Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Димитър А. Иванов (1887г. – 1935г.)

Публикувано на 30 Dec 2011 от

Наред със спорта, Димитър Иванов се посветил на друга кауза – сочеща на свой ред голямото му човеколюбие и отклик към чуждата болка. Впрочем, тук имало и отсянка на лична въвлеченост: поради своето великодушие и благородство, Димитър Иванов претърпял през началото на 30-те години страхотна финансова разруха. Това го тласнало да стане сред основателите на първото в България и първо на Балканите спестовно-строително кооперативно сдружение – „Собствен дом”. Впоследствие, Димитър Иванов бил и инициатор за създаване на Националния съюз на спестовно-строителните кооперации.
Трябва да се каже, че благодарение деятелността на „Собствен дом” били снабдени с жилища над 1 000 бездомни семейства! Димитър Иванов се отдал с характерния свой плам на тази кауза. Активно сътрудничел със статии на сп. „Собствен дом”, написал и издал научен труд от 250 страници, посветен на строително-спестовното движение в Англия. Това първо по рода си изследване у нас неслучайно се фокусирало върху тази страна – защото Англия била люлката на строителните кооперации. По-сетне Димитър Иванов подготвял и втори том по същата тема, посветен на строително-спестовното движение в Европа, Америка и на Балканите. Уви, не стигнало времето му, за да го довърши…

В ранната утрин на 16 октомври 1935г. мнозина столичани се били струпали пред една клиника – където Димитър Иванов бил по-рано опериран. Тягостна тревога владеела над смълчаното множество. Димитър Иванов гаснел, вледеняващо безсилие започвало да помрачава душите на събралите се приятели и съратници.
Само искрица надежда проблеснала в краткия зов за някой, който да дари от кръвта си. Отзовали се много, ала напразно: самият Димитър Иванов не пожелал това. Този се оказал последният благороден жест на неговия героичен живот. Малко по-сетне, в първите часове на деня той издъхнал…

Скръбта задавяла гърлата, пълнейки взора със сълзи. Отишъл си бил водачът, първооснователят и вдъхновителят на българския спорт – човекът, чийто идеализъм, всеотдайност и скромност ставали пример за мнозина.

Траурната церемония била внушителна, публикуван бил нарочен възпоменателен лист, а две години след кончината на Димитър Иванов – и още едно издание за него.
Формиран бил огромен по численост Възпоменателен фонд – поставил си цел да издигне паметник на първия водач на българския спорт. Председателствал го ген. Радев – министър на Народното просвещение, а като членове се присъединили някои от най-изтъкнатите за времето личности – мнозина генерали, сред които В. Лазаров и Г. Вазов, настоящи и бивши министри (Стойчо Мошанов, Стоян Чапрашиков), столичния кмет инж. Ив. Иванов, директора на в. „Зора” Данаил Крапчев, главния редактор на в. „Утро” Стефан Танев, главния редактор на в. „Слово” Йордан Медникаров. Във възпоменателния фонд се включили още д-р Ст. Хаджи, председател на Югославския олимпийски комитет, д-р Михаил Андреев, председател на Югославския футболен съюз, Александър Тодич, председател на сп. кл. „Югославия” от Белград.
Целта, която се поставяла, била издигане паметник на Димитър Иванов и издаване на сборник, посветен нему.
Ала уви… нищо от планираното не било сторено.
Дошлото в 1944г. ново време преобърнало представите за добро и зло, Димитър Иванов бил обруган, забравен, забраняван.
Днес? Днес може би малцина дори знаят името му. Името на този човек, който вложил цялата си душа, за да укрепнат младите стъпки на българския спорт.

В края на словата, посветени нему, иска ни се да кажем: вярваме, че днес носим дълг за признателност към Димитър Иванов – пазейки светлия спомен за него и делата, с които се посветил на Родината!

Оставете Вашият коментар