Един век български футбол

В жежките дни на настоящия юли българският футбол отбелязва една всякога отличима годишнина – българският футбол празнува своето първо столетие! Да, точно преди век, в жежкото лято на 1909г. неколцина дръзки и прозорливи младежи положили началото, основавайки първия български футболен клуб. Нему избрали най-естественото, най-простичкото и изчерпателно име – “Футбол клуб”. По-сетне той ковял своята слава с името “Ф. К. 13”. Именно за този клуб бихме искали да разкажем. Искаме да представим неговото рождение, летопис, историческа съдба. И отдадем почитта си към онова, което той означава за футбола в Отечеството!

Първите стъпки, които футболът направил на българска земя, предхождали с 15 години създаването на “Футбол клуб”. През месец май на 1894г. във Варна швейцарският учител по телесно възпитание Жорж дьо Режибюс демонстрирал пред удивените погледи на своите ученици една непозната, завладяваща игра – футбол. Или “ритнитоп” както била буквално преведена в началото.
Примера на Жорж дьо Режибюс последвали неговите сънародници – Шарл Шампо в София показал футболната игра през 1895г., а по същото време това направил в Лом и Луи Айер.

Стореното от швейцарските учители представлявало само началните стъпки. С годините те се умножавали, българският футбол набирал енергия за живот, за да се стигне до 1909г. – когато бил основан първият клуб.

Подобно на футболната игра, първият клуб също бил “внесен” отвън. Това сторили неколцина момчета, ученици от “Роберт колеж” и “Имперски лицей” в Цариград. Усвоили футбола по време на обучението си, запалили се по великата страст на играта, те спонтанно решили да я практикуват и у дома. Било лятото на 1909г., младите български ученици прекарвали своята ваканция в София. Така се започнало: те играели футбол на импровизираното игрище в местността “Пустинята” в Борисовата градина (между западната част на днешния Колодрум и източната на ст. “Българска армия”).
Скоро към тях се присъединили и неколцина софийски ученици, които от време на време играели футбол в гимнастическото дружество “Юнак” – но които имали желание за много по-пълна изява в тази игра.

Всички тези млади момчета основали първия български футболен клуб – “Футбол клуб”. Заради родоначалната си роля дълги години след това “Футбол клуб” се радвал на огромно уважение сред спортната публика. Нему били посвещавани трогващи слова на признателност, устройвали специални чествания на юбилеите, гостували му тимове с европейска известност.

Тук бихме искали да представим първите дни и години на “Футбол клуб”, използвайки обзора, публикуван в специалното юбилейно издание по случай 25-та годишнина на клуба.

“Исторически откъси”

“Всеки наш школски младеж може без запъване да каже годината, па даже месеца и деня на сражението при Термопилите. Все тъй безпогрешен би бил относно обстоятелствата, при които Юлий Цезар е намерил смъртта си пред Капитолия. Денят и часът, в който е паднала Бастилията, се знае като две и две четири, а за великите дати на Наполеона и дума да не става.
Не сме тъй силни, обаче, към родното. Колцина, колцина великани на нашето възраждане и развитие като народ и държава са останали безименни? Чуждото ни импонира, дребното ни занимава. Своето? Та нали си го знаем! И знаем го, докато го забравим...

Така е с първите дни на Футбол клуб. Основателите са живи. В спорта те са ветерани, но са в разцвета на жизнените си творчески сили. И все пак може ли всичко да се помни? Кой е мислил навремето, през 1909г., да държи бележки за станало, видяно и чуто?
Войни, катастрофи, разочарования, кариера, успехи, неуспехи в живота, пъстра броеница, в която зърното на Футбол клуб се е запазило наистина, но... далеч не тъй инкрустирано с данните, необходими на методичния историк.
Ето защо първите месеци, последвали създаването на ФК13, се губят в спомените на старите ратници. Знае се едно: групата, от която изхожда Футбол клуб, или “Савата”, както се е тогава казвало, се обособява като примитивна спортна организация през 1909г.
Създават я през лятната ваканция следващите в “Робърт Колеж” и “Имперския лицей” в Цариград софийци, начело със Сава Т. Киров, тогава ученик от горните класове на лицея.
До това време футбол се е практикувал откъслечно от група членуващи в “Юнак” младежи, между които можем да изброим: Асен Дишков, Иван Никифоров, Борис Шаранков, Никола Шаранков (убит при Овче поле 1913г.), Илю Ковачев (убит при Битоля 1917г.), Адам Горанов, Иван Матинчев (починал през 1930г.), Славчо Павлов, Боян Азманов, Асен Трупчиев, Иван Белинов (убит при кота 1248), Колю и Гого Сърмаджиеви и други още някои.

От друга страна Ал. Вл. Дякович, Димитър Пеев, В. Радославов, В. Доспевски и мнозина още, като юноши при д-во “Юнак” са се опитали “да ритат”, без да имат “пълен достъп” в челната, обособена на приятелски начала група.
Но като ято от юг прелитат тъй наричаните колежани, начело със Сава Киров.
Киров взема инициативата да образува “Футбол клуб” – тогава понятие, третирано още като нарицателно име. Около него са Н. Несторов от Враца, Д. Букурещлиев, Ал. Петрович, Асен Якович, Никоглу (Гамбата), Топалов (Топата), Г. Бошков от Дупница (убит при Кенали 1917г.) – известен като бек на Галата Сарая преди балканската война. Към това ядро се присъединява голяма част от младежите, принадлежащи на футболната група при “Юнак”.
Новата формация се установява при игрището на “Крушата”, някъде около сегашния Колодрум в Борисовата градина.

Паметна ще остане неизчерпаемата енергия на инициатора Сава Киров, който става едновременно председател, секретар, касиер, капитан на първия тим и център нападател.
Новороденият клуб отделя средства, с които се купуват големи греди. Тези греди се пазят в дома на братя Пееви и всеки ден се носят от пазачите на гръб до игрището. Топки и обувки се доставят от фирмата “Wiliam” – Бирмингам (Парижкия клон). На едно събрание под “Крушата” се избират цветовете: черен и червен.
В първия тим влизат само “колежани”: С. Киров, Д. Букурещлиев, Н. Несторов, Б. Азманов, Г. Топалов, Ас. Дишков, Ив. Никифоров, П. Пеев и др. Този тим е правил чести срещи с “немците”, т.е. футболния тим на “Турнферайн” (футболен тим, съставен от чужденци, предимно германци, работещи в София, бел. моя – АА).

След заминаването на Савата и другарите му за Цариград, през учебната 1910-1911г. учителят по физическо възпитание в Първа мъжка гимназия Ст. Наумов (завършил в Италия, убит при Дренова глава 1915г.), дава напътствия на останалите в София младши членове на клуба.
През 1912г., когато Сава Киров се установява в София, назрява идеята за преобразуване на клуба в чисто организационна формация, обаче Балканската война отвлича вниманието на младежта към фронта, към доброволческите дружини, към болниците.

През пролетта на 1913г. С. Киров постъпва в Дирекцията по печата. По негова инициатива се свиква учредително събрание на 6.Х.1913г. в бирарията на Иван Гърчев, бул. “Патриарх Евтимий”. Избират се председател – Сава Киров, подпредседател – Асен Якович, касиер – Ив. Никифоров, секретар – Ал. Вл. Дякович и контролна комисия: А. Каранджулов и Д. Пеев. Там се приема и уставът.
Поради тази причина към името на клуба се прибавя и цифрата 13. На 28.ІІ.1914г. уставът е утвърден от М-ра на вътрешните работи д-р В. Радославов, а общината разрешава временно ползване на игрището в Борисовата градина, което впоследствие бе дадено на скаутите.

Като по-активни членове от това време, освен споменатите в управителните тела, се очертават Ас. Дишков, Ал. Маслинков, Ангел Атанасов, Аго, А. Михайловски, Б. Грежов, В. Доспевски, В. Йорданович, Вл. Мончев, В. Цветков, Вл. Бойкикев, Вл. Апостолов, Г. Бошнаков, Г. Топалов, Г. Хашнов, Димитър Цветков, Дим. Кубин, Д. Драганов, Исай Нинов, Ис. Пеев, Ив. Дишков, Ивайло Сакъзов, К. Попов, Керемидчиев, К. Минков, Д. Наумов, Никола Нинов, Н. Пеев, Райх, Р. Стомоняков, Славчо Загоров, Ст. Цъклев, Хр. Ангелов, Хаджи Димитров, Т. Владимиров – Сан и др.
През 1913 и 1914г. клубът има неофициалното футболно първенство в София и урежда редица мачове с клубовете “Ботев”, “Развитие” (образували “Славия” през 1913г.), “Гладстон”, “Турнферайн”, “Левски” и др.

При обявяване на войната 1915г. всички играчи от І и ІІ тим отиват под знамената. Тогава клонът “Капитан Андреев” поема работите на клуба и запазва формата му и името през време на войната. През този период клубът играе с австрийски и германски тимове, а след погрома със съглашенски. Активни деятели и състезатели от тази епоха са: Ив. Батанджиев, П. Ботушаров, Св. Бойкикев, П. Белопитов, Г. Георгиев, Г. Гечев, Г. Клисаров, К. Николов, Ив. Петров, Л. Пиперов, Г. Пеев, Ив. Попов, Б. Паскалев, К. Риболовски, Хр. Салабашев, Ив. Сарафов, Ст. Стоянов, Д. Цветков, Д. Шопов, Б. Фратев, Ст. Янчулев, Н. Трифонов, Хр. Аврамов, Н. Пейчев, Хр. Дедов, Д. Тюлев, П. Сарафов, Ал. Сарафов, Г. Лесков, Ст. Цончев, Кр. Новаков, А. Самоковлиев, Шв. Йоген и др. и др.

След Сава Киров (1921г.) председатели са Пейка Пеев, проф. Т. Кулев, Вл. Апостолов, Хр. Статев, полковник Хр. Антонов, Д. Драганов, Н. Чакалов, Вл. Бойников, полковник В. Найденов и Тр. Коцев.
От основаването на БНСФ в националния тим са взели участие следните играчи: Стефан Цончев, Фридрих Клудж, Георги Костов – Циц, Тодор Мищалов, Никола Савов, Васил Табаков, Борислав Каменски, Георги Ставрев, Крум Стоичков, Владимир Кюркчиев и др. От края на войната до днес са положили скъпи аматьорски усилия за успеха на клуба, освен споменатите, още и деятелите: Д. Трънков, Т. Малеев, Марсел Апостолов, Н. Станков, Мишо Димитров, Н. Тотев, Ал. Григоров – Шпитен, Д. Атанасов, Ив. Бончев и др.

Футбол клуб 13 приключва своята първа 25 годишнина. Неговите членове са доволни, че са излъчили от своята среда колоси като Сава Киров, национални играчи като Тодор Мищалов, че са дали основна школа на хиляди деца в областта на футбола, атлетиката, волейбола и баскетбола, че са издигнали високо знамето на чистия спорт, че са стояли винаги начело на най-напредничавите инициативи, целещи повдигане културното, идейното, безкористното и усъвършенствуващото ниво на родния спорт.
За светлото бъдеще на този спорт: хип, хип, ура!

Г. Урумов.”

Такива били първите години на Ф. К. 13 – от родоначалник на българския футбол той постепенно се превръщал в негов стожер и стълб, в крепител на креещия му пламък през ужасните времена на трите войни.
Редом с него водели тази трудна борба за живот и Атлетик (1910г.), Славия (1913г.), Левски (1914г.). Тези първи софийски клубове били изградени съобразно общ модел, който лицеистите познавали и заимствали от цариградските клубове.
Структурата им била такава: те се състояли от няколко отделни тима - първи, втори, трети, нерядко и четвърти. Освен това, клубът имал Настоятелство (Управителен съвет), чийто състав ежегодно бил променян. Връзката между клубното ръководство и играчите от отделните тимове ставала чрез техните капитани: провеждали се периодични срещи между капитаните на отделните тимове и управата на клуба. Капитаните имали много голям авторитет - това всъщност били най-изтъкнатите състезатели, които едновременно с това се явявали и треньори на отборите.
Често се водела кореспонденция между капитаните на отделните тимове и членовете на Настоятелството. Също в писмена форма се уреждали и мачовете между отделните отбори на различните клубове – като се уточнявали час, място, екипировка, правила.

Структурният модел на първите столични клубове е изведен от известния журналист и футболен специалист Климент Симеонов. Той прави това, изучавайки запазените архиви на капитаните на ІІ-ри и ІV-ти тим на Ф. К. 13 за 1914-15г.
От друга страна, намерената наскоро протоколна книга на “Славия” София за 1913-19г. вероятно ще предложи нови, безценни сведения относно живота и организационната структура на клубовете-първопроходници.

Годините след 1909-та се изнизвали една подир друга и неусетно дошъл моментът на първия юбилей в българския футбол. През февруари 1924г. Ф. К. 13 отбелязал 15 години своето основаване. На затрогващото тържество, устроено по случая, специално внимание обърнало официалното издание на БНСФ – “Спортен преглед”.

“На 10 т.м. в Свободния театър софийският Футбол-клуб скромно отпразнува своя 15 год. юбилей. Присъствуваха ген. Лазаров, под чиито патронаж беше юбилеят, председателят на Б.Н.С.Ф. Д. Иванов, представители на клубовете и спортисти.
Накратко г. Д. Пеев изложи историята на Футбол клуб. Тя е обикновената история на всички наши клубове, но у нея има героизма, който беше нужен преди 15 год., тогава, когато всички наши обществени и културни фактори бяха много далеч от съзнанието за ползата от спорта и гледаха на последния като на някакъв анахронизъм. У нея има героизма, въодушевил малцината спортисти да презрат присмеха на обществото и запрещенията на родителите си, и по къси гащички, във времето на своеобразните разбирания, да запалят първата искра на това, което днес така силно се разгаря.
От 1909г. заживява Футбол клуб, най-напред като махленско дружество, а от 1913г. като клуб с широки задачи. От 1909г. той се бори с предразсъдъците към спорта и печели членове въпреки лошите средства, с които разполага. Под старото крушово дърво се е решавала съдбата на Футбол клуб, струели са болките и радостите на безименните ратници и плахо са лелеяни мечтите, които днес са факт. Футбол клуб допринесе много, извънредно много за спорта в София и чрез него за този в България. Той е апостолът на българския спорт и затова всички, които знаят колко труден беше пътят, изминат от далечното минало до днес, свалят шапка пред подвига на смелия водач.”

Бихме искали да предложим още няколко щрихи от ранните години на Ф. К. 13 – те очертават мащаба и значението, които клубът имал за българския футбол. Статиите отново вземаме от специалното юбилейно издание, посветено на 25-та годишнина на клуба.

“Поглед в миналото”

“Футбол клуб има огромно значение при провеждането на българския спорт в обществото. Но най-голяма роля той изигра по време на световната война, когато остана да бъде единственият представител – клуб на българския спорт.
Славия и Левски, па и другите спортни клубове, не водеха деен живот. Една голяма част от техните членове заминаха по бойните полета. Други, останали по домовете си, не проявяваха никаква особена дейност.
Само юношите – клонът на “Савата”, живееше и развиваше усилено футболно творчество. Единствените противници на тези младежи бяха тимовете на германските части в столицата. Между тях редовно, всяка неделя, ставаха футболни състезания. И тия футболни състезания бяха доста интересни. В тимовете на германците влизаха доста добри играчи. Някои от тях дори бяха бивши играчи от германския национален тим.
Тогава те демонстрираха академичната футболна игра, такава, каквато би трябвало да се практикува. В моя спомен още са запечатани спомените за бившия играч от будапещенския МТК и такъв на унгарския национален тим капитан Фишер. Той бе играч от най-висока класа, какъвто съм виждал досега. Трябва да прибавя, че Фишер обичаше много играчите на Футбол клуб. Той винаги играеше с тях и ги поучаваше. Фишер идваше на игрището със съпругата си, със своята малка дъщеря, положена в количка и със своята... футболна топка. Той, заедно с д-р М. Андреевич, сега член на Югославянския футболен съюз, бяха колосите на тима на ФК13. (След войната г. Фишер, който бе инженер, заминал за Аржентина и оттам вече се губят следите му.)
Но нашите мачове срещу германските тимове не винаги завършваха с благоприятен резултат за нас. Причината бе, че срещу нашата енергия германците винаги противопоставяха своята техника. И после, недояждането, на каквото бяхме подложени, поради липсата на храна, изтощаваше винаги нашата енергия.
Това бяха дни наистина на скрито себеотрицание, когато дори и недояли трябваше да спортуваме, за да поддържаме спортния дух и пламък в сърцата и душите си.

Ст. Ал. Янчулев.”

“Международните връзки”

“Най-старият спортен ветеран, ФК13, има в своята 25 годишна дейност и първите международни футболни срещи. Чрез съревнованието и с най-големите неприятели, топката е служила за мост на опознаване и сближение. От противници, след един-два мача се поставя началото на първите официални връзки, които постепенно се обръщат в неразривни приятелски чувства. Ето това е чародейната сила на “кръглата топка”, отказвана и ругана толкова много.
ФК13 има гордостта, че пръв постави моста на голямото дело – сближението с нашите съседи. След общоевропейската война, при онези обтегнати отношения със западната ни съседка, пръв ФК13 пое риска и доведе представителния тим на “Белградския спортен клуб” и не късно върна визитата в Белград.
Спомнят си старите играчи с какъв трепет се заминаваше. Това бе първият международен мач в истински вид за всички играчи, а и противникът не бе слаб. Еднаж направена първата стъпка, почти всички клубове успяха да уредят свои турнета. Това са официалните международни срещи, но преди тях има други, пак “международни”, но на местна почва.
Още при основаването на Футбол клуб, немската колония в София, организирана в “Турнферайна”, имаше футболен тим. Играчите бяха все чужденци и то добри съперници. Първите мачове бяха с тях и се играеха на старото игрище “Юнак”. През войната ФК13, който имаше тим от ученици и бе в най-добра форма, играеше всеки неделен ден през м. юний, юлий и август от 2 ч. и 30 м. с тимовете на германските части в София. Те бяха два тима: Телбалкан и Телеграф. Мачовете бяха тежки, почти груби, и завършваха с променлива победа. Когато ФК13 побеждаваше, германският тим се страшно ядосваше, а и неговият колега – другият германски клуб – ги ядосваше. При наше поражение, събран тимът на ъгъла на улицата или в игрището, се подготвяше за реванша и обикновено в такъв случай победата бе на червените.
Германците се смениха с английски и италиански тимове, а мачовете станаха още по-интересни и публиката свикна да ги гледа. С всички наши противници винаги накрая ставахме приятели и то най-добри. Връзките, създадени така, остават още и са най-трайни и искрени, защото ги свързва “кръглата топка” – топката на съревнованието, борбата на волите и чувствата.
Ето делото на малката кръгла топка. Тя полека и сигурно хвърля моста на трайното приятелство.
ФК13 е също така първият пионер и тук. Скромно той извърши в този четвърт век много. Нека му пожелаем завинаги да бъде между нас и един в първите редове на нашето спортно движение.

Ив. Батанджиев.”

“Борбата за игрище”

“Първото игрище, на което са се подвизавали основателите на Футбол клуб, е безспорно “Пустинята” (Крушата). Мястото се е намирало между сегашния Колодрум и игрището на АС23.
Съществуващото по-близо до града удобно място за игра е било окупирано от гимнастическото дружество “Юнак”. Сегашното игрище е представлявало дупки. Няколко клубни дейци харесали мястото, което беше игрище на скаутите, и почнали да играят там.
С писмо до общината клубът моли да му се отпусне това място, като се задължава след 5 години да го остави собственост на общината, заедно с постройките, които ще бъдат направени. Трябвало само да се присъедини една леха от градината за единия от головете (т.е. вратите, бел. моя, АА).
Мястото едва стига за футболен плац и такъв за ръчна топка и канцелария. В ония времена приходите са били само вноските на членовете. Нищо друго. Публика на състезанията е нямало. Даже играчите не са смеели да отиват сами съблечени по гащета до игрището, а се събирали на групи, защото ги подигравали.
Когато с. к. “Левски” завзема сегашното си игрище и се установява там, у някои дейци на ФК13 се поражда идея за преместване на игрището на тогавашните руски гробища, до игрището на гимнастическо д-во “Юнак” – една ливада. Решават го и почват една Сизифова работа. Вадят се камъни, разрушават се гробници, една от тях 3 1/2 м. висока с цинков покрив. Горичката към реката се изсича. Играчът инж. Д. Цветков намира уред и нивелира.
Всеки прави и това даже, което не може. Най-после имаме игрище! Близо е да града. Протокол №39 от 6 окт. 1924г. на С.О.Ц. съвет ни го отпуска. Три години спокойствие и работа и 300, 000 лв. похарчени средства дават в резултат едно свястно игрище, с гол (т.е. врата, бел. моя, АА) към реката.
Един понеделник, 20 август 1928г., Столичния централен общински съвет решава щото: “отстъпеното в 1924г. на ФК13 място да се присъедини към отстъпеното през 1927г. такова на съюза на гимнастическите дружества “Юнак”, под чието владение да бъде дадено цялото място, от което сп. кл. ФК13 да се ползува за своите нужди безпрепятствено от страна на съюза на българските гимнастически д-ва “Юнак”. Върху даденото място съюзът “Юнак” да си построи нужните постройки и съоръжения.”
Събрание се устройват, протестира се. Намесват се м-р Кулев, Хр. Статев, народни представители. По двама упълномощени представители на всеки софийски клуб подписват до Столичния общински централен съвет писмо, с което молят господа съветниците да не изпускат из пред вид големите заслуги, допринесени от Футбол клуб, за развитието на спортното движение, както в София, така и в цяла България, и че цялата българска спортна младеж цени високо своя учител в спортното дело.
Софийската спортна област и БНСФ се присъединяват към тая акция за запазване на самостоятелно игрище (февр. 1929г.).
Всичко е напразно. v Някои от клубните дейци съжаляват, загдето са осуетили инициативата на хора от “Левски” за съединяване на двете игрища в едно, подета по-рано. Други не могат да си простят, защото, желаейки да запазят независимостта на клуба във финансово отношение, са отхвърлили предложението на чужда банка да им построи модерен стадион.

Свършеното е свършено. След 4 години враждебност се почват в 1932г. преговори със съюза “Юнак”, който притежава нотариален акт с клауза: правата, дадени на ФК13 с протокол на С.О.Ц. Съвет №91 от 28 август 1928г. се запазват.”
След дълги преговори се подписва от двете организации правилник, според който на ФК13 се отстъпват 4 дни седмично заедно с неделя (4-ия ден), когато игрището не е дадено под наем, и 10 празнични дни в годината. За канцелария се отстъпва на ФК13 място в южния край на 2-ия етаж на постройката, където клубът веднага прегради и построи. За гардероб на играчите и място за уредите на клуба, съюзът отстъпи отделно помещение. Всичките разходи по игрището остават за сметка на съюза “Юнак”, приходите – също. Настъпи ерата на добрите връзки и отношения между двете организации и всички въпроси почнаха да се уреждат в най-приятелски дух.
Това е финалът на тая дълга борба за игрище.
Н. Чакалов.”

Това бяха спомените на едни от първите ратници на клуба – Стефан Янчулев, Иван Батанджиев, Никола Чакалов. Както казахме, те били публикувани в специалното юбилейно издание, посветено на 25-та годишнина на Ф. К. 13.
Четвърт век български футбол – това не бивало да бъде подминавано без да се отбележи с подобаваща тържественост. И този юбилей наистина бил отбелязан (макар и година по-късно, през 1935г.). Ето с какви думи “Спорт” представил на първата си страница голямото събитие.

“За ветерана! Хип! Хип! Ура!”

“От днес столичният ветеран – Футбол клуб 13 – празнува юбилея на своята 25 годишна дейност – на четвърт век, посветен изключително в служба на телесното възпитание на българската младеж.
Тия 25 години малко се различават една от друга. Всички са преизпълнени с работа, творчество и творчество. Разликата се състои само в това, че преди 25 години редовете на ФК13 бяха изпълнени с младежи без традиция. Днес тия младежи създадоха традицията, те са вече едно цяло поколение, което остави зад себе си още едно.
Историята на ФК13 е история на българския спорт. Ветеранът е творец на тая история. Той е началният й лист, той е на всяка страница. Да се прелистя историята на българския спорт значи да се четат подробности от историята на ФК13.
Родоначалник на българския футбол, ФК13 има голям дял в неговото закрепване и разширение. Дали идеята за основаването на клуба е дошла като обмислена необходимост или е била резултат на естествено, интуитивно желание на младежите да спортуват, не е важно. Важното е, че преди 25 години при тежките тогавашни условия, група младежи са дръзнали да правят спортен клуб и да пробиват тъмата, която ги е обграждала.
Това е голямо доказателство, че за успеха на нашия спорт никога не са били от значение законоведските знания и способности. От значение са били и още са ентусиазмът и творчеството, каквито се присъщи само на клубните дейци, на ония, които са създавали и създават клубове.
Футбол клуб 13 е започнал своята дейност през 1909г. като доброволно сдружение на младежи, привлечени изключително от желанието да играят. Без устави, без правилници, само с желанието си. И благодарение на това, организацията им е могла да просъществува през най-тежките години за българския футбол.
Основателите му са български младежи, ученици в цариградския Лицей и Роберт колеж. Тия младежи днес са с име в нашия обществен живот, творци в други области. Името на един от тях – Сава Киров – дълги години отъждествяваше самия Футбол клуб 13. Толкова силно е било неговото дело в тоя клуб, толкова сраснати са били клубните инициативи с него, че “Савата” бе името, с което бе известен клубът сред тогавашните спортни среди. Тогавашните “Развитие”, “Ботев”, “Гладстон” играеха със “Савата”, а не с Футбол клуб.
Днес “Савата” е пълномощен министър, неговите тогавашни клубни другари и основатели на ФК13 са на високи места в нашия обществен живот. Това са Дим. Пеев, Пейко Пеев, инж. Вас. Радославов, Ал. Дякович, Сава Дацов, Д. Букурещлиев.
Тук трябва да се споменат и покойниците Асен Якович и Матинчев, който е втора голяма фигура в нашия спорт. И името на Матинчев бе отъждествено с клуба, който той бе основал и начело на който бе застанал. “Атлетик клуб” дълго време бе само “Матинката”.
В съзнанието на тогавашните идеалисти не можеше да има друго име, освен името на водачите им. Тия, които творяха в клубовете си, които ги създаваха.
Кръщелното име на един спортен клуб, на ония времена, бе само мъртва буква пред името на председателя, на водача. Без него, без водача, името на клуба и самият клуб умираха.
Така беше тогава. Това бе несъзнателно, но за това пък най-здравото и най-правилно състояние на нашите клубове се отнася до онова време, когато клубовете носеха имената на своите председатели.
Защо и сега не е така...

Формалното учредяване на Футбол клуб е извършено на 6 октомврий 1913г. Първият Управителен съвет, както и дълги години след тая дата, се е състоял от четири души, контролната комисия от двама.
На 28 февруарий 1914г. уставът е утвърден от М-вото на вътрешните работи. До 1921г. непрекъснато председател е бил Сава Киров. Футбол клуб е първият, който поставя началото на международните срещи. През 1919г. играе мачове срещу италиански сборен тим в София, а през 1924г. той пръв завързва спортни отношения с Югославия, като играе в Белград.
Първи в българския футбол, първи в международните отношения, непоколебим и твърд като дъб в цял един четвърт век, който за нашата действителност е повече от столетие, ето защо ФК13 е българският спортен ветеран.
За ветерана хип! хип! ура!

П Р О Г Р А М А

24 май. 15ч. Откриване на юбилея от г-на в-ра на Народното просвещение ген. Тодор Радев.
15.15ч. Футболен блиц-турнир между клубовете: АС23, Левски, Славия и ФК13 за юбилейната купа. Два хафтайма по 5 минути. След всеки мач 5 минути пауза. За мачове, в които клубовете трябва да играят едно след друго 10 минути почивка.
25 май. 10ч. В църквата “Св. Седмочисленици” – панихида за починалите клубни членове.
29 май. 10ч. Тържествено юбилейно утро – откриване с реч от г. Ал. Вл. Дякович, член на УС на ФК13 и председател на Софийската окръжна спортна област. Приемане приветствия. Концертна част – хора на ФК13. Спортен филм и др.
Едновременно с клубния юбилей ще се чествува и петнадесет годишната спортна дейност на играча от първия футболен тим на ФК13 – г. Тодор Мищалов.” (“Спорт”, 25 май 1935г.)

Вижда се – най-значимите и авторитетни клубове на столицата уважили тима на “ветераните” в неговия четвърт вековен юбилей. А последвалите години белязали и чисто спортни успехи за клуба. През 1938г. и 1940г. той спечелил Царската купа, играл и във всичките три сезона на Националната футболна дивизия (1937-40г.). През 1941г. извоювал титлата в елитната софийска дивизия.




Изобщо, за годините до 1944г. Ф. К. 13 се ползвал не само с уважението на основател на българския футбол, но извоювал и положението на един от най-големите, влиятелни и популярни български клубове. Из неговите редици излезли ред личности с обществено признание. Сред председателите на клуба били проф. д-р Тодор Кулев (председател на Народното събрание, министър на правосъдието), Христо Статев (народен представител, министър на земеделието), д-р Никола Чакалов (директор на Погасителна каса), адв. Владимир Бойкикев, полк. Христо Антонов, полк. Найденов.

Впрочем, Ф. К. 13 имал не само признанието на българската спортна публика и цялостното българско общество – но получил и международно признание. Когато ФИФА изготвила подредба на клубовете в света съобразно годината на основаване, то за Ф. К. 13 отредила престижното 34 място.

През 1942г. отново се откроило както голямото уважение към Ф. К. 13, така и цялостният мащаб на клуба. Тогава (със закъснение) била тържествено отбелязана 30-та годишнина на клуба. “Спорт” писал на първа страница под заглавие “За чествуването на най-стария наш клуб”: “Идната неделя българският спорт ще чествува едно голямо събитие, една светла дата, 30 години от основаването на първия футболен клуб у нас, днешния ФК13. Да се пише за историята на “Футбол клуб”, или както навремето се е наричал “Савата” по името на своя основател и пръв водач, Савата Киров, днешният наш пълномощен министър в Анкара, то значи да се пише историята на българския спорт въобще. Защото, колкото и да се ровим в миналото на неподредената история на нашето футболно движение, винаги ще виждаме неговото начало от клуба “Савата”, а почти едновременно с него и този на покойния днес Матинчев.
Днес последователите на тези първи пионери на спорта у нас ще чествуват 30 годишнината на едно дело, започнато при най-неблагоприятни условия, минало през тежки изпитания, за да се радва сега на спечелено вече завидно положение.
Празненството по случай тази 30 годишнина се изразява в един голям футболен турнир, в центъра на който стои гостуването на хърватския първенец Граждански.”

За празничния турнир разказал “Мач”: “На 23, 24 и 25 май клубът на ветераните “Футбол клуб” ще празнува своя 30 годишен юбилей. Юбилеят на ветераните ще бъде не само една празненство за самите тях, но и празник на българския футбол.
“Футбол клуб”, който е родоначалникът на футбола у нас, е взел всички мерки за доброто изнасяне на юбилейните тържества. Подпредседателят на клуба г. Борис Киров във връзка с подготовката на юбилея ни заяви:
- Проектираме да устроим, със съдействието на “Бранник” – организацията на българската младеж, и на Българската национална спортна федерация, Българския футболен съюз, Софийската окръжна спортна област, както и на столичните спортни клубове, юбилеят на нашия клуб скромно, но с дисциплина и високо спортно съзнание. Тържествата, които смятаме да уредим, ще обхванат преди всичко редица спортни състезания и турнири, между наши клубни групи и тимове, както и турнири между нашия клуб и останалите клубове от София.
Що се отнася до футболната програма за юбилея, както вече е известно, на 23, 24 и 25 май ще трябва да ни гостува Граждански от Загреб. За същото време ние каним в София и скопския спортен клуб Македония, с когото веднага след освобождението на Македония и възвръщането й към Майката-отечество, ние първи влязохме във връзка и уредихме гостуването на братята спортисти от Македония в София през миналата година на Гергьовден.
Идеята ни е да уредим един твърде интересен футболен турнир между първите клубове от елитната дивизия, загребския Граждански и нашия клуб, както и редица други междуклубни състезания по футбол.
От утре се започва усилената подготовка на играчите от нашия представителен тим. По съветите на ръководните лица от нашия футбол, ние проектираме създаването на специална десетдневна школа за играчите-футболисти с оглед подготовката им за състезанията през време на юбилея. В тази школа те ще бъдат поставени на специален режим и системна тренировка, под ръководството на вещи лица и специалисти. Ще молим БНСФ за тази цел да ни остави на разположение треньор, а ние от своя страна ще се погрижим школата да обхване не само практически, но и теоретически занимания.
Управителният съвет на клуба разчита на подкрепата на всички организации и лица, към които ще се обърне във връзка с изнасянето на клубния юбилей, който ще бъде и едно празненство на 30 годишнината на българския футбол.
Освен футболните турнири и състезания ще се уредят и твърде интересни състезания на игра с ръчна топка.
Ние съжаляваме, че за юбилейните тържества не можахме да доведем в София и будапещенския “Ференцварош”, който на тия дати е възпрепятствуван да дойде и който ни е обещал едно гостуване по-късно.”

Дошъл 9 септември 1944г. Дотогавашният живот на българското общество, включително и спортният, започнали да търпят главоломна, целенасочена промяна.
На 5 октомври 1944г., по-малко от месец след установяването на новата власт, Ф. К. 13 бил обединен с клуба Раковски (осн. 1911г.). Обединяването им почивало на териториална логика – защото двата клуба съседствали. Раковски бил от кв. “Лозенец”, а Ф. К. 13 обхващал “Алигина махала” - територията, намираща се западно от днешния Национален стадион, между улиците “Ген. Гурко” и “Граф Игнатиев”, в посока към ул. “Цар Шишман”.

Както и другите обединения, извършени непосредствено след 9 септември, то и това на Ф. К. 13 с Раковски било представено като “спонтанно, доброволно и ентусиазирано”. Но всъщност тези обединения били принудителни и без право на избор. Наред с това, прави впечатление скоростта, с която новата власт тръгнала да обединява спортни клубове – месец след установяването си. Сякаш ставало дума за въпрос от жизненоважно, общодържавно значене.
Впрочем, това било само началото – през следващия четвърт век българските клубове щели да бъдат многократно обединявани.

Говорейки за обединението между Ф. К. 13 и Раковски, трябва да кажем, че Ф. К. 13 имал голямо превъзходство в традиции, постижения, авторитет, позиции в българското общество и спорт, привърженици. В чисто спортно отношение Ф. К. 13 се състезавал в елитната софийска дивизия, а Раковски – във втора.
С оглед на съотношението между двата клуба, правомерно е да се заключи, че тяхното обединение не породило напълно нов клуб, а на практика Ф. К. 13 приобщил Раковски. Точно по същия начин и точно по същото време, например, Славия София приобщила клубовете България и Бежанец, а Левски София – Пощенския спортен клуб.

Така, на 5 октомври 1944г. Ф. К. 13 приобщил Раковски, продължавайки съществуването си с името “Раковски-ФК”.
Впоследствие Раковски-ФК станал ведомствен клуб на Министерството на вътрешните работи, а през 1947г. бил обединен с гимнастическото дружество „Юнак”. Футболният тим на „Юнак” към онзи момент се състезавал във втора софийска дивизия, а Раковски-ФК в първа. Логично е да се допусне, че в чисто футболно отношение Раковски-ФК (Ф.К.13) не претърпял особени промени – нямало и причина да претърпи, обединявайки се втородивизионен футболен тим, чиито традиции и мащаб не били съизмерими с неговите.
По същия начин и през същата 1947г., например, пловдивският Ботев се обединил на два пъти – със спортното дружество на тютюноработниците („Ст. Кираджиев”) и със спортното дружество на Пловдивския гарнизон. Ала нито едно от двете обединения не повлияли върху клуба Ботев и той продължил своето съществуване.

Няма причина същата логика да не бъде прилагана и спрямо обединението на Раковски-ФК с Юнак. Така, като спортно съдържание Раковски-ФК (Ф.К. 13) не претърпял промяна. Но претърпял промяна във формата – името му било променено на Спартак София.

С това ново име клубът извоювал трето място в държавното първенство още през същия сезон. Последвали нови футболни успехи – вицешампион през 1951г. и 1952г., финалист за Купата през 1952г. и 1967г., носител на Купата за 1968г.

През 1969г. Спартак София, Левски София и Спортист (от металургичния комбинат “Кремиковци”) били обединени под името “Левски-Спартак”. На практика Спартак София (Ф. К. 13) се влял в Левски, преустановявайки своето съществуване.

През 1990г. двата клуба се разделили. В самото начало на 90-те години били правени опити за възкресяване на оригиналния клуб с име Ф. К. 13 (включително и от тогавашния столичен кмет Ал. Янчулев чийто баща бил сред основателите на Ф. К. 13), но те не се увенчали с успех.
От друга страна, нерадостна участ съпътствала и живота на възстановения след 1990г. Спартак София. Клубът играе в аматьорските дивизии, носи името „Левски-Спартак”, а от 2007г. е обединен с Локомотив-101.
Заради горното следва да бъде скептично преценяно доколко възстановеният след 1990г. Спартак София би могъл да се явява продължител/правоприемник на Спартак София, приобщен от Левски в 1969г.

Ала това е тема от друг разговор. Днес главното бе да се откроят големите заслуги, които Ф. К. 13 имал за българския футбол. Да се отдаде почит на клуба-родоначалник, положил крайъгълния камък във вече вековната сграда на родния футбол.
Ето заради тази му историческа роля – името на Ф. К. 13 е важно да се знае и трябва да се припомня от всеки, милеещ за футбола в България.

Към настоящата статия предлагаме приложение, допълващо и илюстриращо разказаното по-горе. Приложението включва вестникарски статии, които са взети от ключовите за Ф. К. 13 години – 1935г., 1944г., 1947г., 1969г. Наред с това, предлагаме снимки на личности, свързани с историята на първия български клуб.

Юбилеен лист за ФК13, София 24-26 май 1935г., брой единствен.

Встъпителни думи от клуба.

“Преди четвърт век, през лятото на 1909г., пламна първата искра в първото българско спортно огнище – Футбол клуб. Цели 25 години буйните червени пламъци огряват завета на тези, които донесоха спортната идея в България и я завещаха на поколенията в служба на националната физическа култура.
Свещен завет!
Свещени искри, издигнали пламъка на огъня, който нивга не ще догори.
25 години!
Три войни, две национални катастрофи и новия национален възход съпътствуват развитието на клуба. Хиляди младежи преминаха през спортната школа на Футбол клуб – ФК13. Стотици играчи изучиха спортното “а-бе” във ФК13 и го пренесоха в по-младите клубове. Стотици деятели излязоха от това голямо спортно семейство, за да основат нови клубове, за да подкрепят общо спортните институти и националните представителни състезателни групи.
Днес, в деня на своята първа 25 годишнина, членовете на ФК13 отдават синовна почит на шепата дейци основатели, начело с епигона на българския спорт Сава Киров и неговите съратници, прекланят се пред братските гробове на тези, които смъртта грабна в разцвета на младост и сили и пожелават на спортистите от цялата страна светли бъднини по пътя, очертан от първите.
Хип, хип, ура!
Ф. К. 13”

“Бившият министър г. Хр. Статев, като бивш председател на ФК13, пред един от нашите сътрудници по повод на юбилея на клуба, заяви:
- Доверието, с което за известна време бях удостоен от най-стария футболен клуб, избирайки ме за свой председател, ме постави в по-непосредствени връзки с живота на българския спорт. Тогава аз видях подвига на ония, които тъй ентусиазирано, тъй предано и самоотвержено и тъй безвъзмездно се бяха отдали всецяло на спорта. Лишени от материални средства, лишени от клубно помещение, заврени някъде в подземието в една малка стаичка, където се помещаваше скромна канцелария, те, ръководителите на тоя клуб, работеха неуморно и държаха високо духа и на своите играчи, и на многобройните си клубни членове. Аз видях как старото гробище, в съседство с игрището на “Юнак”, се преобърна на едно клубно игрище, изключително с непосредствения физически труд на спортистите.
ФК13 е живата история на българското спортно движение. Изминатият път на изпитания и трудности отразява една вяра в здравото бъдеще на българския спорт. Тази вяра е големият морален капитал, който ФК13 поднася на подрастващите поколения.”

Димитър А. Иванов, председател на БНСФ: “Историята на ФК13 е история на българския футбол. Начало на една организирана спортна проява в междината на двете войни.
Създаването на един клуб е почти винаги дело на една ентусиазирана младеж, която се опитва чрез едно свое, младежко огнище, да постави огъня на своите юношески копнежи и идеали. А идеалите на младежта са винаги отърсени от напластената ръжда на материализма. И затова младите спортисти, които създадоха някога Футбол клуб, създадоха прототипа на чисто аматьорската организация на спорта.
Сами да си намерят средства за упражняване на футбола, средства за администрирането на клуба. Играчите, които с едно ненадминато самопожертвувание се бореха за спортната чест на “червените”, не искаха парично възнаграждение... Тяхната награда бе радостта от клубната победа, тласъкът към нови усили при загубване на мача...
Една завидна привързаност към клуба от страна на членовете му, даже и в най-тежките изпитания за клуба, беше отличителна черта на тия често пъти изоставяни на своите само плещи да носят тежкия идеал на спорта: “Чрез спорта за Родината!”
И това спортно семейство успя със своите ежегодни випуски да излъчи спортисти, някои от които днес заемат завидни места в служебния обществен и държавен механизъм.
Със своите мишци и съобразителност, водачите и членовете на тоя клуб успяха да си извоюват за игрище едно от най-хубавите места на столицата, гдето днес се издига вече цял стадион...
Достойни играчи от тоя клуб бранеха спортната чест на България в представителния тим на страната ни. Някои от тях бяха достигнали дори да бъдат оценени като играчи от голяма международна стойност.
С усилие и такт клубът успя да привлече към своите председателски места видни държавници и общественици и с това да стане един център на внимание и разсадник на обществени добродетели.
Футбол клуб даде примера на едно хармонично съвместно действие с една от организациите за физическо възпитание – “Юнак”.
Ето защо в тоя юбилеен ден аз мога с пълно съзнание да посоча на изминатата спортна орбита на тоя голям наш спортен клуб като на една историческа същност на българското спортно движение: аматьорство, спортен идеализъм, преданост към клуба, борба до край, материална нищета, но нравствени богатства, огнище на пълни с огън и инициатива борци в обществото и да кажа: о подобни гранитни скали ще се разбият пристъпите на всички неприятелски на спорта вълни.
Поздравлявам достойните юбиляри от сърце и им пожелавам бляскави успехи в дейността на клуба и щастие в живота им като награда на бурните борчески спортни години.”

Биографични бележки за Сава Киров.

“Създателят на първия спортен български клуб – ФК13, Сава Т. Киров е и родоначалник на българския организиран футбол. Той е роден на 10 февруарий 1893г. в София. След завършване на прогимназията той постъпва в Имперския лицей в Цариград, където е между първите по успех, както в класа, тъй и на игрището. През лятната ваканция на 1909г. той поставя основите на Футбол клуб в София. Неговият авторитет на спортен водач бе тъй голям, че до 1920г. клубът бе наричан просто “Савата”. През периода 1909-1920г. той бе непрекъснато председател на клуба.
Сава Киров завършва средното си образование през 1911г. в Цариградския лицей. Веднага след това той постъпва в бюрото по печата при М-вото на външните работи. Завършва и правните науки в Държавния университет в София. До 1920г. е на работа във външното министерство на различни служби, след което е назначен за секретар на легацията ни във Варшава. През 1923г. е назначен за секретар на легацията в Париж, която служба заема до 1930г., след което се връща като първи секретар във външното министерство в София. Оттук той отново се връща на служба в Париж, откъдето завчера е преместен на новия си висок пост като управляващ легацията ни във Варшава. Поклон пред създателя на българския спорт.”

Бихме искали да допълним горните бележки с думи за това как се стекъл животът на Сава Киров след 1935г. Дипломатическата му кариера бележела възход – през 1936г. той станал пълномощен министър в Букурещ. Малко след заемане на поста, започнал шестият турнир за Балканската купа по футбол. А Сава Киров дал специален прием за българския национален отбор. Той бил сред националните играчи и техните водачи, когато те посетили и осветили българското гробище в Букурещ.
От 1940г. Сава Киров бил назначен като пълномощен министър в Анкара. На 14 септември 1943г. положил клетва като министър на външните работи в правителството на Добри Божилов. На този обаче престоява само за месец.
На 1 февруари 1944г. бил назначен за пълномощен министър във Франция. След 9 септември 1944г. не се завърнал в България, оставайки да живее във Франция. Там, заедно с други български политически емигранти като Христо Шишманов, Евгений Силянов, Николай Николаев (Стокхолм), Георги Кьосеиванов (Берн), се сближава и сътрудничи с кръга "Възраждане" сформиран от Йордан Пеев, Стефан Груев и Дянко Сотиров. Едноименното месечно списание, което кръгът издава, е дейна трибуна на свободното слово и за кратко време успява да обедини непримирилата се с наложения в родината режим българска интелигенция зад граница. По-късно същите тези българи се организират в движението "Свободни българи", чиято основна задача е да обедини разпръснатите идеологически и териториално свободни българи зад граница. По това време Сава Киров е изкючително активна и уважавана фигура в българските емигрантски среди.
За съжаление, по-нататък следите му избледняват – което е още едно предизвикателство (но и дълг!) пред изследователите на българския футбол.
Не е известна дори годината на неговата кончина – допуска, се че Сава Киров е починал през 1976г.

“Народен спорт”, октомври 1944г.: “На 5 октомврий се състоя съвместна среща между ръководствата на софийските клубове Раковски и ФК13. При подчертан ентусиазъм и от двете страни, решено бе единодушно двата клуба да се обединят под името Раковски-ФК. Избран бе управителен съвет в състав: ... На обединителната среща бе събрана сумата 3000 лв. за бойците от фронта.”

“Народен спорт”, юни 1947г.: “На 11 т. м. в София при тържествена обстановка стана провъзгласяването и подписването на протокола за обединението на двете софийски народни физкултурни дружества “Юнак” и “Раковски-ФК”, под новото име Народно физкултурно дружество на служителите при М.В.Р. “Спартак”. Двете бивши дружества, на които канцелариите бяха под един покрив и използуваха едно и също игрище, се обединиха при съвършено равни условия. В обединеното дружество занапред ще членуват освен служителите на М.В.Р., но и всички желающи граждани от съответния район.
На тържеството присъствуваха почетният председател на обединеното дружество – министъра на Вътрешните работи Антон Югов, директора на народната милиция г. Р. Христозов, главния секретар на М.В.Р. г. Ев. Каменов, г. столичния комендант г. В. Георгиев и много висши служители от М.В.Р., също така от УС на бившите д-ва “Юнак” и “Раковски-ФК”, много деятели и физкултурници от обединеното дружество, а също и гости, представители на ЦСФС, ДФС, НФС и Софийското околийско ръководство.
В просторния салон бяха сервирани куверти за повече от сто души физкултурни деятели. След прочитане и приемане на обединителния протокол, което стана с бурни аплодисменти, почетният председател на обединеното дружество г. министър Югов, посрещнат с бурни ръкоплескания и ура, произнесе много съдържателно напътствено слово за бъдещата дейност на обединеното дружество и въобще за задачите на физкултурното движение в нашата свободна република. Приветствия поднесоха също председателите на обединяващите се дружества, а също и присъствуващите представители на по-висшите физкултурни ръководства и институти.
Тържеството продължи до полунощ и завърши с кратка музикална програма, отлично изпълнена от художествения колектив при Софийската народна милиция.”

“Народен спорт”, 22 януари 1969г.: “Вчера в салона на бившия театър “Трудов фронт” се състоя съвместен пленум на съветите на физкултурните дружества “Левски”, “Спартак” и “Спортист”. Присъствуваха партийни, комсомолски и профсъюзни ръководители от столичните райони Благоевски и “Васил Левски” и металургичния комбинат Кремиковци, от различни министерства и ведомства, зам.-председателят на ЦС на БСФС Недялко Донски и други физкултурни деятели. Пленумът бе ръководен от члена на ЦК на БКП и председател на градския комитет на Отечествения фронт Делчо Чолаков. Кратък доклад за състоянието на столичните физкултурни дружества и целите на обединението за масовизирането на спорта и издигането на спортното майсторство изнесе председателят на ГС на БСФС Анг. Бързашки. По доклада станаха оживени разисквания. Дългогодишният деятел и ръководител на “Левски” Ив. Аладжов – зам.-министър на съобщенията, пламенно подкрепи обединението на трите дружества. Той подчерта, че обединението е и в духа на Тезисите на др. Тодор Живков за работата с младежта и Комсомола и на решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП.”