Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 04 Април

1980г. Екундайо Джаейоба - нигериец, нападател; играл в Непа (Лагос, Нигерия) (1992/98), Найтел Юнайтед (Лагос, Нигерия) (1998/00), Велбъжд (Кюстендил) (2000/01, А група), Локомотив (Пловдив) (2001/04-есен, А група), Левски (София) (2005-пролет/2007-есен, А група), Макаби (Херцелия, Израел) (2008-пролет), Черноморец 919 (Бургас) (2008-есен, А група), Вихрен (Сандански) (2009-пролет, А група; 2009/10, Б група), Етър (Велико Търново) (2010/-, Б група); Мачове/голове в А група: 154/39; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 86/19; Дебют за Локомотив (Пловдив): 17.08.2001 срещу Славия (София) (1:0); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 2/0 (2/0 за Шампионска лига); Шампион и носител на Суперкупата на България с Локомотив (Пловдив) (2004; 27 мача/9 гола) и Левски (София) (2006, 2007); вицешампион с Левски (София) (2005), бронзов медалист с Велбъжд (Кюстендил) (2001); Носител на Купата на България с Левски (София) (2005, 2007); най-резултатен чужденец в българското първенство с 39 гола

1985г. Бърнърд Хейгън - ганаец, полузащитник; играл в Бейтар (Йеросалим), Апоел (Хайфа), Локомотив (Пловдив) (2007/09-есен, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 6/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 14.09.2007 срещу Черно море (Варна) (2:1)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

30 години стадион „Локомотив”.

Публикувано на 04 Sep 2012 от

 

На 6 септември 2012 г. се навършват 30 години от дебютния мач на ст. „Локомотив” в парк „Лаута”. Бихме искали да отбележим тази годишнина, особено днес – когато положението с клубния дом е все така актуално и се подемат инициативи за неговото подобряване.

Както е известно, през 1966 г. Локомотив Пловдив останал без свой стадион. Дотогавашният (по-скоро игрище, с една трибуна) се намирал край Сточна гара – като бил отнет в полза разширяване на транспортния възел. Този момент белязал дългогодишно ходене по мъките за клуба: нито една негова формация – деца, юноши, мъже – не разполагала със сравнително нормални условия за трениране. Проектирането и строежа на стадиона в парк „Лаута” се проточвало мъчително дълго – а било изобщо осъществявано заради усилията на „болни” по клуба привърженици. Сред тях особено се откроил Здравко Василков, главен архитект на Пловдив, член на Общинския съвет – човекът, под чието ръководство бил построен стадионът. Това отнело точно 15 години – от проектирането до първия мач!…

И когато все пак Локомотив можел да играе в новия си дом, то определението „стадион” изглеждало много неуместно: край терена имало една истинска трибуна, централната, а срещу нея – насип пръст. Толкоз!

Крещящ бил контрастът с градския съперник – и той откроявал, че в това отношение не съществувало дори бегло сходство между двата клуба. Камо ли равнопоставеност!…

Накратко: през 1949 г. било отнето игрището на Ботев (днешният ст. „Спартак”). Клубът обаче свободно ползвал ст. „Локомотив” край Сточна гара и Градския стадион след построяването му през 1953 г.

През 1959 г. започнало изграждането на стадион „Хр. Ботев”. Модерен за времето си, той бил изцяло завършен – с трибуни и няколко прилежащи съоръжения, за по-малко от 2 години. По първоначалния проект това трябвало да стане за 14 месеца! Темповете на построяване сами по себе си говорят за вложените средства – като материали и труд, а за откриването на стадиона дошла част от върхушката на комунистическия режим, начело с министър-председателя Антон Югов.

През 16-те години без дом, макар и в страхотна оскъдица откъм материални условия – ала локомотивци не принизили футболния си устрем. Напротив, началото на изграждане на стадиона, 1969 г., белязало и 10-годишен възход на клуба. През 70-те години Локомотив два сезона бил претендент за титлата, а в Пловдив установил безспорна хегемония. Макар и съперничеството да не било както дотогава, защото отсъствал Спартак – жертван в Тракия Пловдив, където отишла цялата му материална база.

Краят на 70-те години обаче донесъл спад, а в годината, когато Локомотив се пренесъл на „Лаута”, тимът играел в Южната „Б” група. На 6 септември 1982 г. гост бил бургаският Нефтохимик, над когото черно-белите надделели с 4:1. Първи мач, първа победа!

Ето такова било положението преди 30 години. Постепенно, с отново мъчителни темпове, стадионът придобивал завършен вид. Днес сме изправени пред ново предизвикателство към клубния стадион – той да се превърне в дом, прилягащ на традициите и обществения потенциал, олицетворявани от Локомотив Пловдив. И, заедно с това – възраждайки спомена и пазещ паметта за бесите – да откроява гордия факт, че именно в града ни припламнали първите искри на европейската цивилизация!

Длъжни сме да успеем в тази мечта – и този дълг!