Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 15 Април

1927г. Тодор Бечиров - българин, вратар; играл в Ботев (Пловдив) (1943/45), Ударник (Пловдив) (1947/48), Динамо (Пловдив) (1949/50), Локомотив (Пловдив) (1951/56, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 72/0; Бронзов медалист от Държавното първенство (1943); Мачове/голове в националния отбор: 1/0; бивш международен съдия (1957/74) - ръководи 99 мача в „А” група и 126 международни срещи; Съдия на ФИФА (1963/74); участник на СП Мексико'70; носител на златната значка на ФИФА (1968) и Златна свирка на ФИФА (1970); Съдия №1 на България (1966/67, 1970/71)

1960г. Емил Димитров - българин, защитник; играл в Червено знаме (Павликени) (1979/82, Б група), Етър (Велико Търново) (1982/89, А група), ЦСКА (София) (1989/91-есен, А група), Енкьопинг (Швеция) (1992-пролет), Локомотив (Пловдив) (1992/94-есен, А група), Локомотив (София) (1995-пролет/96, А група); Мачове/голове в А група: 308/17; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 48/0; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 25.11.1992 срещу Локомотив (Горна Оряховица) (0:1); Шампион на България (1990), вицешампион (1991), бронзов медалист (1989); Носител на Купата на Българи (1992); Носител на Суперкупата на България (1989); Мачове/голове за националния отбор: 7/0; Мачове/голове за олимпийския национален отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 4/0; треньор на Локомотив (София) - помощник (1995/97-есен, 1998/00, А група) и старши-треньор (1997-пролет, 2001, 2002/03, А група), Белите орли (Плевен), Конеляно (Герман) (2003/05, Б група), Етър (Велико Търново), Монтана; Бронзов медалист (1996)

1978г. Жеко Димитров - българин, полузащитник; юноша на Локомотив (Пловдив); играл в Локомотив (Пловдив) (1995/96, А група), Берое (Стара Загора) (1996/97, В група), Берое 2000 (Казанлък) (1999-есен, Б група), Олимпик-Берое (Стара Загора) (2000-пролет, А група), Слънчев бряг (Несебър) (2000/01, Б група), Сокол (Марково); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 3/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 08.11.1995 срещу Гигант (Белене) (4:0)

1909г. Иван Мандалиев (15.04.1909 - 15.02.1986) - българин, играл в Караджа (Пловдив), Пловдивски Спортклуб; председател и секретар на Пловдивски Спортклуб, участник в управата на Локомотив (Пловдив)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Димитър А. Иванов (1887г. – 1935г.)

Публикувано на 30 Dec 2011 от

Онова, което поразявало съвременниците на Димитър Иванов, била пламтящата му любов към българщината. Тя именно го движела и в спортното поле: защото там провиждал духовна лаборатория, съзиждаща добродетелите на българската младеж. За най-ценни сред които намирал родолюбието и въжделеене на национално обединение!

В същата 1923г. Димитър Иванов се наредил и сред създателите на патриотичната младежка организация „Кубрат”. И тъй като обичта към България била за него безкористна и въпрос на воинска чест – той се пазел да стои далеч от изкусителните залитания на заслепения шовинизъм (които понякога надмогвали над обществения дух!).

С нестихващ, пламенен идеализъм се посветил Димитър Иванов на спортното дело. Той именно бил водачът на българската делегация при дебюта в Парижката олимпиада през 1924г. Именно Димитър Иванов бил човекът, който след явното ощетяване на футболния ни тим, се запътил към официалните лица при свършване на мача – за да оттегли подадената минути по-рано от отбора ни контестация. Пред смаяното множество той високо произнесъл, че България иска да печели само на зеления терен и че самата покана към младата ни държава е вече голяма наша победа, както и възможността да блесне пред света несломимия български дух!…
Този жест тъй силно впечатлил съперника – бойкия ирландски тим, че някои от играчите му спонтанно прегърнали българските…

В името на това да е по-полезен за спортното дело, Димитър Иванов за кратко рискувал да се заеме с политика. Избран бил за народен представител от Демократичния сговор, изкарвайки пълен мандат (1927-31г.). През парламентарното си битие успявал (в контраст с господстващите нрави!) да се спогажда и намира общи пътища с повечето от народните представители. Ала това място не било за хора като него… Отвратен от политическата партизанщина и безпринципност, Димитър Иванов решително напуснал това поприще. Макар да не струвало много да намери някъде някое синекурно място, „осребрявайки” действителните и важни свои заслуги към България.
Не! Той се върнал, за да влее още от несломимата си енергия в полза на общественото дело – презирайки удобствата на всякаква кариера. Точно както сторил и с армията…

Оставете Вашият коментар