19 юли 2009г. - 90 години от рождението на отец Павел Джиджов

На днешния ден се навършват 90 години от рождението на една достойна и светла личност, белязала летописа на Локомотив Пловдив. Това е отец Павел Джиджов, католически свещеник, чийто земен път бил прекъснат без време – едва на 33 години…
Бихме искали да представим живота и делата му, използвайки думи на хора, които го познавали или са изучавали неговата съдба.

Ще започнем с откъс, публикуван на 16 юни 2008г. в християнски интернет-сайт (www.oecumene.radiovaticana.org/BRA/Articolo.asp?c=212398): “10 юни: навърши се една година от благослова на капелата в катедралния храм “Свети Лудвиг” в гр.Пловдив, посветена на Павел Джиджов, свещеник от ордена на отците успенци, мъченик за вярата. В капелата е поставен текст, съдържащ биографията на Павел Джиджов, преведен на словашки, хърватски, полски, румънски, италиански, английски, френски, испански, немски.
В него се чете: “Павел Джиджов е роден в Пловдив на 19 юли 1919г. През 1926г. става ученик в началното училище на Отците Успенци “Свети Андрей” в Пловдив, от 1931г. до 1938г. учи в мъжкия колеж “Свети Августин” в същия град.
През 1938г. става послушник при Отците Успенци в Незероа (Франция). Следва философия и теология в град Лормоа край Париж до 1942г. През същата година полага вечни обети при Отците Успенци.
На 26 януари 1945г. Павел Джиджов е ръкоположен за свещеник от латински обред в катедралата “Свети Лудвиг” в Пловдив. Изпратен е във Варна, където следва икономика и социални науки. В последствие настоятелите му го назначават за иконом на източния викарият. Отец Павел Джиджов никога не е криел антикомунистическите си убеждения и затова отблизо е следен от тайни агенти на комунистическата власт. През нощта на 4 юли 1952г. е арестуван в семинарията на Отците Успенци в Пловдив. Разстрелян е на 11 ноември 1952г. в двора на софийския затвор. На 26 май 2002г. Папа Иван Павел ІІ по време на Света Литургия на централния площад в Пловдив провъзгласи Павел Джиджов за блажен. Литургическият му празник се чества на 13 ноември.”

Такъв бил, накратко предаден, житейският път на Павел Джиджов. На 26 май 2002г., чрез провъзгласяването на отец Джиджов за блажен, започна процесът на неговото канонизиране.
Впрочем, не съществува разлика в степените – на практика, Павел Джиджов, заедно с обявените за блажени Камен Вичев и Йосафат Шишков, са християнски светци – единствено въпрос на време е канонизацията им да стане окончателен факт.

Бихме искали да допълним словата за житейския път на отец Джиджов, цитирайки човек, който го познавал отблизо. Това е неговият племенник, Петър Джиджев.
На 29 април 2002г. в-к „Новинар” писал: “Преди 4г., на 15 март 1998г., на тържествена церемония в църквата "Св. Петър" в Рим папата обяви за блажен бившия епископ на Никополската епархия Евгений Босилков.
Босилков, Вичев, Джиджов и Шишков са четиримата духовници, които при така наречените "пасторски" процеси получават смъртни присъди за шпионаж. С обвинения за шпионска дейност в полза на американското, немското и английското разузнаване комунистическата власт води процеси и срещу протестантските пастори в края на 40-те години. В началото на 50-те започва ударът и срещу българските католици. Преди това чужденците-католици са прогонени от страната, а представителството на Светия престол е закрито. Властта вдига много шум около разкриването, арестите и присъдите на опасните шпиони. За изпълнените смъртни присъди обаче признава едва след десетки години.
Бенификацията на епископ Босилков популяризира делото и личността му. За отците Вичев, Джиджов и Шишков историята е още оскъдна. Кои са новите мъченици и как ги помнят техни близки и приятели? "Новинар" започва представянето им с най-младия от смъртниците - отец Павел Джиджов.

"Моето желание да стана свещеник се породи през детските ми години, когато като малко дете посещавах църковните служби и служех през литургията като министрант (прислужник). Тази моя наклонност беше затвърдена и насърчавана от покойната ми баба и отец Венко, също покоен." Това разказва на 12 август 1952г. отец Павел пред следователя от Държавна сигурност Васил Стойков. Протоколите от разпитите на десетките свещеници от двата католически процеса са събрани в книгата на архимандрит Гаврил Беловеждов "Страданието не е етикет, но е достойнство".
“Не всички се държаха достойно, но Джиджов бе един от тях”, твърди архимандритът, който тогава получава присъда от 20 години затвор.
“Чувал съм, че моят чичо е бил от тези, които са имали мъжко поведение”, казва и племенникът на отец Джиджов Петър Джиджев. За първи пред медиите той разказва спомени за убития си родственик. Разликата в окончанието на фамилията им прави впечатление. "Не зная защо, но само фамилията на чичо ми имаше окончание "ов". Той твърдеше, че така е правилно", казва Джиджев.
"Ашколсун на Павлето, той се държа като истински мъж" споделяла за отеца и негова бивша съученичка, през 50-те вече дейна комунистка.

Павел Джиджов е роден на 19 юли 1919 г. Основното си образование завършва през 1930г. в училището "Св. Андрей" в родния Пловдив. После постъпва във френския мъжки колеж "Св. Августин". През 1938 г. заминава да следва философски и богословски науки във Франция. След нападението на Германия над Франция получава белодробно заболяване, заради което се завръща в Родината си.
През 1944 г. завършва висше богословско образование, а през 1948 г. и университета по стопански и социални науки във Варна, тогава град Сталин. Ръкоположен е за свещеник в катедралата “Св. Лудвиг” в Пловдив.
Отец Павел принадлежи към ордена на отците "Августино-успенци". През 1949г. става иконом на френския колеж.

Това е накратко житието на страдалеца, когото репресиите на новата власт сварват едва на 33 години. Сред обвиненията на скалъпения процес са, че притежавал оръжие, радиостанции, циклостилна машина за печатане на позиви, че предавал сведение на френското разузнаване за добива на дървени материали край Асеновград, за урановата мина край Пазарджик и др.
Сред предадените данни между другото са и тези, че в Пловдивските хали се продава лошокачествено месо, а хубавото се изнася за СССР. “Чичо ми е шестото, най-малко дете в бедно семейство. За да получи образование, баба ми, много набожна жена, която чистела по домовете на заможни хора, го дарява на църквата”, разказва роденият през 1929г. Петър Джиджев. Джиджев пък е най-големият от деветте племенници на отеца и бил "живата връзка" на семейството с отдадения на църквата родственик.
“Докато ходех в забавачницата на колежа, му предавах вести от семейството. По-късно водех кореспонденцията с близките му, докато той следваше във Варна. Връщаше отговор на баба, а в плика слагаше и моето писмо, което бе поправил с червен химикал”, спомня си Джиджев.
“Докато траеше процесът бях в казармата – 3 години на границата. Ходихме на стрелкови състезания в София и на връщане към Ардино се отбих в Пловдив. Гледам майка ми и баща ми унили, притеснени. Питам ги какво има. С недомлъвки ми казаха, че моят чичо е арестуван заедно с десетки други свещеници. Казаха ми го с притеснение, защото много обичах чичо си и той много ме обичаше.
В Ардино още в първите дни ме привика политическият офицер, за да пита какво общо имам със задържания свещеник. Казах му. Повече не ме задяваха.” Какво се е случило на процеса Джиджев научава от двете сестри на баща си – Клементина Арнестова и Цанка Рочева, които са присъствали в залата.
“Той не вярваше, че ще получи смъртна присъда”, казва племенникът. В един промеждутък им дали среща. Казал на сестрите си: “Не се притеснявайте, все някак ще издържа, когато имате възможност изпращайте по някое колетче и малко сланина.”
Заедно с Босилков, Вичев и Шишков, отец Павел е разстрелян на 11 ноември 1952 г. Властта не съобщава на близките. Смъртен акт семейството Джиджеви получават едва през 1996г., когато в Пловдив пред представители на Ватикана се състои така нареченият публичен процес за Джиджов - една от стъпките на канонизацията.
“Дълги години десетки жени и мъже идваха при леля ми, за да я изнудват”, казва Джиджев. Искали пари, храна, защото твърдели, че брат й не е убит и ще му ги занесат в затвора.

Всички в семейство Джиджеви са католици, но никой не поема по стъпките на убития родственик. Петър Джиджев, днес пенсионер, е инженер по професия. Като малък и той бил министрант в "Св. Лудвиг". Чичо му обаче казвал: "Посвети се на църквата само ако нямаш никакви колебания." Властта не го преследва, но в досието му винаги пишело: племенник на осъдения на смърт Павел Джиджов.”

Такива били житейският път и участта – горестна, но храбра, които споходили Павел Джиджов. А връзката, която той имал с футбола, датирала от средата на 30-те години. Тогава, съвсем млад още, Павел Джиджов играел в юношеските отбори на католическия спортен клуб Петър Парчевич.
Племенникът на отец Джиджов – Петър Джиджев, потвърди това в разговор с нас, а то може да бъде прочетено и в интернет-сайтове на отците успенци. Ето един цитат: “От 1931 до 1938г. той учил в колежа “Св. Августин” в Пловдив. Обичал спорта и членувал във водещия спортен клуб Петър Парчевич.” (www.assumption.us/index.php?option=com_content&task=view&id=59&Itemid=45)

Тук предлагаме снимка на юношеския тим на сп. кл. Парчевич, датираща от месец януари 1935г. Имаме основание да допуснем, че на нея присъства Павел Джиджов – на горния ред, седмият от ляво на дясно.

Както е известно, през 1945г. сп. кл. Парчевич се влял в Спортклуб, привнасяйки своите традиции, човешки потенциал, присъщи добродетели. По такъв начин Спортклуб, който от 1951г. заживял с днешното си име – Локомотив Пловдив, станал носител на историческата приемственост на католическия спортен клуб. Именно затова множество текстове на отците успенци отбелязват факта, че жизненият път на отец Павел Джиджов се преплел с този на клуба, познат днес като Локомотив Пловдив.

В интернет-сайт на успенците четем за отец Джиджов: “Още като съвсем млад той искал да стане свещеник. Встъпил в колежа “Св. Августин” в Пловдив, където бил считан за добър ученик, особено силен по математика. Добър също и в спорта, той бил част от отбора, по-късно известен като “Локомотив” от Пловдив.” (www.assumption.us/index.php?option=com_content&task=view&id=51&Itemid=45)

Същият текст, но на френски език, присъства в друга интернет-страница на отците-успенци (www.assomption.org/Ressources/MartyrsBulgares/3Martyrs.htm)
Фактът, че отец Джиджов членувал в клуба, казващ се днес Локомотив Пловдив, прочитаме в още една интернет-страница: “Отличен спортист, отец Павел Джиджов, играел в отбора на Локомотив от Пловдив.” (www.croire.com/article/index.jsp?docId=3192&rubId=188)

Принадлежността на отец Джиджов към биографията на нашия клуб е представена и в две печатни издания. В брошура на италиански език се казва, че той членувал в “местния клуб, който по-късно станал Локомотив Пловдив”. Това издание е озаглавено “Мъченичеството на тримата български успенци”, негов автор е Пиер Галей. (www.assomptionorient.altervista.org/histoire/martiri%20bulgari/Le%20martyr%20VI%20Italiano.pdf) От своя страна, френското списание “Успението и неговите дела” (април 2002г.) пише за отец Джиджов – “отличен спортист, той тренирал в клуба Локомотив Пловдив”. (www.assomption.org/PresseAssomptionniste/AssptEtOeuvres/Ass689.pdf)

Днес отбелязваме 90 години от рождението именно на този човек – отец Павел Джиджов. Както видяхме, част от житейския му път се преплел с нашия любим клуб. Слагайки ръка на сърцето, нека признаем: намираме този факт за стъписващ, изумителен – едва ли има много футболни клубове в света, чиито летописи са белязани от присъствие на християнски светец!
Не, нито можем, нито ще пожелаем да добавим още слова към този факт – за нас той звучи не само като гордост, но най-вече като огромно морално задължение, което имаме в качеството ни на човешка общност, на общност от привърженици, обичащи един клуб.

На финала бихме искали единствено да споделим чувството за това, че личността на отец Павел Джиджов сякаш символизира дълбоката свързаност на нашия клуб с християнството. Струва ни се, че той олицетворява добродетелите, които са били присъщи на клуба и привържениците през годините, та до днешния ден – достойнство, доблест, просветеност, себеотрицание, скромност, свободолюбие.

Може би мнозина помнят една от най-скорошните прояви на свързаността между нашия клуб и християнството. Това се случи през пролетта на 2002г. – тогава, при гостуването на папа Йоан-Павел ІІ в Пловдив, той бе дарен от Клуба на привържениците на Локомотив Пловдив с почетна членска карта.
Както е известно, в младежките си години светият отец бил увлечен по футбола. Но това представляваше едното основание. Другото бе историческата приемственост, която нашият клуб въплъщава – приобщавайки католическия спортен клуб Петър Парчевич, той се явява негов духовен продължител.

За събитието от месец май 2002г., обаче, скоро предстои специално да говорим. На днешния ден имахме дълга да отбележим годишнината от рождението на блажения Павел Джиджов и, скланяйки глава, да отдадем почитта си към неговия живот, дела, саможертва.

П. С. Настоящата статия дължи голяма признателност на Христо Николов. Също така, бихме искали да цитираме източниците, върху които тя се гради.

1. Гавраил Беловеждов, „Страданието не е етикет – то е достойнство”, изд. „Иврай”, 2001г.
2. Ален Фльори, „Един френски колеж в България. „Свети Августин”, Пловдив, 1884-1948г.” ИК „ЛИК”, 2003г.
3. Pierre Gallay, “Il martirio di tre assunzionisti bulgari”, Bayard Service Edition, 2002.
4. ”L`Assomption et ses oeuvres”, Revue trimestrielle des congregations de l`Assomption, avril, 2002.
5. “Новинар”, 29 април 2002г.
6. Разговор с Петър Джиджев, месец май 2009г.
7. Конкретните интернет-сайтове са цитирани на съответните места в текста. Преводите от английски и френски език са на Ангел Ангелов.