Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 23 Март

1963г. Георги Текелиев - българин, защитник; играл в Хасково (1983/84, А група, 1984/85, Б група), Локомотив (Пловдив) (1985/88, А група), Академик (София) (1988/89, Б група), Септември (София); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 66/0; Дебют за Локомотив (Пловдив): 14.09.1985 срещу Пирин (Благоевград) (3:1)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

90 години от първия баскетболен мач в Пловдив

Публикувано на 22 May 2013 от

На 17 май 2013 г. се навършват 90 години от прохождането на баскетбола в нашия град. Следвайки своето верую да издирва, съхранява и осветлява факти от ранния пловдивски спорт, сайтът ни отбелязва тази почетна годишнина. Още повече, когато става дума за баскетбола – чиито красота, динамика и драматизъм бързо завладяват пловдивчани.

Началото поставили два от фундаменталните за ранния пловдивски спорт клубове. Единият бил „Св. Августин” от едноименния френски колеж – явяващ се и изобщо основоположник на спорта в Пловдив. Другият бил с не по-малки заслуги или мащаб. Това бил Победа – основан през 1921 г. от обединението на клуба Тракия с отцепили се от Левски членове.

За няколко години Победа успяла за се превърне в един от най-мащабните и влиятелни клубове на Пловдив. Нейният председател – арх. Хр. Бърнев, оглавил и учредената през февруари 1924 г. Тракийска спортна федерация. Футболният тим на Победа бил абсолютен хегемон в първото пловдивско първенство (1924 г.), достигайки до финала за държавната титла.

Макар футболът да бил водещият спорт за всички пловдивски клубове, наред с него били развивани още атлетика, гимнастика и др. Първият двубой на баскетболни тимове от два различни клуба се състоял на 17 май 1923 г. на плаца на Артилерийските казарми (днес кв. „Гладно поле”). Двата съперника били предвождани от духовата музика на колежа в пътя си до игрището, където Св. Августин надделял над Победа с 16:8.

Информацията за това събитие идва до нас от три източника. Непосредствен извор са четири снимки, публикувани десетина след мача в софийската преса (ил. 1-3). На тях се виждат двата тима с реферите преди мача, както и моменти от самата игра.

Илюстрация 1

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 3

 
Илюстрация 4

Илюстрация 4

Третият източник е обзорна статия за спорта във Френския колеж, която неведнъж сме цитирали. Днес тя се съхранява в Държавен архив Пловдив, също посочвайки 17 май 1923 г. като дебюта на пловдивския баскетбол (ил. 4).

 
Илюстрация 5

Илюстрация 5

Важно е да се спомене, че има данни, свидетелстващи за това, че баскетбол е бил практикуван в пловдивски клубове и преди 1923 г. (ил. 5). Ала фактът, че 17 май 1923 г. е посочен от три различни източника като дата на първия баскетболен мач в града дава основание да допуснем, че дотогава баскетболът е бил „вътрешноклубен”. На 17 май 1923 г. обаче за първи път са се срещнали в баскетболен мач тимовете на два различни клуба. Това поне изглежда като най-логично обяснение.

 
Илюстрация 6

Илюстрация 6

Най-сетне, нека отделим заслужено внимание и на реферите. Те били членове на двата съперничещи си клуба, нареждайки се сред най-изявените личности на ранния пловдивски спорт. Единият бил отец Озон Дампера, човек с многобройни заслуги за Пловдив и България, първият голям деец на пловдивския спорт. (ил. 6) Другият рефер бил Крум Стефков  от Победа, по професия служител в Българска народна банка. През 1923 г. и 1924 г. той бил сред кореспондентите на „Спортен преглед” от Пловдив.

Значимостта им за ранния спорт най-ярко проличава от участието на отец Озон и Крум Стефков в учредяване на Пловдивската спортна лига (юни 1923 г.) и Българската национална спортна федерация през декември 1923 г. (ил. 7, 8).

Илюстрация 7

Илюстрация 7

Илюстрация 8

Илюстрация 8

 

В края на настоящия текст, споделяме надежда, че извикването на спомена за първите крачки на пловдивския баскетбол е било интересно – и, вярваме, със сигурност ценно като познание за всички, обичащи тази красива игра.

Честит юбилей от екипа на сайта!

За една неточност, която трябва да бъде поправена

Публикувано на 27 Apr 2013 от

В началото на настоящата година екипът на сайта се свърза с Никола Аладжов. Навярно, за по-младите читатели неговото име ще бъде непознато – ала г-н Аладжов е сред най-изявените личности в ръководството на българския футбол през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век. Можем само да сме горди от факта, че като играч той се състезава и за Локомотив Пловдив (през сезон 1955 година).

Скоро предстои да публикуваме интервюто, което направихме с г-н Аладжов. Сигурни сме, че то ще породи несъмнен интерес, както също и многобройните илюстрации към него. Днешният ни текст обаче има друга насоченост. А именно: в хода на един от разговорите с г-н Аладжов той сподели огорчението си от една невярна информация, на която току-що бе попаднал в пресата.
Става дума за в-к „7 дни спорт” от 22 януари 2013 г. Както г-н Аладжов ни алармира, допусната е била голяма неточност в статията, информираща за кончината на Данаил Николов. Самата статия е неподписана и следователно ангажира редакцията на вестника като цяло.

Уви, опитите на г-н Аладжов за коригиране на тази неточност от страна на вестника се оказали напразни. Ето защо той помоли екипа на сайта за съдействие – така щото да бъде изнесена исторически достоверната информация за Данаил Николов и по този начин се запази неопетнена паметта му.

С оглед на отправената ни молба, свързахме се с Елена Ваташка в качеството й на председател на Сдружението на българските футболни привърженици. Г-жа Ваташка откликна бързо на така получилата се нелепа ситуация, бидейки още повече мотивирана заради факта, че Данаил Николов е бивш председател на Футболния съюз и по този начин съюзът е също засегната страна.
Съвместно с екипа на loko-pd.com бе подготвено писмо, което г-жа Ваташка адресира до редакцията на „7 дни спорт”.

За съжаление и до днес отсъства обратна връзка от страна на вестника. Не бихме искали да съдим прибързано за причините на липсващия отговор, нито е наше право да го сторим. От друга страна, убедени сме, че в случая със сигурност се касае за неумишлена грешка – и по никакъв начин за недобросъвестност от страна на спортния ежедневник.
Ала същевременно намираме за абсолютно неприемливо отсъствието на публично коригиране на допусната неточност. Още повече, когато тя е спрямо покойник…
Заради тези основания, екипът на сайта се чувства длъжен да даде гласност на писмото, изпратено от г-жа Ваташка – и по този начин спомогнем да се съхрани паметта на един уважаван спортен деятел.

* * *

До редакцията на в-к „7 дни спорт”

 

Уважаеми господа,

На 19 януари 2013 г. почина Данаил Николов, значима и уважавана личност във футболната ни общност – председател на Българската федерация по футбол (1970 г. – 1975 г.), зам.-председател на Левски София (1971 г. – 1978 г.) и председател на Левски София (1981 г. – 1983 г.).

На 22 януари 2013 г. Вашият вестник публикува възпоменателна статия по повод кончината на Данаил Николов. Похвална е инициативата да се зачете паметта на един от уважаваните футболни дейци на България. В статията, обаче, е допусната неточност, чийто характер е дълбок и много смущаващ.
Става дума за това, че Данаил Николов е споменат и като „първият осъден президент на БФФ. … През 1986 г. за нарушаване на социалистическия морал Мобуту е осъден на 18 г. затвор.”

Уважаеми господа, изнесеното категорично не отговаря на истината! Да, действително през 1986 г. е арестуван и впоследствие осъден председателят на БФФ – но това не е Данаил Николов, а Димитър Николов (по прякор „Мобуту” заради визуалната си прилика с нашумелия тогава президент на Заир).

Убедена съм, че допусната неточност е резултат от техническа грешка. Не бих допуснала, че уважаван вестник като „7 дни спорт” не е запознат с факти от такова естество. Още повече, че именно същият вестник (в броя си от 24 септември 2008 г.) публикува статия, разказваща действителната история през 1986 г. – за осъждането на Димитър Николов (Мобту).

Уважаеми господа,
С оглед на описаното, смятам, че е моралът изисква, щото Вашият вестник вземе отношение, поправяйки сторената неточност в статията за Данаил Николов. Това би бил най-справедливият начин, чрез който ще се опази паметта на този коректен и уважаван приживе човек. Същевременно, този жест на извинение би бил дължим и към близките на Данаил Николов, които, наред със скръбта по неговата кончина, са преживели допълнителен удар, прочитайки за „арестуването му и осъждане през 1986 г.”

Вярвайки, че спомената неточност ще бъде коригирана, оставам на Ваше разположение.

С уважение:
Елена Ваташка, председател на Сдружение на българските футболни привърженици.

Младен Влашки: „Оттук започва любовта” е една прекрасна книга за българския футбол и наистина трябва да бъде поздравена!

Публикувано на 21 Jan 2013 от

Младен ВлашкиНа 5 януари 2013 г. книгата „Оттук започва любовта”, бе представена в литературното предаване „Преге” на радио „Пловдив”. Негов автор и водещ е известният литературовед, университетски преподавател и общественик – Младен Влашки.

В рубриката „Напълно непознати”, посветена на новите книги, водещият разглежда шест заглавия измежду онези, публикувани през декември 2012 г. Трябва да се каже, че самото попадане на „Оттук започва любовта” в този литературен преглед е вече голям комплимент за нея. Това е така, тъй като споделя компания с произведения на автори като Петър Анастасов, Артър Кларк, Андре Мороа, Александър Грин…

Впрочем, ето как Младен Влашки започва предаването си – и с какви думи представя „Оттук започва любовта”:

„И така, ето ни в първото издание на рубриката за нови книги за 2013 г. Разбира се, че е доста трудно сега да се подберат шест заглавия – какво обилие имаше в декември месец… И изведнъж всичко секна. Но, за щастие, шест заглавия успях да подбера, защото в последните дни на годината излязоха няколко доста интересни книги и започвам веднага с тях двете, защото те са и много пловдивски. Всъщност три са много пловдивски, но последната ще я оставим за накрая.

И така стигам до последната пловдивска книга, наистина нещо много хубаво, заслужава си адмирации. Сега, тука една част от феновете ще кажат „дъ-ръ-ръ-ръ”, обаче работата е следната: Ангел Ангелов и Владимир Владимиров са направили една прекрасна книга за българския футбол. Тя се нарича „Оттук започва любовта. Хроники за пловдивските любимци.”, а, „за пловдивския любимец”, извинявайте.

Веднага казвам кой е издателят: Клубът на привържениците на Локомотив Пловдив. Но този обемист том, 552 страници, в голям формат, и изключително… мисля, че, ако някой трябва да се запознава с историята на българския футбол, това е четивото, което ще го въведе в тази тематика. Прекрасно направено, с дълбок изследователски… не потенциал, ами… наистина, много добре свършена работа, много хубаво оформен том. Така че, отвъд мощните фенски емоции, това е една книга, която наистина трябва да бъде поздравена. Пак казвам, пловдивска книга, пловдивски автори, пловдивски отбор, пловдивска история – абе, Пловдив… така, е нещо по-особено, накратко.

И така, това бяха шестте заглавия в първото издание на „Нови книги”. Надявам се, да… те може да не са чак толкова ефектни, така, както в предходните дни, защото това са наистина тежки, сериозни, хубави заглавия, които претендират по-скоро за част от вечността, отколкото да са част от онези рекламни трикове, с които някои заглавия проблясват и след това изчезват. Но, какво по-хубаво начало за една подобна рубрика от такъв абсолютно стабилен фундамент и аз се радвам, че така започваме новата година.”

Такъв бе начинът, по който бе представена „Оттук започва любовта” в литературното предаване на радио „Пловдив”. Да, изказаните към нея думи са наистина стоплящи – и, вярваме, заслужени. И не толкоз заради авторовите усилия или талант, а най-много поради факта, че книгата е такава, каквато е, защото разказва историите на личности и показва събития, които, с идеализма и доблестта си – предизвикват само възхита!

Накрая, ще споделим връзка към пълния запис на предаването, както и биографична справка от страницата на Пловдивския университет – която по несъмнен начин откроява фигурата и авторитета на Младен Влашки в българските литературоведски среди.

Предаването за книги на Радио Пловдив “Преге”

Повече за гл. ас. Младен Цветанов Влашки

 

От тук започва любовта по БНТ

Публикувано на 11 Jan 2013 от

Лука Станчев: Аз не познавам и не съм чувал за подобна документална монография!

Публикувано на 03 Jan 2013 от

Лука Станчев и Ангел АнгеловНа 7 декември 2012 г. по книжарниците се появи книгата „Оттук започва любовта” – първа част от трилогията „Хроники за пловдивския любимец”. Нейната официална премиера бе на 16 декември 2012 г. Сценарият на организаторите включваше изказвания на различни личности, имали досег с темата на книгата или съдействали за нейната поява. Притиснати от времето обаче, не успяхме да дадем думата на всички предвидени оратори.

Два дни след премиерата бяхме потърсени от Лука Станчев – един от гостите, който трябваше да се изкаже. Той се свърза с нас, желаейки да предостави ръкописа на речта, която така и не успя да произнесе. Чувстваме се длъжни да дадем публичност на неговите думи – чрез което поне малко се реваншираме за осуетената тогава реч.

*  *  *

Лука Станчев е роден през 1936 г. в Пловдив. От дете става привърженик на Спортклуб, още през 1942 г. баща му го води на знаменития мач срещу Македония Скопие. Пряк свидетел е на обединенията и преименуванията на Спортклуб след 1944 г.: „С. П. 45”, „Славия”, „Славия-Ченгелов”, „Торпедо”, „Локомотив”.

До ден днешен се интересува живо от отбора и посещава стадиона в парк „Лаута”.

Професионалният му път е на дългогодишен университетски преподавател по физика.  Наред с това, развива голяма обществена дейност, оглавявайки „Граждански клуб” Пловдив (основан през 1893 г.).

Сред инициаторите е за възстановяване на българските военни гробища край гр. Битоля, за позлатяване купола на църквата „Св. Стефан” в Истанбул и реставриране на целия иконостас, за реставриране паметника на Св. Св. Кирил и Методий и едноименната църква в Пловдив. Действен радетел за възвръщане мощите на Цар Самуил в България.

Съавтор е на филма „Албания – земя на светлосенки”, посветен на българското културно-историческо наследство в Албания и носител на първа награда на Петия  филмов фестивал за културно наследство. През февруари 2011 г. в Народното събрание се открива негова фотоизложба „Българските старини в Албания”.