Домакин на съботния дерби-мач е ст. „Хр. Ботев".
Днешният ст. „Хр. Ботев" е построен на мястото на игрище „Колежа" – принадлежало на Френския католически колеж „Св. Августин". То било първото модерно игрище на Пловдив. През 1923г. Френският колеж закупил парцела от Пловдивската община за 1 500 000 лева. Парцелът се намира в кв. „Каменица", ІV-ти пловдивски район.
На 5 април 1925г. игрище „Колежа" било официално открито. То обхващало 30 971 кв. м., било благоустроено – с пейки за около 300 души, баскетболна площадка.
Дълго време на игрище „Колежа" се провеждали официални мачове за пловдивско първенство. Постепенно обаче, от втората половина на 30-те години, игрището на Френския колеж ставало все по-малко достъпно за пловдивските клубове. Там, разбира се, тренирал колежанският тим, но освен него били допускани само още два клуба – Парчевич и Спортклуб. Това било естественото положение: и двата клуба били от ІV-ти район, и двата не разполагали със собствени игрища за подготовка, а и Парчевич бил клубът на пловдивската католическа общност. Спортклуб изгубил своето игрище през 1928г. – там се настанили пловдивски граждани, чиито домове били погубени от катастрофалното земетресение. Спортклубското игрище се намирало, разбира се, в ІV-ти район, източно от църквата „Св. Петка", покрай днешния бул. „Мария Луиза". Така, от края на 30-те години игрище „Колежа" било ползвано от три клуба – колежанския Св. Августин, Парчевич и Спортклуб.
През 1945г. Спортклуб приобщил Парчевич. Игрището за подготовка останало същото – „Колежа". Там футболният тим провеждал тренировките си, там клубът организирал различни свои прояви – под различните свои имена (Славия Пловдив, Славия-Ченгелов, Локомотив ). Официалните мачове обаче играел на игрището на Асеновградско шосе, казващо се „ЖСК-Левски" (след 1944г. още „БДЖ-Левски", „Локомотив-Спартак"). |
|
Продължение...
|
Съ нами Богъ!Написано от Димитър Димов
Събота, 30 Август 2008 21:08 Всяка европейска нация се роди и утвърди чрез война. Цвета на Европа влезе в бой, за да постигне онази героика на човешкия подвиг, палеща духа на бъдещите поколения със своето величие. Взимайки оръжие в ръце, тези изключителни хора държат да посрещнат смъртта си горди и красиви. Предчувстват вероятната гибел и нищо не оставят на случайността. Търсят, чрез вида си, да бележат дълбок отпечатък в паметта както на своя род, така и на враговете му. Народите на континента запомниха червените английски мундири, белите униформи под черните шинели на прусаците, сините куртки на наполеоновите войници и черните наметала и калпаци на казашката “лава”. Държейки да са видими и лесно откриваеми за врага сред зелените поля, всички те показваха своето безстрашие и решителност. Уповаваха се единствено на Бога, марширувайки към очаквания край. |
|
Продължение...
|
|
Съединена България!Написано от Христо Панджаров
Събота, 06 Септември 2008 12:49  Днес, из цяла България се празнува светлата дата 6ти септември - съединението на България. За нас, като пловдивчани, естествено този ден има още по-голямо значение. Не просто защото честваме и деня на Пловдив, но защото именно от нашия град произлизат събитията, довели в последствие до една обединена България.
|
|
Продължение...
|
Откровение грешного локомотивецаСряда, 06 Август 2008 23:41  рости Господи раби твои! Познание дирим в непознатото и страст неистова душите наши владее. Иднините си да познаем и истините да открием за онуй що денят утрешен безмилостно носи. Знак чакаме свише и светлина пътя ни да огрее, че само Ти Господи истината знаеш, за което е било и което ще бъде. Както е записано "Който знание трупа, трупа печал" (Еклесиаст), така днес опечалени ходят миряните Твои, православни. Че отрок женски ги води, в мъгла и тъма взора забулва. Че агаряни чужди със себе си води. Че чедата наши в заблуждение въвежда и едно само словоблудство от уста й излиза. Опасения пъклени мислите тровят, щото помним от Адама, че кога дявола не може, вика жената да поможе.
Грешни сме Господи, че сме способни от брата си да се отречем, по нещастни люде да хвърлим, по вразите свои да злословим и за прошката да забравим. Смирено от Теб само опрощение молим. От нийде помощ не чакаме и сами Господи, с Твоята помощ сполуката търсим. Труден бе пътят ни и големи страданията ни, но и чиста радостта ни. Благодарим Ти Господи Всетворящий, че си създал черно-бялото щастие. Когато славим него, славим Теб.
Пази Боже народа български и града ни пресветъл на многая лета.
|
|
