Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 25 Август

1957г. Христо Сотиров - българин, нападател; играл в Локомотив (Пловдив) (1978/80, 1983/84, 1985/87, А група; 1980/83, 1984/85, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 257/53 (А група: 127/22; Б група: 131/31); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983); Мачове/голове в олимпийския национален отбор: 3/0; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 1/0; технически директор на Локомотив (Пловдив) (април 1993/август 1994), президент на Локомотив (Пловдив) (1999/00)

1971г. Левски-Спартак (София) - Локомотив (Пловдив) 3:0, Купа на Съветската армия, финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Недялко Стамболиев, Ганчо Пеев, Костас Панайотис; Васил Анков, Георги Василев, Христо Бонев, Димитър Генов (Георги Вълков), Тодор Паунов, Тодор Иванов; Старши-треньор: Стефан Паунов

2005г. Локомотив (Пловдив) - ОФК Белград (Сърбия и Черан гора) 1:0, Купа на УЕФА, 2 предварителен кръг - Голмайстор: Методи Стойнев (76'); Състав: Стоян Колев; Владимир Иванов, Александър Тунчев, Владимир Джордани, Роберт Петров; Иван Кризманич (46' - Георги Илиев), Илами Халими, Велко Христев (51' - Даниел Георгиев), Красимир Димитров; Бобан Янчевски, Явор Въндев (55' - Методи Стойнев); Старши-треньор: Едуард Ераносян; Бургас, стадион "Нефтохимик", 10 000 зрители; съдия: Джем Папила (Турция)

2005г. Убит е Георги Илиев - президент на Велбъжд (Кюстендил) (1997/01), Черно море (Варна) (2001/01), Локомотив (Пловдив) (2001/2005)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Статистика за Локомотив Пловдив

Публикувано на 18 Aug 2010 от

Представяме ви най-новия раздел в loko-pd.com – Статистика. Благодарение на Мирослав Димитров ви предоставяме уникална по своята информативност статистика за футболистите играли в Локомотив Пловдив.

Освен това, в този раздел може да намерите полезна информация за всички други длъжности в клуба – през кои годинии от кой са били заемани.

Таблицата със статистическите данни за играчите, поддържа сортиране, така, че възможно най-лесно да намерите търсената от Вас информация.

Информацията ще се обновява в края на всеки сезон и при по-сериозни промени в състава на Локомотив Пловдив. Екипа на loko-pd.com се надяваме да намерите новия раздел за полезен и удобен за ползване!

За клубното игрище – нашия дом

Публикувано на 03 Aug 2010 от

Първите спортни клубове в България се появили в големите градове, следвайки общо развитие. Процесът бил естествен и той откроявал ценността на териториалната принадлежност за тогавашния българин. Момчешкото приятелство, съседски-махленската близост станали онова зрънце, чието избуяване породило спортните клубове. Младежта от всяка по-обособена част на градовете – район, квартал или махала (понякога дори улица!), се организирала, излъчвайки свой клуб. Той скрепявал кварталната дружба и ставал вдъхновяващо поле за изява на солидарност, другарство, единение.

Първоначално процесът бил шеметен: основавали се все нови и нови клубове. В Пловдив, например, през началото на 20-те години имало около 20 клуба! Сега са четири – и то при положение, че днешният град превъзхожда неколкократно тогавашния като площ и население.

Постепенно “махалото отишло в другата посока” – клубовете започнали да се обединяват помежду си. Събирайки своите сили, те жадували просперитет за спортното движение. Отвъд това, имало чисто практическа причина за сливанията: огромното количество клубове осуетявало възможността всеки да разполага с игрище. Градските общини не можели да заделят толкова пространство, та да удовлетворят всеки клуб в това отношение.

По този път ставало така, че обединението на два съседстващи клуба започвало да използва дотогавашното игрище на единия от тях. Игрищата били установявани в района на съответния клуб и с течение на времето се превръщали във важен фактор. Там представителният отбор не само тренирал и играел, но там се събирали и децата от квартала – игрището постепенно ставало цитаделата на клуба: неговото сърце и храм, обграждано от “концентричните кръгове” на живеещи наоколо привърженици. Тези “кръгове” се разпростирали до границата със съседния спортен клуб – оттам нататък започвали улиците и махалите на тамошните привърженици (имащи за средище тяхното клубно игрище).

По такъв начин бил “парцелиран” футболен Пловдив в края на 20-те и началото на 30-те години: всеки клуб обхващал своя част от града, там били неговите привърженици, а клубното игрище се оказвало пулсиращото сърце, сливало в едно клуб, привърженици и територия.

* * *

Преди да бъдат изградени първите игрища в Пловдив, клубовете ползвали най-подходящите за футбол места – армейските плацове. В самото начало на 20-те години футбол се играел на плаца на 21-ви пехотен полк (днес там е ст. “Пловдив”), 9-ти пехотен полк (днес там е х-л “Санкт Петербург”), артилерийските казарми (намирали се в местността “Гладно поле”).

Впрочем, през 1923г. на плаца на артилерийските казарми бил изигран и първият баскетболен мач в Пловдив.

Тъй като игрищата изисквали обширно място, то първите от тях, подобно на армейските плацове, били разполагани в покрайнините на града. Най-ранните пловдивски игрища, съградени през 1923-24г., били “Колежа” – на спортния клуб на френския колеж (днес там е ст. “Хр. Ботев”) и “Тракийска слава” (намиращо се северно от колодрума, принадлежащо на едноименния клуб).

Всеки клуб настоятелно се заемал да построи свой дом и така игрищата се множали: към 1925г. игрища вече имали Победа, Марица, Кубрат, Атлетик.

Трябва да се подчертае, че игрищата били създавани благодарение на ентусиазма и всеотдайността на клубните членове. За целта се начинавали нарочни инициативи, подпомагащи финансово градежите – различни томболи, вечеринки, дарения от частни лица. От страна на Пловдивската община съдействието се изразявало в отпускане на терени, а също и в позволението клубните членове да отбиват градската си трудова повинност на своите игрища.

Трибуна Бесика (Tribuna Bessica)

Публикувано на 29 Jul 2010 от

Трибуна Бесика | Tribuna Bessica

Модернизацията на стадион „Локомотив” и обособяването на място за агитката открои необходимост да се именува новият сектор. Традицията сочи, че по световните стадиони секторите носят имена, свързани с географското положение или с историята на съответния клуб (населено място).
Оттук изборът на име за новия сектор на стадион „Локомотив” бе очевиден. Повече, той бе и единствено справедливият – а в известен смисъл и най-„наболял”.

Карта за Трибуна Бесика

Карта за Трибуна Бесика

Именно за това избрахме и Трибуна Бесика за име на новия сектор, който ще бъде построен на нашия стадион и на мястото, от където най-запалените фенове на Локомотив ще наблюдават срещите на любимия отбор. Емблемата на Трибуна Бесика вече гордо седи и на картите, които може да закупи всеки за достъп до този сектор.

Както бе оповестено в края на 2009г. нашият град – Пловдив, стои на пето място „по старост” в света и на първо в Европа. Да, пловдивчани живеем в най-стария европейски град. Сякаш обаче все още не правим достатъчно, щото да сме на висотата на историческото предизвикателство и гражданския дълг, произтичащи от горния факт…

От друга страна, проучванията на множество учени уверено посочват местността Лаута като място на едно от ключовите поселенията на бесите. Преди 3 500 години те са обитавали днешната Лаута. Именно бесите дават името на Пловдив, чиято транскрипция ползваме сега – „Пулпудева” („град при езерото”).

За бесите – нашите предци, може да прочетете в края на статията, където сме поместили материал, обхванал най-важната историческа информация. И все пак, не бихме пропуснали да подчертаем, че става дума за най-изявеното тракийско племе, гордите и дръзки воини, чиито части правели чест на римските легиони! Бесите били още и жреци, пазители на Светилището на Дионис в Родопа планина.

Именно тези хора, нашите предци, заселили днешната местност Лаута, давайки тласъка за живот на гордия ни хилядолетен град. Именно в тази местност гордо се издига домът на нашия клуб. И именно затова неговият нов сектор прие най-прилягащото му име – „Трибуна на бесите” („Tribuna Bessica” на латински).

Правейки това, ривържениците на Локомотив Пловдив целим много повече от жеста да отдадем почит на нашите славни предци. Отвъд този задължителен мотив, ние се надяваме да насочим вниманието на пловдивската общественост към великото минало на града, стимулирайки сходни стъпки в тази посока. Бихме се присъединили към тях с радост!
А този ни стремеж е не само идеалистичен, но го смятаме за осъществим – имайки предвид репутацията и общественото присъствие, които има нашият клуб. Клубът, който днес единствен защитава пловдивската футболна чест сред българския елит, клубът, който още преди десетилетия бе наречен „пловдивския любимец”.

Най-сетне, именуването на “Трибуна Бесика” става в момент, когато погледите на българското общество все повече се обръщат към миналото – този крепител на нашата идентичност, извор на светли примери за родолюбие, които вдъхновяват българските сърца!

Прочее, нека честитим раждането не просто на нов сектор в любимия стадион. Нека с това запалим онази патриотична искра, която да осветява бъднините на нашия Локомотив, на хилядолетния ни град и свидното Отечество!

 

Със смелост, вяра и чест – гордо напред, Трибуна Бесика!

 

Кратка история на древното селище в Лаута, неговите жители и приносът им за изграждането и историята на град Пловдив

 

1. „Плоската могила” в Лаута.

Първичният Пловдив е открит и очертан от праисторика ст.н.с. Петър Детев около Трихълмието, в посока към “Лаута “. За съжаление това до днес е малко известно. Противно на романтичната, но твърде наивна идея, основаването на Пловдив не е свързано с любимото на всички пловдивчани Трихълмие, летоброенето му не започва нито с Евмолпия, нито с Тримонциум, дори не с Филипополис. Защото Трихълмието разказва с пълна сила за античната история, но носи в себе си само един енеолитен опит, твърде малко за праисторията на града. Защото Пловдив е с над 8000 годишна история, а гаданията кога (?!) се превърнал от селище в град са вътре, а не вън от историята на неговото съществуване. Защото чуждоземните критерии не са създадени, за да работят с такава древност. Защото Пулпудева съдържа в себе си Тримонциум, Евмолпия, Филипополис, а не обратното.

Най-старото постоянно селище на територията на днешния Пловдив била „Плоската могила” („Ясътепе I”) в кв. Филипово. Разстила се в двора на сегашното предприятие „Текстилни влакна” до Брезовско шосе. То е важно доказателство за пътя на първите постоянни заселници в долината на Марица. Сондажни разкопки и проучвания на П. Детев разкриват ред археологически паметници и определят абсолютната дата (с метода С14) на възникването му. Днес, то е силно повредено, всякакви грижи за неговото проучване или поне опазване, са преустановени и така Пловдив се е самолишил от по-точни данни и факти за собственото си летоброене……. Невъзможността да го проучи, принудило П. Детев да се насочи към следващата във времето праисторическа могила, (цялостното й разкопаване доказа, че тя е отпочнала съществуването си през късния неолит, около 1000 години след основаването на „Ясътепе I”, кв. „Филипово”….. Появата на селищната могила „Ясьтепе II” в кв. „Лаута” е особено важна. Красивият, но сложен за усвояване ландшафт на местността, с прочутите седем хълма и пълноводната Марица били сериозни препятствия. С второто селище отбелязваме и факта, че за пръв път на територията на днешния град, другият му бряг бил заселен. Няколкократно изоставяно и възобновявано селището е активен участник във всички следващи епохи, чак до Първата българска държава. Селището било сигурен участник в основаването на тракийския град Пулпудева. То даде хиляди паметници в естествената им среда, съхранявани в Археологическия музей на града. Напълно запазена е параферналия към антропоморфен култ посветен на домашното огнище и жената, негов пазител. Тази „свещенатрапеза” от късния неолит, която вече показвахме, е съпроводена от огромна скулптурна галерия с над 400 предимно женски фигурки. Тяхното присъствие в две праисторически епохи – Късен неолит и енеолит, говори за устойчивостта на изповядвания култ. През тракоримско време, когато Филипопол преживял невиждан разцвет и благоустройство, селището било превърнато в светилище. Изготвеният архитектурен план за неговото възстановяване, намерил място в програмата на ОНС Пловдив за 1300 годишнината ни, но смъртта на П. Детев и последвалите събития осуетиха това родолюбиво начинание.

Така през бронзовата епоха на територията на днешния Пловдив водели едновременно съществуване „Ясътепе I” от кв. Филипово и „Ясътепе II” при кв. Лаута. Можем ли да приемем, че двете селища са съществували самостоятелно, без връзка помежду им, заради 3-4 км-овото разстояние и една водна преграда? Или в контекста на широко обсъдените тук промени в живота на траките през бронзовата епоха ще да е започнало съвместно строителство на големия тракийски град на бесите, който познаваме под името Пулпудева.

 

2. Пулпудева – градът на бесите

Възникване на Пулпудева

Възникване на Пулпудева

Пулпудева бил най-големият и стар бески град. Неговата драматична съдба, сполетялите го по-късно многократни опожарявания, опустошения, разрушения, не сломили живота в него. Красотата му, подобно на феникс, възкръснала и по римско време, когато го нарекли и Тримонциум.
Беското име на града, чиято транскрипция (слава богу) ползваме днес е Пулпудева. В превод от проф. Кирил Влахов – ГРАД ПРИ ЕЗЕРОТО. Състои се от тракийската дума „пулпо” – сиреч езеро или блато и „дева/дава”, т.е. град.

Как така първото име на града ще е При езерото, Езерен град?! Та къде е това езеро? Някога имало ли е естествено езеро в Пловдив? Къде е било то? Защо нищо не знаем за него? Избрах най-обикновения път за това пътешествие назад в далечното минало. Ето имената на старите махали на Пловдив, останали ни от турско време. “Кумру гьол ” махала (езеро на гургулиците) е започвала от Католическата махала до кв. “Лаута “, където се е намирало праисторическото селище “Ясътепе II”, още едно – “Гьол” махала – в началото на Асеновградското шосе… Така че “гьолища ” в Пловдив доскоро съвсем не липсвали. И пак питаме: къде е това изпарило се езеро? Сведенията от по-древни времена, достигнали до нас сочат, че Марица, многократно по-пълноводна и буйна от днешната, опасвала Трихълмието. Трудно ли е да се досетим, че дори днес едно такова корито, продължаващо по тогавашното течение, пак би направило езеро от махалите, които и до ден днешен лежат значително под нивото на терена. Какви са били размерите на това езеро ?А спомня ли си някой за Белащенската река, която идвала откъм Родопите покрай “Лаута “, за да се влее в (езерото на) Марица. И до брега на която възникнало през късния неолит и просъществувало с хилядолетия, току до днес, праисторическото селище “Ясътепе II”в кв. “Лаута “.

 

3. Забравеното културно наследство от Лаута.

Галерията "Ясътепе II"

Галерията "Ясътепе II"

Репдорукция на домашния олтар

Репдорукция на домашния олтар

Къснонеолитна идолна пластика

Къснонеолитна идолна пластика

Къснонеолитната идолна пластика е прилежно документирана в основаната именно по това време селищна могила „Ясътепе II”, в кв. „Лаута”, гр. Пловдив. Няма другаде такова средоточие на (предимно женски) скулптурки, създавани със стотици на едно място в продължение на стотици години. Тази галерия от глинени фигурки говори за високата устойчивост на религиозните вярвания. Разкопките през 1980 г. добавят още 40-ина скулптурки от същата колекция, открити при довършителни разкопки на „Ясътепе II”, в кв. „Лаута”. Тя започва с две изящни мраморни статуетки на мъж и жена. Описанието на тези артефакти се намира в дневника от разкопки провеждани през 1980 г. от ст.н.с. П. Детев.

Свещената трапеза през късния неолит от селищната могила „Ясътепе II” в кв. „Лаута”, Пловдив.

По местонамиране свещената трапеза е лежала в пълния си вид край огнището и вероятно е била домашен олтар.

Ето как изглежда сега мястото дало толкова много за историята на града ни!

Днешни дни

Днешни дни

 

4. Бесите

Римските автори описват с много силни краски храбростта на бесите, тяхното себеотрицание и решителност да защитават независимостта на родината и свободата си.

BESSI, BЕSSOI са тракийски етноним засвидетелстван многократно в античното римско литературно наследство и и епиграфските паметници. У античните автори преобладават сведенията за походи, сражения, поражения и победи: тематиката еднозначно внушава военната сила и капацитет на бесите, техните сурови нрави и свирепост за да се обяснят пораженията и да се внуши значимостта на победите, не бива да се пренебрегва фактът, че в историописа за бесите, пък и за траките авторите представят гледната точка на техните политически врагове. Опит да се погледне с други очи към врага може да се намери най-вече у Тацит (Ann., IV, 47 sqq.). който не скрива възхищението си от издьржливосгта на бесите в стремежа им да запазят свободата си и човешките си права по отношение на онова, което си остава и до днес най-скъпото за човека – правото му да се грижи за бъдещето на своите деца.

„Власт и социум в Римска Тракия и Мизия”
Маргарита Тачева

 

худ. Димитър Петров

худ. Димитър Петров

26 юли 2010г. – 84 години Пловдивски Спортклуб

Публикувано на 25 Jul 2010 от

84 години Пловдивски Спортклуб

Автори: Ангел Ангелов, Владимир Владимиров, Христо Панджаров


На 26 юли 2010г. се навършват 84 години от рождението на нашия клуб. В жежкия понеделник на 1926-та година людете от Караджа и Атлетик слели своите свободни воли, създавайки Пловдивски Спортклуб.

Прегърнал трите цвята – червено, черно и бяло, той бил представителният клуб за ІV-ти район: най-обширния и най-древен район, историческото сърце на Пловдив.

Спортклуб носел своето рождено име до 1944г. След преврата от 9 септември властта на няколко пъти променяла името му, обединявайки го с няколко клуба. Вследствие на последното от обединенията, от 1951г. насам Спортклуб живее с настоящото си име – Локомотив Пловдив.

Ала Спортклуб трябвало да изтърпи не само промяна на името или принудителни обединения. Такава намеса властта след 1944г. оказала върху всички български клубове.

Спортклуб обаче се отличавал от тях. Не само, защото през 40-те години бил най-многобройният български клуб според картотекираните привърженици. А защото нему новата власт не просто наложила имена и обединения – но и вменила фиктивна биография.

Спортклуб бил въдворен в „биография”, звучаща абсурдно – но имала официален статут и налагана десетилетия наред като единствено възможна. До степен, щото дори името Спортклуб било почти забравено!

След падането на режима обаче се намерили хора (легенди на клуба!), които тръгнали да възстановяват историческата истина. Днес, навлизайки в юбилейната 85-та годишнина на Локомотив Пловдив, следва отново да им отдадем заслужена признателност. Въпреки напредналата си възраст те имали куража и енергията да тръгнат срещу наслояваната с десетилетия лъжа. Лъжа, с която израснали поколения локомотивци и чиито метастази постепенно надживяваме.

И краят на които вече се вижда!

*  *  *

Ще отбележим днешната годишнина от основаването на Локомотив Пловдив чрез един колаж. Той преплита множество личности, изявявайки основателите на клуба, неговата историческа приемственост, хората, опълчили се срещу вменената биография.

Започваме с Христо Николов (в ляво на колажа). Той е човекът, комуто дължим днешната ни емблема. Но не само това. Христо Николов е създателят и на две предходни емблеми – онези от 1939г. и 1945г.

До него, отляво, стои изправен  Георги Гичев (облечен във вратарски екип). Юноша на Спортклуб, той застанал на вратата на представителния отбор през 1943г. Впоследствие Георги Гичев се превърнал в един от най-именитите спортни журналисти на Пловдив за всички времена. Човек, който не криел обичта си към Локомотив Пловдив. Негови са знаменитите думи: „Аз не мога да си представя да си пловдивчанин и да не си от Локото.”

Цитатът вземаме от издадената през 2001г. книга на доц. Владимир Янев „Ние сме за Локо Пловдив” (в средата на колажа).

В нея той цитира и разказа на Иван Дионисиев за Климент Гичев (в средата на колажа, прав, с фрак и папийонка): „…като инкасатор беше подвижна трибуна на Локото. Събира парите, пише квитанциите и надълго и нашироко обяснява всичко за отбора – кой на какъв пост играе, какви качества има. Ентусиаст!”

Да, велик ентусиаст бил Климент Гичев! Едва 19 годишен, играч на Атлетик, той бил сред людете, които на 26 юли 1926г. създали Спортклуб. Играл за представителния отбор до началото на 30-те години, впоследствие той станал негов треньор, организатор – „сърцето и душата” на клуба.

Човек, който през 50-те години бил известен като „подвижна трибуна на Локото”…

До Климент Гичев, долу в ляво на колажа е Иван Лазаров. Неговото име е достатъчно познато, за да трябва да го представяме. Но му дължим поне няколко думи заради онова, което представлявал за Локомотив Пловдив десетилетия наред: състезател на отбора цели 16 години (1938-54г.), впоследствие негов старши треньор (1962г.), пом.-треньор в края на 60-те години, треньор в юношеската школа през 70-те.

Под неговите грижи израснали играчи като Николай Курбанов, Аян Садъков, Едуард Ераносян, Георги Йорданов.

През пролетта на 2004г. Иван Лазаров, заедно с друг легендарен играч – Петър Събев (ляв защитник между 1947-54г.), започнали да публикуват във в. „Локо Пловдив” поредица статии. Избрали твърде красноречиво заглавие за нея – „Фалшифицираната история на Локомотив”. Ето думите, с които представили първата статия от поредицата: “Това са спомените на първите футболисти, положили началото на ПФК “Локомотив” Пловдив. Техните записки показват, че историята на клуба има две линии – първата, т. нар. железничарски (работнически) футбол, а втората – “професионалния” футбол под тепетата.

Спомените за раждането на легендата “Локомотив” Пловдив са на Иван Лазаров, Христо Бъчваров, Атанас Тодоров, Петър Събев-Маймуна и са събрани от Борис Белков-Бучо (също един от първите футболисти). Някои от тях вече не са между живите, но тяхната следа в сърцата на черно-белите не може да бъде изтрита от времето.”

За публикациите във в. „Локо Пловдив” Иван Лазаров и Петър Събев ползвали откъси от изданието „70 години Спортклуб” на Борис Белков (горе в дясно на колажа). Това бил човекът, който след падането на режима през 1989г. най-енергично оглавил усилията на спортклубци да възстановят изконния летопис на любимия клуб.

Борис Белков играл 12 сезона за Спортклуб, от 1937г. до 1949г. Впоследствие той останал неизменно близо до него, следейки мачовете му вече под имената Торпедо и Локомотив.

След 1989г. Борис Белков захванал множество инициативи, щото да бъде възстановена истината за ранните години на любимия клуб. Най-значимото му дело било през 1996г. Тогава той написал и самостоятелно издал книга, съдържаща около 60 страници. Нейното име е „70 години Спортклуб”.

Ето с какви думи започва тя: “Целта на настоящите спомени е да опровергая част от неверните данни, отпечатани в книги, вестници и списания и да запозная настоящото и бъдещото поколение с истината и историята на СПОРТКЛУБ Пловдив.”

В своето издание Борис Белков разказва за най-ранните години на Спортклуб, за това, че той живее в днешния Локомотив Пловдив, прилага много снимки, на които подробно описва участниците и конкретното събитие.

Най-красноречиви и най-вълнуващи са думите, с които завършва своята книга. Ето тези думи: “В заключение, ще ми се да кажа, че с настоящите записки целя доколкото мога да отстраня фалшивите данни, изнасяни по книги, вестници и списания и посоча верните исторически данни за времето преди 1949г. и да докажа, че Славия-Ченгелов е съучредител с Локомотив на ДСО “Енергия”,  следователно на днешния Локомотив. …

Ето защо, несправедливо, неетично и неморално е да се премълчава името на Спортклуб, който в продължение на повече от едно десетилетие последователно е представял Пловдив в Държавното първенство и Държавната купа.

Пишейки настоящото съм твърдо убеден, че бъдещото поколение спортисти и спортни деятели ще наберат сили и кураж да възстановят историческата истина!

*  *  *

Днес, навлизайки в 85-та годишнина на Локомотив Пловдив, вярваме, че все повече наближава моментът да бъде окончателно възстановена историческата истина за любимия ни клуб. Онази истина, за която мечтаели и се борели множество легенди на клуба – но чието възтържествуване те не можаха да доживеят…

Днешната статия, посветена на годишнината на Локомотив и борбата за изконния му летопис, завършваме с думите на човек, който не е свързан с клуба.

Той се казва Димитър Христев (в дясно долу на колажа). Роден е през 1920г., а от средата на 30-те години става активен участник в спортното движение на Пловдив. През 1941г. встъпва в управата на родната Марица. Заема се с организаторска роля, публикува статии на спортна тема, събира исторически материали за клуба. Автор е на няколко книги за историята на Марица Пловдив.

През 2008г. излезе последната от тях. На 22 април 2010г. тя ни бе подарена с посвещение от автора. Ето думите на Димитър Христев – думите на човек, който от средата на 30-те години е в кипежа на пловдивския футбол: „Вие сте се захванали с нелеката задача да съберете, да обработите и напишете историята на любимото Ви физкултурно дружество „ЛОКОМОТИВ” – Пловдив. Задачата е трудна – но не неосъществима. Написаното до сега подсказва, че Вие сте на правилния път и вече скоро ще му се види краят. Дерзайте! …

Добрата ми и искрена дружба през годините с покойния БОРИС БЕЛКОВ – БУЧО потвърждава, че и двамата сме работели за любимите ни дружества – той за „ЛОКОМОТИВ” – Пловдив, а аз за „МАРИЦА” – Пловдив.

Вярвам, че и Борис Белков ще бъде един от заслужилите спортни деятели, намерили място във Вашия труд – историята на физкултурно дружество „ЛОКОМОТИВ” – Пловдив.

Дим. Христев

гр. Пловдив,

22 април 2010г.”

Петровден – патронният празник на Локомотив Пловдив

Публикувано на 28 Jun 2010 от

Когато в началото на ХХ век българските футболни клубове полагали основите си, всеки от тях избирал (наред с цветовете, знамето) и свой празник. Той бил свързан с патрона на клуба – Стефан Караджа, Петър Парчевич, Васил Левски – или с някой от големите християнски празници – Гергьовден, Димитровден.

Когато на 26 юли 1926г. деятелите от Караджа и Атлетик скрепили своя съюз, основавайки Пловдивски Спортклуб, те определили Петровден за патронен празник.

Прочети цялата статия…