Наред със спорта, Димитър Иванов се посветил на друга кауза – сочеща на свой ред голямото му човеколюбие и отклик към чуждата болка. Впрочем, тук имало и отсянка на лична въвлеченост: поради своето великодушие и благородство, Димитър Иванов претърпял през началото на 30-те години страхотна финансова разруха. Това го тласнало да стане сред основателите на първото в България и първо на Балканите спестовно-строително кооперативно сдружение – „Собствен дом”. Впоследствие, Димитър Иванов бил и инициатор за създаване на Националния съюз на спестовно-строителните кооперации.
Трябва да се каже, че благодарение деятелността на „Собствен дом” били снабдени с жилища над 1 000 бездомни семейства! Димитър Иванов се отдал с характерния свой плам на тази кауза. Активно сътрудничел със статии на сп. „Собствен дом”, написал и издал научен труд от 250 страници, посветен на строително-спестовното движение в Англия. Това първо по рода си изследване у нас неслучайно се фокусирало върху тази страна – защото Англия била люлката на строителните кооперации. По-сетне Димитър Иванов подготвял и втори том по същата тема, посветен на строително-спестовното движение в Европа, Америка и на Балканите. Уви, не стигнало времето му, за да го довърши…
В ранната утрин на 16 октомври 1935г. мнозина столичани се били струпали пред една клиника – където Димитър Иванов бил по-рано опериран. Тягостна тревога владеела над смълчаното множество. Димитър Иванов гаснел, вледеняващо безсилие започвало да помрачава душите на събралите се приятели и съратници.
Само искрица надежда проблеснала в краткия зов за някой, който да дари от кръвта си. Отзовали се много, ала напразно: самият Димитър Иванов не пожелал това. Този се оказал последният благороден жест на неговия героичен живот. Малко по-сетне, в първите часове на деня той издъхнал…
Скръбта задавяла гърлата, пълнейки взора със сълзи. Отишъл си бил водачът, първооснователят и вдъхновителят на българския спорт – човекът, чийто идеализъм, всеотдайност и скромност ставали пример за мнозина.
Траурната церемония била внушителна, публикуван бил нарочен възпоменателен лист, а две години след кончината на Димитър Иванов – и още едно издание за него.
Формиран бил огромен по численост Възпоменателен фонд – поставил си цел да издигне паметник на първия водач на българския спорт. Председателствал го ген. Радев – министър на Народното просвещение, а като членове се присъединили някои от най-изтъкнатите за времето личности – мнозина генерали, сред които В. Лазаров и Г. Вазов, настоящи и бивши министри (Стойчо Мошанов, Стоян Чапрашиков), столичния кмет инж. Ив. Иванов, директора на в. „Зора” Данаил Крапчев, главния редактор на в. „Утро” Стефан Танев, главния редактор на в. „Слово” Йордан Медникаров. Във възпоменателния фонд се включили още д-р Ст. Хаджи, председател на Югославския олимпийски комитет, д-р Михаил Андреев, председател на Югославския футболен съюз, Александър Тодич, председател на сп. кл. „Югославия” от Белград.
Целта, която се поставяла, била издигане паметник на Димитър Иванов и издаване на сборник, посветен нему.
Ала уви… нищо от планираното не било сторено.
Дошлото в 1944г. ново време преобърнало представите за добро и зло, Димитър Иванов бил обруган, забравен, забраняван.
Днес? Днес може би малцина дори знаят името му. Името на този човек, който вложил цялата си душа, за да укрепнат младите стъпки на българския спорт.
В края на словата, посветени нему, иска ни се да кажем: вярваме, че днес носим дълг за признателност към Димитър Иванов – пазейки светлия спомен за него и делата, с които се посветил на Родината!
