Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 10 Дек.

1986г. Локомотив (Пловдив) - Тракия (Пловдив) 3:1 (след продължения), Купа на България, 1/8 финал - Голмайстори: Георги Димитров (89'), Георги Карушев (92'), Иван Райков (102'); Стойнов (9'); Състав: Георги Тенев, Румен Стайков, Георги Текелиев, Богомил Тилев, Иван Беделев, Любомир Корадов, Христо Сотиров, Атанас Маринов (68' - Георги Димитров), Георги Карушев, Христо Колев, Ангел Костадинов (75' - Йордан Трайков); Старши-треньор: Христо Бонев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 9 000 зрители; съдия: Д. Димитров; Паметен мач!!! След като Тракия повежда още в самото начало, мачът отива към победа за "жълтите". Но в 89-тата минута влезлият като резерва Георги Димитров изравнява, а в 92-рата Карушев довършва "местния съперник". Третият гол на младежа Трайков само поставя точка на агонията на Тракия!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Традиции в червено-черно-бяло

Публикувано на 28 Apr 2010 от

Популярността

Разплитайки своите корени в най-обширния къс пловдивска земя, включително сърцето на града, Спортклуб с течение на годините все повече спечелвал пловдивчани. Клубът се радвал на многобройни привърженици още преди първата си градска титла през 1936г., но възходът, започнал в същата година, усилил популярността на червено-черно-белия клуб.
Постепенно Спортклуб достигнал ръста на най-масова спортна организация в Пловдив. Критерият за това бил количествен, тоест – лесно измерим, еднакъв за всички клубове и позволяващ съпоставка. А именно – броят на картотекираните членове.
И още нещо – съществувала негласна надпревара между българските спортни клубове кой щял да картотекира най-голям брой членове, а БНСФ (Българската национална спортна федерация) насърчавала картотекирането на максимален брой клубни членове.

В началото на 40-те години Спортклуб бил безспорно най-масовата, тоест най-голямата спортна организация в Пловдив, а през 1942г. и 1943г. бил обявен и за най-голямата спортна организация в България. Ще илюстрираме това както със сведения на пресата (“Спорт”), така и чрез официалното издание на БНСФ (30 декември 1943г.). Както се вижда от таблицата за Пловдивска спортна област, Спортклуб картотекирал най-много членове. Другата таблица показва подредбата по големина на българските клубове, плюс дължимата им заради това процентна отстъпка в таксите за картотекиране. /илюстр. 6-8/

Народен Спорт 16 април 1948г.

Илюстрация 6

Народен Спорт 16 април 1948г.

Илюстрация 7

Народен Спорт 16 април 1948г.

Илюстрация 8

 

И в края на 40-те клубът (вече с името Славия-Ченгелов) продължавал да бъде най-голямата спортна организация в Пловдив. Критерият оставал количествен, но след 1944г. била променена неговата философия – клубовете се съревновавали за това кой щял да мобилизира максимален брой членове за физкултурния парад. Той се провеждал веднъж годишно в рамките на т. нар. “Ден на физкултурата”.
През 1945г., 46г. и 47г. Спортклуб (с имена С. П. 45, Славия, Славия-Ченгелов) спечелил три пъти поред купата за най-масово представила се спортна организация на физкултурния парад и съгласно регламента купата останала завинаги притежание на клуба.

Народен Спорт 16 април 1948г.

Илюстрация 9

През 1948г. Спортклуб (с име Славия-Ченгелов) отново бил най-масово представилия се пловдивски клуб на физкултурния парад. Но и нещо повече: клубът бил най-масово представилият се клуб не само в Пловдив, но и в България, за което бил удостоен със специална купа. /илюстр. 9/

 
Народен Спорт 16 април 1948г.

Илюстрация 10

Отличителната за Спортклуб популярност се изявявала най-впечатляващо, когато привържениците устройвали “десанти” в други градове. Ще предложим два вестникарски откъса от есента на 1938г., посветени на финалния мач за Националната дивизия. /илюстр. 10/

 

Наред с “десантите” на червено-черно-бели привърженици, следващи Спортклуб из други градове, не по-малко внушително било и присъствието им на пловдивска земя. Ще покажем това чрез вестникарски свидетелства, взети от края на 30-те, 40-те и първата половина на 50-те години. Всички те неизменно открояват съпричастността на пловдивчани, стичали се на трибуните, за да подкрепят отбора в червено-черно-бяло. Конкретно, данните на пресата идват от 1938-39г. (името на клуба е Спортклуб), 1946г. (името е променено на С. П. 45), 1948г. (името е Славия-Ченгелов), 1950г. (името е Торпедо), 1951-54г. (името е Локомотив) /илюстр. 11-14/

Народен Спорт 16 април 1948г.

Илюстрация 11

Народен Спорт 16 април 1948г.

Илюстрация 12

Народен Спорт 16 април 1948г.

Илюстрация 13

Народен Спорт 16 април 1948г.

Илюстрация 14

 
Народен Спорт 16 април 1948г.

Илюстрация 15

Най-впечатляващата и грандиозна проява на червено-черно-белите привърженици обаче оставали техните зашеметяващи “десанти”, когато тръгвали да подкрепят своя тим. През 1942г. те сътворили нещо невиждано от тогавашна спортна България – на финала за Царската купа над 3000 пловдивчани се изсипали насред София, за да бъдат с отбора си! /илюстр. 15/

За да проумеем стореното от червено-черно-белите привърженици на финала за Царската купа ще приведем данни за сравнение. Предходната година в-к „Спорт” предал репортаж за няколко мача от пловдивското първенство – тяхната посещаемост откроява по безсъмнен начин внушителността на спортклубската публика.

Народен Спорт 16 април 1948г.

Илюстрация 16

Така, в мач от пловдивското първенство на 2 ноември 1941г. Левски и Шипка играли пред около 700 души. Три седмици по-късно мачовете Парчевич – ЖСК и Ботев – Шипка били наблюдавани от по 250 души. /илюстр. 16/

Както видяхме, през октомври на следващата година Спортклуб бил подкрепян от 3000 пловдивчани насред София – при това, те изминали пътя до столицата въпреки неизбежните ограничения на разгарящата се Втора световна война!

 
Илюстрация 17

Илюстрация 17

Разбира се, традицията крепнела в годините след знаменития финал през 1942г. Отново няколко хиляди души подкрепяли отбора на финалите за Купата през 1948г. (с името Славия-Ченгелов) и през 1960г. (с името Локомотив Пловдив). /илюстр. 17/

 
Илюстрация 18

Илюстрация 18

На финалния мач през 1960г. Локомотив Пловдив се явил като отбор от втората дивизия. Ала както видяхме, петте години, изстрадани там, никак не отнели от популярността на тима. Ето още показателни илюстрации. /илюстр. 18/

 
Илюстрация 19

Илюстрация 19

Ще покажем и как локомотивската публика ознаменувала тъй чаканото завръщане на своя тим в елитната група през есента на 1961г. /илюстр. 19/

Червено-черно-бялата река, която заливала пловдивските трибуни, с годините ставала все по-пълноводна. Локомотив Пловдив неизменно играел пред хилядна публика – и през 60-те, и през 70-те, и през 80-те. Неизменни оставали и впечатляващите десанти на привърженици: няколко хиляди души през 1971г. на финала за Купата, близо 20 000 през 1983г. на победния финал за Купата. Тук трябва да се споменат още рекордните 40 000 души на мач от втората дивизия – в срядата на 16 март 1983г. Може би най-внушителната изява на онази “луда” 1983г. била не в десанта за Купата или в баража срещу Осъм (Ловеч), когато на Националния стадион неизменно се изсипвали по около 20 000 пловдивчани! Може би най-изумителното проявление на локомотивската публика бил квалификационният мач за влизане в “А” група срещу Черноморец. На 18 юни 1983г. клубният стадион бил изпълнен до пръсване – 20 000 души се събрали на него. Ала отвън, в горичката на Лаута, имало още 20 000 пловдивчани!!

Ето с какви думи на следващия ден “Отечествен глас” започнал емоционалния си коментар за мача: “Някаква особена футболна еуфория бе завладяла вчера Пловдив. От десетилетия не бяхме виждали такова масово стичане към стадион, такова настроение, такова желание за победа. Вторият квалификационен мач между “Локомотив” и “Черноморец” даваше голям шанс на домакините да се завърнат в “А” РФГ. И часове преди мача стадион “Локомотив” бе претъпкан – 20 000 зрители бяха заели места на всяко свободно местенце, още толкова останаха навън.”

Най-накрая, целта била извоювана – по локомотивски, с перипетии и вдъхновение, но червено-черно-белият клуб се завърнал в елитната дивизия. Това било ознаменувано по подобаващ начин от неговата публика – на 17 август 1983г. рекордните за целия кръг 50 000 души препълнили Градския стадион, за да станат свидетели на завръщането в елита. По същото време в София шампионът (ЦСКА) срещнал бронзовия медалист (Тракия) пред 15 000 зрители.
Традицията на всеотдайната и многобройна червено-черно-бяла публика продължавала да живее – чрез внушителния десант на онези над 15 000 души в Казанлък при завръщането в “А” група през юни 1985г. Трябва да се каже и изобщо за посещаемостта на Локомотив Пловдив през този сезон. Както писал “Отечествен глас”, ако и играещ в “Б” група, то на домакинствата си отборът събрал общо около 400 000 души – средно по 19 000 на мач. Същевременно, средната посещаемост в “А” група за същия сезон била 9995 души.

Традицията се изявила и през 1990г., 1998г. – когато на мачове не за друго, а за оставане в елитната група, стадионът събра по 20 000 и 25 000 души. /илюстр. 20-25/

Илюстрация 20

Илюстрация 20

Илюстрация 21

Илюстрация 21

Илюстрация 22

Илюстрация 22

Илюстрация 23

Илюстрация 23

Илюстрация 24

Илюстрация 24

Илюстрация 25

Илюстрация 25

Най-пресни и най-емоционални са спомените за шампионската 2004г., когато повече от 40 000 души препълниха централния площад, за да отпразнуват черно-бялата титла.

Илюстрация 26

Илюстрация 26

Впоследствие, трите десанта от по 10 000 души в Бургас бяха продължение на традицията – онази традиция на пловдивчани да подкрепят отбора в червено-черно-бяло, която била положена отпреди седем десетилетия! /илюстр. 26/

    Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.