Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 23 Окт.

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Дербито на Пловдив – куриози от ранните времена

Публикувано на 21 Jun 2010 от

Обновихме трите статии по повод ранните времена на пловдивското дерби и ги събрахме в една. Надяваме се така представения материал да е още по-интересн и удобен за четене!

Част първа: “приятелският” мач от лятото на 1936г.

Започваме от 1936г. разказа за онези ранни дерби-мачове, които останали в историята с по някой отличителен куриоз.

Било началото на юли 1936г. Спортклуб току-що бил извоювал първата си титла от първенството на Пловдив. Този знаменателен успех съвпаднал с десетата годишнина на клуба, както и с патронния празник – Петровден (12 юли по стар стил).

За да ознаменуват така стеклите се поводи за празник, спортклубци захванали да организират най-разнообразни инициативи. Първом било факелното надбягване в сумрака на съботната вечер (11 юли). То се състояло, разбира се, в източната част на Пловдив – по ул. “Мария-Луиза”.

А в неделната утрин на 12 юли спортклубци организирали внушителна манифестация. “Воля” описала тържествеността на обстановката: „Петровден е традиционният годишен празник на пловдивския „Спортклуб”. Тази година, обаче, бе отпразнуван по особено тържествен начин, тъй като съвпада и с десетгодишнината от основаването на клуба. В стройни редици младите спортклубци манифестираха своята сила, мощ и дисциплина. Манифестацията, през улиците на източната част на града, се отправи за катедралната църква „Св. Богородица”, където се отслужи молебен. В двора на църквата спортклубци бяха поздравени от председателя си г. Атанас Велчев. След това се поднесоха поздравления от кмета на града и от някои от клубовете.

Воля 14 юли 1936г.

Илюстр. 1

След обед се състоя мач между представителния тим на „Спортклуб” и първенеца на София – „Славия”, който завърши с победа на „Спортклуб”. Празника спортклубци завършиха с градинско увеселение в „Каменица” – много задушевно, обладани от чувство на непринудено и сърдечно веселие.” (ил.1)

Утринна  Победа 14 юли 1936г.

Илюстр. 2

Утринна  Победа 13 юли 1936г.

Илюстр. 3

За да отбележи своя патронен празник Спортклуб поканил неслучаен съперник – софийската Славия. Така среща си дали първенците на първата и втората столици, а отборът в червено-черно-бяло постигнал престижен успех. Той бил специално отбелязан от пловдивската преса. (ил. 2, 3).

А този успех изпъкнал още повече след само два месеца. Било така, защото софийската Славия успяла да се пребори за държавната титла. При това, белите я извоювали, постигайки в трите си мача голово съотношение 14:1!

Ето такъв тим успели да сломят навръх патронния празник пловдивските спортклубци. Ала две седмици след това те поканили за среща друг, не по-малко предизвикателен съперник – Ботев. При това, сторили го навръх десет годишнината от основаването на клуба, 26 юли 1936г.

* * *

За трите години, през които Спортклуб и Ботев се срещали дотогава, двата клуба вече очертали своето съперничество. То все повече започвало да се задълбочава и изостря.

Специално в горещия юли на 1936г. напрежението се подклаждало и заради лекотата, с която Спортклуб преодолявал Ботев в двата мача от изминалото градско първенство. През есенния полусезон тимът в червено-черно-бяло надделял с 4:0 (3 ноември 1935г.), а в пролетния победата била по-щадяща, 2:0 (7 април 1936г.).

Така дошъл и 26 юли 1936г. Навръх десетата годишнина от основаването, Спортклуб поканил своя голям съперник, за да ознаменува юбилея. Макар да стояли на противоположни позиции в отминалото градско първенство (Спортклуб – първенец, а Ботев предпоследен), то мачът на тези два клуба неминуемо стаявал голям заряд. Ето защо, в неделния следобед привържениците на двата клуба отново препълнили игрището.

Борба 28 юли 1936г.

Илюстр. 4

За интригуващия сблъсък разказала “Воля”: “Завчера на игрище „Ботев” се състоя футболен мач между местните „Ботев” и „Спортклуб”. Мачът представляваше голям интерес и бе привлякъл няколко хилядна публика. През второто полувреме изникна инцидент между рефера и някои от играчите. Плацът се изпълни веднага от привърженици на двата клуба. В скоро време словесната разпра се превърна в сбиване. Над главите на играчи и публика заиграха бастуни и тояги. Състезанието, макар и недовършено, бе прекратено при резултат 2:2, а разправията се усмири от полицията. Игрището бе напуснато бърже от разочарованата публика, както и от няколко души с вързани глави, пострадали при това своеобразно „приятелско” състезание.” (ил.4)

* * *

Това бе първият от “куриозните” ранни мачове между вечните пловдивски съперници. Макар планиран по официален и тържествен повод, мачът не успял да укроти растящото напрежение между двата клуба. А идващите години само щели да разгарят страстите!

Част втора: решителният сблъсък за градската титла през 1937г.

Футболното първенство на Пловдив за сезон 1936/37г. не приличало на никое от предходните. Било така заради изключителната цена на градската титла. Освен нея, първенецът на Пловдив щял да спечели и правото да встъпи от есента на 1937г. в стартиращата Национална футболна дивизия.

Оттам нататък обаче, всеки следващ отбор-първенец на Пловдив щял да има неимоверно по-труден път към елитната дивизия. Той ще трябвало да мине през изпитанията на квалификационен турнир (срещу първенци на други градове), та да се пребори за едно от двете овакантили се (от изпадащите отбори) места в Националната дивизия.

Първенството 1936/37г. вървяло благоприятно за Спортклуб. Макар и не толкова убедителен, колкото предходния сезон, ала тимът имал големи шансове да дублира своята титла. За разлика от тогава обаче, конкурент за челото бил не Левски, а друг измежду старите пловдивски клубове – Ботев.

Възходът му бил в рязък контраст с предходния сезон – който оставил тима на предпоследното място. Ала междувременно към Ботев бил присъединен клубът Борислав (от едноименния квартал на Първи район). Така за Ботев заиграли няколко футболисти, които през годините щели да се превърнат в гръбнак на тима – Петър Йонов, Симеон Чучев, Владимир Царчински, Тодор Милушев.

Наред с това, други трима измежду основните играчи на Ботев – дошлите през есента на 1935г. Георги Захариев, Васил Куцаров и Георги Йонов, били приети през юни 1936г. за членове на ЖСК Пловдив.

Това станало, тъй като те били от семейства на железничари. Но понеже през лятото на 1936г. ЖСК Пловдив (ако и основан отпреди година), все още не бил приет за член на спортната федерация, то той не водел и легитимен спортен живот. Ето защо тези трима играчи продължавали да се състезават за Ботев.

В ярък контраст с това положение при големия съперник, то почти всички състезатели на Спортклуб още от деца били встъпили в клубната школа. Наистина, някои играли известно време и за други клубове, ала впоследствие се завърнали в родното гнездо.

Прочее, такова било положението през пролетта на 1937г. Няколко кръга преди края на градското първенство, Спортклуб и Ботев спорели за титлата на Пловдив. По този начин дерби-мачът на двата големи съперника се превръщал и в директен сблъсък за пловдивския футболен връх – а това се случвало за първи път между тях!

Допълнително напрежение към всички тези обстоятелства внасяло и развитието на дербито през есенния полусезон. Тогава, на 1 ноември 1936г., Ботев успял да поведе на полувремето с 3:1. Ала спортклубският щурм след почивката бил зашеметяващ – 5:3!

Оказвайки се в безизходица след така получения резултат, ботевистите подали контестация. Те пледирали, че мачът бил опорочен, защото Спортклуб представил само два екземпляра от своя тимов лист, а пропуснал да представи трети.

Разбира се, контестацията била отхвърлена. Половин година по-късно обаче Ботев имал възможността за сладък реванш. Защото победа в дерби-мача щяла да го доближи много близо до титлата.

Да, реваншът наистина можел да бъде сладък – и много чакан! Било така, защото в последните три мача от градските първенства Спортклуб все сломявал Ботев: 4:0 на 3 ноември 1935г., 2:0 на 7 април 1936г., 5:3 на 1 ноември 1936г.

Три поредни мача, три победи, 11 гола във вратата на противника!

Сякаш тази убедителна серия от триумфи над големия съперник предопределяла извоюване на нова, поредна победа. Ала тя означавала още, че Ботев щял да хвърли всичко, за да вземе своя реванш. А с него и така ценната градска титла за 1937г.!

Денят на нагнетявания от очакване сблъсък постепенно наближавал – 23 май 1937г. Във временното класиране Ботев и Спортклуб продължавали да заемат първите две места, имайки такъв актив:

Мачове Победи Равни Загуби Голове Точки
1. Ботев 12 11 1 33:10 22
2. Спортклуб 11 8 3 37:17 19

До края Ботев имал два мача – дербито срещу Спортклуб и двубой със стоящата на третото място Шипка – третият най-добре представящ се отбор през сезона.

На Спортклуб оставали три срещи – дерби с Ботев и два леки мача срещу неубедителния през сезона Парчевич и аутсайдера Генерал Колев. Въпреки относителното предимство в програмата обаче, за да държи съдбата си в своите ръце – на Спортклуб била нужна само победа.

Разбира се, мачът в повече, който имали да изиграят, внасял спокойствие сред спортклубци. Още повече, че последният двубой на Ботев далеч нямало да е лесен. Напротив, Шипка не само се представяла успешно през сезона, но и сблъсъкът с Ботев щял да бъде “локално дерби” – защото двата клуба съжителствали в Първи район.

Ала това били само пресмятания и тяхното време отминавало! На 23 май 1937г. Спортклуб и Ботев, двамата големи съперници, щели в пряк сблъсък да определят кой е по-достоен за градската титла. А с нея – и да представлява Пловдив в елитната футболна дивизия.

* * *

Внезапно обаче, управата на Пловдивската спортна област пренасрочила най-важния за сезона мач! Без да бъдат публично оповестени мотивите, дерби-мачът бил отложен. По думите на “Борба” той щял да се изиграе “след привършване на всички състезания”.

Трябва да се каже, че управата на Пловдивската спортна област била доминирана от два клуба. Те, инак яростни антагонисти, сключили коалиция през същия сезон – това били Левски и Ботев.

Така, председател на Спортната област станал Ст. Минковски от Левски, а секретар – Харалампи Курдов от същия клуб. От Ботев в управата на Спортната област встъпили Д. Маргин (организатор), Л. Харалампиев (председател на Контролния съвет) и Исак Каталан (председател на Футболния комитет).

Воля 5 ноември 1936г.

Илюстр. 5

Последният, наред с тази си длъжност, бил и “завеждащ спорта” в управата на Ботев – тоест, той бил треньор на представителния отбор. Ала подобно съвместяване на длъжности било забранено от Висшия спортен съвет. Ето защо, чули се и гласове на укор към това положение – техен изразител станал в-к “Воля” (ил.5).

Въпреки всичко обаче, Исак Каталан останал в управата на Пловдивската спортна област. Колкото до Спортклуб – той имал двамина представители: подпредседател бил Атанас Велчев, а в юношеския комитет членувал Климент Гичев.

Прочее, фактът бил факт – вместо Спортклуб и Ботев да встъпят на 23 май 1937г. в пряк сблъсък за титлата, то Спортната област насрочила дерби-мача им като последен от градското първенство.

Ето защо, на 24 май Спортклуб преодолял Генерал Колев с 5:4, а на 30-ти сломил и Парчевич – 5:2. Така за спортклубци останал един-единствен мач – дербито с Ботев.

Същевременно обаче, Ботев така и не изиграл мача си срещу Шипка! По този начин, освен дербито със Спортклуб, Ботев щял да има и още един, допълнителен мач.

А дерби-сблъсъкът така и не бил насрочван от управата на Спортната област. За сметка на това, тя отложила всички мачове от пловдивското първенство, които трябвало да се изиграят на 5 и 6 юни. Причината – през тези два дни Ботев щял да отбележи 25 годишен юбилей.

Юбилеен Ботев лист

Илюстр. 6

И той го сторил, канейки за демонстративен мач офицерския клуб от София – АС23. Наред с това, Ботев отпечатал и клубно издание, част от което имало отношение към пловдивското първенство. На стр.8 била публикувана таблица от изигралите се до онзи момент мачове между всички пловдивски клубове – а първите две места в таблицата могат да се видят на илюстрацията (ил.6).

Под таблицата имало и коментар, гласящ: „При това положение, сп. кл. „Ботев” има най-големият шанс да бъде провъзгласен за градски първенец и се бори по-нататък за областно първенство.”

Както обаче се вижда, въпреки че Ботев бил с по-малко точки, то клубното издание го поставило на първото място във временната таблица за градско първенство – някак почти предрешавайки надпреварата там.

Ала всъщност най-важният мач едва сега предстоял. И той най-накрая бил насрочен от управата на Спортната област – за четвъртък, 10 юни 1937г.

* * *

Изходните позиции били ясни: за Спортклуб това бил последният мач от първенството и нему трябвала само победа. Ботев имал и допълнителен шанс срещу Шипка.

Спортклуб не бил встъпвал във футболно състезание от 30 май – точно единадесет дни. Ботев на 6 юни победил с 3:1 гостуващия АС23.

Оттук нататък всичко оставало да се реши от сблъсъка на двамата големи съперници. Всеки от тях държал съдбата си в своите собствени ръце. И всеки от тях вече очаквал дерби-мача – този, който щял да реши титлата!

Интригата на този двубой неминуемо владеела и пловдивската спортна публика. Ето защо, въпреки делничния ден, игрище „Ботев” се препълвало от привърженици, а атмосферата била за дерби-мач. Такива именно били думите на „Спорт”: „…бе дерби-мачът между двата съперника за първенството – Ботев и Спортклуб. При натегнала атмосфера, след като Спортклуб в началото на първото полувреме имаше инициативата в ръцете си и пропусна да отбележи, през второто Ботев, притискайки Спортклуб към гола, успя да изтръгне една ценна победа с 2:0 и да се реваншира за всичките си поражения, които понесе от Спортклуб досега.

Спорт 14 юни 1937г.

Илюстр. 7

Поражението на Спортклуб може да се отдаде преди всичко на несполучливото разместване на постовете му, което даде възможност крилата безпрепятствено да работят. Но разбира се, че и Ботев днес бе по-добър.” (ил.7).

Полъхът на дерби-битката се чувствал и от думите на „Воля” – “двата клуба много упорито си оспорваха победата”.

Борба 11 юни 1937г.

Илюстр. 8

От своя страна, репортажът на „Борба” разкрил съвсем интригуващи обстоятелства: „На игрище „Ботев” се състоя решителен мач за първенство между „Ботев” и „Спортклуб”. Мачът завърши с резултат 2:0 за „Ботев”, който става първенец и влиза в националната дивизия. … За тоя мач, който беше привлякъл повече от 5 000 зрители, станаха множество обзалагания за повече от 30 000 лева.” (ил.8).

* * *

Такава била хронологията на дерби-мача от 1937г., който решил първенството. Спортклуб направил опит да оспори редовността на срещата, контестирайки нейното рефериране (реферът бил активен член на Левски). Контестацията обаче не била уважена.

Така Ботев финиширал пръв, макар и да загубил последния мач срещу Шипка. За Спортклуб останало второто място.

Онова, което отличило дерби-мача от 1937г., не е само неговото внезапно и немотивирано отлагане. Силно впечатлява информацията за залозите, които пловдивската публика направила.

Трябва да кажем, че това е единствената информация за обзалагане на пловдивски футболен мач от 30-те години, на която сме попадали. При това имаме зад гърба си хиляди вестникарски страници специално от този период. Смятаме, че сам по себе си този факт красноречиво говори за характера на сблъсъка между двата клуба.

С цел да получим ориентировъчна представа за стойността на направените залози, ще цитираме цените на входните билети, които Пловдивската спортна област определила за същия сезон. Така, т. нар. “организирани спортисти” (които били картотекирани като членове на някой от клубовете) заплащали по 7 лв. за билет, а “неорганизираните” – по 12 лв.

Тоест, сумата от обзалаганията била съизмерима с прихода от входни билети – при това, посещението било внушително.

Бихме предложили и друга отправна точка за преценка. В състезанията от стартиралата през есента на 1937г. Национална дивизия било разпоредено, че неявил се тим трябва да заплати парична неустойка от 3000 лв. като пропуснати ползи.

С други думи, общата сума на залозите в дерби-мача на Пловдив надхвърлила десетократно официалната парична неустойка!

Част трета: закъснелият мач през 1952г.

Третият от ранните дерби-мачове, запомнили се с куриоз, идва от месец май на 1952г. Той бил от първенството на елитната група, което се провеждало в цикъл пролет-есен (според наложения съветски модел). Вечните пловдивски съперници трябвало да се срещнат в седмия кръг.

Тогава те носели различни от имената, с които били основани. Ботев се казвал ДНА (“Дом на народната армия”), а Спортклуб бил с името, останало до ден днешен – Локомотив Пловдив.

Преди прекия си сблъсък двата противника заемали такива позиции: Локомотив стоял на четвърто място, а ДНА – на шесто (от общо 12 отбора).

Локомотивци се намирали в добра форма, записвайки три поредни победи. Освен това, отборът в червено-черно-бяло бил и най-резултатният след лидера ЦДНА (който обаче имал и 2 мача повече).

От друга страна, съперникът бил сред най-слабо резултатните отбори (трети отзад напред), а практикуваната система „бетон” му осигурявала сравнително малко попадения в собствената врата.

Разбира се, моментната форма и състоянието на отборите били само ориентировъчни – защото в един дерби-мач можело да се случи всичко. И неговият ден дошъл! В неделята на 25 май 1952г. вечните пловдивски съперници се изправили един срещу друг.

Единадесетте на Локомотив Пловдив излезли на терена в своите традиционни екипи: червени фланелки, черни гащета, черни чорапи. За развоя на сблъсъка разказал „Народен спорт”: „Рекорден брой зрители наблюдаваха днес очакваната с интерес футболна среща между двата пловдивски представители в „А” РФГ – „Локомотив” и ДНА. Веднага след започване на играта пролича добрата подготовка и на двата отбора. За известно време военните вземат надмощие. Техните нападения са по-устремни. Застрашават опасно вратата на „Локомотив”. Нападателите са добре подхранвани от полузащитната линия, обаче при даването на крайните решителни удари има суетене. Постепенно играта се изравнява. Към края на полувремето локомотивци имат лек превес. С неочакван, далечен удар на лявото крило Лазаров топката се озовава в мрежата на неудачно пласиралия се вратар на ДНА.

През второто полувреме и особено към края военните хвърлиха всички сили за изравняване, но пожертвувателната игра на отбраната на локомотивци не позволи това. И двата отбора дадоха бърза игра, с устремни пробиви и успешни комбинации, които обаче не завършваха с удари в гола. Съдията Данчев от гр. Сталин ръководи прецизно и не позволи нервната игра да се изроди в грубости.

Народен Спорт 26 май 1952г.

Илюстр. 9

Срещата днес започна с 15-минутно закъснение, поради това, че двата отбора се явиха в еднообразно спортно облекло. Необходимо е в бъдеще да се взимат предварително мерки за избягване на такава несъобразност.” (ил.9)

Така завършил този дерби-мач – голът на Иван Лазаров донесъл поредна победа над вечния съперник. Освен това, и в този мач неизменен оставал интересът на пловдивската публика, претъпкала трибуните, неизменни били горещите страсти, оспорваността, нервната игра.

Ала този дерби-мач се отличил от другите заради факта, че съперниците излезли на терена в “еднообразно спортно облекло”! Това направило такова впечатление, че “Отечествен глас” започнал репортажа си именно оттам: „За завчерашния футболен мач между пловдивските отбори в „А” РФГ „Локомотив” и „ДНА” стадионът „Локомотив-Спартак” бе буквално препълнен от хилядна публика. Този интересен мач започна с цели 15 мин. закъснение, поради това, че двата отбора се явиха на терена с еднакви форми. Организаторите на мача трябваше предварително да се споразумеят в какво спортно облекло ще се явят отборите на терена, а не хилядната публика да чака и с това да се забавя играта, което противоречи с указанията на ВКФС за точно започване на мачовете.

ДНА започна завчера добре. Бързи пробиви, ниски и дълги прехвърляния. Играта на локомотивци отначало не бе с някакви достойнства. Леко надмощие те отбелязаха в края на полувремето. Един неочакван удар отдалече, бит в 28-та минута от лявото крило на „Локомотив” Лазаров, донесе победата на отбора му. Бързият характер на играта се запази и през второто полувреме. Стремежът на военните бе към изравняване и в това отношение те положиха много усилия, пренесоха играта в полето на противника си, но отбраната на „Локомотив” чистеше успешно. Срещата завърши при резултат 1:0 в полза на „Локомотив”.

След този мач „Локомотив” зае второто място в таблицата, като от изиграните досега 7 мача е събрал 10 точки при голова разлика 14:7.

Отнесохме се до треньорите на футболните отбори на „Локомотив” и „ДНА” във връзка с показаната игра в неделя.

– През първото полувреме – каза Ив. Радоев, треньор на „Локомотив”, тактическите задачи на отбора ни бяха изпълнени добре. Това обаче не може да се каже за второто полувреме, когато сред отбора се забеляза известно отпущане. Вместо да излизат напред, състезателите се дръпнаха назад. ДНА, напротив, през второто полувреме нападаше постоянно. Нашата нападателна линия завчера игра страхливо. От показаната игра на „Локомотив” завчера не съм доволен.

Треньорът на „ДНА” Б. Капустин каза:

Отечествен Глас 27 май 1952г.

Илюстр. 10

– С малки изключения нашият млад отбор изпълни поставените тактически задачи и игровия план, а именно: преминаване от дълги към къси подавания, от отбрана към нападение и обратно. Нашите играчи показаха слаби реализаторски способности, недостатъчно удари във вратата. Отборът показа добра борбеност. От „Локомотив” – най-рутинираният отбор в града ни – можеше да се очаква по-добра игра.” (ил.10).

* * *

В дерби-мача от 25 май 1952г. вниманието безспорно привлича фактът, че вечните пловдивски съперници излезли “с еднакви форми”. Заради тях мачът закъснял с 15 минути – очевидно, един от двата отбора трябвало да смени своята екипировка.

Тоест, “еднаквите форми” не биха могли да значат друго, освен, че отборите се появили в… еднакви по цветове екипи! За този куриоз обаче предстои да говорим по-долу. Преди това ще разгледаме няколко важни пасажа от цитираните статии.

Отечествен Глас 27 май 1952г. снимка2

Илюстр. 11

На първо място, прави впечатление коментарът, който треньорът на ДНА Божидар Капустин направил. Той определил своя отбор като „млад”, а Локомотив Пловдив – като „най-рутинирания отбор в глада ни” (ил.11).

Да, именно такова било положението. От една страна, ДНА в голямата си част се състоял от млади играчи, които били изпратени да отбият военна служба в този отбор. Повечето били външни за Пловдив момчета, пришълци.

От друга страна, Божидар Капустин определил Локомотив Пловдив като „най-рутинирания отбор в града”. Нека обърнем внимание на този израз.

Използвайки го, Б. Капустин можел да има едно-единствено нещо предвид. А именно: с определението “най-рутиниран отбор” той визирал такъв отбор, чиито състезатели играели по-продължително време заедно, постигайки сработване, отборна рутина.

Дори нещо повече в случая. Според Б. Капустин, измежду всички пловдивски отбори през 1952г., то Локомотив Пловдив явно бил играл най-продължително време в постоянен състав – и затова треньорът на ДНА го определил за “най-рутинирания”.

От наша страна, смятаме, че това определение представлява много ценна идентификация на Локомотив Пловдив. Защото, да – Локомотив през 1952г. наистина бил най-рутинираният отбор в Пловдив, неговите играчи наистина играели най-продължително време заедно.

Впрочем, нека сами се уверим. Христо Бъчваров и Иван Лазаров играели заедно още от 1939г. Тогава все още клубът бил с оригиналното си име – Спортклуб. През 1945г. към отбора се присъединил Тодор Атлиев, а през 1947г. – Никола Аров, Петър Събев, Кирил Минков и Андрея Кошеров.

Всички тези седем души продължавали и през 1952г. (пета година поред!) да бъдат основни играчи на червено-черно-белия тим. Той обаче вече носел поредното ново име – Локомотив Пловдив.

Финал за купата

Финал за купата

Да, напълно очевидно е какво имал предвид Божидар Капустин, определяйки Локомотив Пловдив`52г. като “най-рутинирания отбор в града”. А именно: той визирал отбора на Спортклуб, състезаващ се вече под друго име – Локомотив.

Точно както Ботев през 1952г. се състезавал под друго име – ДНА.

Макар да е очевиден смисълът, влаган от Б. Капустин, то той може да се обоснове по още един начин. Ето този: говорейки за Локомотив Пловдив`52г. Б. Капустин го идентифицирал именно като Спортклуб, а не като ЖСК, защото от железничарския клуб дошли в червено-черно-белия тим едва двама играчи.

Ни повече, ни по-малко: в Локомотив Пловдив`52г. играели двама играчи от ЖСК.

Когато през 1949г. Спортклуб приобщил ЖСК, то от железничарския клуб били привлечени в червено-черно-белия тим само Димитър Станчев и Атанас Николов.

Впрочем, те имали за ЖСК един-единствен сезон, пристигайки там от Ботев, но това е друга тема. Важното тук е друго. А именно: очевидно е, че двама играчи не могат да дадат основание, за да се определи Локомотив Пловдив`52г. като “най-рутинирания отбор в града”.

Следователно, с това определение за Локомотив Пловдив`52г. треньорът на вечния съперник визирал не железничарския клуб, а Спортклуб. Тоест, той директно идентифицирал Локомотив Пловдив`52 като Спортклуб.

Изкушаваме се да запитаме: каква по-красноречива и по-независима идентификация от тази? При това направена публично, от страниците на вестник!

Другото, което прави впечатление в горните статии – това са ведомствените прозвища, използвани от пресата спрямо играчите.

През 1952г. и двата клуба, Спортклуб и Ботев, били обвързани с ведомства – съответно железниците и армията. И двата клуба носели ведомствени имена – съответно Локомотив и ДНА.

Тук обаче свършват приликите. И се появява една крещяща разлика.

Както прочетохме, играчите на ДНА били на три пъти обозначени в статиите чрез ведомствено прозвище – „военните”.

Както също прочетохме, играчите на Локомотив нито веднъж не били обозначени с ведомствено прозвище. Нито „Народен спорт”, нито „Отечествен глас” нарекли играчите на Локомотив Пловдив „железничари”!

Смятаме тази разлика за наистина крещяща. И това е така, защото, както знаем, днес се приема, че Ботев имал само формална връзка с армията. Тя не засегнала идентичността на клуба.

От друга страна, дълго време се приемаше, че Локомотив Пловдив е само и единствено железничарски клуб.

Добре – но защо тогава „формално обвързаният” с армията клуб бил обозначен чрез ведомствено прозвище? Защо то не му било спестено – ако връзката била толкова формална?

Да речем – защото такива били времената и всички клубове неминуемо трябвало да се обозначават чрез ведомствени прозвища.

Добре, но тук идва още по-трудният въпрос: защо тогава Локомотив Пловдив, който уж е „нищо друго освен железничарски”, въобще не бил обозначен с ведомствено прозвище?!

Отечествен Глас 27 май 1952г. снимка 3

Илюстр. 12

Време е обаче да се насочим към истински куриозния момент на онова дерби – появата на двата съперника в „еднакви форми” (ил.12).

За да се стигне до закъснение на мача с 15 минути, то явно единият от отборите е трябвало да подмени своите екипи. Тоест, “еднаквите форми” на отборите създавали объркване.

Смятаме, че екипите на двата отбора не биха могли да са еднакви по друго, освен по цветове. Дори дизайнът да бил един и същ – ако екипите са в различни цветове, то няма да се получава объркване.

Локомотив Пловдив 1953г. - 1957г.

Илюстр. 13

И тъй, на 25 май 1952г. Локомотив Пловдив излязъл на терена в своя класически екип: тъмночервени фланелки, черни гащета, черни чорапи (ил. 13). А това, което породило объркване, било облеклото на ДНА – червени фланелки, бели гащета.

Да, двата големи съперника излезли в едни и същи цветове – това бил истински куриоз в пловдивското дерби!

Причината за него се кореняла в обвързването на Ботев с армията (от 1947г.). Вследствие на него Ботев не само получил множество ведомствени имена, но и цветовете му били променени. Те също станали ведомствени, армейски – червено и бяло.

По ирония обаче, това били два от трите изконни цвята на вечния съперник! И Ботев дълго време носел тези цветове – чак до началото на 60-те години (ил. 14). Дори нещо повече – Ботев ползвал екипи, които не само по цветове, но и по дизайн били като на вечния съперник! (ил. 15-17)

50г. футбол в България

Илюстр. 14

Локомотив Пловдив 1957г.

Илюстр. 15

Физкултура и спорт бр.3 1959г.

Илюстр. 16

сп. Футбол май 1960г.

Илюстр. 17

В ярък контраст, Локомотив Пловдив както винаги дотогава, така и през 1952г., продължавал да носи своите изконни три цвята – червено, черно, бяло. И така било още от деня на основаването, 26 юли 1926г.

Разбира се, трябва да бъдем справедливи – и затова не бива да пресилваме „цветовия куриоз” при вечния съперник. Той станал възможен, защото червеният, черният и белият цветове били натрапени на Ботев, а не доброволно избрани. Точно както му била натрапена ведомствената обвързаност с армията или ведомствените армейски имена.

Известия на БНСФ

Илюстр. 18

Но все пак, “цветовият куриоз” не бива и да се подминава – защото историята показва, че дори във време на свободен избор Ботев се случвало да носи цветовете на вечния съперник (ил. 18).

Такава бе последната от цикъла статии, посветени на “куриозните” дерби-мачове през ранните години. Наред с чисто любопитните моменти, постарахме се да спазим известен “баланс” – представяйки по една победа за съперниците и едно равенство.

Поредицата от три статии се появи по повод на идващото пловдивско дерби – 31 октомври 2009г. Не знаем дали то няма да ни предложи и пореден куриоз в дългата история на битките между двата клуба.

Знаем обаче друго – датата 31 октомври влязла в летописа на вечното пловдивско съперничество с нещо повече от куриоз. На този ден през 1954г. физкултурната власт в Пловдив потъпкала всякакви традиции – тя взела, че формирала общ отбор, съставен от играчи на вечните пловдивски съперници!

Отечествен глас 31 октомври 1954г.

Илюстр. 19

Да, те били обединени в един сборен тим, който да изиграе демонстративен мач срещу китайски клуб!… (ил. 19).

За онзи мач обаче ще имаме случай да разкажем. Тук бихме завършили отново с “цветова тема” – екипите на сборния отбор “ДНА-Локомотив” били такива: фланелки на вертикални, тънки червено-бели райета, черни гащета, черни чорапи. Тоест, съчетание между екипите на ДНА – фланелки, и Локомотив – гащета, чорапи

Оставете Вашият коментар