Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 18 Август

1965г. Ботев (Пловдив) - Локомотив (Пловдив) 0:3, А група - Голмайстор: Иван Кънчев (2'), Петър Колев (40', 62'); Състав: Станчо Бончев; Иван Бояджиев, Георги Мицин, Иван Манолов, Васил Анков; Страти Младенов (46' - Тодор Паунов), Иван Кънчев, Димитър Мулетаров, Христо К. Андонов, Спас Илиев, Петър Колев; Пловдив, стадион "Христо Ботев", 32 000 зрители; съдия: П. Джонев; Втора поредна победа като гост на стадиона край Бирената, отново извоювана с 10 души на терена (червеният картон този път е за Андонов), след невероятни намеси на Станчо Бончев и блестящи контра атаки завършени от Иван Кънчев и Петър Колев на два пъти

1979г. Спас Манушкин - българин, защитник; играл за Локомотив (Пловдив) (1999-есен, Б група), Хебър (Пазарджик), Беласица (Петрич), Миньор (Бобов дол) (2004/05, Б група), Банско (2007/08, В група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 3/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 07.08.1999 срещу Черно море (Варна) (0:1)

2007г. Умира Иван Манолов - Големия Орел (1934-2007) - българин, защитник; играл в Спартак (Пловдив) (1950/52, Б група; 1953/61, А група), Локомотив (Пловдив) (1960/61, Б група; 1961/66, А група); Мачове/голове в А група: 298/21; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 146/12 (А група: 117/9; Б група: 29/3); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 14/2 (за Купата на Панаирните градове); Носител на Купата на Съветската армия (1958); Мачове/голове за националния отбор: 4/0; треньор на Локомотив (Пловдив) - помощник (1966/71, А група) и старши-треньор (1971/75, А група), Тракия (Пловдив) (1977/79, А група); Мачове/победи/равни/загуби в в Европейските клубни турнири с Локомотив (Пловдив) : 8/4/0/4 (за Купата на Панаирните градове: 2/1/0/1; за Купата на УЕФА: 6/3/0/3); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1969, 1974)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Историята на Локомотив Пловдив

Публикувано на 28 Apr 2010 от

Обстоятелствата, определяли развитието на българския футбол между 1944г. и 1989г., налагат да се предприеме своеобразен подход, когато се представя биографията на днешния ПФК Локомотив Пловдив. Говорейки за началните години на клуба, този разказ би трябвало да се разклони в две направления. Първото от тях, съвсем естествено, е онова, свързано с клубните “корени” и основното русло на неговото историческо развитие, а второто “разклонение” на разказа за Локомотив Пловдив ще изясни произхода на сегашното негово име.

Джамбаз тепе, IV пловдивски район

Джамбаз тепе, IV пловдивски район

И така, най-дълбоките исторически корени на съвременния ПФК Локомотив Пловдив ни отвеждат до пролетта на 1922г., когато в IV-ти пловдивски район (историческото сърце на града – Трихълмието), на базата на развивалите се дотогава махленско-ученически формирования, бил основан спортен клуб “Караджа”. Сред тогава десетките пловдивски клубове, “Караджа” имал честта да встъпи като участник в първото официално футболно първенство на Пловдив (1924г.), ставайки първенец на 2-ра дивизия. В тази градска надпревара се включили общо осем тима, разпределени в две дивизии. От сега съществуващите клубове Марица се класирала на 2-ро място в 1-ва дивизия, предшественикът на Спартак – „Тракийска слава”, бил 2-ри във 2-ра дивизия, а Ботев – 3-ти във 2-ра дивизия.

Спортен клуб "Атлетик" - Пловдив

Спортен клуб "Атлетик" - Пловдив

Две години след основаването на сп. кл. “Караджа”, отново в IV-ти пловдивски район, бил учреден и сп. кл. “Атлетик”. Тук е нужно да отбележим, че днешното райониране на града е онова, което направил през 1891г. Йосиф Шнитер – той изготвил първия градоустройствен план на Пловдив.

А ІV-ти район бил не само най-старият, но също най-големият (като територия и население) район на Пловдив. Границите му са непроменени и днес: от север е р. Марица, от запад – тръгвайки от Пешеходния мост, през цялата Главна улица, през ул. “Крали Марко” се излиза на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител”, откъдето се достига до южната граница – Асеновградското шосе, а оттам – ІV-ти район обхващал целия изток, чак до покрайнините на града, включително и квартала „Лаута”.

 8 април 1934г. - "Спортклуб" - "Марица" ПД /приятелска среща/

8 април 1934г. - "Спортклуб" - "Марица" ПД /приятелска среща/

На тази внушителна територия се намирало не само Трихълмието (с прочутите Старинен град, Античния театър), ала в ІV-ти район съжителствали хора от различни етноси и вероизповедания, които придавали на Пловдив така характерния му космополитен дух: тук, в подстъпите на Стария град, се била установила арменската общност, тук била най-голямата католическа махала със своята внушителна катедрала, в самия край на ІV-ти район стоял кварталът „Столипиново”.

Ала нека се върнем във футболния летопис: на 26 юли 1926г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище “Иван Вазов”, двата спортни клуба “Караджа” и “Атлетик” се слели в един под името “Спортклуб”. За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926г. била утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.

1935г. - "Пловдивски Спортклуб"

1935г. - "Пловдивски Спортклуб"

След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928г., Спортклуб останал без игрище, тъй като там се заселили пловдивски граждани, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживял без собствено игрище повече от две десетилетия.

    Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.