Ранните срещи Локомотив Пловдив – Сливен

В предстоящия кръг от елитната футболна група Локомотив Пловдив домакинства на Сливен. Това е поводът да разкажем за няколко измежду най-ранните мачове между двата клуба.

Разбира се, трябва да уточним, че настоящият клуб Сливен е учреден през 2000г. Смятаме, обаче, че съдържанието е по-важно от формата. Щом местните привърженици идентифицират Сливен 2000 като своя клуб – то следва ние да се съобразяваме с това. Пък и правото на самоопределение е изконно право на всяка човешка общност, включително на общността от привърженици на един футболен клуб.

Днешният Сливен 2000 се е появил в резултат на клубни сливания, предприети от властта след 1944г. Един от тях бил ДНА (“Дом на народната армия”). Именно срещу него нашият клуб играл за първи път. Това станало на 17 октомври 1953г. в осминафинал за Купата. ДНА Сливен бил представител на Старозагорски окръг в турнира, а му гостувал членът на елитната “А” група Локомотив Пловдив.

Домакините изглеждали нелеко препятствие – те водели усилена борба за първото място в Югоизточната “Б” група. Пловдивчани пък се намирали на четвъртото място в елитната група и имали всички шансове да завършат първенството с бронз (сезонът бил пролет-есен според наложения съветски образец).

Двата съперника изиграли оспорван и интригуващ двубой, чиито редовни 90 минути не определили победител – 1:1. За отбора в червено-черно-бяло точен бил централният нападател Николай Милков. Отново с негов гол в продълженията Локомотив Пловдив успял да надделее с 2:1.

По отношение на този мач ще допълним, че при проучванията ни през последните години открихме оригиналния тимов лист от мача ДНА Сливен – Локомотив Пловдив (ил.1). В него пловдивчани били представлявани от вратаря Никола Аров, защитниците Димитър Станчев (дясно), Давид Попов (централен) и Тодор Атлиев (ляво). Полузащитници били Христо Бъчваров, Иван Лазаров, Христо Андонов, Иван Делев и Андрея Кошеров, в нападение – голмайсторът Никола Милков и Иван Василев.

Водач на отбора бил Димитър Баев – изявеният спортклубски деятел, който още от края на 30-те години встъпил в управата на клуба.

Бихме искали да разкажем и за други два от ранните мачове на нашия клуб срещу онзи от Сливен.

Първият от тях бил на 9 ноември 1957г. Локомотив Пловдив играел в Южната “Б” група, посрещайки Генерал Заимов от Сливен. До края на надпреварата оставали само няколко кръга. Пловдивският тим имал големи шансове да се пребори за първото място в групата – а оттам и да се завърне във футболния елит. Още повече, че щял и да преиграва опорочения мач срещу основния си конкурент (Ботев Стара Загора).

Сега-засега обаче задачата била победа над гостите от Сливен. Тя се очертавала не само задължителна – но резонна и очаквана. Защото съперникът всъщност нямало за какво да играе – намирайки се в средата на класирането.

Така в следобеда на 9 ноември 1957г. отново хиляди пловдивчани изпълнили клубното игрище (до Сточна гара), готвейки се да поздравят отбора си с победа. И тя изглежда щяла да дойде съвсем според очакванията: през първото полувреме отборът в червено-черно-бяло повел с гол на Николай Милков.

Ала сред най-дълбоките черти на този клуб винаги била и тази, че “сигурните” мачове се превръщат в най-голямо изпитание... Второто полувреме от мача срещу Ген. Заимов доказало за пореден път това – гостите не само изравнили в 73-та минута, но и след още 10 минути повели с 2:1! Този резултат останал непроменен – а краят на мача означавал и край на надеждите за завръщане в “А” група през този сезон! (ил.2)

Да, именно това се случило. Локомотив Пловдив проиграл шансовете си за завръщане в елитния футбол, губейки у дома от непретенциозен съперник! Както и да било определяно това - нелепо, драматично, очаквано или неочаквано, но едно било сигурно – случилото се произтекло по много „локомотивски начин”!...

В опит да осмисли причините за този рязък крах, три дни по-късно футболната секция на Локомотив Пловдив свикала съвещание. На него присъствали членовете на секцията Иван Коджабашев, Никола Константинов и Стоил Копаранов. Там бил и председателят на дружеството – Атанас Шейтанов, налице било и неизбежното присъствие на човек от Градския комитет на БКП (Георги Кашмеров). Там били и играчите от отбора заедно с треньора Иван Радоев.

Ще предложим три от изказванията, направени на онази среща (цитатите са от оригиналната документация на клуба, съхранявана в Държавен архив - Пловдив, фонд 1036, опис 1, архивна единица 57).

Давид Попов: “Подценихме противника и загубихме. Това е за нас непростимо. Трябва да стегнем колектива си, да има повече другарство и любов към дружеството.”

Иван Кънчев: “Досега не съм се оплаквал от нищо. Давал съм това, което мога, защото обичам организацията си. Смятам, че ние трябва да се стегнем и да спечелим останалите срещи.”

Стоил Копаранов: “Слушам ви и ме учудва, че цели два часа само се занимаваме с дребни неща. За шоколадчета, за билети и тем подобни. Не туряме пръста в раната. Смятам, че неслучайно загубихме двете последни срещи. В отбора се получи неоправдано отпущане. В отбора липсваше чувство на чест и достойно представяне в решителните срещи. Ако така продължаваме, ще се получи по-голяма деморализация. Няма място за празни приказки. Да се стегнем и да спечелим останалите срещи, независимо от класирането ни. Касае се за честта на отбора!”

Такива били думите на неколцина от играчите и деятелите на Локомотив Пловдив. Както се вижда, те откроили две важни характеристики на клуба – любовта, която трябва да се изпитва към него и готовността да се влагат усилия в името на клубната чест!

Колкото до членовете от футболната секция на Локомотив Пловдив през онази 1957г., в свой доклад треньорът Иван Радоев писал: „Секцията по футбол представлява сбор без съдържание и дейност. Избрани 11 души, а се интересуват и работят само четирима: Стойков, Коджабашев, Стоил Копаранов и Никола Константинов.” (цитирано от същата архивна единица).

Към тези думи ще прибавим дотогавашната спортна биография на четиримата клубни членове, извършвали цялата футболна дейност през 1957г.

Иван Коджабашев бил бивш футболист, състезавал се за Ботев (1942/43г.) и ЖСК (1945-47г.). Иван Стойков – юноша на Спортклуб от началото на 40-те години, изявен привърженик на клуба. Никола Константинов – активен деятел на Спортклуб от края на 30-те години. Стоил Копаранов – секретар в управата на Спортклуб през 1936г. (ил. 3, 4, 5)

Последният от ранните мачове срещу Сливен, за който разказваме, е от сезон 1960/61г. Бил месец юни на 1961г., като до края на първенството в единната „Б” група оставали три кръга. Локомотив Пловдив водел борба за челото, имайки всички шансове да финишира пръв. И с това да се завърне в елитната група, откъдето бил отсъствал цели шест сезона!

Три мача преди края на надпреварата пътят към завръщане в „А” група минавал през Сливен. На 11 юни Локомотив Пловдив трябвало да гостува на Генерал Заимов. За домакините този мач бил не по-малко важен: отборът яростно се нуждаел от точки, защото угрозата от отпадане изглеждала напълно реална.

„Отечествен глас” командировал специален пратеник, който да отрази тъй важния за пловдивчани мач. Това бил спортният журналист и известен локомотивец Георги Гичев. Ето какво разказал той: „Неделната среща бе решителна и за сливенци. При победа те се отскубваха от опашката и вместо в зоната, догодина пак щяха да са костеливият орех за отборите на „Б” група.

А атмосферата бе много натегната. Липсата на техника и по-добра тактическа постройка в играта накара генералзаимовци да прибягват често към грубости и непозволена игра. Добре, че съдията К. Динов от София бе на мястото си. Той ръководи много спокойно, много обективно и принципно в съгласуваност с помощниците си инж. Ст. Чомаков и Г. Фотев.

Началото бе на локомотивци. Те започнаха серия от атаки пред вратата на домакините, които с мъка се отбраняваха. Но още тогава пролича, че по-добрата част на пловдивчани е отбраната, която изнесе на своите плещи цялата тежест на мача. Кънчев поради контузия не бе пълноценен и в края на второто полувреме бе сменен. Генов игра много страхливо, Рангелов – много нервно и самостоятелно. Единствен Бачев бе на мястото си като нападател. Той бе и реализаторът на гола. В 19 минута Рангелов изпълни добре ъглов удар. Вратарят на сливенци изби топката, която попадна в свободния Бачев. Последва силен и точен удар от около 15-16 метра и… нестихващи аплодисменти на пловдивчани – 1:0!

Истинската борба започна през второто полувреме. Домакините завзеха терена и пловдивчани с мъка чистеха топката от своето поле. Около 30 минути продължи стихийният щурм на сливенските армейци и героичното отбраняване на Попов, Кръстев, Бекяров, Манолов, Бояджиев и Бачков. Постепенно темпото на играта спадна. Сливенци се примириха със загубата.” (ил.6)

По такъв начин дошла важната победа – с много борба и с подкрепата на пловдивската публика. Изглежда, тази подкрепа била тъй впечатляваща, че местният „Сливенско дело” започнал репортажа си именно с думи за пловдивските привърженици: „Ген. Заимов” Сливен – „Локомотив” Пловдив 0:1 – такъв е резултатът от неделния мач. След последните съдийски сигнали многобройните пловдивчани, дошли специално за тази среща, се втурнаха в игрището и понесоха на ръце своите любимци.” (ил.7)

За бурната радост на пловдивската публика ни разказа и един от участниците в онзи мач – Иван Бояджиев. Ето думите му: “Добре помня мача, обстановката беше много напрегната. Валеше силен дъжд и теренът беше труден. Но все пак успяхме да победим с 1:0. Имахме едно момче от София, Димитър Бачев – той вкара гола.

След края на мача нашата публика навлезе в игрището и ни понесе на ръце. Имаше страшно много хора от Пловдив. Няколко хиляди сигурно! А как само се бяха придвижили до Сливен, кой с каквото намери – автобуси, влакове. Имаше дори привърженици, които се бяха натоварили на камиони и тирове - шефът на Автостопанството ги беше отпуснал специално за мача.”

В контраст с пловдивската еуфория обаче, за домакините този мач се оказал злощастен – Ген. Заимов отпаднал от „Б” групата. При това оставайки само на две точки от спасителната черта…

Колкото до пловдивчани – за тях заветната цел била почти изпълнена: отборът в червено-черно-бяло щял да се завърне там, където бил призван да бъде – елита на българския футбол.

Това станало факт още в следващия кръг. Локомотив Пловдив победил гостуващия Миньор Димитровград и с това извоювал своето завръщане в елитната футболна група! По думите на „Отечествен глас” хиляди пловдивчани изпълнили Градския стадион, за да поздравят своя отбор с успеха. (ил.8)

А радостта била тъй бурна, че надхвърлила добрия тон. Част от привържениците след последния сигнал започнали да хвърлят лимонадени бутилки към пистата на стадиона. Наложило се дори играчите от отбора да отправят публично обръщение към публиката от страниците на пловдивската преса. Самият „Отечествен глас” поместил назидателна статия, заклеймяваща „хулиганите”… (ил.9, 10)

Изблиците на тази бурна пловдивска радост белязали един наистина много чакан и много заслужен успех – завръщане на Локомотив Пловдив в елитната футболна група. Треньор на червено-черно-белия тим през есента на 1960г. бил Димитър Григоров, а за пролетния полусезон той бил заменен от Атанас Ковачев. Помощник и на двамата бил Георги Киров – неизменното дясно крило на клуба между 1936-50г.

Наред с това, Георги Киров тренирал децата и юношите на Локомотив, които през онзи сезон направил за втори пореден път първенци на Пловдив. А по същото време под неговите грижи раснело и едно момче, комуто съдбата била избрала да се превърне сред най-ярките символи на този клуб – Христо Бонев!... (ил. 11, 12)