Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 01 Юни

1974г. Стефан Саламанов - българин, защитник; юноша на Ботев (Пловдив); играл в Армеец (Сливен), Ямбол, Асеновец (Асеновград), Локомотив (Пловдив) (1995/98, А група), Локомотив (София) (1998/99, А група); Мачове/голове в А група: 46/2; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 38/2; Дебют за Локомотив (Пловдив): 19.09.1995 срещу Беласица (Петрич) (0:3)

1975г. Стоян Динков - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (2000/01, Б група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 17/1; Дебют за Локомотив (Пловдив): 19.08.2000 срещу Пирин (Благоевград) (1:1)

1983г. Локомотив (Пловдив) - Чирпан 3:1, Купа на Съветската армия, финал - Голмайстори: Христо Сотиров, Христо Бонев, Едуард Ераносян; Стайков; Състав: Стефан Стайков, Илия Анчев, Николай Курбанов, Пламен Николов, Петко Станков, Иван Беделев (88' - Георги Фиданов), Христо Сотиров, Христо Бонев (капитан), Едуард Ераносян, Аян Садков, Любомир Бурнарски (78' - Иван Найденов). Старши треньор: Атанас Драмов, треньор Васил Анков; София, стадион "Васил Левски", 25 000 зрители; съдия: Иван Йосифов; За първи път в историята на футбола в България отбор, играещ в "Б" РФГ, печели кулата на Съветската армия: 1/32 финал "Локомотив"- "Асеновец" 4:2, 1/16 финал "Рилски спортист"-"Локомотив" 1:4, 1/8 финал "Локомотив"- "Добруджа" 3:1, 1/4 финал "Локомотив"-"Бдин" 4:1. Полуфиналът срещу ЦСКА "Септ. знаме" е на неутрален терен - в Ихтиман. Малко хора очакват успех от "черно-белите", но след великолепна игра и след два гола на Ераносян и един на Сотиров те побеждават с 3:2 в мач, по мнението на вестник "Народна младеж", преминал в латиноамериканска обстановка и с показна игра на "Локомотив" срещу считания за фаворит противник

1984г. Дино Езе - нигериец, полузащитник; играл в Брайдстар Академи (Нигерия), Берое (Стара Загора) (2004/2005-есен, А група), Локомотив (Пловдив) (2006-пролет, А група), Динамо (Букурещ, Румъния) (2006-есен), Арад (Румъния) (2007-пролет, 2010-пролет), Глория (Бужау, Румъния) (2007/08, 2009-пролет), Стяуа (Букурещ) (2008-есен), Чимиа Брази (Румъния) (2009-есен, Лига 3), УТА (Арад, Румъния) (2009-пролет, Лига 2), Ал Ахли (Триполи, Либия) (2010/-, Премиер Лига); Мачове/голове в А група: 30/2; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 7/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 01.04.2006 срещу Берое (Стара Загора) (1:1)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Историята на Локомотив Пловдив

Публикувано на 28 Apr 2010 от

Обстоятелствата, определяли развитието на българския футбол между 1944г. и 1989г., налагат да се предприеме своеобразен подход, когато се представя биографията на днешния ПФК Локомотив Пловдив. Говорейки за началните години на клуба, този разказ би трябвало да се разклони в две направления. Първото от тях, съвсем естествено, е онова, свързано с клубните “корени” и основното русло на неговото историческо развитие, а второто “разклонение” на разказа за Локомотив Пловдив ще изясни произхода на сегашното негово име.

Джамбаз тепе, IV пловдивски район

Джамбаз тепе, IV пловдивски район

И така, най-дълбоките исторически корени на съвременния ПФК Локомотив Пловдив ни отвеждат до пролетта на 1922г., когато в IV-ти пловдивски район (историческото сърце на града – Трихълмието), на базата на развивалите се дотогава махленско-ученически формирования, бил основан спортен клуб “Караджа”. Сред тогава десетките пловдивски клубове, “Караджа” имал честта да встъпи като участник в първото официално футболно първенство на Пловдив (1924г.), ставайки първенец на 2-ра дивизия. В тази градска надпревара се включили общо осем тима, разпределени в две дивизии. От сега съществуващите клубове Марица се класирала на 2-ро място в 1-ва дивизия, предшественикът на Спартак – „Тракийска слава”, бил 2-ри във 2-ра дивизия, а Ботев – 3-ти във 2-ра дивизия.

Спортен клуб "Атлетик" - Пловдив

Спортен клуб "Атлетик" - Пловдив

Две години след основаването на сп. кл. “Караджа”, отново в IV-ти пловдивски район, бил учреден и сп. кл. “Атлетик”. Тук е нужно да отбележим, че днешното райониране на града е онова, което направил през 1891г. Йосиф Шнитер – той изготвил първия градоустройствен план на Пловдив.

А ІV-ти район бил не само най-старият, но също най-големият (като територия и население) район на Пловдив. Границите му са непроменени и днес: от север е р. Марица, от запад – тръгвайки от Пешеходния мост, през цялата Главна улица, през ул. “Крали Марко” се излиза на бул. „Цар Борис ІІІ Обединител”, откъдето се достига до южната граница – Асеновградското шосе, а оттам – ІV-ти район обхващал целия изток, чак до покрайнините на града, включително и квартала „Лаута”.

 8 април 1934г. - "Спортклуб" - "Марица" ПД /приятелска среща/

8 април 1934г. - "Спортклуб" - "Марица" ПД /приятелска среща/

На тази внушителна територия се намирало не само Трихълмието (с прочутите Старинен град, Античния театър), ала в ІV-ти район съжителствали хора от различни етноси и вероизповедания, които придавали на Пловдив така характерния му космополитен дух: тук, в подстъпите на Стария град, се била установила арменската общност, тук била най-голямата католическа махала със своята внушителна катедрала, в самия край на ІV-ти район стоял кварталът „Столипиново”.

Ала нека се върнем във футболния летопис: на 26 юли 1926г. на тържествено обединително събрание, провело се в едно от духовните средища на Пловдив – читалище “Иван Вазов”, двата спортни клуба “Караджа” и “Атлетик” се слели в един под името “Спортклуб”. За клубни цветове се избрали червеният, черният и белият, а като официален патронен празник на новооснования клуб бил определен Петровден. Датата 26 юли 1926г. била утвърдена като дата на основаване на Спортклуб, а впоследствие годината 1926-та щяла да бъде вписана и в неговата емблема.

1935г. - "Пловдивски Спортклуб"

1935г. - "Пловдивски Спортклуб"

След ужасяващото земетресение, разтърсило Южна България през април 1928г., Спортклуб останал без игрище, тъй като там се заселили пловдивски граждани, чиито домове стихията погубила. Въпреки настоятелните си постъпки пред Общината и централните спортни институции да изпълнят тяхното законово задължение относно отпускане на градски парцел, клубът преживял без собствено игрище повече от две десетилетия.

    Съжаляваме, не може да оставите коментари по тази статия.