Представяме ви брошурата, отпечатана по случай 85 годишнината на Локомотив Пловдив!
Избрано Видео
На тази дата: 06 Февруари
1959г. Веселин Балевски - българин, защитник; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); играл в Локомотив (Пловдив) (1976/80, А група), Левски (София) (1980/85, А група); Мачове/голове в А група: 192/1; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 78/1; Шампион на България (1984, 1985), вицешампион (1981, 1982, 1983); Носител на Купата на България (1982, 1984); Мачове/голове за националния отбор: 19/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 17/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 30/0; бивш член на Изпълкома на БФС
1973г. Владимир Иванов - българин, защитник; юноша на Славия (София); играл в Славия (София) (1990/96-есен, 2006/09, А група), Левски (София) (1997-пролет/98, 2001/02, А група), Борусия (Мьонхенгладбах) (1998/99), Локомотив (София) (1999/01, А група), Локомотив (Пловдив) (2002/06, А група); Мачове/голове в А група: 339/15; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 92/1; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 5/0 (1/0 за Шампионска лига; 4/0 за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 09.08.2002 срещу Нафтекс (Бургас) (1:2); Шампион на България със Славия (София) (1996), Левски (София) (2002) и Локомотив (Пловдив) (2004; 28 мача/1 гол), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (2005); Носител на купата на България със Славия (София) (1996) и Левски (София) (1998, 2002); Носител на Суперкупата на България с Локомотив (Пловдив) (2004); Мачове/голове за националния отбор: 6/0; Участник на Евро 2004 в Португалия (2 мача); директор на ДЮШ на Славия (София) (2009/-), помощник-треньор на Славия (София) (2010/-)
Официална Фейсбук страница
Новини за Локомотив Пловдив
Фенклуб Локомотив Пловдив
Емблемата на Локомотив – интересни факти
Представяме на вашето внимание още едно липсващо парче от „пъзела“ на историята на Локомотив Пловдив. По-точно от историята на свързаните с нашият клуб организации, а имено емблемата на „ЖСК-Левски“.
Защо е толкова важен този „липсващ“ елемент от нея. Защото именно той дава абсолютна яснота относно защо буквата „Л“ в емблемата ни е с тази форма, а не като тази на „Левски“ София примерно.
На колажа по-долу може да видите имено емблемата на „ЖСК-Левски“, а от двете и страни тези на СК „Левски“ Пловдив и тази на „ЖСК“ Пловдив. Както ясно се вижда емблемата на „ЖСК-Левски“ представлява един своеобразен съюз между двете емблеми на клубовете ЖСК и Левски, които през 1944 година се обединявад под името „ЖСК-Левски“. В емблемата са преплетени „Л“-то на СК „Левски“ Пловдив с „крилете и котвата“ на „ЖСК“ Пловдив.
Една година по-късно, клуба се преименува на „Локомотив“. СК „Левски“ Пловдив се отделя отново в самостоятелен клуб, но „новият“ „Локомотив“ запазва емблемата на „ЖСК-Левски“ предвид това, че първата буква от наименованието му отново е „Л“.
През 1948 година тази емблема претърпява малка стилизация, която може да видите на другите колажи в раздела за емблемата на Локомотив Пловдив където формата на „Л“-то е изчистена почти до формата в която блести на днешния герб на Локомотив Пловдив.
Специални благодарности на Владимир Владимиров, който изготви този материал.
Интервю с Димитър Христев
Предлагаме на вашето внимание едно интервю с Димитър Христев. За съжаление на Черно-бялата Коледа не можахме да покажем всички видео материали, които искахме, за да може да се вместим във времето с което разполагахме.
- А какви са Ви, понеже стана дума за Спортклуб, само да питам – какви са Ви спомените? Ние по телефона си говорехме с Вас за Спортклуб.
- Да.
- Така, от онова време…
- Значи, това беше едно поколение, как се бяха събрали така, така си бяха уйдисвали значи, че бяха действително на върха на своите така вече възможности.
- Като машина сработени.
- Като машина…
- Ето, това нещо го имаше значи в Спортклуб.
- И така се беше очертал и Спортклуб. Значи бяха се подбрали вече, бяха си свикнали да играят…
- Те са и много близки приятели помежду си.
- Приятели бяха, приятели – и играта им вървеше като по часовник. Е това беше хубавото! Възхищаваме се от Ито. Бате Ито беше като го видиш малко така като трътлест…
- Набит, здрав.
- Да, обаче… техник!! Техник, никой го не спира.
- След 10-ти ноември Бучо е започнал да пише до разни вестници, до списания, с един международен статистик, такъв шотландски е провел кореспонденция на английски език – само и само да бъде, как да кажа, да бъде официално призната връзката между Спортклуб и Локомотив…
- Да.
- Щото дотогава се мълчи за тая връзка.
- Той е единствен, който така имаше … имаше право и задължение да вземе отношение и да вдигне глас.
- Да.
- Защото нямаше кой друг. Имаше много състезатели, обаче на малко хора им се отдава така да вземе да понапише нещо така…
- Точно така.
- Така да направи някакво изложение като дето се казва… което да има по-голяма тежест. Бучо беше един от тези хора, които им се полагаше – и той се мъчеше, мъчеше да внедрява, че не трябва да се забравя значи Спортклуб какво беше.
- Да, защото Локомотив е продължител на Спортклуб.
- Да, ама това е!
- Безспорно.
- Значи без Спортклуб, ако не беше – Локото какво щеше да стане? Какво си беше? Обикновено значи отборче, значи тука…
- Пет-шест човека…
- …пет-шест човека, имаше между тях няколко по-добри така, нали – ама които си работеха в жп-то и между другото и играчи, то двете дини не може под една мишница, нали така…
- Точно така е.
- А Бучо, така, беше интелигентен човек и можеше, и той пишеше.
- Да, той… даже аз съжалявам, че нямаме копие от тази книга, която `96-та година издава – той вътре ги описва тези неща, включително и там за мача, за `38-ма, и си описва спомените: как се е създал Спортклуб, как се е развил, обединението с железничарите, как всъщност съвременният Локомотив, нали, основата е Спортклуб и е продължител на Спортклуб.
- Спортклуб е, да, да, точно така. Спортклуб е сърцето!
- Да.
- Така, от онова време…
- Значи, това беше едно поколение, как се бяха събрали така, така си бяха уйдисвали значи, че бяха действително на върха на своите така вече възможности.
- Като машина сработени.
- Като машина…
- Ето, това нещо го имаше значи в Спортклуб.
- И така се беше очертал и Спортклуб. Значи бяха се подбрали вече, бяха си свикнали да играят…
- Те са и много близки приятели помежду си.
- Приятели бяха, приятели – и играта им вървеше като по часовник. Е това беше хубавото! Възхищаваме се от Ито. Бате Ито беше като го видиш малко така като трътлест…
- Набит, здрав.
- Да, обаче… техник!! Техник, никой го не спира.
- След 10-ти ноември Бучо е започнал да пише до разни вестници, до списания, с един международен статистик, такъв шотландски е провел кореспонденция на английски език – само и само да бъде, как да кажа, да бъде официално призната връзката между Спортклуб и Локомотив…
- Да.
- Щото дотогава се мълчи за тая връзка.
- Той е единствен, който така имаше … имаше право и задължение да вземе отношение и да вдигне глас.
- Да.
- Защото нямаше кой друг. Имаше много състезатели, обаче на малко хора им се отдава така да вземе да понапише нещо така…
- Точно така.
- Така да направи някакво изложение като дето се казва… което да има по-голяма тежест. Бучо беше един от тези хора, които им се полагаше – и той се мъчеше, мъчеше да внедрява, че не трябва да се забравя значи Спортклуб какво беше.
- Да, защото Локомотив е продължител на Спортклуб.
- Да, ама това е!
- Безспорно.
- Значи без Спортклуб, ако не беше – Локото какво щеше да стане? Какво си беше? Обикновено значи отборче, значи тука…
- Пет-шест човека…
- …пет-шест човека, имаше между тях няколко по-добри така, нали – ама които си работеха в жп-то и между другото и играчи, то двете дини не може под една мишница, нали така…
- Точно така е.
- А Бучо, така, беше интелигентен човек и можеше, и той пишеше.
- Да, той… даже аз съжалявам, че нямаме копие от тази книга, която `96-та година издава – той вътре ги описва тези неща, включително и там за мача, за `38-ма, и си описва спомените: как се е създал Спортклуб, как се е развил, обединението с железничарите, как всъщност съвременният Локомотив, нали, основата е Спортклуб и е продължител на Спортклуб.
- Спортклуб е, да, да, точно така. Спортклуб е сърцето!
