Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия в България част втора: казуси от Европа

Публикувано на 10 Sep 2011 от

* * *

Това е историята на Висшата лига, разказана в официалния й сайт (www.premierleague.com). На пръв поглед, учредяването на Висшата лига няма спортен характер, а чисто комерсиален, икономически. Ето защо изглежда необосновано да се приема 1992г. за „ново начало”.

Ала всъщност обособяването на Висша лига през 1992г. е дълбоко спортен акт – който поражда разлика с дотогавашната Първа дивизия.

Нека видим.

На първо място, мотивите, за да се обособи Висша лига, са спортни – целта е развитие на западащия към онзи момент английски футбол и неговите клубове.

На второ място, обособяването на Висша лига става по всеобщо решение на елитните английски клубове. То е свободна и единодушна волеизява – оповестяваща промяна спрямо дотогавашното статукво.

Нещо повече, именно промяната, спортната промяна, е търсена и желана.

Трето и най-важно. Тази промяна, макар и извършена в икономически план, е по същество спортна – защото нейните последици са предимно спортни. Възможността клубовете сами да договарят телевизионни права и спонсорство увеличава неимоверно финансовата им мощ. Генерираните приходи се инвестират в инфраструктура, школа и нови играчи. Общото качество на футбола се издига от сезон на сезон. Това е спортна последица – при това твърде важна.

(Може да се направи аналогия с правилото „Босман”: макар трудово-правно по своята форма, то имаше огромни спортни последици.)

В обобщение: през 1992г. английските клубове, ползвайки нов икономически подход, учредяват Висша футболна лига. Тя представлява нов тип спортна структура, радикално различна от дотогавашната Първа дивизия. Тази промяна, мотивирана от спортни основания, е търсена и желана от клубовете. Създаването на Висшата лига довежда до огромни спортни последици.

Заради всичко това – 1992г. представлява ново начало. Висшата лига е началото на нещо наистина ново за английския футбол.

Погледнато от друга страна, няма друг начин, по който да се представи 1992г., освен като ново начало. Защото създадената Висша лига не е дотогавашната структура.

И, както бе казано, тази нова спортна структура дава нови спортни последици. Генерираните приходи се инвестират в инфраструктура, школа, привличане на световни звезди. Общото качество на футбола се издига от сезон на сезон.

Като резултат: няма и помен от проблемите, върлуващи в английския футбол от края на 80-те, които провокират създаване на Висшата лига.

Заради всичко това Висшата лига е различна спрямо Първа дивизия. Тя е нова организационна структура за провеждане на футболна надпревара.

Същевременно обаче, 1992г. не е обявена за напълно ново начало. Защото в историко-статистически план има абсолютна и единодушна приемственост. Там няма никаква промяна.

Примерът с Манчестър Юнайтед е достатъчен: клубът е извоювал 19 титли на Англия, от които 7 преди 1992г. и 12 – в рамките на Висшата лига.

* * *

През 1992г. в Англия се обособява нова организационна структура за елитното футболно ниво – Висшата лига. Същевременно, тъй като клубовете и регламентът остават същите, то в историко-статистически план няма промяна, а приемственост.

През 1948г. в България е точно обратното положение.

Въвежда се Републиканска дивизия – която е идентична организационна структура с Националната дивизия. Въпреки това се обявява напълно ново начало, като се отрича всякаква организационно-структурна приемственост с Националната дивизия.

Нещо повече, отрича се приемственост и в историко-статистически план – сякаш става дума за футболни първенства на две различни държави!…

Наред с това, обявяването на Републиканската дивизия е императивно. Няма никаква възможност за свободна волеизява. Няма никаква възможност за критично коментиране нито от страна на пресата, нито от страна на клубовете доколко Републиканската дивизия е напълно ново начало.

Самата идея за дискутиране на нещо подобно звучи абсурдно. Всъщност небезопасно.

Заради всичко описано, казусът с Висшата английска лига, макар наглед сходен – е абсолютно неприложим за 1948г. и България.

Нещо повече – той всъщност е противоположен.

ІV. Епилог

Разбира се, през годините след 1948г. настъпила известна нормализация. Така, първоначалното отхвърляне на всякаква приемственост отпреди 1944г. било смекчено. Постепенно започнали „да бъдат броени” и титлите отпреди Втората световна война, включително от Националната дивизия.

Смятаме, че днес настъпи моментът за последната крачка: да се легитимира и утвърди действителното начало на българската футболна дивизия – 1937г. Този акт, отдавна назрял, ще влезе в съзвучие едновременно с европейската практика и историческата достоверност.

И със справедливостта!

Оставете Вашият коментар