"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

След само седмица – на 16 юни, дошъл нов дерби-мач. В 5 следобед, на плаца на 9-ти полк, реферът Петър Загорски дал сигнал за сблъсъка между Марица и Победа.

„На уречения ден още от 2 часа започнаха да прииждат групи заинтересовани младежи, между които не без задоволство човек можеше да забележи и доста възрастни граждани и гражданки. Настъпи отдавна чаканият момент, чува се свирката на рефера, който обявява почването на играта. Ударът е на „Победа”, младите форуарди на „Марица” обаче още в самото начало успяват да подемат топката, която не бе достигнала и беговете и след кратка и бърза пасировка успяват чрез своя отличен център форуард Митрофан да отбележат първия си гол. …

Победисти отбелязват гол във вратата на „Марица”, който гол не само не обезкуражи Маричани, но ги до такава степен ентусиазира, че след няколко смели и тактични атаки във вратата на „Победа” те успяват да се реваншират.

Играта става все по-оживена. Победисти, които до преди мислеха, че имат пред себе си много слаб противник, скоро схванаха грешката и те се стремят да станат господари на положението, обаче не успяват и не след дълго форуардите на „Марица” смело атакуват наново гола на „Победа”. Топката е притежание на левия инсайд на „Марица”, който след като дриблира по тача със силен шут я вдигна над вратата. Пристигналият на време десен инсайд се възползва от добрия пас, шутира във вратата и отбелязва втори гол. Пропуснах да кажа, че първият гол, отбелязан от левия инсайд на „Марица”, въпреки протестите на публиката не се призна от рефера, който не можа да забележи добре как стана той и свири ваут на гореказания инсайд; играта продължава да се води и от двете страни с голямо усърдие.” (ил. 79)

От своя страна, „Спорт” заключил: „Тоя мач, будящ жив интерес между спортистите, за съжаление завърши с пълното поражение на „Победа”, един от непобедимите досега клубове и най-големият претендент за първенството на града. Противникът, ползуващ от силния вятър, сполучи да понесе добре играта до край.” (ил. 80)

Този успех на Марица усилил шансовете й за титлата. В пътя към нея обаче я очаквало твърде сериозно препятствие… Денят бил 30 юни, а на плаца на 9-ти полк си дали среща два тима, за които само победата запазвала надеждите – Марица и Тракийска слава. И, сякаш за да завърже още повече интригата в първенството, спорът останал неразрешен, 2:2. „Борба” коментирала: „Публиката остана много доволна. Играта бе една от най-легалните от всички, изнесени досега такива в Пловдив. Двата клуба се поздравиха и разделиха най-другарски.”

От равенството се възползвала Победа, която същия ден сломила Ботев с 1:0 – продължавайки триумфалния си ход (успехи във всеки мач с изключение загубата от Марица). За мача „Борба” писала: „Игра нелегална, игра на грубости, неподобаваща за футбола, както се играе днес в странство. Спортният клуб „Ботев”, сериозен противник за всички клубове, но който има нещастието да загуби някои мачове, изнесе доста добра игра… Спортният клуб „Победа” се прояви както и с другите клубове със своята груба игра – вследствие на което пострадаха 2 души от „Ботев”. (ил. 81).

От своя страна, „Правда” отбелязала превъзходството на Победа: „…играта беше много оживена и топката играеше повече при гола на „Ботев”, но форвардите на „Победа” немаха сигурен шут в гола.” (ил. 82)

Постигайки този успех, победисти се очертали като главен претендент за пловдивската титла. Ала насреща им тепърва предстояло да се изправи един тим с не по-малки амбиции – Бенковски. Синьо-червените се движели възходящо в първенството – започвайки с 1:1 срещу Тракийска слава и отстъпвайки на Ботев с 0:3, във всички други мачове записали победи: над Марица (3:1), Св. Августин (1:0), Караджа (6:0) и Баркохба (2:0).

За разгрома над караджисти „Младежка илюстрация” отбелязала: „Играта на Бенковски беше отлична и будеше жив интерес. Всички играчи от Бенковски бяха добре тренирани и развиха съзвучна игра.”

Закономерно, успешният ход на Бенковски засилвал амбициите за първото място. И, по начин, който само футболната игра може да предложи, титлата в първото първенство щяла да се реши в директен мач между претендентите – който от тях победял, ставал футболен първенец на Пловдив. При това, този бил и последният мач от сезона!

Имаме щастието да е заснет моментът преди започване на двубоя – двата тима позират един до друг. (ил. 83) Денят на сблъсъка бил 10 юли, а за него разказала „Правда”: „Мачът, който будеше голем интерес и коментарии около себе си се състоя вчера, четвъртък, 5 ч. след обед. През първия хафтаим Бенковски създаваше редица критически положения пред вратата на Победа. Във второто полувреме победистите успеха да вкарат на 26 мин. първия си гол, а след 10 минути отбелязаха и втория си гол. Резултат 2:0 в полза на Победа. Бенковски в този си мач се очерта като сериозен противник на Победа.”  (ил. 84)

По този начин всичко било решено. Победа била първият футболен шампион на Пловдив! Преди официалното й коронясване обаче, имало още един турнир за изиграване.