Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 10 Дек.

1986г. Локомотив (Пловдив) - Тракия (Пловдив) 3:1 (след продължения), Купа на България, 1/8 финал - Голмайстори: Георги Димитров (89'), Георги Карушев (92'), Иван Райков (102'); Стойнов (9'); Състав: Георги Тенев, Румен Стайков, Георги Текелиев, Богомил Тилев, Иван Беделев, Любомир Корадов, Христо Сотиров, Атанас Маринов (68' - Георги Димитров), Георги Карушев, Христо Колев, Ангел Костадинов (75' - Йордан Трайков); Старши-треньор: Христо Бонев; Пловдив, стадион "9-ти септември", 9 000 зрители; съдия: Д. Димитров; Паметен мач!!! След като Тракия повежда още в самото начало, мачът отива към победа за "жълтите". Но в 89-тата минута влезлият като резерва Георги Димитров изравнява, а в 92-рата Карушев довършва "местния съперник". Третият гол на младежа Трайков само поставя точка на агонията на Тракия!!!

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

100 години от рождението на Христо Николов

Публикувано на 27 Dec 2012 от

Илюстрация 1Илюстрация 3Илюстрация 2Илюстрация 4
На 22 декември се навършва точно век от рождението на една личност, чието дело отеква и досега в клубния летопис. Това е Христо Николов, авторът на три от емблемите на клуба, включително и настоящата.

Той бил човек на изкуството – художник, лудо влюбен в настъпващия из българските градове „кинематограф”. За да е по-близо със страстта си, заработил още съвсем малък като помощник в кино „Пикадили” (по-сетне „Република”). Постепенно започнал да изготвя филмовите афиши на киното. Дори имал известни неприятности преди 1944 г., защото прекалено добре бил изрисувал афиша на един съветски филм.

След 1944 г. не било по-различно: въпреки безспорния си талант, нему не били предоставяни шансове да се изявява – защото не бил „партиен член”…

Постепенно обаче, с постоянство, успял да достигне до длъжност да отговаря за рекламната дейност в Пловдив. Той бил инициаторът за въвеждане на неоновата реклама в България – осъществено на новопостроения комплекс „Слънчев бряг”. Само по себе си това било твърде дързък ход, защото неоновите светлини били третирани като „западно влияние”…

Христо Николов бил привърженик на Спортклуб. Не само защото живеел в ІV-ти район, но може би и поради това, че къщата му (недалеч от Понеделник пазар) била долепена до онази на Иван Мандалиев – един от най-всеотдайните клубни деятели.

През 1939 г. Христо Николов изработил най-популярната емблема на Спортклуб – заимствайки от онази на австрийския Адмира. Тъй като след 1944 г. не било допустимо да съществува клуб с име „Спортклуб”, затова емблемата била модифицирана – вместо името Хр. Николов поставил буквата „С”, изписана в църковнославянски шрифт. Дотогава тя красяла фланелките на играчите и била нещо като „запазена марка” за пловдивските спортклубци (Впрочем, в глаголицата, където всяка буква символизира определена дума, „С” означава „слово”).

След въвеждане през 1949 г. на т. нар. Доброволни спортни организации и преименуване на клуба на „Локомотив” била ползвана една и съща за всички „Локомотив”-и в България емблема.

В 1957 г. настъпила поредната реорганизация на спорта. Тя възстановила официално териториалния принцип за съществуване на клубовете. Заедно с това, започнало възстановяване на изконните им имена и емблеми. Така, Динамо София станал отново Левски София, Ударник София станал отново Славия София и тн.

Дошъл ред да се възстанови официално и клубът за ІV-ти пловдивски район, като се изработи негова емблема. Събранието се състояло на 5 май 1957 г. в кино „Пикадили”. В него участвали деятелите и привържениците на Спортклуб, който от 1951 г. носел името Локомотив Пловдив. Надеждите им били за поне частично възстановяване на изконното име или емблема. Дори един от тях – младият лекар Тодор Тотев, натоварен от привържениците в ІV-ти район, направил публично предложение да се възстанови името „Спортклуб”. Недопустима дързост за онези времена – след чието изричане в залата настъпила вледеняваща тишина…

Впоследствие д-р Тотев станал един от водещите пловдивски хирурзи, а над 20 години работел и на доброволни начала в детската школа на Локомотив.

Днес той е 80-годишен и все още практикува. Бе сред почетните гости на последните две „Черно-бели Коледи”. И все така продължава да се чуди на тогавашната си смелост – да се нагърби от името на всички да иска възстановяване на това „забранено” име…

По този начин било утвърдено за постоянно името Локомотив. С годините то било силно заобичано и с него израснали поколения привърженици.

Колкото до емблемата – в края на 50-те години, възможно и дори преди 1959 г., Христо Николов изработил третата си поред емблема на любимия клуб. Модифицирана през годините, тя и понастоящем остава емблемата на Локомотив Пловдив.

Накрая, ще споделим и една изключителна новина, дошла наскоро. Дъщерята на Христо Николов се свърза с екипа на loko-pd.com, за да съобщи, че е открила оригиналния макет на емблемата, който баща й е изработил. Надяваме се, че скоро ще можем да дадем публичност на тази изключително ценна находка от клубната история – която един ден ще заеме полагащото й се място в клубния музей!

 

Дебютното първенство на Пловдив – 1924 г.

Публикувано на 27 Oct 2012 от

Декември на 1923 г. донесъл сред най-важните стъпки в растежа на младия български спорт. Разпокъсаните дотогава формирования се слели в единно цяло – Българска национална спортна федерация (БНСФ). В началото на следващата година била изградена и структурата й, обхванала шест регионални федерации. Това били: Северобългарска, Бдинска, Югозападна, Софийска, Тракийска и Приморска.

Илюстрация 1Илюстрация 2Илюстрация 3Конкретно за Пловдив, спортът се администрирал от Тракийската спортна федерация (Т.С.Ф.). Тя била тържествено учредена на 10 февруари 1924 г. във Военния клуб. Оглавил я арх. Христо Бърнев, председател на сп. кл. Победа, а за почетен председател бил провъзгласен отец Озон Дампера от Френския колеж. (ил. 1-3). Седалище на Т.С.Ф. и адрес за кореспонденция бил домът на арх. Бърнев, ул. „11 август” № 8.

Т.С.Ф. обхващала голяма територия, администрирайки спорта и в Свиленград, Харманли, Хасково, Борисовград (дн. Първомай), Станимака (дн. Асеновград), Карлово, Татар Пазарджик (дн. Пазарджик) и др.

Илюстрация 4Илюстрация 5Футболният комитет на Т.С.Ф. наброявал трима души: председател бил Павел Балабанов (от Левски, по-късно Тракийска слава), секретар – Луко Рашков (от Марица) и Никола Щерев (от Ботев) (ил. 4, 5). Именно под ръководството на комитета щяло да се проведе първото в историята на Пловдив футболно първенство. И нещо повече – то щяло да бъде стъпка в борбата на най-достойния пловдивски клуб да завладее първата Държавна титла!

Така времето за надпревара все повече приближавало, бидейки чакано с нетърпение!

Димчо Димитров: „Трябваше да излезе тази книга, не може един от най-големите клубове на България да се мъчи.”

Публикувано на 05 Oct 2012 от

По повод предстоящата премиера на книгата „Оттук започва любовта”, представяща историята на Локомотив Пловдив до 1944 г., екипът ни се свърза с доайена на българската футболна статистика и история – Димчо Димитров от Варна. Помолихме г-н Димитров да сподели своето мнение, а той даде съгласие разговорът ни да бъде публикуван. Използваме случая, за да дадем гласност на още едно интервю с г-н Димитров, чийто запис също съхраняваме – то датира от началото на настоящата година.

Димчо Димитров е роден през 1935 г. във Варна, от края на 40-те години се занимава с футболна статистика. Членува в Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS) от самото й основаване през 1988 г. Получава покана лично от нейния президент – д-р Алфредо Пьоге, бидейки първият българин, поканен за членство в IFFHS.

Като футболен статистик получава още едно признание – предложено му е да стане сътрудник за България на “World Soccer”, поканен е лично от главния редактор Риднич.

В началото на настоящия век е единственият български футболен статистик, работещ за престижното английско издание European Football Yearbook.

8 февруари 2012 година

Ангел Ангелов: Здравейте, г-н Димитров. Обаждам се да попитам дали получихте изданието на Борис Белков, което Ви изпратих?

Димчо Димитров: Получих го, да, благодаря Ви много.

А. А.: Какви са впечатленията Ви за това, което той е писал?

Д. Д.:Ами той нищо ново не е написал за мене. Защото такава си е историята.

А. А.: В смисъл, че това си е историческата истина всъщност?

Д. Д.:Ами разбира се. Нямам никакви притеснения, изобщо.

А. А.: Борис Белков е един от хората, които повеждат тази борба след 1989 година да се признае истината…

Д. Д.:Каква борба? То все едно със сянката си да се бориш… То това си е истината, как можеш да се бориш? Все едно тук Спартак Варна да каже, че Радецки е повече… Не знам и аз как да го класирам.

(През 1945 г. Шипченски сокол, основан 1918 г., е обединен с по-малките и по-млади варненски клубове Радецки и Левски, като така се създава днешният Спартак – бел. моя, А.А.).

А. А.: Ние като сме разговаряли с Вас, казвал сте: Локомотив Пловдив е Спортклуб.

Д. Д.:Ами да, той е наследник. Като създадоха ДСО-та (през 1949 г., бел. моя, А.А.) беше „Торпедо” и се кръстиха след една година „Локомотив”. Но играчите си бяха от Спортклуб. Да ги изброя пак, ако искате, аз съм ги гледал: Аров, Финков, Събев, Бъчваров, Минков, Лазаров, Караяневи, Атлиев… Как сега можеш да кажеш друго?

А. А.: Те и привържениците същото казват: „Това е Спортклуб, няма значение как се казва”.

Д. Д.:Спортклуб си е, разбира се.

Обръщение

Публикувано на 01 Oct 2012 от

До всички съпричастни юридически лица
До родолюбивото гражданство на Пловдив

 

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е

от Костадин Славов, председател на

„Клуб на привържениците на Локомотив Пловдив”

 

Уважаеми госпожи и господа,

През 2006 г. двама привърженици на ПФК Локомотив Пловдив започнаха работа по книга, посветена на ранната клубна история. Това са Владимир Владимиров и Ангел Ангелов. Понастоящем книгата е готова в предпечатен вид. Тя носи името „Оттук започва любовта”, съдържайки 480 илюстрации и 1400 страници (формат А4).

Освен внушителния обем, немалко са другите й отлики спрямо досегашните футболно-исторически издания. Бих искал да ги посоча – защото те очертават мащаба на положения труд и изследователската дълбочина:

  • книгата се гради върху огромна фактологическа база: специализираната литература наброява 51 заглавия, а общата – 24, включително на английски, френски и италиански език. Единичните издания са 32 – устави на спортни клубове, юбилейни листове, брошури;
  • изследвани са документи от Териториалните дирекции „Държавен архив” в Пловдив и София, от Централен републикански архив – София, Централен военен архив – В. Търново. Равносметката обхваща 16 архивни фонда, съдържащи 50 архивни единици – което означава хиляди страници с документи;
  • проучваната периодика включва 72 заглавия – вестници и списания от Пловдив, София, Варна, Бургас, Плевен, Хасково, Пазарджик, Асеновград, Ямбол, Скопие. Всяка статия, имаща отношение към Локомотив Пловдив, е заснемана с цифров фотоапарат – като общият брой на кадрите надхвърля 20 000;
  • заснети са интервюта с 34 личности, свързани с клубната история, като времетраенето на интервютата е няколко десетки часа. Списъкът с хора, на които авторите на книгата дължат благодарност за помощта, надхвърля 180 имена.

Размахът на „Оттук започва любовта” обхваща включително и размяна на писма с президента на Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS), д-р Алфредо Пьоге.

Том 1 от историята на Локомотив – От тук започва любовта е вече факт!

Публикувано на 28 Sep 2012 от

От днес започва предварителната продажба на том първи от поредицата книги посветени на историята на сегашния Локомотив Пловдив. Срещу сумата от 19 лв. и 26 ст.  ще получите ваучер за копие от книгата. След премиерата, която ще се състои на 28 октомври 2012г. ще може да замените ваучера за същинската книга.

Може да закупите книгата предварително от Официалния Интернет магазин на Локомотив Пловдив, както и от фен-магазина пред трибуна Бесика! Побързайте, тиражът е ограничен!