализация след 1989г. Така, днес заседава 41-то Народно събрание, а Вътрешното министерство празнува на 5 юли.

Днес гербът е различен, съобразен с вековната ни хералдическа традиция, а в него отсъства датата на „универсалното родоначалие”.

Иска ни се да попитаме: дали, на този фон, тезата за „създаване” през 1948г. на българската футболна дивизия не изглежда като безнадеждна отживелица?…

Оставете Вашият коментар