Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 17 Дек.

1939г. Васил Анков (1939-2009) - българин, полузащитник; играл в Септември (София) (1957/59, Б група 1959/61, А група), Раковски (Димитровград) (1961/62, 1963/65, Б група; 1962/63, А група), Локомотив (Пловдив) (1965/73, А група); Мачове/голове в А група: 294/15; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 256 (7-мо място във вечната клубна ранглиста, 80 като капитан на отбора)/9; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 8/1 (6/0 за Купата на Панаирните градове; 2/1 за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзови медалист с Локомотив (Пловдив) (1969); Носител на Купата на Съветската армия със Септември (София) (1960); треньор на Арда (Кърджали) (1988/89), Локомотив (Пловдив) - помощник (1978/79, 1983/84, 1985/88, 1993-пролет, А група; 1984/85, Б група) и старши-треньор (1995-есен/96, А група, 1999/00, Б група), Локомотив (Пловдив) - ДЮШ (1973/79, 1989/09); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Трибуна Бесика (Tribuna Bessica)

Публикувано на 29 Jul 2010 от

Трибуна Бесика | Tribuna Bessica

Модернизацията на стадион „Локомотив” и обособяването на място за агитката открои необходимост да се именува новият сектор. Традицията сочи, че по световните стадиони секторите носят имена, свързани с географското положение или с историята на съответния клуб (населено място).
Оттук изборът на име за новия сектор на стадион „Локомотив” бе очевиден. Повече, той бе и единствено справедливият – а в известен смисъл и най-„наболял”.

Карта за Трибуна Бесика

Карта за Трибуна Бесика

Именно за това избрахме и Трибуна Бесика за име на новия сектор, който ще бъде построен на нашия стадион и на мястото, от където най-запалените фенове на Локомотив ще наблюдават срещите на любимия отбор. Емблемата на Трибуна Бесика вече гордо седи и на картите, които може да закупи всеки за достъп до този сектор.

Както бе оповестено в края на 2009г. нашият град – Пловдив, стои на пето място „по старост” в света и на първо в Европа. Да, пловдивчани живеем в най-стария европейски град. Сякаш обаче все още не правим достатъчно, щото да сме на висотата на историческото предизвикателство и гражданския дълг, произтичащи от горния факт…

От друга страна, проучванията на множество учени уверено посочват местността Лаута като място на едно от ключовите поселенията на бесите. Преди 3 500 години те са обитавали днешната Лаута. Именно бесите дават името на Пловдив, чиято транскрипция ползваме сега – „Пулпудева” („град при езерото”).

За бесите – нашите предци, може да прочетете в края на статията, където сме поместили материал, обхванал най-важната историческа информация. И все пак, не бихме пропуснали да подчертаем, че става дума за най-изявеното тракийско племе, гордите и дръзки воини, чиито части правели чест на римските легиони! Бесите били още и жреци, пазители на Светилището на Дионис в Родопа планина.

Именно тези хора, нашите предци, заселили днешната местност Лаута, давайки тласъка за живот на гордия ни хилядолетен град. Именно в тази местност гордо се издига домът на нашия клуб. И именно затова неговият нов сектор прие най-прилягащото му име – „Трибуна на бесите” („Tribuna Bessica” на латински).

Правейки това, ривържениците на Локомотив Пловдив целим много повече от жеста да отдадем почит на нашите славни предци. Отвъд този задължителен мотив, ние се надяваме да насочим вниманието на пловдивската общественост към великото минало на града, стимулирайки сходни стъпки в тази посока. Бихме се присъединили към тях с радост!
А този ни стремеж е не само идеалистичен, но го смятаме за осъществим – имайки предвид репутацията и общественото присъствие, които има нашият клуб. Клубът, който днес единствен защитава пловдивската футболна чест сред българския елит, клубът, който още преди десетилетия бе наречен „пловдивския любимец”.

Най-сетне, именуването на “Трибуна Бесика” става в момент, когато погледите на българското общество все повече се обръщат към миналото – този крепител на нашата идентичност, извор на светли примери за родолюбие, които вдъхновяват българските сърца!

Прочее, нека честитим раждането не просто на нов сектор в любимия стадион. Нека с това запалим онази патриотична искра, която да осветява бъднините на нашия Локомотив, на хилядолетния ни град и свидното Отечество!

 

Със смелост, вяра и чест – гордо напред, Трибуна Бесика!

 

Кратка история на древното селище в Лаута, неговите жители и приносът им за изграждането и историята на град Пловдив

 

1. „Плоската могила” в Лаута.

Първичният Пловдив е открит и очертан от праисторика ст.н.с. Петър Детев около Трихълмието, в посока към “Лаута “. За съжаление това до днес е малко известно. Противно на романтичната, но твърде наивна идея, основаването на Пловдив не е свързано с любимото на всички пловдивчани Трихълмие, летоброенето му не започва нито с Евмолпия, нито с Тримонциум, дори не с Филипополис. Защото Трихълмието разказва с пълна сила за античната история, но носи в себе си само един енеолитен опит, твърде малко за праисторията на града. Защото Пловдив е с над 8000 годишна история, а гаданията кога (?!) се превърнал от селище в град са вътре, а не вън от историята на неговото съществуване. Защото чуждоземните критерии не са създадени, за да работят с такава древност. Защото Пулпудева съдържа в себе си Тримонциум, Евмолпия, Филипополис, а не обратното.

Най-старото постоянно селище на територията на днешния Пловдив била „Плоската могила” („Ясътепе I”) в кв. Филипово. Разстила се в двора на сегашното предприятие „Текстилни влакна” до Брезовско шосе. То е важно доказателство за пътя на първите постоянни заселници в долината на Марица. Сондажни разкопки и проучвания на П. Детев разкриват ред археологически паметници и определят абсолютната дата (с метода С14) на възникването му. Днес, то е силно повредено, всякакви грижи за неговото проучване или поне опазване, са преустановени и така Пловдив се е самолишил от по-точни данни и факти за собственото си летоброене……. Невъзможността да го проучи, принудило П. Детев да се насочи към следващата във времето праисторическа могила, (цялостното й разкопаване доказа, че тя е отпочнала съществуването си през късния неолит, около 1000 години след основаването на „Ясътепе I”, кв. „Филипово”….. Появата на селищната могила „Ясьтепе II” в кв. „Лаута” е особено важна. Красивият, но сложен за усвояване ландшафт на местността, с прочутите седем хълма и пълноводната Марица били сериозни препятствия. С второто селище отбелязваме и факта, че за пръв път на територията на днешния град, другият му бряг бил заселен. Няколкократно изоставяно и възобновявано селището е активен участник във всички следващи епохи, чак до Първата българска държава. Селището било сигурен участник в основаването на тракийския град Пулпудева. То даде хиляди паметници в естествената им среда, съхранявани в Археологическия музей на града. Напълно запазена е параферналия към антропоморфен култ посветен на домашното огнище и жената, негов пазител. Тази „свещенатрапеза” от късния неолит, която вече показвахме, е съпроводена от огромна скулптурна галерия с над 400 предимно женски фигурки. Тяхното присъствие в две праисторически епохи – Късен неолит и енеолит, говори за устойчивостта на изповядвания култ. През тракоримско време, когато Филипопол преживял невиждан разцвет и благоустройство, селището било превърнато в светилище. Изготвеният архитектурен план за неговото възстановяване, намерил място в програмата на ОНС Пловдив за 1300 годишнината ни, но смъртта на П. Детев и последвалите събития осуетиха това родолюбиво начинание.

Така през бронзовата епоха на територията на днешния Пловдив водели едновременно съществуване „Ясътепе I” от кв. Филипово и „Ясътепе II” при кв. Лаута. Можем ли да приемем, че двете селища са съществували самостоятелно, без връзка помежду им, заради 3-4 км-овото разстояние и една водна преграда? Или в контекста на широко обсъдените тук промени в живота на траките през бронзовата епоха ще да е започнало съвместно строителство на големия тракийски град на бесите, който познаваме под името Пулпудева.

 

2. Пулпудева – градът на бесите

Възникване на Пулпудева

Възникване на Пулпудева

Пулпудева бил най-големият и стар бески град. Неговата драматична съдба, сполетялите го по-късно многократни опожарявания, опустошения, разрушения, не сломили живота в него. Красотата му, подобно на феникс, възкръснала и по римско време, когато го нарекли и Тримонциум.
Беското име на града, чиято транскрипция (слава богу) ползваме днес е Пулпудева. В превод от проф. Кирил Влахов – ГРАД ПРИ ЕЗЕРОТО. Състои се от тракийската дума „пулпо” – сиреч езеро или блато и „дева/дава”, т.е. град.

Как така първото име на града ще е При езерото, Езерен град?! Та къде е това езеро? Някога имало ли е естествено езеро в Пловдив? Къде е било то? Защо нищо не знаем за него? Избрах най-обикновения път за това пътешествие назад в далечното минало. Ето имената на старите махали на Пловдив, останали ни от турско време. “Кумру гьол ” махала (езеро на гургулиците) е започвала от Католическата махала до кв. “Лаута “, където се е намирало праисторическото селище “Ясътепе II”, още едно – “Гьол” махала – в началото на Асеновградското шосе… Така че “гьолища ” в Пловдив доскоро съвсем не липсвали. И пак питаме: къде е това изпарило се езеро? Сведенията от по-древни времена, достигнали до нас сочат, че Марица, многократно по-пълноводна и буйна от днешната, опасвала Трихълмието. Трудно ли е да се досетим, че дори днес едно такова корито, продължаващо по тогавашното течение, пак би направило езеро от махалите, които и до ден днешен лежат значително под нивото на терена. Какви са били размерите на това езеро ?А спомня ли си някой за Белащенската река, която идвала откъм Родопите покрай “Лаута “, за да се влее в (езерото на) Марица. И до брега на която възникнало през късния неолит и просъществувало с хилядолетия, току до днес, праисторическото селище “Ясътепе II”в кв. “Лаута “.

 

3. Забравеното културно наследство от Лаута.

Галерията "Ясътепе II"

Галерията "Ясътепе II"

Репдорукция на домашния олтар

Репдорукция на домашния олтар

Къснонеолитна идолна пластика

Къснонеолитна идолна пластика

Къснонеолитната идолна пластика е прилежно документирана в основаната именно по това време селищна могила „Ясътепе II”, в кв. „Лаута”, гр. Пловдив. Няма другаде такова средоточие на (предимно женски) скулптурки, създавани със стотици на едно място в продължение на стотици години. Тази галерия от глинени фигурки говори за високата устойчивост на религиозните вярвания. Разкопките през 1980 г. добавят още 40-ина скулптурки от същата колекция, открити при довършителни разкопки на „Ясътепе II”, в кв. „Лаута”. Тя започва с две изящни мраморни статуетки на мъж и жена. Описанието на тези артефакти се намира в дневника от разкопки провеждани през 1980 г. от ст.н.с. П. Детев.

Свещената трапеза през късния неолит от селищната могила „Ясътепе II” в кв. „Лаута”, Пловдив.

По местонамиране свещената трапеза е лежала в пълния си вид край огнището и вероятно е била домашен олтар.

Ето как изглежда сега мястото дало толкова много за историята на града ни!

Днешни дни

Днешни дни

 

4. Бесите

Римските автори описват с много силни краски храбростта на бесите, тяхното себеотрицание и решителност да защитават независимостта на родината и свободата си.

BESSI, BЕSSOI са тракийски етноним засвидетелстван многократно в античното римско литературно наследство и и епиграфските паметници. У античните автори преобладават сведенията за походи, сражения, поражения и победи: тематиката еднозначно внушава военната сила и капацитет на бесите, техните сурови нрави и свирепост за да се обяснят пораженията и да се внуши значимостта на победите, не бива да се пренебрегва фактът, че в историописа за бесите, пък и за траките авторите представят гледната точка на техните политически врагове. Опит да се погледне с други очи към врага може да се намери най-вече у Тацит (Ann., IV, 47 sqq.). който не скрива възхищението си от издьржливосгта на бесите в стремежа им да запазят свободата си и човешките си права по отношение на онова, което си остава и до днес най-скъпото за човека – правото му да се грижи за бъдещето на своите деца.

„Власт и социум в Римска Тракия и Мизия”
Маргарита Тачева

 

худ. Димитър Петров

худ. Димитър Петров

  • Честито 🙂 Много впечатляваща статия, съпроводена от силни аргументи! Да ни е честита Трибуна Бесика!

    Коментара е написан от Александър Павлов на July 29, 2010 11:15 am

  • УНИКАЛНО ХРУМВАНЕ !!!! ПОЗДРАВЯВАМ ВИ !!!!
    Сигурен съм , че и ЛОКОТО както Бесите ЩЕ МАЧКА ВСИЧКИ НАРЕД ПРЕЗ НОВИЯ СЕЗОН !!!!! А и дано добавим още няколко хиляди фена на плодивския тим… Защото според мен те заслужават такава всеотдайна подкрепа !!!!

    Коментара е написан от Димитър Сумульов на July 29, 2010 7:04 pm

  • Besite naistina sa gotini Plemena ostavilisa mnogo v Balgarskata Istoriq i osobeno v Plovdiv trqbva da se gordeem che jiveem v takav grad kato Plovdiv

    Коментара е написан от Georgi Zaprqnov на August 23, 2010 10:55 am

  • Доволни сме от новият “локоSHOP” който също е до Трибуна Бесика !

    Коментара е написан от GOTT MIT UNS на January 22, 2011 12:58 pm

  • Бесите не само са оставили много, в българската история, но и следите им, чиято потребност имаме в днешни дни:) са изключително дълго време!
    Поздравявам ви за инициативата! САМО ЛОКО ПЛОВДИВ, ЕДИН Е НА СВЕТА!

    Коментара е написан от Древен и Вечен на February 17, 2012 9:08 pm

Оставете Вашият коментар