Дерби-мачът на Пловдив – куриози от ранните времена

Част първа: “приятелският” мач от лятото на 1936г.

Започваме от 1936г. разказа за онези ранни дерби-мачове, които останали в историята с по някой отличителен куриоз.

Било началото на юли 1936г. Спортклуб току-що бил извоювал първата си титла от първенството на Пловдив. Този знаменателен успех съвпаднал с десетата годишнина на клуба, както и с патронния празник – Петровден (12 юли по стар стил).

За да ознаменуват така стеклите се поводи за празник, спортклубци захванали да организират най-разнообразни инициативи. Първом било факелното надбягване в сумрака на съботната вечер (11 юли). То се състояло, разбира се, в източната част на Пловдив – по ул. “Мария-Луиза”.

А в неделната утрин на 12 юли спортклубци организирали внушителна манифестация. “Воля” описала тържествеността на обстановката: „Петровден е традиционният годишен празник на пловдивския „Спортклуб”. Тази година, обаче, бе отпразнуван по особено тържествен начин, тъй като съвпада и с десетгодишнината от основаването на клуба. В стройни редици младите спортклубци манифестираха своята сила, мощ и дисциплина. Манифестацията, през улиците на източната част на града, се отправи за катедралната църква „Св. Богородица”, където се отслужи молебен. В двора на църквата спортклубци бяха поздравени от председателя си г. Атанас Велчев. След това се поднесоха поздравления от кмета на града и от някои от клубовете.

След обед се състоя мач между представителния тим на „Спортклуб” и първенеца на София – „Славия”, който завърши с победа на „Спортклуб”. Празника спортклубци завършиха с градинско увеселение в „Каменица” – много задушевно, обладани от чувство на непринудено и сърдечно веселие.” (ил.1)

За да отбележи своя патронен празник Спортклуб поканил неслучаен съперник – софийската Славия. Така среща си дали първенците на първата и втората столици, а отборът в червено-черно-бяло постигнал престижен успех. Той бил специално отбелязан от пловдивската преса. (ил. 2, 3).

А този успех изпъкнал още повече след само два месеца. Било така, защото софийската Славия успяла да се пребори за държавната титла. При това, белите я извоювали, постигайки в трите си мача голово съотношение 14:1!

Ето такъв тим успели да сломят навръх патронния празник пловдивските спортклубци. Ала две седмици след това те поканили за среща друг, не по-малко предизвикателен съперник – Ботев. При това, сторили го навръх десет годишнината от основаването на клуба, 26 юли 1936г.

За трите години, през които Спортклуб и Ботев се срещали дотогава, двата клуба вече очертали своето съперничество. То все повече започвало да се задълбочава и изостря.

Специално в горещия юли на 1936г. напрежението се подклаждало и заради лекотата, с която Спортклуб преодолявал Ботев в двата мача от изминалото градско първенство. През есенния полусезон тимът в червено-черно-бяло надделял с 4:0 (3 ноември 1935г.), а в пролетния победата била по-щадяща, 2:0 (7 април 1936г.).

Така дошъл и 26 юли 1936г. Навръх десетата годишнина от основаването, Спортклуб поканил своя голям съперник, за да ознаменува юбилея. Макар да стояли на противоположни позиции в отминалото градско първенство (Спортклуб – първенец, а Ботев предпоследен), то мачът на тези два клуба неминуемо стаявал голям заряд. Ето защо, в неделния следобед привържениците на двата клуба отново препълнили игрището.

За интригуващия сблъсък разказала “Воля”: “Завчера на игрище „Ботев” се състоя футболен мач между местните „Ботев” и „Спортклуб”. Мачът представляваше голям интерес и бе привлякъл няколко хилядна публика. През второто полувреме изникна инцидент между рефера и някои от играчите. Плацът се изпълни веднага от привърженици на двата клуба. В скоро време словесната разпра се превърна в сбиване. Над главите на играчи и публика заиграха бастуни и тояги. Състезанието, макар и недовършено, бе прекратено при резултат 2:2, а разправията се усмири от полицията. Игрището бе напуснато бърже от разочарованата публика, както и от няколко души с вързани глави, пострадали при това своеобразно „приятелско” състезание.” (ил.4)

Това бе първият от “куриозните” ранни мачове между вечните пловдивски съперници. Макар планиран по официален и тържествен повод, мачът не успял да укроти растящото напрежение между двата клуба. А идващите години само щели да разгарят страстите!