За първото прозвище на нашия клуб.

Ранните времена на българския футбол, в различие от днес, не предлагали обилие (или разнообразие) от клубни прозвища. През 20-те и 30-те години прозвищата най-често идвали от името или цветовете на клуба. Например, Славия София била “белият отбор” или “белите орлета”, АС 23 били “асистите” (“асетата”), а Левски София – “сините”.

От друга страна, понеже почти всички клубове били възникнали върху определена градска територия, срещали се и “териториални” прозвища. Например, пловдивската Шипка била понякога наричана “представителя на кв. Малък Париж”, а Марица - “представителя на Трети район” (тоест “Кършияка”). По същия начин, “представителя на Трети район”, бил наричан и софийският Ботев.

Изключение от горните начини за именуване правели няколко клуба. Владислав Варна, например, понякога бил наричан “носителя на детелината” (заради зелената детелина в клубната емблема). А към ФК13 се обръщали с почтителното “ветераните” – отчитайки заслугите на клуба-основоположник на българския футбол.

Може би следва да се отбележи и прозвището “канарчета”, отнасяно към пловдивския Ботев. По думите на клубните издания то дошло през есента на 1929г. Завръщайки се от турне в Турция, отборът на Ботев получил като подарък кафез с канарчета. Това представлявал жест на внимание, защото пойните птички по онова време били лукс.

Поне до средата на 50-те години, обаче, прозвище “канарчета” не се среща в българската преса спрямо Ботев.

Тоталната промяна, наложена на българското общество през 1944г., не подминала и прозвищата на спортните клубове. От една страна, тогавашната власт обвързала клубовете с ведомства (армия, милиция) или с профсъюзи (строителни, административни, транспортни и т.н.). Като последица, спортните клубове започнали да бъдат обозначавани с “ведомствено-профсъюзни” прозвища.

Славия София, например, станала “отбора на трудослужащите”. Играчите на Левски София пък били “пощенци”. В Пловдив играчите на Ботев били “военните” или “пловдивските армейци”.

Промяната на прозвищата била съпроводена и с промяна на официалните имена. Така през 1949г. Славия София станала “Строител” (от 1951г. „Ударник”), Левски София бил „Динамо”, а пък Ботев Пловдив – “ДНВ” (“Дом на народната войска”).

Това дало основание за извеждане на нови ведомствено-профсъюзни прозвища – “строителите”, “динамовци” и т.н.

Ведомствено-профсъюзната вълна не подминала и нашия клуб. Той също бил обвързан с ведомство (БДЖ), получавайки съответно име и съответно прозвище. Както е известно, от 1951г. клубът носи настоящото си име – Локомотив Пловдив, казвайки се преди това Торпедо (1950г.), Славия Пловдив (1949г.), Славия-Ченгелов (1948г.), С. П. 45 (1945г.), Спортклуб (от 1926г.).

В съответствие с новото име, от 1951г. нататък играчите от отбора трябвало да бъдат наричани “железничари” или “пловдивските железничари”. Ала е особено удивителен фактът, че българската преса започнала да употребява тези прозвища едва от 1953г. нататък! Да, със само едно изключение, но цели две години нито единственият национален спортен вестник („Народен спорт”), нито единственият пловдивски („Отечествен глас”) нарекли играчите на Локомотив Пловдив “железничари”. Вместо това те говорели за “локомотивци” или “пловдивчани”.

Този факт още повече изпъква, имайки предвид, че, например, през същото това време пресата наричала играчите на Локомотив София “железничари”.

След 1953г. обаче “пропускът” спрямо Локомотив Пловдив щял да бъде активно компенсиран. Така, играчите от отбора толкова упорито били наричани “железничари”, та това ведомствено прозвище станало устойчиво (използвайки се до днес).

Тук обаче искаме да насочим поглед към най-първото прозвище на нашия клуб. Следва да кажем, че то се отличава твърде много от прозвищата на всички останали български клубове. Знаем ли - може би защото нашият клуб се отличава тъй много сред другите!

Както видяхме, прозвищата на българските клубове бяха производни от някаква тяхна характеристика, най-често името или цветовете. Тоест, прозвищата изникваха “отвътре”, произтичаха от самия клуб.

В нашия случай е точно обратното. Първото прозвище на нашия клуб по ярък и символичен начин изявявало отношението към него. Появата му била естествена, а неговата окраска - силно романтична. И било така, защото това прозвище изразявало една от най-отличителните черти на клуба – страстната любов на пловдивчани към него!

Така клубът бил с топлота наричан “любимеца на Пловдив”, а играчите от отбора – “любимците на пловдивчани”, “любимците на пловдивската спортна публика”, “пловдивските любимци”.

Бидейки изковано в края на 30-те години, това прозвище на нашия клуб щяло да пламти за поне три десетилетия напред. Време е да видим това!