Дерби-мачът на Пловдив – куриози от ранните времена

Част трета: закъснелият мач през 1952г.

Третият от ранните дерби-мачове, запомнили се с куриоз, идва от месец май на 1952г. Той бил от първенството на елитната група, което се провеждало в цикъл пролет-есен (според наложения съветски модел). Вечните пловдивски съперници трябвало да се срещнат в седмия кръг.

Тогава те носели различни от имената, с които били основани. Ботев се казвал ДНА (“Дом на народната армия”), а Спортклуб бил с името, останало до ден днешен – Локомотив Пловдив.

Преди прекия си сблъсък двата противника заемали такива позиции: Локомотив стоял на четвърто място, а ДНА – на шесто (от общо 12 отбора).

Локомотивци се намирали в добра форма, записвайки три поредни победи. Освен това, отборът в червено-черно-бяло бил и най-резултатният след лидера ЦДНА (който обаче имал и 2 мача повече).

От друга страна, съперникът бил сред най-слабо резултатните отбори (трети отзад напред), а практикуваната система „бетон” му осигурявала сравнително малко попадения в собствената врата.

Разбира се, моментната форма и състоянието на отборите били само ориентировъчни – защото в един дерби-мач можело да се случи всичко. И неговият ден дошъл! В неделята на 25 май 1952г. вечните пловдивски съперници се изправили един срещу друг.

Единадесетте на Локомотив Пловдив излезли на терена в своите традиционни екипи: червени фланелки, черни гащета, черни чорапи. За развоя на сблъсъка разказал „Народен спорт”: „Рекорден брой зрители наблюдаваха днес очакваната с интерес футболна среща между двата пловдивски представители в „А” РФГ – „Локомотив” и ДНА. Веднага след започване на играта пролича добрата подготовка и на двата отбора. За известно време военните вземат надмощие. Техните нападения са по-устремни. Застрашават опасно вратата на „Локомотив”. Нападателите са добре подхранвани от полузащитната линия, обаче при даването на крайните решителни удари има суетене. Постепенно играта се изравнява. Към края на полувремето локомотивци имат лек превес. С неочакван, далечен удар на лявото крило Лазаров топката се озовава в мрежата на неудачно пласиралия се вратар на ДНА.

През второто полувреме и особено към края военните хвърлиха всички сили за изравняване, но пожертвувателната игра на отбраната на локомотивци не позволи това. И двата отбора дадоха бърза игра, с устремни пробиви и успешни комбинации, които обаче не завършваха с удари в гола. Съдията Данчев от гр. Сталин ръководи прецизно и не позволи нервната игра да се изроди в грубости.

Срещата днес започна с 15-минутно закъснение, поради това, че двата отбора се явиха в еднообразно спортно облекло. Необходимо е в бъдеще да се взимат предварително мерки за избягване на такава несъобразност.” (ил.1)

Така завършил този дерби-мач – голът на Иван Лазаров донесъл поредна победа над вечния съперник. Освен това, и в този мач неизменен оставал интересът на пловдивската публика, претъпкала трибуните, неизменни били горещите страсти, оспорваността, нервната игра.

Ала този дерби-мач се отличил от другите заради факта, че съперниците излезли на терена в “еднообразно спортно облекло”! Това направило такова впечатление, че “Отечествен глас” започнал репортажа си именно оттам: „За завчерашния футболен мач между пловдивските отбори в „А” РФГ „Локомотив” и „ДНА” стадионът „Локомотив-Спартак” бе буквално препълнен от хилядна публика. Този интересен мач започна с цели 15 мин. закъснение, поради това, че двата отбора се явиха на терена с еднакви форми. Организаторите на мача трябваше предварително да се споразумеят в какво спортно облекло ще се явят отборите на терена, а не хилядната публика да чака и с това да се забавя играта, което противоречи с указанията на ВКФС за точно започване на мачовете.

ДНА започна завчера добре. Бързи пробиви, ниски и дълги прехвърляния. Играта на локомотивци отначало не бе с някакви достойнства. Леко надмощие те отбелязаха в края на полувремето. Един неочакван удар отдалече, бит в 28-та минута от лявото крило на „Локомотив” Лазаров, донесе победата на отбора му. Бързият характер на играта се запази и през второто полувреме. Стремежът на военните бе към изравняване и в това отношение те положиха много усилия, пренесоха играта в полето на противника си, но отбраната на „Локомотив” чистеше успешно. Срещата завърши при резултат 1:0 в полза на „Локомотив”.

След този мач „Локомотив” зае второто място в таблицата, като от изиграните досега 7 мача е събрал 10 точки при голова разлика 14:7.

Отнесохме се до треньорите на футболните отбори на „Локомотив” и „ДНА” във връзка с показаната игра в неделя.

- През първото полувреме – каза Ив. Радоев, треньор на „Локомотив”, тактическите задачи на отбора ни бяха изпълнени добре. Това обаче не може да се каже за второто полувреме, когато сред отбора се забеляза известно отпущане. Вместо да излизат напред, състезателите се дръпнаха назад. ДНА, напротив, през второто полувреме нападаше постоянно. Нашата нападателна линия завчера игра страхливо. От показаната игра на „Локомотив” завчера не съм доволен.

Треньорът на „ДНА” Б. Капустин каза:

- С малки изключения нашият млад отбор изпълни поставените тактически задачи и игровия план, а именно: преминаване от дълги към къси подавания, от отбрана към нападение и обратно. Нашите играчи показаха слаби реализаторски способности, недостатъчно удари във вратата. Отборът показа добра борбеност. От „Локомотив” – най-рутинираният отбор в града ни – можеше да се очаква по-добра игра.” (ил.2).

В дерби-мача от 25 май 1952г. вниманието безспорно привлича фактът, че вечните пловдивски съперници излезли “с еднакви форми”. Заради тях мачът закъснял с 15 минути – очевидно, един от двата отбора трябвало да смени своята екипировка.

Тоест, “еднаквите форми” не биха могли да значат друго, освен, че отборите се появили в... еднакви по цветове екипи! За този куриоз обаче предстои да говорим по-долу. Преди това ще разгледаме няколко важни пасажа от цитираните статии.

На първо място, прави впечатление коментарът, който треньорът на ДНА Божидар Капустин направил. Той определил своя отбор като „млад”, а Локомотив Пловдив – като „най-рутинирания отбор в глада ни” (ил.3).

Да, именно такова било положението. От една страна, ДНА в голямата си част се състоял от млади играчи, които били изпратени да отбият военна служба в този отбор. Повечето били външни за Пловдив момчета, пришълци.

От друга страна, Божидар Капустин определил Локомотив Пловдив като „най-рутинирания отбор в града”. Нека обърнем внимание на този израз.

Използвайки го, Б. Капустин можел да има едно-единствено нещо предвид. А именно: с определението “най-рутиниран отбор” той визирал такъв отбор, чиито състезатели играели по-продължително време заедно, постигайки сработване, отборна рутина.

Дори нещо повече в случая. Според Б. Капустин, измежду всички пловдивски отбори през 1952г., то Локомотив Пловдив явно бил играл най-продължително време в постоянен състав – и затова треньорът на ДНА го определил за “най-рутинирания”.

От наша страна, смятаме, че това определение представлява много ценна идентификация на Локомотив Пловдив. Защото, да – Локомотив през 1952г. наистина бил най-рутинираният отбор в Пловдив, неговите играчи наистина играели най-продължително време заедно.

Впрочем, нека сами се уверим. Христо Бъчваров и Иван Лазаров играели заедно още от 1939г. Тогава все още клубът бил с оригиналното си име – Спортклуб. През 1945г. към отбора се присъединил Тодор Атлиев, а през 1947г. - Никола Аров, Петър Събев, Кирил Минков и Андрея Кошеров.

Всички тези седем души продължавали и през 1952г. (пета година поред!) да бъдат основни играчи на червено-черно-белия тим. Той обаче вече носел поредното ново име - Локомотив Пловдив.

Да, напълно очевидно е какво имал предвид Божидар Капустин, определяйки Локомотив Пловдив`52г. като “най-рутинирания отбор в града”. А именно: той визирал отбора на Спортклуб, състезаващ се вече под друго име – Локомотив.

Точно както Ботев през 1952г. се състезавал под друго име – ДНА.

Макар да е очевиден смисълът, влаган от Б. Капустин, то той може да се обоснове по още един начин. Ето този: говорейки за Локомотив Пловдив`52г. Б. Капустин го идентифицирал именно като Спортклуб, а не като ЖСК, защото от железничарския клуб дошли в червено-черно-белия тим едва двама играчи.

Ни повече, ни по-малко: в Локомотив Пловдив`52г. играели двама играчи от ЖСК.

Когато през 1949г. Спортклуб приобщил ЖСК, то от железничарския клуб били привлечени в червено-черно-белия тим само Димитър Станчев и Атанас Николов.

Впрочем, те имали за ЖСК един-единствен сезон, пристигайки там от Ботев, но това е друга тема. Важното тук е друго. А именно: очевидно е, че двама играчи не могат да дадат основание, за да се определи Локомотив Пловдив`52г. като “най-рутинирания отбор в града”.

Следователно, с това определение за Локомотив Пловдив`52г. треньорът на вечния съперник визирал не железничарския клуб, а Спортклуб. Тоест, той директно идентифицирал Локомотив Пловдив`52 като Спортклуб.

Изкушаваме се да запитаме: каква по-красноречива и по-независима идентификация от тази? При това направена публично, от страниците на вестник!

Другото, което прави впечатление в горните статии – това са ведомствените прозвища, използвани от пресата спрямо играчите.

През 1952г. и двата клуба, Спортклуб и Ботев, били обвързани с ведомства – съответно железниците и армията. И двата клуба носели ведомствени имена – съответно Локомотив и ДНА.

Тук обаче свършват приликите. И се появява една крещяща разлика.

Както прочетохме, играчите на ДНА били на три пъти обозначени в статиите чрез ведомствено прозвище – „военните”.

Както също прочетохме, играчите на Локомотив нито веднъж не били обозначени с ведомствено прозвище. Нито „Народен спорт”, нито „Отечествен глас” нарекли играчите на Локомотив Пловдив „железничари”!

Смятаме тази разлика за наистина крещяща. И това е така, защото, както знаем, днес се приема, че Ботев имал само формална връзка с армията. Тя не засегнала идентичността на клуба.

От друга страна, дълго време се приемаше, че Локомотив Пловдив е само и единствено железничарски клуб.

Добре – но защо тогава „формално обвързаният” с армията клуб бил обозначен чрез ведомствено прозвище? Защо то не му било спестено – ако връзката била толкова формална?

Да речем – защото такива били времената и всички клубове неминуемо трябвало да се обозначават чрез ведомствени прозвища.

Добре, но тук идва още по-трудният въпрос: защо тогава Локомотив Пловдив, който уж е „нищо друго освен железничарски”, въобще не бил обозначен с ведомствено прозвище?!

Време е обаче да се насочим към истински куриозния момент на онова дерби – появата на двата съперника в „еднакви форми” (ил.4).

За да се стигне до закъснение на мача с 15 минути, то явно единият от отборите е трябвало да подмени своите екипи. Тоест, “еднаквите форми” на отборите създавали объркване.

Смятаме, че екипите на двата отбора не биха могли да са еднакви по друго, освен по цветове. Дори дизайнът да бил един и същ – ако екипите са в различни цветове, то няма да се получава объркване.

И тъй, на 25 май 1952г. Локомотив Пловдив излязъл на терена в своя класически екип: тъмночервени фланелки, черни гащета, черни чорапи (ил. 5). А това, което породило объркване, било облеклото на ДНА – червени фланелки, бели гащета.

Да, двата големи съперника излезли в едни и същи цветове – това бил истински куриоз в пловдивското дерби!

Причината за него се кореняла в обвързването на Ботев с армията (от 1947г.). Вследствие на него Ботев не само получил множество ведомствени имена, но и цветовете му били променени. Те също станали ведомствени, армейски - червено и бяло.

По ирония обаче, това били два от трите изконни цвята на вечния съперник! И Ботев дълго време носел тези цветове – чак до началото на 60-те години (ил. 6). Дори нещо повече – Ботев ползвал екипи, които не само по цветове, но и по дизайн били като на вечния съперник! (ил. 7-9)

В ярък контраст, Локомотив Пловдив както винаги дотогава, така и през 1952г., продължавал да носи своите изконни три цвята – червено, черно, бяло. И така било още от деня на основаването, 26 юли 1926г.

Разбира се, трябва да бъдем справедливи – и затова не бива да пресилваме „цветовия куриоз” при вечния съперник. Той станал възможен, защото червеният, черният и белият цветове били натрапени на Ботев, а не доброволно избрани. Точно както му била натрапена ведомствената обвързаност с армията или ведомствените армейски имена.

Но все пак, “цветовият куриоз” не бива и да се подминава – защото историята показва, че дори във време на свободен избор Ботев се случвало да носи цветовете на вечния съперник (ил. 10).

Такава бе последната от цикъла статии, посветени на “куриозните” дерби-мачове през ранните години. Наред с чисто любопитните моменти, постарахме се да спазим известен “баланс” – представяйки по една победа за съперниците и едно равенство.

Поредицата от три статии се появи по повод на идващото пловдивско дерби - 31 октомври 2009г. Не знаем дали то няма да ни предложи и пореден куриоз в дългата история на битките между двата клуба.

Знаем обаче друго – датата 31 октомври влязла в летописа на вечното пловдивско съперничество с нещо повече от куриоз. На този ден през 1954г. физкултурната власт в Пловдив потъпкала всякакви традиции – тя взела, че формирала общ отбор, съставен от играчи на вечните пловдивски съперници!

Да, те били обединени в един сборен тим, който да изиграе демонстративен мач срещу китайски клуб!... (ил. 11).

За онзи мач обаче ще имаме случай да разкажем. Тук бихме завършили отново с “цветова тема” – екипите на сборния отбор “ДНА-Локомотив” били такива: фланелки на вертикални, тънки червено-бели райета, черни гащета, черни чорапи. Тоест, съчетание между екипите на ДНА – фланелки, и Локомотив - гащета, чорапи