Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Елитната футболна дивизия в България част втора: казуси от Европа

Публикувано на 10 Sep 2011 от

ІІІ. Висшата лига на Англия

Доколкото би могъл да има отношение към темата, ще разгледаме и казуса с английската Висша лига. Както е известно, тя датира от 1992г.

Ала Висшата лига никак не изглежда да има спортни разлики с дотогавашната Първа дивизия (отборите са същите, регламентът е същият). Защо тогава 1992г. е приета за напълно ново начало?

И не е ли същото при българската елитна дивизия от 1937г. и 1948г.? Макар да няма спортни разлики с Националната дивизия, то 1948г. е приета за напълно ново начало.

Наистина, на пръв поглед казусът изглежда абсолютно един и същ. Нека обаче го разгледаме в дълбочина.

* * *

„80-те бяха години на упадък за английския футбол. Стадионите се рушаха, ширеше се хулиганство. Отборите нямаха право да играят в Европа – санкционирани заради смъртта на 39 запалянковци на „Хейзел” преди финала за КЕШ между Ливърпул и Ювентус през 1985г. Малцина от световните топ-играчи биха обмислили възможността да заиграят в Англия.

През 1989г. дойде „Хилзбъро” и доклада на Тейлър. Загинаха 90 привърженици, а над 150 бяха ранени при срутване по време на полуфинала за ФА Къп между Ливърпул и Нотингам Форест. Лорд Тейлър препоръча пълно преустройство на стадионите, довело до въвеждане на само седящи места.

Огромната цена на това да изпълнят препоръките, както и притеснението, че не могат да привличат качествени играчи, започнаха да трупат растящо недоволство сред водещите клубове. Още през 1988г. 10 клуба заплашиха да се отцепят с оглед получаване на по-големи суми от телевизионни права.

Необходимо бе радикално преструктуриране, ако английските клубове и изобщо английският футбол искаха да се развиват и процъфтяват.

На 17 юли 1991г. бе подписано споразумение на клубовете-основатели, което установи основните принципи за изграждане на Висшата лига. Тя щеше да бъде икономически независима от Футболната лига и Футболната асоциация, имайки свобода сама да договаря телевизионните права и спонсорството.

На 20 февруари 1992г. всички клубове от Първа дивизия вкупом се оттеглиха от Футболната лига и три месеца по-късно Висшата лига бе официално основана като дружество с ограничена отговорност.

Лигата реши да предприеме радикална стъпка, отдавайки телевизионните права на Скай ТВ. По онова време да се ангажират привърженици със спорт по телевизията бе като цяло новост – но комбинацията от предлагания качествен футбол и маркетинговата стратегия на Скай покачиха много стойността на Висшата лига.

Първоначалният договор бе за 191 милиона паунда за 5 години. За да излъчват мачовете между 2007г. – 2010г. Скай и Сетанта платиха смайващите 1,7 милиарда.

Спонсорството също изигра огромна роля. През 1993г. Карлинг плати 12 милиона паунда за 4 години и надпреварата стана известна като ФА Карлинг Премиершип. Договорът бе подновен за нови 4 години с 300% увеличение. През 2001г. Баркликард стана новият спонсор за 48 милиона в следващите 3 години. През 2004г. Барклис платиха цена от 65,8 милиона за 3 години.

Увеличените приходи подсигуриха английските клубове да се конкурират на световно ниво от гледна точка на трансферни суми и заплати – важен фактор, благодарение на който някои от най-добрите континентални играчи станаха украшение за Висшата лига.

През 1992г. имаше само 11 не-британски или ирландски играчи във Висшата лига, през 2007г. те бяха вече 250. През годините чуждестранните играчи помогнаха да се оформи и развие британския футбол. Континенталните мениджъри също имаха силно желание да практикуват в Англия и работата на хора като Арсен Венгер, Жерар Улие и Рууд Гулит имаше огромен ефект.

Първоначално Висшата лига бе съставена от 22 отбора, но през цялото време намерението бе да се намалят до 20 – за да се подсигури развитие на клубно и международно ниво. Това бе постигнато в края на сезон 1994/95г., когато 4 клуба изпаднаха, а само 2 влязоха в лигата.”

* * *

Оставете Вашият коментар