Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 17 Дек.

1939г. Васил Анков (1939-2009) - българин, полузащитник; играл в Септември (София) (1957/59, Б група 1959/61, А група), Раковски (Димитровград) (1961/62, 1963/65, Б група; 1962/63, А група), Локомотив (Пловдив) (1965/73, А група); Мачове/голове в А група: 294/15; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 256 (7-мо място във вечната клубна ранглиста, 80 като капитан на отбора)/9; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 8/1 (6/0 за Купата на Панаирните градове; 2/1 за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзови медалист с Локомотив (Пловдив) (1969); Носител на Купата на Съветската армия със Септември (София) (1960); треньор на Арда (Кърджали) (1988/89), Локомотив (Пловдив) - помощник (1978/79, 1983/84, 1985/88, 1993-пролет, А група; 1984/85, Б група) и старши-треньор (1995-есен/96, А група, 1999/00, Б група), Локомотив (Пловдив) - ДЮШ (1973/79, 1989/09); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

25 години Клуб на привържениците на Локомотив Пловдив

Публикувано на 10 May 2013 от

fanclub11 май 2013 г. бележи четвърт век от учредяването на Клуба на привържениците на Локомотив Пловдив. Този акт на официално легитимиране на черно-бялата общност има своите дълбоки исторически корени – и те очертават локомотивци сред най-дейните и всеотдайни привърженици в България.

Нашите начинания на „запалянковско” сдружаване датират от края на 20-те години на ХХ век, избуявайки за само две десетилетия в най-многобройната регистрирана общност от привърженици! Пловдивчани на няколко пъти изумяват българската спортна публика с впечатляващи „десанти” за мачове на тима с червено-черно-бели цветове. Тази обич към отбора и популярността му заставили пресата да изкове за клуба умилителното, затрогващо прозвище „пловдивския любимец”. Десетилетия наред то следвало тима, независимо от различните имена, които властта след 1944 г. щяла да му поставя.

През 50-те години локомотивци неизменно изявявали обичта към своя отбор, макар и през 1955 г. той да попаднал сред преизподнята на втора дивизия. Стремейки се да помогнат за завръщането в елита, през 1960 г. привържениците организирали и провели непозволена от властта среща в зала на Централния площад. Тази нечувана за времето дързост можела, по разказа на тогавашния ръководител на спорта в Пловдив, да коства дори жертви… Година по-късно студенти, привърженици на Локомотив, положили основите на неформален клуб на привържениците, а през есента на 1968 г. официален факт бил Клубът „Приятели на Локомотив Пловдив”. Пръв сред извънстоличните подобни клубове, учредяването му било масово посетено, включително и запечатано на кино-лента.

В лоното на такова традиционно през десетилетията сдружаване дошла и 1988 г. През месец май, точно в деня, отбелязал църковния празник на светите равноапостоли Св. Св. Кирил и Методий, бил учреден Клуб на привържениците на Локомотив Пловдив. Той станал първият фенклуб на български футболен тим – нареждайки се изобщо сред първите неформални, граждански движения, основани в последните години на комунистическия режим.

Било естествено именно пловдивските локомотивци да направят първата крачка – пазейки десетилетния граждански дух на поколения привърженици, следвайки изконните добродетели на общността: всеотдайност, инициатива, усърдие, доблест, вяра, интелигентност, творчество. Все ценности, подклаждали братското чувство между локомотивци – и извисявали Пловдив като духовното средоточие.

В днешните времена, ние сме убедени, че именно в споделените ни идеали и несломима обич към Локомотив се корени десетилетната мощ на нашата общност. Четвърт век след като положихме началото – оставаме горди следовници на традиционните локомотивски ценности – обич към клуба и Града, уверено вървейки по пътя на дълга ни към тях!

*  *  *

Ознаменувайки четвъртвековния юбилей на Клуба на привържениците, бихме искали да споделим три мнения за локомотивци. Те са от трима различни журналисти, в три различни десетилетия, а ценността и авторитетът им намираме за огромни – защото тези слова принадлежат на личности-легенди, безспорно стоящи сред най-уважаваните спортни журналисти за всички времена. Техните думи, погледът им „отвън” към локомотивци, очертават популярността и мощта на черно-бялата общност – заставили пресата години наред да говори за „любимеца на Пловдив”.

Предлагаме тези автентични слова за финал.

85 години Локомотив Пловдив

Публикувано на 22 Apr 2011 от

Представяме ви брошурата, отпечатана по случай 85 годишнината на Локомотив Пловдив!

85 Години Локомотив Пловдив

Прочети цялата статия…

Емблемата на Локомотив – интересни факти

Публикувано на 25 Feb 2011 от

Представяме на вашето внимание още едно липсващо парче от “пъзела” на историята на Локомотив Пловдив. По-точно от историята на свързаните с нашият клуб организации, а имено емблемата на “ЖСК-Левски”.

Защо е толкова важен този “липсващ” елемент от нея. Защото именно той дава абсолютна яснота относно защо буквата “Л” в емблемата ни е с тази форма, а не като тази на “Левски” София примерно.

На колажа по-долу може да видите имено емблемата на “ЖСК-Левски”, а от двете и страни тези на СК “Левски” Пловдив и тази на “ЖСК” Пловдив. Както ясно се вижда емблемата на “ЖСК-Левски” представлява един своеобразен съюз между двете емблеми на клубовете ЖСК и Левски, които през 1944 година се обединявад под името “ЖСК-Левски”. В емблемата са преплетени “Л”-то на СК “Левски” Пловдив с “крилете и котвата” на “ЖСК” Пловдив.

Една година по-късно, клуба се преименува на “Локомотив”. СК “Левски” Пловдив се отделя отново в самостоятелен клуб, но “новият” “Локомотив” запазва емблемата на “ЖСК-Левски” предвид това, че първата буква от наименованието му отново е “Л”.

През 1948 година тази емблема претърпява малка стилизация, която може да видите на другите колажи в раздела за емблемата на Локомотив Пловдив където формата на “Л”-то е изчистена почти до формата в която блести на днешния герб на Локомотив Пловдив.

Инересни факти за емблемата на Локомотив Пловдив

Специални благодарности на Владимир Владимиров, който изготви този материал.

Интервю с Димитър Христев

Публикувано на 28 Dec 2010 от

Предлагаме на вашето внимание едно интервю с Димитър Христев. За съжаление на Черно-бялата Коледа не можахме да покажем всички видео материали, които искахме, за да може да се вместим във времето с което разполагахме.

– А какви са Ви, понеже стана дума за Спортклуб, само да питам – какви са Ви спомените? Ние по телефона си говорехме с Вас за Спортклуб.
– Да.
– Така, от онова време…
– Значи, това беше едно поколение, как се бяха събрали така, така си бяха уйдисвали значи, че бяха действително на върха на своите така вече възможности.
– Като машина сработени.
– Като машина…
– Ето, това нещо го имаше значи в Спортклуб.
– И така се беше очертал и Спортклуб. Значи бяха се подбрали вече, бяха си свикнали да играят…
– Те са и много близки приятели помежду си.
– Приятели бяха, приятели – и играта им вървеше като по часовник. Е това беше хубавото! Възхищаваме се от Ито. Бате Ито беше като го видиш малко така като трътлест…
– Набит, здрав.
– Да, обаче… техник!! Техник, никой го не спира.
– След 10-ти ноември Бучо е започнал да пише до разни вестници, до списания, с един международен статистик, такъв шотландски е провел кореспонденция на английски език – само и само да бъде, как да кажа, да бъде официално призната връзката между Спортклуб и Локомотив…
– Да.
– Щото дотогава се мълчи за тая връзка.
– Той е единствен, който така имаше … имаше право и задължение да вземе отношение и да вдигне глас.
– Да.
– Защото нямаше кой друг. Имаше много състезатели, обаче на малко хора им се отдава така да вземе да понапише нещо така…
– Точно така.
– Така да направи някакво изложение като дето се казва… което да има по-голяма тежест. Бучо беше един от тези хора, които им се полагаше – и той се мъчеше, мъчеше да внедрява, че не трябва да се забравя значи Спортклуб какво беше.
– Да, защото Локомотив е продължител на Спортклуб.
– Да, ама това е!
– Безспорно.
– Значи без Спортклуб, ако не беше – Локото какво щеше да стане? Какво си беше? Обикновено значи отборче, значи тука…
– Пет-шест човека…
– …пет-шест човека, имаше между тях няколко по-добри така, нали – ама които си работеха в жп-то и между другото и играчи, то двете дини не може под една мишница, нали така…
– Точно така е.
– А Бучо, така, беше интелигентен човек и можеше, и той пишеше.
– Да, той… даже аз съжалявам, че нямаме копие от тази книга, която `96-та година издава – той вътре ги описва тези неща, включително и там за мача, за `38-ма, и си описва спомените: как се е създал Спортклуб, как се е развил, обединението с железничарите, как всъщност съвременният Локомотив, нали, основата е Спортклуб и е продължител на Спортклуб.
– Спортклуб е, да, да, точно така. Спортклуб е сърцето!

Весела Коледа, локомотивци!

Публикувано на 25 Dec 2010 от

Весела Коледа!

Стр. 1 от 3123