Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 10 Дек.

1986г. Локомотив (Пловдив) - Тракия (Пловдив) 3:1 (след продължения), Купа на България, 1/8 финал - Голмайстори: Георги Димитров (89'), Георги Карушев (92'), Иван Райков (102'); Стойнов (9'); Състав: Георги Тенев, Румен Стайков, Георги Текелиев, Богомил Тилев, Иван Беделев, Любомир Корадов, Христо Сотиров, Атанас Маринов (68' - Георги Димитров), Георги Карушев, Христо Колев, Ангел Костадинов (75' - Йордан Трайков); Старши-треньор: Христо Бонев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 9 000 зрители; съдия: Д. Димитров; Паметен мач!!! След като Тракия повежда още в самото начало, мачът отива към победа за "жълтите". Но в 89-тата минута влезлият като резерва Георги Димитров изравнява, а в 92-рата Карушев довършва "местния съперник". Третият гол на младежа Трайков само поставя точка на агонията на Тракия!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Локомотив Пловдив, началото: 26 юли 1926г.

Публикувано на 21 Dec 2010 от

Петата „Черно-бяла Коледа” е следвана от знаков празник (на Св. Игнатий Богоносец), за който вековната българска мъдрост завещава поверие: който пръв влезе в дома, такава ще бъде и идващата година.

За нашето, локомотивско семейство, първото, влетяло в домовете, е вестта за възстановената правда спрямо клубния летопис и корени. Така че ние не можем, освен да очакваме усилна, спорна, щастлива година – годината на 85-тия клубен юбилей!

Продължавайки пламъка на отминалото тържество, тук ще посочим онези непоклатими основания, върху чиято широта и безспорност бе породена неделната знаменателна вест.

IN MEMORIAM: Тодор Атлиев

Публикувано на 15 Dec 2010 от
Тодор Атлиев

Тодор Атлиев 1927-2010

На вчерашния ден взехме последно сбогом с една от най-изтъкнатите и обаятелни фигури от първите десетилетия на нашия клуб. Това е Тодор Атлиев – човек, защитавал близо 10 години фланелката с червено-черно-белите цветове.
Роден е на 18 юни 1927г., своите първи футболни стъпки прави в католическия спортен клуб „Петър Парчевич”. През 1943г., едва 16 годишен, дебютира за мъжкия отбор в мач срещу „Трицвет” Чирпан.
През 1945г., при обединението на „Парчевич” и „Спортклуб”, е единственият състезател от своя отбор, извоювал титулярно място в легендарния спортклубски тим. Макар да не се минало без куриоз: ако и дотогава да играел ляв защитник, първоначално Тодор Атлиев заел мястото на… дясно крило – само там се „отворило” място.

Впоследствие обаче Атлиев заиграва като централен нападател – където е неговата стихия. Бърз, елегантен техник, същевременно мощен и напорист нападател – роден голмайстор! Младостта му, обаянието, самочувствието и фината техника пленяват сърцата на пловдивчани. Закономерно, в първата изобщо анкета на местния „Отечествен глас” за „Футболист на Пловдив” (1947г.), Атлиев спечелва първото място, изпреварвайки такива утвърдени вече звезди като Иван Лазаров, Тодор Тодоров, Христо Бъчваров, Георги Кекеманов.

В интервю, заснето на 12 август 2008г. (чието публикуване предстои) Тодор Атлиев още се усмихваше, припомняйки си как той, тогава едва 20-годишен, е задминал „големите батковци” в тази престижна анкета…
На 1 февруари 1948г. Атлиев записва името си в историята на пловдивския футбол – при това с постижение, ненадминато досега. В този мразовит ден се играе мачът от Пловдивска областна дивизия „Славия” Пловдив – „Ботев при ДНВ”. Този дерби-мач е решителен за първото място – победителят би имал най-големи шансове да оглави класирането, а оттам – и да извоюва право на участие в държавното първенство.

Още в 4-та минута „Ботев при ДНВ” открива резултат (Тодор Тодоров). Не минали десетина минути, когато Атлиев изравнява. След още две минути прави 2:1, след нови три минути – 3:1.

Мачът завършва 4:2 за отбора в червено-черно-бяло, а Тодор Атлиев записва най-бързия хеттрик в историята на пловдивския дерби-мач: три гола за пет минути!

През август 1949г. на игрище „Юнак” в София националният отбор играе срещу „Славия” Пловдив контролен мач – пловдивчани заслужено печелят с 2:1, а автор на победния гол е Тодор Атлиев.
Месец по-късно започва реорганизацията на спорта, Атлиев е студент и като такъв може да играе само в „Академик” Пловдив.

През 1952г. най-сетне успява да се завърне в отбора. Повторният му дебют се оказва на висотата на неговата класа: защото на 16 март 1952г. първенството на елитната група се открива в Пловдив, гост на „Локомотив” е безапелационният шампион от предходното първенство – ЦДНВ, чийто капитан д-р Ст. Божков поема обещание отборът в новото първенство да не допусне загуба. Тя обаче е факт още на старта: „Локомотив” надделява с 1:0 над наистина знаменития си противник. Своя дял за победата дава и напористата, интелигентна игра на Тодор Атлиев.

Същия сезон той става реализатор №1 на дузпи в първенството – със 100% успеваемост. За отбора играе до 1954г., а след кратък престой в „Динамо” (гара Кричим) преустановява активната си дейност на състезател.
През последните няколко години Тодор Атлиев бе съпричастен на инициативата за възстановяване на автентичния ранен летопис на „Локомотив” Пловдив. Той бе и сред гостите „Черно-бялата Коледа” през 2007г.

Дни преди тазгодишната „Черно-бяла Коледа”, на която щеше да бъде сред най-почетните и заслужили гости, Тодор Атлиев се раздели с този свят.

Свеждайки глави – нека почетем светлата му памет. Бог да го прости!

Първият мач Локомотив Пловдив – Академик София

Публикувано на 04 Nov 2010 от

Използваме съботното гостуване на Академик София в Пловдив, за да представим първия мач на нашия клуб срещу този противник. Той се изиграл през пролетта на 1950г., а равнището било възможно най-високото: елитната футболна група.

Академик София дебютирал там – а за Торпедо Пловдив това бил втори пореден сезон в елитната група. Променено обаче било името на клуба – в предходния сезон той се състезавал като „Славия Пловдив”. Всичко друго оставало неизменно: играчи, цветове, екипи, привърженици.

Прочети цялата статия…

Деня на будителите – 1 ноември

Публикувано на 02 Nov 2010 от

Днешният празник – Деня на будителите, е посветен на онези книжовници, просветители или борци за национално освобождение, чиито дела опазвали през времето българския дух и ценности. Сред тях личат Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов…

За първи път Денят на народните будители се чества през 1909г. в нашия град – Пловдив. От 1923г. става общонационален празник. През 1945г. е забранен, а честването му бива възобновено през 1992г.

Честитейки празника, днес предлагаме статия, посветена на начина, по който нашият клуб участвал в отбелязването на Деня на народните будители. Първите сведения, които имаме, са за 1 ноември 1938г. Два дни преди това, на 30 октомври, Спортклуб гостувал в Бургас в мач от Националната дивизия. Срещу местния Черноморец пловдивчани постигнали 2:2. След мача те приели поканата да изиграят демонстративна среща с друг бургаски тим – Левски. Тя се изиграла именно в Деня на народните будители, явявайки се част от традиционните тържества по отбелязване на празника.

Година по-късно, през 1939г., Спортклуб получил друга покана за демонстративен мач в Деня на народните будители. При това, поканата идвала от най-високото възможно място: самият държавен първенец, Славия София, канела пловдивския тим.

Столичният „Спорт” обърнал специално внимание на това събитие, анонсирайки от първата си страница: “Това ще бъде безспорно и най-интересната среща от днешната програма. Не само защото мачът е междуградски, а защото пловдивският тим е опасен противник. Ако се върнем назад и проследим завършилото първенство ще видим, че Спортклуб, наречен тогава “новакът”, донесе тогава такива изненади, че до последните седмици преди завършване на първенството имаше всичките основания да направи най-голямата изненада, като остане на чело на таблицата и при завършване на мачовете. Но за голямо съжаление, представителите на Пловдив в нацдивизията, като че стигнаха да някаква самозабрава от постоянно ласкаещите ги успехи и потвърдиха поговорката, че “власите се давят накрая на Дунава”.

Илюстр. 1

Илюстр. 1

В своя път на победа, Спортклуб не пожали и сегашния държавен първенец, като в последната си среща го победи с 3:2, и едва ли не му отне възможността да вземе титлата. Днес Спортклуб ще се представи в своя титулярен състав с опасния Попов в центъра на нападението.” (ил. 1)

Да, такива думи на уважение заслужил пловдивският Спортклуб. Неговото гостуване „Спорт” дори определил като „най-интересната среща от днешната програма” – макар в друг деманстритивен мач да се срещали два от най-изтъкнатите столични тимове, Левски и ФК13!

Вниманието на „Спорт” било последвано и от интереса на софийската публика: в ранния следобед на делничен ден се стекли 2000 зрители (колкото обичайно на мач от Националната дивизия). Привличал ги интригуващият сблъсък между държавния първенец и пловдивските червено-черно-бели.

А как нямало! Само 6 месеца по-рано, в пролетния двубой от Националната дивизия, Славия повела с 2:0 на полувремето – за да дойдат зашеметяващите 3 гола за Спортклуб през втората част, ознаменували изключителния триумф на пловдивчани над бъдещия държавен първенец!

Сега, 6 месеца по-късно, белите от София жадували реванш – и това правело двубоя със Спортклуб, макар и приятелски, твърде интригуващ. И историята се повторила – но този път с обратен знак.

Славия отбелязала на едно полувреме три гола. Ако и търпящ тежестта на такъв пасив, след почивката Спортклуб не изменил на своя висок дух, с който се бил прославил: “Устремът на пловдивци на моменти залива едва ли не като вълна тима на Славия и за вратаря на белите настъпват лоши моменти” (“Спорт”). Така, през второто полувреме червено-черно-белите успели да върнат два гола – 2:3.

Илюстр. 2

Илюстр. 2

Ден след мача столичната преса им отдала заслуженото: “Спортклуб се представи с известния свой състав. Тимът показа типичната си бърза и с голям устрем игра, която не бе опасна само заради това, че се провеждаше без много техника … а се разчиташе повече на случайността и физическите качества на играчите. И затова почти всички описани приближавания към вратата на Славия, които не бяха редки, завършваха неудачно.” (“Спорт”, ил.2).

Илюстр. 3

Илюстр. 3

„Държавният първенец Славия игра вчера следобед приятелски мач с пловдивския Спортклуб, който миналия сезон представляваше истински тормоз за софийските клубове. … Пловдивският Спортклуб, въпреки загубата, се представи добре. Личи си, че с този тим се работи, а освен това и играчите влагат много усилия и амбиция. Въобще гостуването на Спортклуб остави добро впечатление.” (“Дневник”, ил.3).

Един век пловдивски футбол!

Публикувано на 21 Oct 2010 от
Илюстр. 1

Илюстр. 1

На 17 септември 1935г. столичният „Спорт” поместил кратка дописка от Пловдив. Скромността на отреденото й място била силно превишавана от значимостта на посланието, което носела: „Предстоящо е чевствуването 25 годишнината на Пловдивската спортна област. За начало се смята първият мач, игран преди 25 години в Пловдив. В това състезание са взели участие лица сега видни личности.” (ил.1)

 
Илюстр. 2

Илюстр. 2

На 9 октомври 1935г. пловдивската „Правда” допълнила: „На 20 т. м., неделя, в Пловдив ще се чествува 25 годишнината на първия футболен мач в града. Тоя юбилей на четвъртвековна спортна дейност ще бъде празднуван по специална програма, изработена вече от пловдивската спортна област.” (ил.2)

 

Горните информации отпращат към 1910г. като начална за пловдивския футбол. Всъщност, не било така – или поне не и според сегашните стандарти за юбилей. В отлика от днешния ден, ала навремето юбилеите имали два начина за отбелязване: в годината, когато юбилеят се навършвал, но можело и в онази, когато започвал.

Именно такъв бил случаят с 25-годишнината на пловдивския футбол. Тържественото отбелязване на четвъртвековния юбилей се планирало за момента, когато юбилеят започвал.

Защото първата стъпка на великата игра в Пловдив станала на 18 октомври 1911г.

За нея и за онези, чиито дързост и плам положили основите на пловдивския футбол, посвещаваме следващите редове.

С преклонение заради стореното!