"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

По същото време в София Българската национална спортна федерация организирала общонационални състезания – т. нар. предолимпийски турнири. Тяхна цел била да откроят най-добрите спортисти, които да представляват страната на Парижката олимпиада след месец.

По този начин щял да се състави и националният футболен тим. Предвиждал се турнир между представителните отбори на няколко града, който да отсее най-добрите за момента играчи. С оглед на това, пловдивският сборен тим започнал в средата на април своята подготовка.

На 25 април „Юг” съобщил: „Вчера Т.С.Ф. заедно със спортния състав при него окончателно са сформирали пловдивския градски тим с резерва за Великденските турнири. В него влизат най-добрите играчи от най-силните спортни клубове на Т.С.Ф. Очаква се тоя тим да заеме 2 или 3 място в България. Пожелаваме му бляскави победи.” (ил. 45, 46).

И тъй, в неделята на 27 април – първия ден на Великден, тържествена манифестация на спортисти от цяла България оживила столицата. Начело с духова музика, петхилядното множество тръгнало от катедралната църква „Св. Крал” (дн. „Св. Неделя”), през Военния клуб – достигайки до паметника на Васил Левски. Там ръководители на БНСФ държали прочувствени речи, чийто патриотичен плам трогнал спортистите. Хорът на софийския сп. кл. Славия запял „Мила Родино” и „Шуми Марица” – подети от цялото множество.

Манифестацията завършила при Народния театър, а в нея достойно се представили клубовете от Тракийската спортна федерация. (ил. 47–54)

Ред бил обаче на футболния турнир. В първия си, неофициален мач, пловдивчани срещнали софийския сп. кл. Бенковски, надделявайки с 3:0. На 1 май победен бил Русе – 4:0, а със същия резултат пловдивчани елиминирали Габрово.

За развоя на турнира и победата над русенци „Младежка илюстрация” коментирала: „На 26-ти се състояха състезания между Лом – Перник, резултат 4:3 в полза на Лом. Габрово от сп. кл. „Ото” с Т. Пазарджик резултат 2:1 в полза на Габрово. Шумен – Плевен 2:1 в полза на Шумен. Шуменци от сп. кл. „Преслава” дадоха доста издържана, красива и правилна игра.

Русе – Пловдив (Тракийска слава) 3:2 в полза на Т. слава. Пловдивци имаха съзвучна и мощна игра.”  (ил. 55-57)

Вървейки по своя ход в турнира, пловдивци трябвало да срещнат на полуфинала сборния тим на Лом. Съперникът обаче отказал да играе – така, Пловдив достигнал до последния мач. Той бил насрочен за неделята след Великден (4 май), а съперник за титлата в България бил тимът на домакините – София.

„На Томина неделя се завършиха големите футболни турнири между градските тимове в цялото царство, за първенство. За голяма радост и чест Пловдивският градски тим би всички градове. Оставаше да се състезават за първенство – София и Пловдив. Състезанието стана следобед на хиподрума при повече от 20 хиляди зрители. Пловдивският тим за една седмица си създаде едно завидно реноме на силен и сериозен съперник за шампионството в България и за своята коректна, красива и академична игра. И затуй проявеният интерес от страна на софийското гражданство за крайния мач беше голям. Реферираше треньорът на националния тим г-н Нич.

Играта почна отначало боязливо от двете страни, през което време Софиянци направиха гол и то при рядко щастливо стечение на обстоятелствата – силното блещене на слънцето в очите на вратаря на Пловдивци. През останалото време Пловдивският тим се държа отлично и при отбиването на всяка атака на Софиянци, София акламираше Пловдив.

През второто полувреме Пловдивци сполучиха да направят гол, но реферът не го призна понеже бил от положение „офсайд”. Така, че завърши краят с 1:0 в полза на София. За добрата и академична игра на Пловдивци председателят на Б.Н.С.Ф. ги награди с орден.

Отличили се играчи от Пловдив: Кирчо, Лукето, Митето, Станчовци, вратаря Гошко, Бедрос и Старика.” (ил. 58, 59)

За отзвука в Пловдив и посрещането на градския тим, „Юг” информирал в същия свой брой: „Пловдивските спортисти на 5 того посрещнаха тържествено своите другари, които се състезаваха за първенство в царството, на гарата с военна музика, раздадоха им се букети живи цветя. След туй всички направиха манифестация с музиката до Джумаята, където им се поблагодари от страна на Т.С.Ф. и се направиха снимки.” (ил. 60-62)