Популярността означава обич
Не може да не се запитаме: защо се получавало така с популярността на Локомотив Пловдив? Защо той бил неизменно подкрепян от внушителен брой привърженици – при това, не само в добрите времена за клуба, но още повече – и в лошите.
Като хора, които близо три десетилетия са привърженици на Локомотив Пловдив, ние достигнахме до един отговор. Всъщност, единственият възможен отговор: Локомотив Пловдив всякога се е радвал на изключителна популярност, защото клубът всякога е бил обичан. Популярността всъщност изразява обичта към клуба. Защото човек не изоставя онова, което обича!
Тази обич към клуба, споделяна от десетки хиляди пловдивчани през годините, намерила въплъщение в едно изключително клубно прозвище – “пловдивският любимец”!
Нека го онагледим чрез примери от тогавашната преса. /илюстр. 27-29/
Илюстрация 27
Илюстрация 28
Илюстрация 29
За да оценим последната илюстрация в нейния пълен смисъл, ще бъде нужно да направим съпоставка.
Видяхме, че през април на 1960г. столично издание нарекло един от пловдивските клубове “любимецът на пловдивчани” – ала, всъщност, това определение било отправено към клуб, който… четвърта поредна година се състезавал в “Б” група!
Но и не само това. Този клуб делял футболното поле на Пловдив с два по-стари от него съперника, представляващи едни от най-авторитетните клубове на българския футбол – Спартак и Ботев. При това, те играели в елитната група – и то не без успех. За времето, в което Локомотив бил на второто равнище, то Ботев спечелил бронз (1956г., първи медали изобщо за пловдивския футбол), а през 1959г. Спартак завършил на четвъртото място.
Представянето за Купата на тези два клуба било още по-успешно: в годината, в която Локомотив изпаднал от елитната група, Спартак достигнал финала за Купата, а Ботев бил полуфиналист. През 1956г. Ботев играл финал, през 1958г. Спартак спечелил Купата (пръв сред извънстоличните клубове), на следващата година Спартак отново достигнал до финалния мач, а през 1960г. – до полуфинал.
Всички тези успехи неминуемо носели нови привърженици на Спартак и Ботев. Ала въпреки всичко това – любимецът на пловдивчани продължавал да бъде само един клуб – ако и той четвърта година поред да търпял нерадостната участ на втората дивизия!
При това, този клуб бил наречен “любимецът на пловдивчани” не от някой местен журналист, та да може да се допусне пристрастие. Не, Локомотив Пловдив бил наречен “любимецът на пловдивчани” от пратеника на софийско спортно издание – тоест, от човек, който имал външен, необвързан поглед към футболната ситуация на Пловдив.
Всъщност, едва ли било трудно на софийския пратеник да направи подобна преценка – защото корените на това прозвище били твърде дълбоки. Повече от две десетилетия българската преса неизменно наричала този клуб “любимец на пловдивчани” – независимо от имената, които той получавал.
