Струва ни се, че дотук описаното е изчерпателно само по себе си – и едва ли се нуждае от допълнителни аргументи, основания, разсъждения. За нас е очевидно, че Националната и Републиканската са една и съща дивизия – спортните критерии го отсъждат, не ние днес.
Разбира се, оттук следват важни въпроси: дали изобщо някога е правено спортно съпоставяне между Националната и Републиканската дивизии? Или просто е била афиширана 1948г. като начална за българската дивизия? А защо е станало така? И какво е било основанието да се пренебрегне едната дивизия за сметка на другата? Ако двете са различни – значи задължително трябва да бъдат посочени разликите между тях. Кои са те? На какви изобщо основания се прави разлика между двете дивизии?
Смятаме, че досега не са посочвани такива основания. Със сигурност не и спортни. Не че преди 1989г. някой е тръгвал или смеел да пита…
Ала отдавна живеем в различно време – когато публичното задаване на въпроси, търсенето на истината и изясняването на наболели исторически проблеми схващаме като граждански дълг.
Нас не ни удовлетворява отговорът „началото е през 1948г., защото така е прието”. Това нито е отговор, още по-малко аргумент.
Впрочем, смятаме за разбираеми както причината да стане 1948г. начална за българската дивизия, така и начинът, по който това се случило.
Начинът е ясен: на дивизията бил сложен етикетът „републиканска” и тя вече нямала нищо общо с предходната. Но това, първо, касае само формата („обвивката”) и, второ – няма нищо общо със спорта. Както казахме, „републиканска” е политическо определение – самото му поставяне на която и да е спортна организация не променя автоматично нейната същност, нито я прави нова организация.
Ето пример: колкото „С. П. 45” Пловдив, „Пощенски спортен клуб „Левски” София, „Славия 45” София или „Ботев при ДНВ” Пловдив били „нови дружества” – толкова и републиканската дивизия била „нова”…
Такова срастване на спорт и политика не е учудващо, то било абсолютно задължително за онези времена. Всеки отделен брой на „Народен спорт” бил пропит от политически лозунги, оценки, хвалебствия, пропагандиране – илюстрациите, които предлагаме, дават само бегла представа за това… (ил. 27-33).
Илюстрация 27
Илюстрация 28
Илюстрация 29
Илюстрация 30
Илюстрация 31
Илюстрация 32
Илюстрация 33
Ето защо, неизбежно, но възстановената през 1948г. футболна дивизия трябвало да получи политически етикет – „републиканска”. Което политическо именуване било обявено за спортно новоучредяване.
И това обявяване на „напълно ново начало” било също толкова неизбежно, колкото самото именуване…
Защото то съставлявало едно от многото проявления на стремежа, за който вече писахме. Повсеместно налагания стремеж на тогавашната власт да бъде „родоначалник на всичко”. Особено по отношение на обществените институции.
Вече показахме „създаването” на „ново” Вътрешно министерство, както и „новото летоброене” на Народните събрания. Наред с тях, нека дадем и пример от спорта.
През лятото на 1949г. Левски София финиширал на първо място в елитната дивизия. Това била неговата шеста титла, след онези от 1933г., 1937г., 1942г., 1946г. и 1947г.
Илюстрация 34
Но ето как било отразено това от един вестник: „След изиграването на всички 90 мача, голямата борба за футболното първенство на НР България … приключи със заслужена победа на софийския „Левски”, чийто тим за трети път завоюва най-високата титла у нас…” (ил. 34).
Да, именно – Левски „за трети път” бил завоювал титлата!… Очевидно, титлите отпреди републиканската форма на управление „не се брояли”, важни били само онези след „тоталното начало”…
Точно такова било официалното положение във втората половина на 40-те години. Започнало още от 1944г., то станало пълновластно след септември на 1946г. – когато България била провъзгласена за република. Така, държавният футболен първенец, излъчен седмица след референдума, бил наречен „първият футболен първенец на републиката” (ил.35-39).
Илюстрация 35
Илюстрация 36
Илюстрация 37
Илюстрация 38
Илюстрация 39
Илюстрация 40
Илюстрация 41
Впрочем, това важало не само за футбола – през същата 1946г. държавните първенства по плуване и лека атлетика, например, били обявявани според „новото летоброене”… (ил. 40, 41).
Разбира се, днес целият този абсурд дори не е смешен – а може да се подмине с опрощаваща усмивка. И това е така, защото в българския футбол постепенно (още от 50-те години, та до 1989г.) се развива известна нормализация – поне по отношение на приемствеността отпреди 1944г. Така биват „признати” титлите отпреди 1944г., бива „призната” и основаната през 1923г. БНСФ.
Тази нормализация, за щастие, обхвана елиминаторната система за държавно футболно първенство. Там вече няма деление на „първенство преди републиката” и „републиканско първенство”.
Уви, подобна нормализация е все още далеч от елитната дивизия на българския футбол…
Колкото до областите извън спорта, които цитирахме – те постигнаха своята нормализация след 1989г. Така, днес заседава 41-то Народно събрание, а Вътрешното министерство празнува на 5 юли.
Днес гербът е различен, съобразен с вековната ни хералдическа традиция, а в него отсъства датата на „универсалното родоначалие”.
Иска ни се да попитаме: дали, на този фон, тезата за „създаване” през 1948г. на българската футболна дивизия не изглежда като безнадеждна отживелица?…
