"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

Екипа на www.loko-pd.com пожелава честит рожден ден на Христо Колев – Бащата и на големия Николай Курбанов! Да сте живи и здрави и още дълги години да носите пламъка на Локомотив Пловдив в сърцата си! Пловдив ви обича и винаги ще помни, това, което направихте за отбора му!

Спазвайки традицията да поднася значима историческа информация, loko-pd.com отправя взор към гостуванията на българския национален отбор. Правим го, защото схващаме мисията ни насочена не само към Локомотив Пловдив – а и осветляваща слабо познати, но всякога достойни за уважение страници от историята на родния футбол.
Вече сме отдали дължимото на годишнини от най-важните събития: 85г. от основаването на Българската национална спортна федерация – БНСФ (декември 2008г.), 85г. от първия официален мач на националния отбор (май 2009г.), 100-годишнината на българския футбол (юли 2009г.).
При това, loko-pd.com бе единствената трибуна, отбелязала тези най-важни годишнини! (Факт, който намираме за премного скръбен, та да носи някакво удовлетворение…)

Днес, използвайки гостуването на България на „Уембли”, породило очаквания за многохилядна българска подкрепа – ще разкажем за може би най-внушителния десант в бяло-зелено-червено.

Била зимата на 1969г. На 10 ноември предстояло гостуване на България на Полша – квалификация за Световно първенство. В първия мач, на 15 юни 1969г., поляците били сразени с 4:1 в София – който мач откроил блестящия талант на Христо Бонев. Русокосият младеж изработил първия гол, който дълго щял да се помни: слаломирал през няколко защитници на противника, за да забоде топката в мрежата. На следния ден пресата не пестяла възхитата си към Бонев, а в авторитетния „Футбол” Гавраил Стоянов озаглавил репортажа си „Играта на Бонев – атракция на модерния футбол”.
В следващата световна квалификация пловдивчанинът отново бил решителната фигура за националния отбор – отбелязвайки за равенството 1:1 в Ротердам (22 октомври).

На дневен ред дошъл и реваншът във Варшава. Поляците били решени на всичко за победа – която щяла да им донесе не само две точки, но и отчасти изличи унижението от онова 1:4. Ала мачът бил ключов и за българите – и това породило огромен интерес към него.
На 10 ноември 1969г. българската футболна публика организирала такъв десант, който нямал равен на себе си дотогава. А и все още не е задминат! Предлагаме живописния разказ на „Футбол” – чиито вълнуващи думи пресъздават онова незаслужено забравено събитие.
Именно то удържало крепък българския дух – защото пътуването до Варшава донесло злощастно 0:3.

* * *

„От загубата сега ни боли. Но тя не може да изтрие приятните вълнения, които изживяхме от срещата с хилядите нашенци, залели полската столица в неделната утрин…
Варшава осъмна стресната от това българско „нашествие”. Стотици бяха автобусите и леките коли с български контролни знаци – от София, от Благоевград, от Русе, Пазарджик, Пловдив, Варна, Бургас, Сливен, Силистра, Враца… Хиляди бяха ония, които слизаха от тях или от влаковете и потегляха въодушевено с високо вдигнати национални трибагреници, с трикольорни лентички на реверите към Стадиона на десетилетието. Срещахме цели семейства, виждахме цели трудови колективи от различни предприятия в страната. В една от групите зърнахме и позната фигура на стария ветеран, първият капитан на националния ни отбор след 9 септември 1944г. Стою Недялков, развял над главите голямо трицветно знаме. До него крачеше бившият национален играч Лазар Христов. По-нататък се поздравихме с бившия футболен съдия Йордан Таков. Потоци от българи, изминали хиляди километри, бързаха към стадиона, за да бъдат при своите в трудното изпитание, което им предстоеше…
Установи се, че за мача във Варшава бяха дошли 8500 българи. Видяхме ги на три блока, компактно окупирани от тях. Радостни, развълнувани, те развяваха стотици знамена и скандираха призивни слова, издигаха насърчителни плакати. Толкова много български флагове не бяхме виждали досега и на наш стадион! Стадионът онемя и в оня момент, когато при изпълнението на българския национален химн осем хиляди уста запяха „Мила Родино”. Спонтанно, мощно, гордо и непринудено – така, както не се е пяло дори и на националния стадион „Васил Левски”. Тръпки полазваха по всички ни. Те се усилиха, когато видяхме и капитанът на българския отбор Иван Димитров да си бърше очите, въпреки че протоколът в този момент изискваше да стои неподвижно…
Полски колеги споделиха с нас, че присъстват за пръв път на такъв затрогващ, непреднамерен ритуал. Да, това бе един достоен за уважение, възхитителен пример! Българската публика намери начин да създаде и на такова далечно място настроение за борба, за всеотдайност, за непримиримост. Жалко, много жалко, че ония, за които бе предназначено всичко това, не се реваншираха, останаха длъжници. Люксембург – ето случай да се издължат!”

Представяме ви най-новия раздел в loko-pd.com – Статистика. Благодарение на Мирослав Димитров ви предоставяме уникална по своята информативност статистика за футболистите играли в Локомотив Пловдив.

Освен това, в този раздел може да намерите полезна информация за всички други длъжности в клуба – през кои годинии от кой са били заемани.

Таблицата със статистическите данни за играчите, поддържа сортиране, така, че възможно най-лесно да намерите търсената от Вас информация.

Информацията ще се обновява в края на всеки сезон и при по-сериозни промени в състава на Локомотив Пловдив. Екипа на loko-pd.com се надяваме да намерите новия раздел за полезен и удобен за ползване!

Първите спортни клубове в България се появили в големите градове, следвайки общо развитие. Процесът бил естествен и той откроявал ценността на териториалната принадлежност за тогавашния българин. Момчешкото приятелство, съседски-махленската близост станали онова зрънце, чието избуяване породило спортните клубове. Младежта от всяка по-обособена част на градовете – район, квартал или махала (понякога дори улица!), се организирала, излъчвайки свой клуб. Той скрепявал кварталната дружба и ставал вдъхновяващо поле за изява на солидарност, другарство, единение.

Първоначално процесът бил шеметен: основавали се все нови и нови клубове. В Пловдив, например, през началото на 20-те години имало около 20 клуба! Сега са четири – и то при положение, че днешният град превъзхожда неколкократно тогавашния като площ и население.

Постепенно “махалото отишло в другата посока” – клубовете започнали да се обединяват помежду си. Събирайки своите сили, те жадували просперитет за спортното движение. Отвъд това, имало чисто практическа причина за сливанията: огромното количество клубове осуетявало възможността всеки да разполага с игрище. Градските общини не можели да заделят толкова пространство, та да удовлетворят всеки клуб в това отношение.

По този път ставало така, че обединението на два съседстващи клуба започвало да използва дотогавашното игрище на единия от тях. Игрищата били установявани в района на съответния клуб и с течение на времето се превръщали във важен фактор. Там представителният отбор не само тренирал и играел, но там се събирали и децата от квартала – игрището постепенно ставало цитаделата на клуба: неговото сърце и храм, обграждано от “концентричните кръгове” на живеещи наоколо привърженици. Тези “кръгове” се разпростирали до границата със съседния спортен клуб – оттам нататък започвали улиците и махалите на тамошните привърженици (имащи за средище тяхното клубно игрище).

По такъв начин бил “парцелиран” футболен Пловдив в края на 20-те и началото на 30-те години: всеки клуб обхващал своя част от града, там били неговите привърженици, а клубното игрище се оказвало пулсиращото сърце, сливало в едно клуб, привърженици и територия.

* * *

Преди да бъдат изградени първите игрища в Пловдив, клубовете ползвали най-подходящите за футбол места – армейските плацове. В самото начало на 20-те години футбол се играел на плаца на 21-ви пехотен полк (днес там е ст. “Пловдив”), 9-ти пехотен полк (днес там е х-л “Санкт Петербург”), артилерийските казарми (намирали се в местността “Гладно поле”).

Впрочем, през 1923г. на плаца на артилерийските казарми бил изигран и първият баскетболен мач в Пловдив.

Тъй като игрищата изисквали обширно място, то първите от тях, подобно на армейските плацове, били разполагани в покрайнините на града. Най-ранните пловдивски игрища, съградени през 1923-24г., били “Колежа” – на спортния клуб на френския колеж (днес там е ст. “Хр. Ботев”) и “Тракийска слава” (намиращо се северно от колодрума, принадлежащо на едноименния клуб).

Всеки клуб настоятелно се заемал да построи свой дом и така игрищата се множали: към 1925г. игрища вече имали Победа, Марица, Кубрат, Атлетик.

Трябва да се подчертае, че игрищата били създавани благодарение на ентусиазма и всеотдайността на клубните членове. За целта се начинавали нарочни инициативи, подпомагащи финансово градежите – различни томболи, вечеринки, дарения от частни лица. От страна на Пловдивската община съдействието се изразявало в отпускане на терени, а също и в позволението клубните членове да отбиват градската си трудова повинност на своите игрища.

Модернизацията на стадион „Локомотив” и обособяването на място за агитката открои необходимост да се именува новият сектор. Традицията сочи, че по световните стадиони секторите носят имена, свързани с географското положение или с историята на съответния клуб (населено място).
Оттук изборът на име за новия сектор на стадион „Локомотив” бе очевиден. Повече, той бе и единствено справедливият – а в известен смисъл и най-„наболял”.

Именно за това избрахме и Трибуна Бесика за име на новия сектор, който ще бъде построен на нашия стадион и на мястото, от където най-запалените фенове на Локомотив ще наблюдават срещите на любимия отбор. Емблемата на Трибуна Бесика вече гордо седи и на картите, които може да закупи всеки за достъп до този сектор.

Както бе оповестено в края на 2009г. нашият град – Пловдив, стои на пето място „по старост” в света и на първо в Европа. Да, пловдивчани живеем в най-стария европейски град. Сякаш обаче все още не правим достатъчно, щото да сме на висотата на историческото предизвикателство и гражданския дълг, произтичащи от горния факт…

От друга страна, проучванията на множество учени уверено посочват местността Лаута като място на едно от ключовите поселенията на бесите. Преди 3 500 години те са обитавали днешната Лаута. Именно бесите дават името на Пловдив, чиято транскрипция ползваме сега – „Пулпудева” („град при езерото”).

За бесите – нашите предци, може да прочетете в края на статията, където сме поместили материал, обхванал най-важната историческа информация. И все пак, не бихме пропуснали да подчертаем, че става дума за най-изявеното тракийско племе, гордите и дръзки воини, чиито части правели чест на римските легиони! Бесите били още и жреци, пазители на Светилището на Дионис в Родопа планина.

Именно тези хора, нашите предци, заселили днешната местност Лаута, давайки тласъка за живот на гордия ни хилядолетен град. Именно в тази местност гордо се издига домът на нашия клуб. И именно затова неговият нов сектор прие най-прилягащото му име – „Трибуна на бесите” („Tribuna Bessica” на латински).

Правейки това, ривържениците на Локомотив Пловдив целим много повече от жеста да отдадем почит на нашите славни предци. Отвъд този задължителен мотив, ние се надяваме да насочим вниманието на пловдивската общественост към великото минало на града, стимулирайки сходни стъпки в тази посока. Бихме се присъединили към тях с радост!
А този ни стремеж е не само идеалистичен, но го смятаме за осъществим – имайки предвид репутацията и общественото присъствие, които има нашият клуб. Клубът, който днес единствен защитава пловдивската футболна чест сред българския елит, клубът, който още преди десетилетия бе наречен „пловдивския любимец”.

Най-сетне, именуването на “Трибуна Бесика” става в момент, когато погледите на българското общество все повече се обръщат към миналото – този крепител на нашата идентичност, извор на светли примери за родолюбие, които вдъхновяват българските сърца!

Прочее, нека честитим раждането не просто на нов сектор в любимия стадион. Нека с това запалим онази патриотична искра, която да осветява бъднините на нашия Локомотив, на хилядолетния ни град и свидното Отечество!

 

Със смелост, вяра и чест – гордо напред, Трибуна Бесика!

 

Кратка история на древното селище в Лаута, неговите жители и приносът им за изграждането и историята на град Пловдив

 

1. „Плоската могила” в Лаута.

Първичният Пловдив е открит и очертан от праисторика ст.н.с. Петър Детев около Трихълмието, в посока към “Лаута “. За съжаление това до днес е малко известно. Противно на романтичната, но твърде наивна идея, основаването на Пловдив не е свързано с любимото на всички пловдивчани Трихълмие, летоброенето му не започва нито с Евмолпия, нито с Тримонциум, дори не с Филипополис. Защото Трихълмието разказва с пълна сила за античната история, но носи в себе си само един енеолитен опит, твърде малко за праисторията на града. Защото Пловдив е с над 8000 годишна история, а гаданията кога (?!) се превърнал от селище в град са вътре, а не вън от историята на неговото съществуване. Защото чуждоземните критерии не са създадени, за да работят с такава древност. Защото Пулпудева съдържа в себе си Тримонциум, Евмолпия, Филипополис, а не обратното.

Най-старото постоянно селище на територията на днешния Пловдив била „Плоската могила” („Ясътепе I”) в кв. Филипово. Разстила се в двора на сегашното предприятие „Текстилни влакна” до Брезовско шосе. То е важно доказателство за пътя на първите постоянни заселници в долината на Марица. Сондажни разкопки и проучвания на П. Детев разкриват ред археологически паметници и определят абсолютната дата (с метода С14) на възникването му. Днес, то е силно повредено, всякакви грижи за неговото проучване или поне опазване, са преустановени и така Пловдив се е самолишил от по-точни данни и факти за собственото си летоброене……. Невъзможността да го проучи, принудило П. Детев да се насочи към следващата във времето праисторическа могила, (цялостното й разкопаване доказа, че тя е отпочнала съществуването си през късния неолит, около 1000 години след основаването на „Ясътепе I”, кв. „Филипово”….. Появата на селищната могила „Ясьтепе II” в кв. „Лаута” е особено важна. Красивият, но сложен за усвояване ландшафт на местността, с прочутите седем хълма и пълноводната Марица били сериозни препятствия. С второто селище отбелязваме и факта, че за пръв път на територията на днешния град, другият му бряг бил заселен. Няколкократно изоставяно и възобновявано селището е активен участник във всички следващи епохи, чак до Първата българска държава. Селището било сигурен участник в основаването на тракийския град Пулпудева. То даде хиляди паметници в естествената им среда, съхранявани в Археологическия музей на града. Напълно запазена е параферналия към антропоморфен култ посветен на домашното огнище и жената, негов пазител. Тази „свещенатрапеза” от късния неолит, която вече показвахме, е съпроводена от огромна скулптурна галерия с над 400 предимно женски фигурки. Тяхното присъствие в две праисторически епохи – Късен неолит и енеолит, говори за устойчивостта на изповядвания култ. През тракоримско време, когато Филипопол преживял невиждан разцвет и благоустройство, селището било превърнато в светилище. Изготвеният архитектурен план за неговото възстановяване, намерил място в програмата на ОНС Пловдив за 1300 годишнината ни, но смъртта на П. Детев и последвалите събития осуетиха това родолюбиво начинание.

Така през бронзовата епоха на територията на днешния Пловдив водели едновременно съществуване „Ясътепе I” от кв. Филипово и „Ясътепе II” при кв. Лаута. Можем ли да приемем, че двете селища са съществували самостоятелно, без връзка помежду им, заради 3-4 км-овото разстояние и една водна преграда? Или в контекста на широко обсъдените тук промени в живота на траките през бронзовата епоха ще да е започнало съвместно строителство на големия тракийски град на бесите, който познаваме под името Пулпудева.

 

2. Пулпудева – градът на бесите

Пулпудева бил най-големият и стар бески град. Неговата драматична съдба, сполетялите го по-късно многократни опожарявания, опустошения, разрушения, не сломили живота в него. Красотата му, подобно на феникс, възкръснала и по римско време, когато го нарекли и Тримонциум.
Беското име на града, чиято транскрипция (слава богу) ползваме днес е Пулпудева. В превод от проф. Кирил Влахов – ГРАД ПРИ ЕЗЕРОТО. Състои се от тракийската дума „пулпо” – сиреч езеро или блато и „дева/дава”, т.е. град.

Как така първото име на града ще е При езерото, Езерен град?! Та къде е това езеро? Някога имало ли е естествено езеро в Пловдив? Къде е било то? Защо нищо не знаем за него? Избрах най-обикновения път за това пътешествие назад в далечното минало. Ето имената на старите махали на Пловдив, останали ни от турско време. “Кумру гьол ” махала (езеро на гургулиците) е започвала от Католическата махала до кв. “Лаута “, където се е намирало праисторическото селище “Ясътепе II”, още едно – “Гьол” махала – в началото на Асеновградското шосе… Така че “гьолища ” в Пловдив доскоро съвсем не липсвали. И пак питаме: къде е това изпарило се езеро? Сведенията от по-древни времена, достигнали до нас сочат, че Марица, многократно по-пълноводна и буйна от днешната, опасвала Трихълмието. Трудно ли е да се досетим, че дори днес едно такова корито, продължаващо по тогавашното течение, пак би направило езеро от махалите, които и до ден днешен лежат значително под нивото на терена. Какви са били размерите на това езеро ?А спомня ли си някой за Белащенската река, която идвала откъм Родопите покрай “Лаута “, за да се влее в (езерото на) Марица. И до брега на която възникнало през късния неолит и просъществувало с хилядолетия, току до днес, праисторическото селище “Ясътепе II”в кв. “Лаута “.

 

3. Забравеното културно наследство от Лаута.

Къснонеолитната идолна пластика е прилежно документирана в основаната именно по това време селищна могила „Ясътепе II”, в кв. „Лаута”, гр. Пловдив. Няма другаде такова средоточие на (предимно женски) скулптурки, създавани със стотици на едно място в продължение на стотици години. Тази галерия от глинени фигурки говори за високата устойчивост на религиозните вярвания. Разкопките през 1980 г. добавят още 40-ина скулптурки от същата колекция, открити при довършителни разкопки на „Ясътепе II”, в кв. „Лаута”. Тя започва с две изящни мраморни статуетки на мъж и жена. Описанието на тези артефакти се намира в дневника от разкопки провеждани през 1980 г. от ст.н.с. П. Детев.

Свещената трапеза през късния неолит от селищната могила „Ясътепе II” в кв. „Лаута”, Пловдив.

По местонамиране свещената трапеза е лежала в пълния си вид край огнището и вероятно е била домашен олтар.

Ето как изглежда сега мястото дало толкова много за историята на града ни!

 

4. Бесите

Римските автори описват с много силни краски храбростта на бесите, тяхното себеотрицание и решителност да защитават независимостта на родината и свободата си.

„BESSI, BЕSSOI са тракийски етноним засвидетелстван многократно в античното римско литературно наследство и и епиграфските паметници. У античните автори преобладават сведенията за походи, сражения, поражения и победи: тематиката еднозначно внушава военната сила и капацитет на бесите, техните сурови нрави и свирепост за да се обяснят пораженията и да се внуши значимостта на победите, не бива да се пренебрегва фактът, че в историописа за бесите, пък и за траките авторите представят гледната точка на техните политически врагове. Опит да се погледне с други очи към врага може да се намери най-вече у Тацит (Ann., IV, 47 sqq.). който не скрива възхищението си от издьржливосгта на бесите в стремежа им да запазят свободата си и човешките си права по отношение на онова, което си остава и до днес най-скъпото за човека – правото му да се грижи за бъдещето на своите деца.”

„Власт и социум в Римска Тракия и Мизия”
Маргарита Тачева