"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

„Борба”, 3 юли 1924 г.: „На 12 и 13 т. м. в Пловдив ще се състоят футболни атлетически турнири, устройвани от Тракийската спортна федерация. На турнирите ще присъствуват спортисти от цяла Южна България. Първия ден – Петровден – ще бъде устроена манифестация, а след обед ще се състоят атлетически състезания на колодрума. На победителите ще бъдат раздадени награди.

На другия ден – неделя, на 4 игрища едновременно ще се състоят футболни мачове за определяне шампионата в Южна България. Манифестацията и игрите, както узнаваме, ще бъдат снети на филм. Турнирите обещават да бъдат едно рядко спортно тържество в Пловдив.” (ил. 85, 86)

И тъй, в средата на юли щял да бъде излъчен шампионът на Тракийската спортна федерация. Домакинствал Пловдив, центърът на федерацията. За турнира разказал „Спорт”: „Първия ден, 12 н. м. , се устрои масова манифестация из града, а след обед се произведоха атлетическите състезания в Колодрума.

Клубовете Тракийска слава, Бенковски, Тича бойкотираха манифестацията. Управителното тяло на федерацията тоже не присъствува, с изключение на секретаря, вследствие на което председателите на клубовете се събраха на съвещание и натовариха контролна комисия да анкетира делата на управителното тяло като избра комисия за ръководене на мачовете. Такива се състояха: Хасково – Карлово 3:1, Т. Пазарджик – Чирпан 5:0, Пловдив – Станимака 5:1.” (ил. 87-89)

Както се вижда, първенецът на Пловдив – Победа, продължавал успешния си марш – елиминирайки тима на Станимака, Бенковски (ил. 90). На следващия ден, 14 юли, победисти се наложили и над отбора на Борисовград – 4:0.

Така, оставал само финалният мач, за който „Борба” анонсирала: „В неделя, 20 т. м. ще се състои на плаца на артилерийските казарми последният мач от турнирите за шампионат. Ще се борят Пазарджик чрез спортния клуб „Ботев” и Пловдив чрез „Победа”. Мачът буди жив интерес.” (ил. 91)

Наистина, мачът не можел да не предизвика засиления интерес на пловдивчани – градът щял за първи път да стане свидетел на такова събитие. То било насрочено за 6 ч. следобед на артилерийските казарми, а назначеният рефер съответствал на важността на двубоя. Това бил софиянецът Александър Дякович, секретар на БНСФ, един от първите спортни деятели в България. (ил. 92)

Така дошъл неделният следобед на 20 юли: „Вчера на плаца при артилерийските казарми се състоя финалният мач между „Победа” Пловдив и „Ботев” Пазарджик. През първия хафтайн играта беше на „Победа”. Топката играеше на гола на „Ботев” и през този хафтайн лявото крило на „Победа” успе да отбележи първия и последен гол.

Почва вторият хафтайн. Ботевисти правят големи усилия. С пресечени пасове и дурх нападат гола на „Победа”, обаче благодарение отличния вратар на „Победа” много критически моменти бяха спасени. Мачът завърши с резултат 1:0 в полза на „Победа”. С тоя мач „Победа” взима първенството в Тракийската спортна федерация за тази година.” (ил. 93-95)

От своя страна, „Юг” бил лаконичен: „Клубът-първенец в Пловдив е с. к. „Победа”, на когото е поверена чашата на спорта в Пловдив.”