"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

Според установения регламент, главните градове, влизащи в състава на Т.С.Ф., трябвало да излъчат свой футболен първенец. Впоследствие (през юли) щял да се проведе турнир между тях, който да определи първенеца на Т.С.Ф. Той щял да срещне на национално ниво (през септември-октомври) някой от първенците на останалите пет регионални федерации. Турнирът бил на пряко елиминиране, докато останат два тима, спорещи за титлата.

И тъй, била пролетта на 1924 г. Към оня момент Пловдив, макар многократно по-малоброен и с по-малка площ от днес, имал няколко десетки клуба. Сред тях Т.С.Ф. избрала 8, които да оспорват футболната титла. Те били и клубовете-учредители на федерацията: Св. Августин, Тракийска слава (формиран от обединилите се през февруари Левски и Рекорд), Ботев, Бенковски, Победа, Баркохба, Марица, Караджа (ил. 6 – 14).

Може би е интересно за читателя да цитираме някои от останалите клубове, съществували в Пловдив през пролетта на 1924 г.: Герой, Тича, Раковски, Виктория, Младеж, Искър, Херцел, Свобода, Атлетик, Любен Каравелов, Петър Парчевич, Кубрат, Алтай, Диана, В. С. 24, Мусала, Владислав, Слава, Македония, Сила, Вренс.

Прочитайки този дълъг списък от клубове, очертава се вече каква отговорност и каква чест било включването на всеки от 8-те клуба в битката за пловдивската титла! Регламентът изисквал всеки да срещне всеки, играел се само по един мач – т. е. един полусезон (април-юни).

*  * *

ДОТУК СТРАНИЦА ПЪРВА

Спортният сезон бил открит в неделята на 6 април 1924 г. Събитието се превърнало в невиждано дотогава тържество за Пловдив! В 10 ч. сутринта всички клубове строили пред Военния клуб своите членове, а представителните тимове били в състезателен екип. Носейки плакати и знамена, множеството тръгнало към катедралния храм „Св. Богородица”. Манифестацията била внушителна, наброявайки над 1500 души. На ул. „Съборна”, в подножието на „Св. Богородица”, клубовете се спирали и позирали – за да може грижливата ръка на фотографа ги заснеме, съхранявайки станалото за поколенията. (ил.15 – 20)

След черкуването, в следобедните часове били проведени спортни игри на плаца на Артилерийските казарми. Привечер спортните клубове манифестирали поотделно, изпълвайки с песни улиците.

Пловдивската преса подобаващо отразила пъстрия и оживен ден на спортистите. „Правда” например писала: „Досега Пловдив не е виждал подобно нещо. … Още отпреди една седмица се забелязваше трескавото приготвяне за отпразнуването на този спортен празник. Ентусиазмът у всеки спортист достигаше своя максимум…” (ил. 21, 22).

Спортните състезания при откриване на сезона се състояли на Артилерийските казарми, защото Пловдив все още не разполагал с игрище. Нито един клуб не съумял да изгради такова. Ето част от причините: „Спортният живот в Пловдив е извънредно интензивен, обаче Пловдивската община отказва да даде места за игрища. Федеративните мачове стават много далеч вън от града и е неудобно за гражданството да следи физическото и моралното развитие на своите деца.

Чудно ни се вижда как пловдивските общински управници, носители уж на обнова, могат да пречат на родния ни спорт. Пловдивското гражданство трябва само да определи място за игрище на своите деца, които са бъдещите граждани на България. Нека се знае, че всички носят отговорността за тласкането на младежта вън от рамките на съревнованието, което може да се приложи само в спортния живот.” (ил. 23).

Ала все пак постъпки били правени – няколко клуба вземали инициатива да изградят свои игрища. Първи дали своя пример Св. Августин и Тракийска слава.

На 23 май 1923 г. Френският колеж закупил от  Пловдивската община терен от 30 971 кв. м. за сумата от 1 500 000 лева. Там било изградено игрище (днешният ст. „Хр. Ботев”), което започнало да се ползва през пролетта на 1925 г. (ил. 24).

От своя страна, през 1924 г. Тракийска слава учредила специален фонд за набиране на средства, носещ име „Игрище”. Мнозина пловдивчани показали материална съпричастност за това клубно начинание. Така, игрището станало окончателен факт още в края на 1924 г. На закупените 6700 кв. м. до тогавашния колодрум (югоизточно от днешната Сточна гара), клубът построил игрище, което било „единственото в цяла Южна България по големина и уредба.” (ил. 25-27)

В самата пролет на 1924 г. обаче, липсата на спортни игрища направила така, че мачовете от първото първенство да се играят на армейски плацове. Отстояващи извън чертите на града, това били плацът на Артилерийските казарми (местността „Гладно поле”, край днешния х-л „SPS”) и плацът на 9-ти пехотен полк (на север, днес там е х-л „Санкт Петербург”). (ил. 28, 29)