Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 15 Април

1927г. Тодор Бечиров - българин, вратар; играл в Ботев (Пловдив) (1943/45), Ударник (Пловдив) (1947/48), Динамо (Пловдив) (1949/50), Локомотив (Пловдив) (1951/56, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 72/0; Бронзов медалист от Държавното първенство (1943); Мачове/голове в националния отбор: 1/0; бивш международен съдия (1957/74) - ръководи 99 мача в „А” група и 126 международни срещи; Съдия на ФИФА (1963/74); участник на СП Мексико'70; носител на златната значка на ФИФА (1968) и Златна свирка на ФИФА (1970); Съдия №1 на България (1966/67, 1970/71)

1960г. Емил Димитров - българин, защитник; играл в Червено знаме (Павликени) (1979/82, Б група), Етър (Велико Търново) (1982/89, А група), ЦСКА (София) (1989/91-есен, А група), Енкьопинг (Швеция) (1992-пролет), Локомотив (Пловдив) (1992/94-есен, А група), Локомотив (София) (1995-пролет/96, А група); Мачове/голове в А група: 308/17; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 48/0; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 25.11.1992 срещу Локомотив (Горна Оряховица) (0:1); Шампион на България (1990), вицешампион (1991), бронзов медалист (1989); Носител на Купата на Българи (1992); Носител на Суперкупата на България (1989); Мачове/голове за националния отбор: 7/0; Мачове/голове за олимпийския национален отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 4/0; треньор на Локомотив (София) - помощник (1995/97-есен, 1998/00, А група) и старши-треньор (1997-пролет, 2001, 2002/03, А група), Белите орли (Плевен), Конеляно (Герман) (2003/05, Б група), Етър (Велико Търново), Монтана; Бронзов медалист (1996)

1978г. Жеко Димитров - българин, полузащитник; юноша на Локомотив (Пловдив); играл в Локомотив (Пловдив) (1995/96, А група), Берое (Стара Загора) (1996/97, В група), Берое 2000 (Казанлък) (1999-есен, Б група), Олимпик-Берое (Стара Загора) (2000-пролет, А група), Слънчев бряг (Несебър) (2000/01, Б група), Сокол (Марково); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 3/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 08.11.1995 срещу Гигант (Белене) (4:0)

1909г. Иван Мандалиев (15.04.1909 - 15.02.1986) - българин, играл в Караджа (Пловдив), Пловдивски Спортклуб; председател и секретар на Пловдивски Спортклуб, участник в управата на Локомотив (Пловдив)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Димитър А. Иванов (1887г. – 1935г.)

Публикувано на 30 Dec 2011 от

Наред със спорта, Димитър Иванов се посветил на друга кауза – сочеща на свой ред голямото му човеколюбие и отклик към чуждата болка. Впрочем, тук имало и отсянка на лична въвлеченост: поради своето великодушие и благородство, Димитър Иванов претърпял през началото на 30-те години страхотна финансова разруха. Това го тласнало да стане сред основателите на първото в България и първо на Балканите спестовно-строително кооперативно сдружение – „Собствен дом”. Впоследствие, Димитър Иванов бил и инициатор за създаване на Националния съюз на спестовно-строителните кооперации.
Трябва да се каже, че благодарение деятелността на „Собствен дом” били снабдени с жилища над 1 000 бездомни семейства! Димитър Иванов се отдал с характерния свой плам на тази кауза. Активно сътрудничел със статии на сп. „Собствен дом”, написал и издал научен труд от 250 страници, посветен на строително-спестовното движение в Англия. Това първо по рода си изследване у нас неслучайно се фокусирало върху тази страна – защото Англия била люлката на строителните кооперации. По-сетне Димитър Иванов подготвял и втори том по същата тема, посветен на строително-спестовното движение в Европа, Америка и на Балканите. Уви, не стигнало времето му, за да го довърши…

В ранната утрин на 16 октомври 1935г. мнозина столичани се били струпали пред една клиника – където Димитър Иванов бил по-рано опериран. Тягостна тревога владеела над смълчаното множество. Димитър Иванов гаснел, вледеняващо безсилие започвало да помрачава душите на събралите се приятели и съратници.
Само искрица надежда проблеснала в краткия зов за някой, който да дари от кръвта си. Отзовали се много, ала напразно: самият Димитър Иванов не пожелал това. Този се оказал последният благороден жест на неговия героичен живот. Малко по-сетне, в първите часове на деня той издъхнал…

Скръбта задавяла гърлата, пълнейки взора със сълзи. Отишъл си бил водачът, първооснователят и вдъхновителят на българския спорт – човекът, чийто идеализъм, всеотдайност и скромност ставали пример за мнозина.

Траурната церемония била внушителна, публикуван бил нарочен възпоменателен лист, а две години след кончината на Димитър Иванов – и още едно издание за него.
Формиран бил огромен по численост Възпоменателен фонд – поставил си цел да издигне паметник на първия водач на българския спорт. Председателствал го ген. Радев – министър на Народното просвещение, а като членове се присъединили някои от най-изтъкнатите за времето личности – мнозина генерали, сред които В. Лазаров и Г. Вазов, настоящи и бивши министри (Стойчо Мошанов, Стоян Чапрашиков), столичния кмет инж. Ив. Иванов, директора на в. „Зора” Данаил Крапчев, главния редактор на в. „Утро” Стефан Танев, главния редактор на в. „Слово” Йордан Медникаров. Във възпоменателния фонд се включили още д-р Ст. Хаджи, председател на Югославския олимпийски комитет, д-р Михаил Андреев, председател на Югославския футболен съюз, Александър Тодич, председател на сп. кл. „Югославия” от Белград.
Целта, която се поставяла, била издигане паметник на Димитър Иванов и издаване на сборник, посветен нему.
Ала уви… нищо от планираното не било сторено.
Дошлото в 1944г. ново време преобърнало представите за добро и зло, Димитър Иванов бил обруган, забравен, забраняван.
Днес? Днес може би малцина дори знаят името му. Името на този човек, който вложил цялата си душа, за да укрепнат младите стъпки на българския спорт.

В края на словата, посветени нему, иска ни се да кажем: вярваме, че днес носим дълг за признателност към Димитър Иванов – пазейки светлия спомен за него и делата, с които се посветил на Родината!

Оставете Вашият коментар