Дните по посрещане на Новата година са наситени не само с празничен дух, но винаги пораждат и равносметка. Не би могло да е инак: изправяйки се с лице срещу идващите предизвикателства, нужно е да спрем, за да обърнем взор към направеното – от нас или от предците ни.
Онова, което успеем да видим и прозрем, очертава нашата същност – нашите мечти, слабостите ни, победите ни. Познавайки какво е било преди нас, с още по-голяма сила ще знаем накъде и защо да вървим.
Погледът към миналото на една личност или на една човешка общност често откроява характерни тенденции. Надмогнали хватката на конкретния момент, те се простират като русло на река през историческия път на човека или общността, въплъщавайки най-същностните, най-дълбоки черти.
Тези преминаващи през времето отличителни особености на личността или човешката общност можем да наречем традиции. Коренът на думата идва от латинското „tradere” – „пренасям, предавам през”.
Всъщност, като че ли има по-удачно сравнение за традиция, отколкото русло на река, простиращо се през житейския път на една човешка общност. Някак по-пълноценно би било да оприличим традициите на вени – животворящи, пренасящи топлина навсякъде из живия организъм.
За всяка човешка общност традициите пренасят през поколенията нейните най-ценни, най-същностни черти. Те пазят сърцевината на идентичността. Без животворния импулс на традициите, проявяващи се неизменно през годините, то всяка човешка общност би изтляла и погинала.
Говорейки за всичко това, бихме искали в дните, когато Новата година е още на прага ни, да насочим взор към миналото на нашия любим клуб – Локомотив Пловдив. Бихме искали да разкажем за няколко измежду най-същностните му и съкровени черти. Чрез силата на традицията той ги опазвал през годините, предавайки ги на поколенията привърженици.
Тези дълбоки традиции определяли духа на клуба и го отличавали сред другите български клубове. За тях именно ще разкажем сега, обособявайки ги на няколко тематични “снопа”.
