Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 21 Септ.

1953г. Васил Василев - играл в Локомотив (Пловдив) (1976/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 10/0

1954г. Николай Курбанов - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/78, 1983/84, А група; 1981/83, Б група), Академик (Свищов) (1978/81, Б група), Спартак (Пловдив) (1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 176/36 (А група: 151/25; Б група: 25/11); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 6/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове за националния отбор: 7/0 (1975/80); Мачове/голове за Б националния отбор: 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 23 години): 1/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор (до 21 години): 10/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 27/6; администратор на Локомотив (Пловдив), технически директор на Локомотив (Пловдив) (2008-пролет/2009-пролет)

1961г. Иван Беделев - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/89, А група), Ботев (Пловдив) (1990/91, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 194/5 (А група: 155/3; Б група: 39/2); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); член на Управителния съвет на Локомотив (Пловдив) (юни 1999/01)

1964г. Христо Колев - българин, легенда; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион с юноши - младша възраст на Локомотив (Пловдив) (1980); играл в Димитровград, Локомотив (Пловдив) (1981/83, 1984/85, Б група; 1983/84, 1985/88, 1997/98, А група), Панатинайкос (Гърция) (1988/90), Атинайкос (Гърция) (1990/92), Едисайкос (Гърция) (1992/96); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 135/52 (А група: 103/40 (9-то място във вечната клубна ранглиста); Б група: 32/12); Носител на Купата на Съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Шампион и Носител на Купата на Гърция с Панатинайкос (Атина) (1990); Мачове/голове в националния отбор: 20/8; участник на СП Мексико'86; Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 4/2

1986г. Локомотив (Пловдив) - Средец (София) 2:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Христо Колев (31'-дузпа), Георги Карушев (76'); Танев (31'-дузпа); Състав: Георги Тенев, Георги Ташев, Красимир Костов, Иван Беделев, Георги Карушев, Любомир Корадов, Христо Сотиров (87' - Богомил Тилев), Аян Садъков, Едуард Ераносян, Христо Колев, Ангел Костадинов (62' - Георги Текелиев); Старши-треньор: Ганчо Пеев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 20 000 зрители; съдия: Т. Колев; След като ЦСКА (наричащ се по онова време Средец) открива резултата от дузпа, рожденникът в този ден Христо Колев (също от 11-те метра) връща гола, а към края на мача един от любимците на публиката по онова време - Георги Карушев вкарва победния гол

2002г. Локомотив (Пловдив) - Добруджа (Добрич) 9:1, А група, 6 кръг - Голмайстори: Траян Дянков (6', 35'), Методи Стойнев (17'), Дончо Донев (55'), Славчо Павлов (60'), Жарко Серафимовски (78', 89'), Мартин Камбуров (80'), Екундайо Джаейоба (81'); Атанас Георгиев (15'); Състав: Васил Камбуров; Владимир Иванов, Росен Петров, Петър Колев, Георги Петров; Жарко Серафимовски, Славчо Павлов (62' - Мартин Камбуров), Ванчо Траянов, Траян Дянков (46' - Велко Христев); Методи Стойнев, Дончо Донев (62' - Екундайо Джаейоба); Старши-треньор: Димитър Димитров; Пловдив, стадион "Локомотив", 2 000 зрители; съдия: Димитър Костов; Мач, който по принцип не се очаква с голям интерс, но в последствие се оказва исторически. Локомотив повечда рано в резултата, но Добруджа бързо връщат гола. В следващите минути обаче мачът се "закучва" и над Лаута се загнездва познатото допреди няколко години усешане, съпътстваща всички трудни и измъчени победи на отбора. След 35-тата минута, обаче, се изсипва дъжд от голове, които довеждат до най-голямата победа в историята на клуба на ниво А група!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Дебютното първенство на Пловдив – 1924 г.

Публикувано на 27 Oct 2012 от

Според установения регламент, главните градове, влизащи в състава на Т.С.Ф., трябвало да излъчат свой футболен първенец. Впоследствие (през юли) щял да се проведе турнир между тях, който да определи първенеца на Т.С.Ф. Той щял да срещне на национално ниво (през септември-октомври) някой от първенците на останалите пет регионални федерации. Турнирът бил на пряко елиминиране, докато останат два тима, спорещи за титлата.

И тъй, била пролетта на 1924 г. Към оня момент Пловдив, макар многократно по-малоброен и с по-малка площ от днес, имал няколко десетки клуба. Сред тях Т.С.Ф. избрала 8, които да оспорват футболната титла. Те били и клубовете-учредители на федерацията: Св. Августин, Тракийска слава (формиран от обединилите се през февруари Левски и Рекорд), Ботев, Бенковски, Победа, Баркохба, Марица, Караджа (ил. 6 – 14).

Може би е интересно за читателя да цитираме някои от останалите клубове, съществували в Пловдив през пролетта на 1924 г.: Герой, Тича, Раковски, Виктория, Младеж, Искър, Херцел, Свобода, Атлетик, Любен Каравелов, Петър Парчевич, Кубрат, Алтай, Диана, В. С. 24, Мусала, Владислав, Слава, Македония, Сила, Вренс.

Прочитайки този дълъг списък от клубове, очертава се вече каква отговорност и каква чест било включването на всеки от 8-те клуба в битката за пловдивската титла! Регламентът изисквал всеки да срещне всеки, играел се само по един мач – т. е. един полусезон (април-юни).

*  * *

ДОТУК СТРАНИЦА ПЪРВА

Спортният сезон бил открит в неделята на 6 април 1924 г. Събитието се превърнало в невиждано дотогава тържество за Пловдив! В 10 ч. сутринта всички клубове строили пред Военния клуб своите членове, а представителните тимове били в състезателен екип. Носейки плакати и знамена, множеството тръгнало към катедралния храм „Св. Богородица”. Манифестацията била внушителна, наброявайки над 1500 души. На ул. „Съборна”, в подножието на „Св. Богородица”, клубовете се спирали и позирали – за да може грижливата ръка на фотографа ги заснеме, съхранявайки станалото за поколенията. (ил.15 – 20)

След черкуването, в следобедните часове били проведени спортни игри на плаца на Артилерийските казарми. Привечер спортните клубове манифестирали поотделно, изпълвайки с песни улиците.

Илюстрация 21Илюстрация 22Пловдивската преса подобаващо отразила пъстрия и оживен ден на спортистите. „Правда” например писала: „Досега Пловдив не е виждал подобно нещо. … Още отпреди една седмица се забелязваше трескавото приготвяне за отпразнуването на този спортен празник. Ентусиазмът у всеки спортист достигаше своя максимум…” (ил. 21, 22).

Спортните състезания при откриване на сезона се състояли на Артилерийските казарми, защото Пловдив все още не разполагал с игрище. Нито един клуб не съумял да изгради такова. Ето част от причините: „Спортният живот в Пловдив е извънредно интензивен, обаче Пловдивската община отказва да даде места за игрища. Федеративните мачове стават много далеч вън от града и е неудобно за гражданството да следи физическото и моралното развитие на своите деца.

Илюстрация 23Чудно ни се вижда как пловдивските общински управници, носители уж на обнова, могат да пречат на родния ни спорт. Пловдивското гражданство трябва само да определи място за игрище на своите деца, които са бъдещите граждани на България. Нека се знае, че всички носят отговорността за тласкането на младежта вън от рамките на съревнованието, което може да се приложи само в спортния живот.” (ил. 23).

Ала все пак постъпки били правени – няколко клуба вземали инициатива да изградят свои игрища. Първи дали своя пример Св. Августин и Тракийска слава.

Илюстрация 24На 23 май 1923 г. Френският колеж закупил от  Пловдивската община терен от 30 971 кв. м. за сумата от 1 500 000 лева. Там било изградено игрище (днешният ст. „Хр. Ботев”), което започнало да се ползва през пролетта на 1925 г. (ил. 24).

Илюстрация 25Илюстрация 26Илюстрация 27От своя страна, през 1924 г. Тракийска слава учредила специален фонд за набиране на средства, носещ име „Игрище”. Мнозина пловдивчани показали материална съпричастност за това клубно начинание. Така, игрището станало окончателен факт още в края на 1924 г. На закупените 6700 кв. м. до тогавашния колодрум (югоизточно от днешната Сточна гара), клубът построил игрище, което било „единственото в цяла Южна България по големина и уредба.” (ил. 25-27)

Илюстрация 28Илюстрация 29В самата пролет на 1924 г. обаче, липсата на спортни игрища направила така, че мачовете от първото първенство да се играят на армейски плацове. Отстояващи извън чертите на града, това били плацът на Артилерийските казарми (местността „Гладно поле”, край днешния х-л „SPS”) и плацът на 9-ти пехотен полк (на север, днес там е х-л „Санкт Петербург”). (ил. 28, 29)

  • Tezi momcheta polojixa ogromen trud.Neka da dorazviat istoriat za zeliat period na LOKOMOTIV.jelaia im uspex v tjkiat trud.

    Коментара е написан от ilkotodorov на March 16, 2013 7:48 pm

  • Izveniavam se za izpusnatite bukvi

    Коментара е написан от ilkotodorov на March 16, 2013 7:50 pm

Оставете Вашият коментар