За стандартите и принципите в българската футболна литература

За липсващи критерии при определяне началото на българския футбол пише през 1981г. и Марко Дамянов в изданието “За началото на българския футбол”. По наше мнение, обаче, критерии (стандарти) липсват и изобщо в специализираната литература, посветена на българския футбол. Липсват ясно изведени стандарти за това как трябва да бъде извършвано научно изследване и как трябва да бъдат поднасяни резултатите от него.
Разбира се, това не означава, че публикуваните досега книги са “некачествени”. Напротив, ние лично познаваме твърде стойностни издания. Ала, същевременно, липсата на стандарти за изследване и писане е довела до напълно произволни тези, текстове, “факти”.

Такава е, разгърнато описана, нашата позиция. Нея успяхме само да нахвърлим в интервюто за “Арт трафик”. Уви, тази наша позиция породи нападки – бе ни вменена надменност.
Разбира се, нападките са анонимни. Ние обаче не сме. Ние държим открито, с имената си да застанем зад позициите, които изказваме. Ние добре познаваме книгата, която сме направили, и затова добре знаем какво казваме, говорейки за нея. За разлика от анонимните хора, които ни вменяват надменност и които нямат (нито могат да имат) представа от съдържанието, стила, дълбочината и обхвата на “Оттук започва любовта”.

Ала проблемът с липсата на стандарти в българската футболна литература е сериозен проблем. Смятаме, че той само ще пострада, ако се сведе до нивото на анонимни подмятания по интернет-форуми. И тъй като тези подмятания (обяснимо) идват от една посока, от привърженици на градския съперник, то ще дадем два нагледни примера именно от литература, посветена на Ботев Пловдив. Те ще покажат до какво би могла да доведе липсата на стандарти при историческото изследване и писане.

Преди това обаче – не е ли по-редно да “погледнем в собствения си двор”? Защо не започнем с пример за безпринципност, идващ от издание на нашия любим клуб, Локомотив Пловдив?
Говорим за единственото досега клубно издание – брошурата “50г. ДФС Локомотив Пловдив”, появила се през октомври на 1986г. (ил. 1). Нека разгледаме няколко твърдения от нея (ил. 2).

1. Както се вижда, брошурата пише, че “железничарският футбол” играл полуфинал за държавно първенство през 1945г. Това не е вярно. През 1945г. железничарският клуб в Пловдив изобщо не играе за държавно първенство. Полуфиналът за държавно първенство е постижение на С. П. 45, тоест Спортклуб-Парчевич 1945г.
На 23 септември 1945г. в Пловдив С. П. 45 губи с 0:1 от бъдещия държавен първенец Локомотив София. Ще илюстрираме този факт чрез данни от тогавашната преса (ил. 3).

2. Брошурата пише, че през 1948г. “локомотивци” играят четвъртфинал за държавно първенство срещу Левски София (0:4 и 3:3). Това не е вярно.
През 1948г. железничарският клуб в Пловдив, тогава казващ се “Локомотив”, изобщо не играе за държавно първенство. Четвъртфиналът за държавно първенство е постижение на Славия-Ченгелов. Ще илюстрираме това с данни от тогавашната преса (ил. 4).

3. Брошурата пише, че през 1949г. Локомотив Пловдив завършил на 7-мо място в “А” група. Това не е вярно.
През сезон 1948/49г. железничарският клуб, тогава казващ се “Локомотив”, изобщо не играе в “А” група. Седмото място е постижение на Славия Пловдив. Ще покажем този факт чрез данните от тогавашната преса (ил. 5).

Време е за извод. Както се вижда, брошурата`86г. говори за постиженията на един клуб (Спортклуб под различните му имена след 1944г.), но ги приписва на друг – железничарския (ЖСК). И тя прави това без изобщо да спомене името на Спортклуб или дори някое от поредицата имена, сложени му от новата власт!

Разбира се, всички описани постижения с пълно право са включени в актива на съвременния Локомотив Пловдив. По това футболната литература е категорична – както личи от илюстрациите (ил. 6, 7, 8).




А тези постижения са включени като постижения на съвременния Локомотив Пловдив заради една-единствена причина: защото през 1949г. Спортклуб (“Славия Пловдив”) и ЖСК (“Локомотив”) се слели. Макар по време на бившия режим да се пропагандираше обратното, но при обединяването им Спортклуб с лекота приобщил железничарския клуб. И от 1951г. насам живее с неговото име – Локомотив Пловдив.

Само че нищо, абсолютно нищо от тази важна историческа информация не присъства в брошурата`86г. То е “спестено”! „Спестени” са имената Спортклуб, С. П. 45, Славия-Ченгелов, Славия Пловдив. „Спестено” е, че изобщо има сливане между Спортклуб и ЖСК!

Очевидно е - става дума за цензура. И този срам се корени както в тогавашните времена, когато цензурирането бе не само възможно, но и ежедневно. Цензурата на брошура`86г. обаче идва и заради това, че в българската футболна литература са липсвали (липсват все още!) ясни стандарти за проучване и писане.

Така дойде време да се насочим към двата анонсирани по-горе примера – идващи от литература, посветена на Ботев Пловдив. При това литература, издадена в годините след падането на бившия режим.

На илюстрации 9 и 10 предлагаме откъси от две книги на двама различни автори. Първата е “80г. ФК Ботев Пловдив” (изд. 1992г.), а втората “95г. ФК Ботев” (изд. 2007г.). Нека разгледаме няколко пасажа от тях.

1. Както се вижда, и в двете книги пише, че Пловдивската спортна лига била основана през 1922г. Това не е вярно.
Пловдивската спортна лига е основана на 3 юни 1923г. Ще илюстрираме този факт с данни от тогавашната пловдивска преса (ил. 11 и 12).

2. Както също се вижда, и двете книги разказват, че в първото първенство на Пловдив (1924г.) Ботев водел борба за титлата с отбора на Победа, но, в крайна сметка, финиширал втори. Това не е вярно.
В онова първенство Ботев завършва на предпоследно място, при това не в първа, а във втора дивизия. Ще илюстрираме този факт с данни от тогавашната преса. А именно - официалното класиране за първенството през 1924г., което Тракийската спортна федерация публикувала в два пловдивски вестника (ил. 13 и 14).

3. В двете книги пише, че “първото градско първенство на Пловдив стартира на 6.4.1924г. на срещата Ботев-Марица” (“когато е проведена срещата Ботев-Марица”). Това не е вярно.
Първото футболно първенство на Пловдив започва на 13 април 1924г. Ще илюстрираме този факт с данни от тогавашната преса. А именно – официалното съобщение за резултатите от първия кръг, което Тракийската спортна федерация публикувала в два пловдивски вестника. Трябва да уточним, че в съобщението си федерацията допуска техническа грешка в датата (действителната дата е неделя, 13-ти април, а не 14-ти), а така сгрешеното съобщение е препечатано от вестниците “Юг” и “Борба” (ил. 15 и 16).

Колкото до 6 април 1924г. – тогава започнало не футболното първенство на Пловдив, а бил тържествено открит пролетният спортен сезон в града. Тъй като това събитие представлявало голям празник за Пловдив, ще си позволим да цитираме описанието, което тогавашната преса му направила.
“Юг”, 9 април 1924г.: “На 6 т.м. към 9ч. сутринта площадът на Цар Симеоновата градина и улицата “В. Търново” започнаха да се препълват от различните спортни дружества, не само от града, но и от провинцията. Всички наредени в стройни редове, начело със своите плакарди, пълни с радост, те смело стъпваха под такта на музиката. Ето, че площадът се препълни от спортисти и всички спортни клубове, наредени по азбучен ред, се отправиха за към църквата “Св. Богородица”, където стана осветяване знамето на Тракийската спортна федерация. Повече от 1500 млади спортисти препълваха буквално улица “Съборна” чак до девическата гимназия (днес там е Градската художествена галерия, бел. наша). След осветяването на знамето, това многочислено шествие, пак под такта на музиката, се върна на площад “Цар Симеон” ...
Към 12 часа шествието се разотиде, а после обед всички спортисти и съчувственици на спорта, наредени под дружественото знаме, пристигнаха в артилерийските казарми (местността “Гладно поле”, бел. наша), гдето станаха надбягвания, от които двете спечели “Бенковски” – Лука Бенев и Кадийски.” (ил. 17)

“Правда”, 9 април 1924г.: “В неделя, 6 април, се отпразнува тържествено откриването на спортния сезон от Тракийската спортна федерация, едно от най-забележителните спортни тържества в Пловдив. До сега Пловдив не е виждал подобно нещо. ...
Още отпреди една седмица се забелязваше трескавото приготвяне за отпразнуването на този спортен празник. Ентусиазмът у всеки спортист достигаше до своя максимум, особено в деня на празненството.
Сутринта в 10 часа спортистите се събраха пред Военния клуб. От там, в стройни редове и с форма потеглиха за катедралата “Св. Богородица”, където стана освещаване знамето на федерацията. След църквата спортистите потеглиха обратно за Военния клуб и на площада пред Цар Симеоновата градина бяха приветствувани от председателя на федерацията и др.
В два часа след обед, сбрани пак пред Военния клуб, спортистите потеглиха за Артилерийските казарми, където, въпреки лошото време, се състояха игрите. Най-напред се надбягваха на 100, 400 и 1000 метра. Победител на най-дългото надбягване излезе Славчо Кадийски (Чафа) от спортния клуб “Бенковски” и биде провъзгласен за знаменосец на федеративното знаме. Асистенти излязоха: Тодор Фурнаджиев и още един, и двамата членове от спортния клуб “Ботев”. Освен смесената футболна игра, която трая два хафтайма, останалите определени игри не можаха да се състоят по причина на доста напредналото време.
На връщане от игрите спортистите манифестираха из главната улица, която гръмна от мощното “Хип! Хип! Ура!”. (ил. 18).

Както се вижда, пловдивската преса изобщо не споменава, че на 6 април 1924г. е открито футболното първенство на града, още по-малко, че тогава играят Ботев и Марица. По същия начин представя нещата и централният “Спорт” (ил. 19).

4. Твърдението, че “първото градско първенство на Пловдив стартира на 6.4.1924г. на срещата Ботев-Марица” (“когато е проведена срещата Ботев-Марица”) – това твърдение не само не отговаря на историческите факти. То стои и далеч от стандартите за поднасяне на историческа информация. По-точно, това твърдение е манипулативно.
Прочитайки го, читателят остава с впечатление, че първенството през 1924г. се открива от отборите на Ботев и Марица. Ала техният мач не би могъл да е причината за откриване на първенството. Това е така, защото той е просто един от изиграните в същия ден мачове. И тогавашната преса изобщо не го обозначава като “мач на откриването” (както се видя от илюстрации 15 и 16).

Всъщност, при откриване на футболния сезон`24г. се играят два мача. Само два, защото имало само две подходящи места за това. Така, на плаца на 9-ти пехотен полк (където днес е х-л “Санкт Петербург”) играят Ботев и Марица, а на плаца на Артилерийските казарми (местността “Гладно поле”) се срещат Победа и Караджа.

Тези факти обаче са “спестени” в горните две книги. И читателят неизбежно остава с впечатление, че първенството`24г. се открива от Ботев и Марица.
“Спестен” е също резултатът от този мач – 4:0 за Марица.

Но манипулативното поднасяне на информация не е само в „спестените” факти. То е и в това, че съвпадение по време (мача Ботев – Марица) се представя като съвпадение по причина („първенството стартира с този мач”).
Тоест, манипулация е да се представя “когато” за “защото”. И ето какво се получава: първото градско първенство стартира, когато играят Ботев и Марица. Следователно, то стартира, защото играят Ботев и Марица.

Само че това далеч не е така.

Ще започнем финалните си изводи, тръгвайки от горното манипулативно поднасяне на информация. Смятаме, че тази манипулация показва неуважение не само към историческите факти, но и към читателя.
Та откъде той би могъл да знае, че паралелно на мача Ботев-Марица се играл и мачът Победа-Караджа? Откъде би могъл да знае, че това съвсем не станало на 6 април 1924г., ами седмица по-късно? Откъде може той да научи резултата от мача Ботев-Марица? Да не говорим за действителното класиране на отборите в първенството`24г.!

Според нас, читателят би трябвало да подхожда с доверие (или поне с добронамереност) към предлаганата му информация. Авторът винаги е “невинен до доказване на противното”! Ала примери като горните правят така, че читателят неизбежно се превръща в мнителен и подозрителен читател. Такъв, който не вярва на написаното. Такъв, който се чувства длъжен да преравя текста с педантичност и постоянство – за да повярва.

Всичко това е много жалко. И липсата на вътрешни морални стандарти за писане е едната причина да се случват примери като горните. Другата е липсата на ясни, установени и съблюдавани стандарти за това как се извършва историческо проучване на футболна тема. И как следва да се представят резултатите от него.

Според нас, изследователската добросъвестност изисква, щото информацията да се представя в нейния естествен контекст. А не да се изважда и предлага само онова, което изглежда “подходящо”, “удобно”, “правилно” или ”целесъобразно”. Камо ли да се пишат неща, които очевидно са в ущърб на историческата истина!

Такъв именно е един от стандартите, който спазваме в нашата книга и за какъвто настояваме. Историческата информация трябва да се цитира коректно и изчерпателно (без “спестяване”), като се представя в нейния разумно широк контекст. Така че читателят сам да може да вижда тенденции и процеси, които са били общовалидни през конкретния период. Читателят самостоятелно да може да направи своите заключения. Сам да вижда онова, което и авторът е видял – а не да му бъде представяна само “изрязана” според вкуса на автора картина.
Смятаме, че тогава уважението между автор и читател ще бъде взаимно. Но, отвъд това, ще има гаранция за най-важното нещо – че с историческата истина не се злоупотребява, а тя стои непокътната!

П. С. Относно принципите и стандартите за историческо изследване, посветено на футбола – в “Оттук започва любовта” предлагаме конкретно изброени такива. При това го правим още от първите нейни страници – за да е ясно каква летва сме си поставили.
Надяваме се, че когато книгата излезе, то предложените принципи и стандарти биха породили ако не дискусия, то поне осмисляне, допълване.

Колкото до настоящия момент – убедени сме, че въпросът е твърде сериозен, за да се свежда до нивото на анонимно, злонамерено обсъждане в интернет-форуми. Убедени сме също, че днешната статия открои три показателни примера за сериозността на този проблем.

Оттук нататък би следвало все повече да се мисли за неговото решаване!