ІІІ. Висшата лига на Англия
Доколкото би могъл да има отношение към темата, ще разгледаме и казуса с английската Висша лига. Както е известно, тя датира от 1992г.
Ала Висшата лига никак не изглежда да има спортни разлики с дотогавашната Първа дивизия (отборите са същите, регламентът е същият). Защо тогава 1992г. е приета за напълно ново начало?
И не е ли същото при българската елитна дивизия от 1937г. и 1948г.? Макар да няма спортни разлики с Националната дивизия, то 1948г. е приета за напълно ново начало.
Наистина, на пръв поглед казусът изглежда абсолютно един и същ. Нека обаче го разгледаме в дълбочина.
* * *
„80-те бяха години на упадък за английския футбол. Стадионите се рушаха, ширеше се хулиганство. Отборите нямаха право да играят в Европа – санкционирани заради смъртта на 39 запалянковци на „Хейзел” преди финала за КЕШ между Ливърпул и Ювентус през 1985г. Малцина от световните топ-играчи биха обмислили възможността да заиграят в Англия.
През 1989г. дойде „Хилзбъро” и доклада на Тейлър. Загинаха 90 привърженици, а над 150 бяха ранени при срутване по време на полуфинала за ФА Къп между Ливърпул и Нотингам Форест. Лорд Тейлър препоръча пълно преустройство на стадионите, довело до въвеждане на само седящи места.
Огромната цена на това да изпълнят препоръките, както и притеснението, че не могат да привличат качествени играчи, започнаха да трупат растящо недоволство сред водещите клубове. Още през 1988г. 10 клуба заплашиха да се отцепят с оглед получаване на по-големи суми от телевизионни права.
Необходимо бе радикално преструктуриране, ако английските клубове и изобщо английският футбол искаха да се развиват и процъфтяват.
На 17 юли 1991г. бе подписано споразумение на клубовете-основатели, което установи основните принципи за изграждане на Висшата лига. Тя щеше да бъде икономически независима от Футболната лига и Футболната асоциация, имайки свобода сама да договаря телевизионните права и спонсорството.
На 20 февруари 1992г. всички клубове от Първа дивизия вкупом се оттеглиха от Футболната лига и три месеца по-късно Висшата лига бе официално основана като дружество с ограничена отговорност.
Лигата реши да предприеме радикална стъпка, отдавайки телевизионните права на Скай ТВ. По онова време да се ангажират привърженици със спорт по телевизията бе като цяло новост – но комбинацията от предлагания качествен футбол и маркетинговата стратегия на Скай покачиха много стойността на Висшата лига.
Първоначалният договор бе за 191 милиона паунда за 5 години. За да излъчват мачовете между 2007г. – 2010г. Скай и Сетанта платиха смайващите 1,7 милиарда.
Спонсорството също изигра огромна роля. През 1993г. Карлинг плати 12 милиона паунда за 4 години и надпреварата стана известна като ФА Карлинг Премиершип. Договорът бе подновен за нови 4 години с 300% увеличение. През 2001г. Баркликард стана новият спонсор за 48 милиона в следващите 3 години. През 2004г. Барклис платиха цена от 65,8 милиона за 3 години.
Увеличените приходи подсигуриха английските клубове да се конкурират на световно ниво от гледна точка на трансферни суми и заплати – важен фактор, благодарение на който някои от най-добрите континентални играчи станаха украшение за Висшата лига.
През 1992г. имаше само 11 не-британски или ирландски играчи във Висшата лига, през 2007г. те бяха вече 250. През годините чуждестранните играчи помогнаха да се оформи и развие британския футбол. Континенталните мениджъри също имаха силно желание да практикуват в Англия и работата на хора като Арсен Венгер, Жерар Улие и Рууд Гулит имаше огромен ефект.
Първоначално Висшата лига бе съставена от 22 отбора, но през цялото време намерението бе да се намалят до 20 – за да се подсигури развитие на клубно и международно ниво. Това бе постигнато в края на сезон 1994/95г., когато 4 клуба изпаднаха, а само 2 влязоха в лигата.”
* * *
