На 17 декември 1923г. била направена една от най-важните стъпки в младия живот на тогавашния спорт. Негови радетели от цялата страна видели няколкогодишните си усилия да се увенчават със създаване на единна организация – Българската национална спортна федерация (БНСФ). За неин пръв водач бил единодушно посочен Димитър Иванов, деятел от софийския Левски. Фигурата на този човек и значимостта му за българския спорт са днес сякаш затулени в сянка от забрава. Незаслужено!… Скромна цел на настоящия текст е да върне към живот спомена за делата на Димитър Иванов – първоапостолът на модерното спортно дело!
Литературните източници не са разточителни за неговите ранни години: знае се, че е роден в 1887г., а още младеж постъпва в столичното Военно училище. През юнкерските години избуяли характерните му енергия, пламенност и страст – заради които връстниците започнали да го именуват „Силата”.
По-сетне Димитър Иванов намерил ярко проявление на воинския си талант. Той участвал и в трите величави, но гибелни войни за национално обединение – във всяка като офицер на първа боева линия, окичвайки се с няколко ордена за храброст.
Както е знайно, договорът от Ньой наложил унизително осакатяване на победоносната българска войска. Мнозина офицери се видели принудени да дирят други житейски пътища пред себе си. Димитър Иванов не се очаквало да бъде сред тях – отличните качества, които показал през войните, му предвещавали бляскава военна кариера. Ала зовът на обществения дълг се оказал надвишаващ примамливата слава на военното поприще: Димитър Иванов по своя воля напуснал армията, за да се посвети всецяло на дейността си като обществен водач.
Той бил сред немногото свои съвременници, които прозрели същността на спорта, както и онова благо за българската нация, което можел да окаже. Ето защо Димитър Иванов се отдал с неукротима страст на общодържавното спортно обединяване. През 1923г. Българската национална спортна федерация станала факт, а него посочили за единодушен неин водач.