Бихме искали да се спрем върху значимостта, която притежава обзорната статия за спорта във Френския колеж. Нейната ценност е изключителна – защото с голяма степен на вероятност може да се каже, че тя е единственият непосредствен източник за първите години на пловдивския футбол.
Всичко друго, което към момента е известно за най-ранния пловдивски футбол, има вторичен характер. Това са спомени, записвани години след като събитията се били случили.
В контраст, статията за спорта във Френския колеж има непосредствен характер. В нея събитията са отразени и фиксирани в същия исторически момент, когато се случвали.
Нека поясним. Статията е непосредствен източник, защото, макар и съставяна най-вероятно през 1934г. (по случай юбилея на колежа), то това неминуемо е станало чрез използване архива на “Св. Августин”. Не би могло инак – защото в нея са упоменати десетки конкретни дати, имена, събития, подробности – като например мястото, на което се било провело някое събитие или пък точният час на провеждането му.
Неслучайно подзаглавието на статията е “Ephémérides” – за да се отбележи именно тази прецизност и прилежността към всяка една подробност. Подробности, които са непосилни за човешката памет спрямо събития, случили се години по-рано.
(Думата “ephémérides” няма точен превод на български език. Различните двуезични речници, а също и френските тълковни речници, й придават следните значения: 1. календар, в който за всеки отделен ден се откъсва по един лист. От гр.”efe”, “през, докато” и “hemeres”, “ден”; 2. книги или бележници, в които са отбелязани събития, станали в един и същи ден в годината през различни времена; 3. астрономически таблици, които посочват за всеки ден от годината положението на планетите.)
От друга страна, при проучванията за книгата „Оттук започва любовта” можахме лично да се убедим във високата достоверност на тази статия. Описаното от нея за периода 1919г.-1934г. съвпада с онова, което пловдивската преса е отразила през същия период.
Най-сетне, Държавен архив – Пловдив съхранява различни документи, свързани с Френския колеж (най-вече официална кореспонденция) – тези документи изцяло потвърждават описаните в статията събития.
Ето защо, ценността на тази статия спрямо футбола в Пловдив е огромна. За съжаление, до момента нито написаното в нея е изнасяно като информация, нито тя е посочвана като библиографски източник на досегашните книги за пловдивския футбол.
Макар тази статия от поне 20 години да е общодостъпна.
Прочее, нейната ценност е наистина изключителна – бидейки единственият непосредствен документ за раните години на пловдивския футбол.
Илюстр. 8
Илюстр. 9
По аналогия, такова е положението и със снимките. За първите стъпки на футбола в Пловдив разполагаме само със снимки от архива на Френския колеж. (ил. 8, 9)
Илюстр. 10
(Пътьом вмятаме: в три издания на Ботев фигурира снимка от ранните години на клуба (ил. 10). Във всяко издание обаче тя е датирана с три различни години и описана по три различни начина. Ето защо нейната историческа стойност е ненадеждна.
Конкретно, според клубното издание от 1932г. на снимката фигурират „основателите на сп. кл. „Ботев”, фотографирани след първото учредително събрание на клуба в 1912г.”, в изданието от 1942г. за същата снимка се казва „тук поместената снимка м. октомврий 1913г. на клубните членове, снети в двора на Мъжката гимназия”, а в изданието от 1992г. същата снимка е описана така: „част от ръководството и основателите и членове, които участват във възстановяването на „Ботев” през 1916г.”)
Освен снимките на „Св. Августин”, известни са имената на някои от първите негови играчи. Тоест, първите изобщо футболисти в Пловдив: Драгомир Табаков, Цветан Цолов, Нестор Несторов (последните двама започват с футбола още в цариградския Роберт колеж), Никола Сираков, Тодор Владимиров (останал в българския футбол с прозвището „Сан”. През 1916г. става играч на Славия София, превръщайки се в една от първите клубни легенди. Тодор Владимиров е и капитан на българския национален отбор при първия му официален мач – на Олимпиадата в Париж през 1924г.).
Сред останалите футболисти на „Св. Августин” до нас са достигнали имената на Цоков, Коцев, Бучков, Дупков, Фиданов, Кочорапов, Василев (1914г.), Кучев, Хаджиев, Ангелов (1915г.), Стефан Данчев (1918г.).
