Говорейки конкретно за 1951г., то по онова време днешният Миньор Перник носел името “Торпедо Димитрово” (град Перник бил прекръстен на името на Георги Димитров). Отборът бил дебютант в елитната група, като в осмия кръг от надпреварата му предстояло да гостува на Локомотив Пловдив. От своя страна, пловдивският тим за трета поредна година се състезавал в “А” група, бидейки един от десетимата й учредители през 1948г. (с името Славия Пловдив).

Както и в дотогавашните два сезона, през 1951г. отборът в червено-черно-бяло се представял успешно сред българския футболен елит, отстоявайки авторитета си на един от най-добрите тимове извън столицата. Преди домакинството срещу Торпедо Димитрово, Локомотив Пловдив заемал трето място в класирането – изоставайки само на точка от лидерите ЦДНВ и Спартак София. Ето защо, победата в предстоящия мач била задължителна - но тя била и очаквана. От една страна, Локомотив посрещал новака в елитната група, който не само нямал опита от такова футболно равнище, не само излизал на негостоприемен за всички отбори терен, но и в дотогавашните срещи не се представял убедително. Торпедо Димитрово стоял на осмо място в класирането, изпреварвайки с точка другия пловдивски тим в елитната група – ДНВ (който през 1951г. също дебютирал в нея).

Разбира се, всички тези предпоставки за “лесна” победа не можели да не предизвикат проявата на тъй типичния локомотивски “нрав”... Да, наистина, отборът все пак успял да победи, но самият резултат показва трудността, с която тази победа дошла – 3:2 (на полувремето 1:1). Красноречив бил репортажът на пловдивския “Отечествен глас” – вестникът го озаглавил “Не винаги по-добрият побеждава”, изтъквайки: “...димитровци изненадаха с добрата постройка на играта си, с техническото и тактическо превъзходство и с наложеното, особено през второто полувреме, надмощие.”

За съжаление, относно дебютния мач между Локомотив Пловдив и Миньор Перник не можем да предложим сведения за съставите и публиката. Това е така, защото пресата от първата половина на 50-те години публикува изключително оскъдни отзиви за футболните мачове. На практика, от първия мач между Локомотив и Миньор знаем само имената на двама локомотивци, споменати в репортажите на “Отечествен глас” и “Народен спорт” – вратаря Никола Аров и централния нападател Николай Милков (отбелязал хеттрик в мача). Колкото до гостите, головете им били дело на П. Михайлов.

Същото е положението и за следващите няколко години. Пресата не информира за съставите или публиката при домакинствата на Локомотив срещу Миньор през 1952г. (победа за Локомотив с 4:1 – по два гола на Тодор Атлиев и Иван Лазаров), нито през 1953г. (победа за Локомотив с 2:0, голове на Николай Милков и Георги Панайотов).

За щастие обаче, ние разполагаме с оригиналните тимови листове на Локомотив Пловдив за целия сезон 1953г. Тези документи, старателно подредени и описани, били запазени заради усилията на един човек, имащ множество заслуги към клубната история – неговото име е Борис Белков. За да не се отклоним от темата на статията обаче, само ще отбележим, че той се състезавал за клуба от 1937г. до 1949г., ставайки пряк свидетел на трансформациите и преименуванията му след установяването на комунистическия режим – С. П. 45, Славия Пловдив, Славия-Ченгелов, Торпедо Пловдив, Локомотив Пловдив. След падането на режима Борис Белков описал своите спомени в специално издание, в което аргументирал категоричната си позиция спрямо най-ранния летопис на Локомотив Пловдив.

За всичко това обаче предстои да пишем тук в сайта. Затова нека завършим статията, посветена на първите мачове между Локомотив Пловдив и Миньор Перник, завръщайки се върху тимовите листове на двата клуба. Както бързо се вижда от приложените илюстрации, гостите от Торпедо вече носели името “Миньор”, но Перник все още бил “Димитрово”.

Локомотив Пловдив и Миньор Димитрово се срещнали на 15 май 1953г., като локомотивци победили с 2:0. Ето и съставите на двата съперника:

Миньор Димитрово: Александър Илиев, Тодор Тодоров, Петър Ставрев, Стоян Витанов, Евгени Петров, Никола Шулев, Иван Данчев, Борис Мицев, Павел Павлов, Живко Георгиев, Олег Павлов.

Локомотив Пловдив: Никола Аров, Димитър Станчев, Давид Попов, Момчил Георгиев, Христо Бъчваров (капитан), Христо Андонов, Иван Василев, Георги Панайотов, Николай Милков, Иван Лазаров, Атанас Николов.

Резерви: Тодор Бечиров, Иван Делев, Андрея Кошеров, Атанас Инкьов.

Съдия: Г. Христев от София.