Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 24 Септ.

1983г. Георги Стоянов - българин, нападател; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Чавдар Муратев); играл в Локомотив (Пловдив) (2000/01, Б група), Сокол (Марково) (2001/02, В група), Спартак (Пловдив) (2002/04, 2008/-, Б група), Марица (Пловдив) (2004/06, Б група), Белите орли (Плевен) (2006-есен, Б група), Видима-Раковски (Севлиево) (2007-пролет, Б група, 2007/08 А група); Мачове/голове в А група: 17/0; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 8/2; Дебют за Локомотив (Пловдив): 11.11.2000 срещу Слънчев бряг (0:1)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия в България част втора: казуси от Европа

Публикувано на 10 Sep 2011 от

* * *

Това е историята на Висшата лига, разказана в официалния й сайт (www.premierleague.com). На пръв поглед, учредяването на Висшата лига няма спортен характер, а чисто комерсиален, икономически. Ето защо изглежда необосновано да се приема 1992г. за „ново начало”.

Ала всъщност обособяването на Висша лига през 1992г. е дълбоко спортен акт – който поражда разлика с дотогавашната Първа дивизия.

Нека видим.

На първо място, мотивите, за да се обособи Висша лига, са спортни – целта е развитие на западащия към онзи момент английски футбол и неговите клубове.

На второ място, обособяването на Висша лига става по всеобщо решение на елитните английски клубове. То е свободна и единодушна волеизява – оповестяваща промяна спрямо дотогавашното статукво.

Нещо повече, именно промяната, спортната промяна, е търсена и желана.

Трето и най-важно. Тази промяна, макар и извършена в икономически план, е по същество спортна – защото нейните последици са предимно спортни. Възможността клубовете сами да договарят телевизионни права и спонсорство увеличава неимоверно финансовата им мощ. Генерираните приходи се инвестират в инфраструктура, школа и нови играчи. Общото качество на футбола се издига от сезон на сезон. Това е спортна последица – при това твърде важна.

(Може да се направи аналогия с правилото „Босман”: макар трудово-правно по своята форма, то имаше огромни спортни последици.)

В обобщение: през 1992г. английските клубове, ползвайки нов икономически подход, учредяват Висша футболна лига. Тя представлява нов тип спортна структура, радикално различна от дотогавашната Първа дивизия. Тази промяна, мотивирана от спортни основания, е търсена и желана от клубовете. Създаването на Висшата лига довежда до огромни спортни последици.

Заради всичко това – 1992г. представлява ново начало. Висшата лига е началото на нещо наистина ново за английския футбол.

Погледнато от друга страна, няма друг начин, по който да се представи 1992г., освен като ново начало. Защото създадената Висша лига не е дотогавашната структура.

И, както бе казано, тази нова спортна структура дава нови спортни последици. Генерираните приходи се инвестират в инфраструктура, школа, привличане на световни звезди. Общото качество на футбола се издига от сезон на сезон.

Като резултат: няма и помен от проблемите, върлуващи в английския футбол от края на 80-те, които провокират създаване на Висшата лига.

Заради всичко това Висшата лига е различна спрямо Първа дивизия. Тя е нова организационна структура за провеждане на футболна надпревара.

Същевременно обаче, 1992г. не е обявена за напълно ново начало. Защото в историко-статистически план има абсолютна и единодушна приемственост. Там няма никаква промяна.

Примерът с Манчестър Юнайтед е достатъчен: клубът е извоювал 19 титли на Англия, от които 7 преди 1992г. и 12 – в рамките на Висшата лига.

* * *

През 1992г. в Англия се обособява нова организационна структура за елитното футболно ниво – Висшата лига. Същевременно, тъй като клубовете и регламентът остават същите, то в историко-статистически план няма промяна, а приемственост.

През 1948г. в България е точно обратното положение.

Въвежда се Републиканска дивизия – която е идентична организационна структура с Националната дивизия. Въпреки това се обявява напълно ново начало, като се отрича всякаква организационно-структурна приемственост с Националната дивизия.

Нещо повече, отрича се приемственост и в историко-статистически план – сякаш става дума за футболни първенства на две различни държави!…

Наред с това, обявяването на Републиканската дивизия е императивно. Няма никаква възможност за свободна волеизява. Няма никаква възможност за критично коментиране нито от страна на пресата, нито от страна на клубовете доколко Републиканската дивизия е напълно ново начало.

Самата идея за дискутиране на нещо подобно звучи абсурдно. Всъщност небезопасно.

Заради всичко описано, казусът с Висшата английска лига, макар наглед сходен – е абсолютно неприложим за 1948г. и България.

Нещо повече – той всъщност е противоположен.

ІV. Епилог

Разбира се, през годините след 1948г. настъпила известна нормализация. Така, първоначалното отхвърляне на всякаква приемственост отпреди 1944г. било смекчено. Постепенно започнали „да бъдат броени” и титлите отпреди Втората световна война, включително от Националната дивизия.

Смятаме, че днес настъпи моментът за последната крачка: да се легитимира и утвърди действителното начало на българската футболна дивизия – 1937г. Този акт, отдавна назрял, ще влезе в съзвучие едновременно с европейската практика и историческата достоверност.

И със справедливостта!

Оставете Вашият коментар