Онова, което поразявало съвременниците на Димитър Иванов, била пламтящата му любов към българщината. Тя именно го движела и в спортното поле: защото там провиждал духовна лаборатория, съзиждаща добродетелите на българската младеж. За най-ценни сред които намирал родолюбието и въжделеене на национално обединение!
В същата 1923г. Димитър Иванов се наредил и сред създателите на патриотичната младежка организация „Кубрат”. И тъй като обичта към България била за него безкористна и въпрос на воинска чест – той се пазел да стои далеч от изкусителните залитания на заслепения шовинизъм (които понякога надмогвали над обществения дух!).
С нестихващ, пламенен идеализъм се посветил Димитър Иванов на спортното дело. Той именно бил водачът на българската делегация при дебюта в Парижката олимпиада през 1924г. Именно Димитър Иванов бил човекът, който след явното ощетяване на футболния ни тим, се запътил към официалните лица при свършване на мача – за да оттегли подадената минути по-рано от отбора ни контестация. Пред смаяното множество той високо произнесъл, че България иска да печели само на зеления терен и че самата покана към младата ни държава е вече голяма наша победа, както и възможността да блесне пред света несломимия български дух!…
Този жест тъй силно впечатлил съперника – бойкия ирландски тим, че някои от играчите му спонтанно прегърнали българските…
В името на това да е по-полезен за спортното дело, Димитър Иванов за кратко рискувал да се заеме с политика. Избран бил за народен представител от Демократичния сговор, изкарвайки пълен мандат (1927-31г.). През парламентарното си битие успявал (в контраст с господстващите нрави!) да се спогажда и намира общи пътища с повечето от народните представители. Ала това място не било за хора като него… Отвратен от политическата партизанщина и безпринципност, Димитър Иванов решително напуснал това поприще. Макар да не струвало много да намери някъде някое синекурно място, „осребрявайки” действителните и важни свои заслуги към България.
Не! Той се върнал, за да влее още от несломимата си енергия в полза на общественото дело – презирайки удобствата на всякаква кариера. Точно както сторил и с армията…
