Дерби-мачът на Пловдив – куриози от ранните времена част втора

Част втора: решителният сблъсък за градската титла през 1937г.

Футболното първенство на Пловдив за сезон 1936/37г. не приличало на никое от предходните. Било така заради изключителната цена на градската титла. Освен нея, първенецът на Пловдив щял да спечели и правото да встъпи от есента на 1937г. в стартиращата Национална футболна дивизия.

Оттам нататък обаче, всеки следващ отбор-първенец на Пловдив щял да има неимоверно по-труден път към елитната дивизия. Той ще трябвало да мине през изпитанията на квалификационен турнир (срещу първенци на други градове), та да се пребори за едно от двете овакантили се (от изпадащите отбори) места в Националната дивизия.

Първенството 1936/37г. вървяло благоприятно за Спортклуб. Макар и не толкова убедителен, колкото предходния сезон, ала тимът имал големи шансове да дублира своята титла. За разлика от тогава обаче, конкурент за челото бил не Левски, а друг измежду старите пловдивски клубове – Ботев.

Възходът му бил в рязък контраст с предходния сезон – който оставил тима на предпоследното място. Ала междувременно към Ботев бил присъединен клубът Борислав (от едноименния квартал на Първи район). Така за Ботев заиграли няколко футболисти, които през годините щели да се превърнат в гръбнак на тима – Петър Йонов, Симеон Чучев, Владимир Царчински, Тодор Милушев.

Наред с това, други трима измежду основните играчи на Ботев - дошлите през есента на 1935г. Георги Захариев, Васил Куцаров и Георги Йонов, били приети през юни 1936г. за членове на ЖСК Пловдив.

Това станало, тъй като те били от семейства на железничари. Но понеже през лятото на 1936г. ЖСК Пловдив (ако и основан отпреди година), все още не бил приет за член на спортната федерация, то той не водел и легитимен спортен живот. Ето защо тези трима играчи продължавали да се състезават за Ботев.

В ярък контраст с това положение при големия съперник, то почти всички състезатели на Спортклуб още от деца били встъпили в клубната школа. Наистина, някои играли известно време и за други клубове, ала впоследствие се завърнали в родното гнездо.

Прочее, такова било положението през пролетта на 1937г. Няколко кръга преди края на градското първенство, Спортклуб и Ботев спорели за титлата на Пловдив. По този начин дерби-мачът на двата големи съперника се превръщал и в директен сблъсък за пловдивския футболен връх - а това се случвало за първи път между тях!

Допълнително напрежение към всички тези обстоятелства внасяло и развитието на дербито през есенния полусезон. Тогава, на 1 ноември 1936г., Ботев успял да поведе на полувремето с 3:1. Ала спортклубският щурм след почивката бил зашеметяващ – 5:3!

Оказвайки се в безизходица след така получения резултат, ботевистите подали контестация. Те пледирали, че мачът бил опорочен, защото Спортклуб представил само два екземпляра от своя тимов лист, а пропуснал да представи трети.

Разбира се, контестацията била отхвърлена. Половин година по-късно обаче Ботев имал възможността за сладък реванш. Защото победа в дерби-мача щяла да го доближи много близо до титлата.

Да, реваншът наистина можел да бъде сладък – и много чакан! Било така, защото в последните три мача от градските първенства Спортклуб все сломявал Ботев: 4:0 на 3 ноември 1935г., 2:0 на 7 април 1936г., 5:3 на 1 ноември 1936г.

Три поредни мача, три победи, 11 гола във вратата на противника!

Сякаш тази убедителна серия от триумфи над големия съперник предопределяла извоюване на нова, поредна победа. Ала тя означавала още, че Ботев щял да хвърли всичко, за да вземе своя реванш. А с него и така ценната градска титла за 1937г.!

Денят на нагнетявания от очакване сблъсък постепенно наближавал – 23 май 1937г. Във временното класиране Ботев и Спортклуб продължавали да заемат първите две места, имайки такъв актив:

До края Ботев имал два мача – дербито срещу Спортклуб и двубой със стоящата на третото място Шипка – третият най-добре представящ се отбор през сезона.

На Спортклуб оставали три срещи – дерби с Ботев и два леки мача срещу неубедителния през сезона Парчевич и аутсайдера Генерал Колев. Въпреки относителното предимство в програмата обаче, за да държи съдбата си в своите ръце – на Спортклуб била нужна само победа.

Разбира се, мачът в повече, който имали да изиграят, внасял спокойствие сред спортклубци. Още повече, че последният двубой на Ботев далеч нямало да е лесен. Напротив, Шипка не само се представяла успешно през сезона, но и сблъсъкът с Ботев щял да бъде “локално дерби” – защото двата клуба съжителствали в Първи район.

Ала това били само пресмятания и тяхното време отминавало! На 23 май 1937г. Спортклуб и Ботев, двамата големи съперници, щели в пряк сблъсък да определят кой е по-достоен за градската титла. А с нея – и да представлява Пловдив в елитната футболна дивизия.

Внезапно обаче, управата на Пловдивската спортна област пренасрочила най-важния за сезона мач! Без да бъдат публично оповестени мотивите, дерби-мачът бил отложен. По думите на “Борба” той щял да се изиграе “след привършване на всички състезания”.

Трябва да се каже, че управата на Пловдивската спортна област била доминирана от два клуба. Те, инак яростни антагонисти, сключили коалиция през същия сезон – това били Левски и Ботев.

Така, председател на Спортната област станал Ст. Минковски от Левски, а секретар – Харалампи Курдов от същия клуб. От Ботев в управата на Спортната област встъпили Д. Маргин (организатор), Л. Харалампиев (председател на Контролния съвет) и Исак Каталан (председател на Футболния комитет).

Последният, наред с тази си длъжност, бил и “завеждащ спорта” в управата на Ботев – тоест, той бил треньор на представителния отбор. Ала подобно съвместяване на длъжности било забранено от Висшия спортен съвет. Ето защо, чули се и гласове на укор към това положение – техен изразител станал в-к “Воля” (ил.1).

Въпреки всичко обаче, Исак Каталан останал в управата на Пловдивската спортна област. Колкото до Спортклуб – той имал двамина представители: подпредседател бил Атанас Велчев, а в юношеския комитет членувал Климент Гичев.

Прочее, фактът бил факт – вместо Спортклуб и Ботев да встъпят на 23 май 1937г. в пряк сблъсък за титлата, то Спортната област насрочила дерби-мача им като последен от градското първенство.

Ето защо, на 24 май Спортклуб преодолял Генерал Колев с 5:4, а на 30-ти сломил и Парчевич – 5:2. Така за спортклубци останал един-единствен мач – дербито с Ботев.

Същевременно обаче, Ботев така и не изиграл мача си срещу Шипка! По този начин, освен дербито със Спортклуб, Ботев щял да има и още един, допълнителен мач.

А дерби-сблъсъкът така и не бил насрочван от управата на Спортната област. За сметка на това, тя отложила всички мачове от пловдивското първенство, които трябвало да се изиграят на 5 и 6 юни. Причината – през тези два дни Ботев щял да отбележи 25 годишен юбилей.

И той го сторил, канейки за демонстративен мач офицерския клуб от София - АС23. Наред с това, Ботев отпечатал и клубно издание, част от което имало отношение към пловдивското първенство. На стр.8 била публикувана таблица от изигралите се до онзи момент мачове между всички пловдивски клубове – а първите две места в таблицата могат да се видят на илюстрацията (ил.2).

Под таблицата имало и коментар, гласящ: „При това положение, сп. кл. „Ботев” има най-големият шанс да бъде провъзгласен за градски първенец и се бори по-нататък за областно първенство.”

Както обаче се вижда, въпреки че Ботев бил с по-малко точки, то клубното издание го поставило на първото място във временната таблица за градско първенство – някак почти предрешавайки надпреварата там.

Ала всъщност най-важният мач едва сега предстоял. И той най-накрая бил насрочен от управата на Спортната област – за четвъртък, 10 юни 1937г.

Изходните позиции били ясни: за Спортклуб това бил последният мач от първенството и нему трябвала само победа. Ботев имал и допълнителен шанс срещу Шипка.

Спортклуб не бил встъпвал във футболно състезание от 30 май – точно единадесет дни. Ботев на 6 юни победил с 3:1 гостуващия АС23.

Оттук нататък всичко оставало да се реши от сблъсъка на двамата големи съперници. Всеки от тях държал съдбата си в своите собствени ръце. И всеки от тях вече очаквал дерби-мача – този, който щял да реши титлата!

Интригата на този двубой неминуемо владеела и пловдивската спортна публика. Ето защо, въпреки делничния ден, игрище „Ботев” се препълвало от привърженици, а атмосферата била за дерби-мач. Такива именно били думите на „Спорт”: „…бе дерби-мачът между двата съперника за първенството – Ботев и Спортклуб. При натегнала атмосфера, след като Спортклуб в началото на първото полувреме имаше инициативата в ръцете си и пропусна да отбележи, през второто Ботев, притискайки Спортклуб към гола, успя да изтръгне една ценна победа с 2:0 и да се реваншира за всичките си поражения, които понесе от Спортклуб досега.

Поражението на Спортклуб може да се отдаде преди всичко на несполучливото разместване на постовете му, което даде възможност крилата безпрепятствено да работят. Но разбира се, че и Ботев днес бе по-добър.” (ил.3).

Полъхът на дерби-битката се чувствал и от думите на „Воля” - “двата клуба много упорито си оспорваха победата”.

От своя страна, репортажът на „Борба” разкрил съвсем интригуващи обстоятелства: „На игрище „Ботев” се състоя решителен мач за първенство между „Ботев” и „Спортклуб”. Мачът завърши с резултат 2:0 за „Ботев”, който става първенец и влиза в националната дивизия. … За тоя мач, който беше привлякъл повече от 5 000 зрители, станаха множество обзалагания за повече от 30 000 лева.” (ил.4).

Такава била хронологията на дерби-мача от 1937г., който решил първенството. Спортклуб направил опит да оспори редовността на срещата, контестирайки нейното рефериране (реферът бил активен член на Левски). Контестацията обаче не била уважена.

Така Ботев финиширал пръв, макар и да загубил последния мач срещу Шипка. За Спортклуб останало второто място.

Онова, което отличило дерби-мача от 1937г., не е само неговото внезапно и немотивирано отлагане. Силно впечатлява информацията за залозите, които пловдивската публика направила.

Трябва да кажем, че това е единствената информация за обзалагане на пловдивски футболен мач от 30-те години, на която сме попадали. При това имаме зад гърба си хиляди вестникарски страници специално от този период. Смятаме, че сам по себе си този факт красноречиво говори за характера на сблъсъка между двата клуба.

С цел да получим ориентировъчна представа за стойността на направените залози, ще цитираме цените на входните билети, които Пловдивската спортна област определила за същия сезон. Така, т. нар. “организирани спортисти” (които били картотекирани като членове на някой от клубовете) заплащали по 7 лв. за билет, а “неорганизираните” – по 12 лв.

Тоест, сумата от обзалаганията била съизмерима с прихода от входни билети – при това, посещението било внушително.

Бихме предложили и друга отправна точка за преценка. В състезанията от стартиралата през есента на 1937г. Национална дивизия било разпоредено, че неявил се тим трябва да заплати парична неустойка от 3000 лв. като пропуснати ползи.

С други думи, общата сума на залозите в дерби-мача на Пловдив надхвърлила десетократно официалната парична неустойка!