"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

Провеждането на Великденските турнири наложило промяна в програмата за пловдивското първенство (ил. 63, 64). Всъщност, до началото на май се били изиграли само четири срещи – с други думи, борбата тепърва започвала… Ето защо нейната страст, ожесточеност и плам щели да се разгарят в идните два месеца. Разбира се, още с началото прехвърчали първите искри помежду клубовете.

Характерно е, например, възмущението на Т. Русев от Бенковски – публично протестирал срещу предварителното титулуване на Победа за „най-силен пловдивски клуб”. (ил. 65).

Още в първата надпревара на Пловдив спорове идвали и заради внезапна смяна на клубно членство… Зачестилите случаи принудили федерацията да се произнесе специално: „Т.С.Ф. като констатира, че има още играчи, отделни членове, които не са се отърсили от детинските си прищевки да минават от клуб в клуб било от материални облаги или от лекомислие, от слаб морал, по оплакване на спортните клубове взе снощи решение да наказва тези играчи според устава на федерацията.” (ил. 66)

Все в тази връзка, из страниците на пловдивската преса се разгаряла и по-пространна полемика. С разпалена вестникарска статия, озаглавена „Недъзи в спорта”, подпредседателят на Тракийска слава – Иван Попов, обвинявал Т.С.Ф. в ощетяване на неговия клуб: „Причините, които до днес спъват спорта в града ни, са ежбите между отделните клубове, произхождащи от детински прищевки. За всички сметнахме, че начело на Тракийската Спортна Федерация са застанали сериозни хора, с девиза на справедливост и безпристрастност, обаче, за съжаление, констатираме, че членовете от управителното тяло на въпросната гледат преди всичко интереса на клубовете си, а после ансамбъла на спортните сили на града ни. Характерен е случаят с наказанието на двама члена от единствения сериозен и първи спортен клуб в града ни „Тракийска слава”, чийто устав е най-идеален.” (ил. 67, 68)

На тези публични обвинения Федерацията била длъжна да отговори по същия публичен начин: „Уважаеми г-н Редакторе, Управителния комитет на Т.С.Ф. Ви моли да поместите във вестника си следния отговор на писаното „Недъзите в спортното дело” на в. „Борба” и „Правда” за осветление на обществото.

Раздори и недъзи имало в спортното дело. Няма да изтъкваме с факти, че спортните клубове днес култивират най-голяма задушевност. Обществото вижда това, пък и самите спортисти го чувствуват. Може би някои мерки и решения на федерацията да са неприятни на някои господа, които не държат особено много щото спортните клубове и спортът да станат солиден авторитетен и морален обществен фактор, който да печели все по-широки симпатии.

Но Т.С.Ф. не само ще наказва, но и ще изключва всички отделни спортисти, които от стари привички на махленски играч, от недостатъчен морал или от желание да обърнат спорта в професия, искат да изложат и компрометират спорта чрез себе си или чрез клубовете си. Федерацията е достатъчно морално силна, за да се справи с всички пакостни амбиции. Ако играчите на „Тр. Слава” са наказани, то това е станало при следните обстоятелства, които са наложили на управителния съвет да прибегне до наказание. …

Т.С.Ф. знае, че играчите на „Тр. Слава” са най-добрите и старите такива и има пълното убеждение, че те при по-добра дисциплина, при по-добро желание ще могат да дадат един отличен тим на Т.С.Ф., който ще бъде гордост на Пловдив и тракийската област. …

Ние съветваме всички спортисти и клубове да не се поддават на пакостни влияния, като скъпят името на спорта. Ако обаче виждат грешки и неправди, нека се потрудят и намерят коректни начини и средства за тяхното отстранение, без да излагат младия спорт и го чернят без причина от дребнавост и безразсъдство.” (ил. 69) 

*  *  *

ДОТУК СТРАНИЦА ШЕСТА

Ето че цялата емоция, страст, очакване, интрига, съперничество, клубна чест – всичко било налице, за да се отприщи футболната битка за първата титла на Пловдив!

Само няколко дни след Великденските турнири тимът на Победа срещнал Св. Августин (8 май, 2:0), три дни по-късно Бенковски надделял над Марица с 3:1, а Тракийска слава сломила Ботев – 4:2. (ил. 70-73)

В неделята на 18 май фаворитите имали наглед лесни съперници – Бенковски преодолял Св. Августин с 1:0, Победа не срещнала съпротива от Баркохба – 2:0. Дошъл бил обаче редът за първата голяма изненада на пловдивското първенство…

Плацът на артилерийските посрещнал Тракийска слава и Караджа: „Мачът започна с удар от „Караджа” и те още в началото на първия хафтайм сполучиха да направят гол. Личеше надмощието на „Тракийска слава” и добрата и свързана игра на „Караджа”. Често, а почти през целия втор хафтайм, тракийците напъваха вратата на противника, обаче биваха отблъсквани.

Във второто полувреме тракийците с дуспа сполучиха да отбележат първия и последния си гол, след което „Караджа” вкара и втория. Отличиха се от последния клуб вратарят, левият форуард и отбраната.

Този мач трябва да бъде за пример на силните клубове при състезанието им с по-слабите и да играят при такъв случай със същия интерес и дух, както при силните, резултатът е наяве: „Караджа”, клуб от втора дивизия, да бие „Тракийска слава”, претендент за първенство на федерацията?!” (ил. 74).

В своята дописка „Правда” утвърждавала заслужената победа на черно-белите: „Играта бе много интересна. Въпреки очакванията, младите спортисти от „Караджа” изнесоха великолепна добре комбинирана и легална игра, с която изненадаха не само публиката, но и противниците си.” (ил. 75)

*  *  *

С навлизането в месец юни и преполовяване на първенството борбата все повече се усилвала. До нови изненадващи резултати обаче не се стигало. Ето така, фаворитите за първенство трябвало да разрешат своя спор, изправяйки се директно един срещу друг…

В неделя, 8 юни, плацът на артилерийските казарми станал арена на сериозен сблъсък – срещали се Победа и Тракийска слава, реферирани от Славчо Кадийски.

Ето разказа на „Юг” за двубоя: „Завчера се състоя мачът между най-силните клубове от града ни – „Тракийска слава” и „Победа”. Мачът будеше голям интерес. Играта беше отлично изнесена и от двата клуба, въпреки разнебитения тим на с. к. „Тракийска слава”.

Играта бе 2 – 2 гола във втория ауфтайн. Когато с. к. „Победа”, който предварително бе вдигнал шум около себе си, че е най-силният клуб в града, видя, че ще бъде бит, защото форвуарите на „Тр. слава” вземаха надмощие в този втори ауфтаим, той взе да проявява грубости.

Играчите на много прехваления клуб „Победа” почнаха да играят грубо, като нанесоха удар на левия инсайт на „Тр. слава”, който не излезе от играта, само да не омаломощи духа на другарите си, но се влачеше пребит от нарочно нанесения удар. Нанесоха също доста голяма рана на един от беговете, който също бе в несъстояние да развие първата си игра и трет удар нанесоха на дясното крило, изпълнен от някой си Джовани, който се отличи с грубостта си, факт раната на лицето под лявото око на играча, направена с обувката на първия.

И след като с грубостта си омаломощи противника си с. к. „Победа” успя да вкара още един гол, който лесно пропусна вратарят на „Тракийска слава”. Резултат 3:2 в полза на „Победа”.

Реферът реферира отлично, обаче в последните 5 минути пропусна да свири една дус-па в полза на „Трак. слава”, която той не забеляза и която щеше да бъде поправена с гол, защото центъра форвуар на „Трак. слава”, който се отличи със своята елегантна и ловка игра, не пропуска подобни удари без успех.” (ил. 76, 77)

От своя страна, „Правда” споделила противоположна гледна точка: „В неделя се състоя мач между първите клубове в града ни „Тракийска слава” и ”Победа”. През първия хафтаим победисти, благодарение на свързаната и красива игра, успяха да вкарат 2 гола срещу 1. Вторият хафтаим се отличаваше тоже със свойствената игра на победисти, които до края на хафтайма успяха да отбележат още 1 гол срещу 1 такъв на противника. И славистите не падаха по-долу, само че тяхната игра през втория хафтайм се преобърна по едно време в свойствената на българина нелегална игра.” (ил. 78).