Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 20 Ноември

1963г. Дожа Уйпещ (Будапеща, Унгария) - Локомотив (Пловдив) 0:0, Купа на Панаирните градове, 1/8 финал - Състав: Станчо Бончев; Илия Бекяров, Георги Мицин, Иван Манолов, Иван Бояджиев; Страти Младенов, Иван Кънчев, Янко Джоглев, Димитър Грънчаров, Митко Чобанов, Спас Илиев; Будапеща (Унгария), стадион "Дожа", съдия: Фридрих Шилер (Австрия)

1976г. Николай Чалъков - българин, нападател; юноша на Марица (Пловдив); играл в Металик (Сопот) (1994/95, В група), Спартак (Пловдив) (1995/96, А група; 1996/97, Б група), Марица (Пловдив) (1997/99, Б група), Локомотив (Пловдив) (1999/00, Б група); Мачове/голове в А група: 12/1; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 27/2; Дебют за Локомотив (Пловдив): 14.08.1999 срещу Антибиотик-Лудогорец (Разград) (0:3)

1977г. Жуниван Де Мело - бразилец, нападател; юноша на Национал Манаус (Бразилия); играл в Елиопулос (Рио де Жанейро) (-/01,), Санта Клара (Салвадор) (2001-есен), Локомотив (Пловдив) (2002-пролет, А група), Беласица (Петрич) (2002/03, Б група; 2003/05, 2006/07, А група), Славия (София) (2005/06, А група), Олимпик (Баку, Азербайджан) (2007/08); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 3/1; Дебют за Локомотив (Пловдив): 02.03.2002 срещу Нафтекс (Бургас) (2:1)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

85 години Българска национална спортна федерация (БНСФ)

Публикувано на 17 Dec 2008 от

На днешния ден преди 85 години се извършило едно дело с огромна важност за българския спорт, особено за футбола. На 16 и 17 декември 1923г. в София била учредена Българската национална спортна федерация (БНСФ), който имал революционен ефект върху младия български спорт.

Днес, 85 години по-късно, бихме искали да отдадем заслужена почит на първооснователите – онези деветнадесет на брой мъже, събрали се от всички краища на Родината, които имали куража и прозорливостта да поставят основите на организирания спорт.

Всъщност, убедени сме, че трябва да им бъде отдадена почит, а, правейки това, ще се потопим в тогавашната обществена атмосфера. Нужно е да го сторим, за да почувстваме пълноценно духа и страстите на онова смутно време, през което се родила БНСФ.

Докато през време на трите войни (1912-18г.) пламъкът на българския футбол едва устоявал на бурята на времето, то краят на Първата световна война (ноември 1918г.) белязал възраждане на българския спорт, особено на футбола.

Противостоейки на отчаянието и деморализацията, разяждащи българското общество след злочестината на националния крах, българската младеж се устремила в полето на спорта, подготвяйки се физически и нравствено за достойна служба на своето Отечество. Издигнал се лозунгът “Чрез спорта за Родината!”, закипял трескав живот, градските и междуградски срещи станали интензивни. Породената от всичко това ситуация наложила българския футбол да премине към нов етап на развитие – съществуващите спортни клубове започнали да се групират.

Всъщност, идеята за образуване на Лига датирала още от 1915г., когато по инициатива на три клуба („ФК13”, „Славия” и „Клуб Футбол”) била учредена т.нар. Първа софийска спортна лига. Тя обаче просъществувала недълго време.

Краят на Първата световна война, наред с всички злини, които тя донесла на Отечеството, бил съпроводен и с унизителния договор от Ньой (ноември 1919г.). А една от неговите клаузи постановявала жестоко осакатяване на българската армия. Така, по стечение на обстоятелствата, множество офицери и подофицери започнали да търсят реализация в полето на спорта. Насоката им към такова поприще, ако и да се случила по волята на обстоятелствата, била в същото време смислена – и армията, и спортът култивират сходни добродетели и изискват сходни качества.

При тези условия, още през пролетта на 1919г. в София бил учреден Офицерски спортен клуб – негови създатели били група действащи офицери и отделили се от сп. кл. “Атлетик” деятели. В края на 1919г. по инициатива на Офицерския спортен клуб бил основан и Български Народен Спортен Съюз (БНСС). Той започнал да открива секции по различни видове спорт, базирайки се в организационната си дейност на вече създадените от софийския Офицерски спортен клуб 18 негови подразделения из цялата страна. Всички те били получили устава, формата и емблемата на Офицерския спортен клуб – София.

По същото време, спортните (футболните) клубове съсредоточавали усилия за създаване на своя обща организация. Първоначално това се осъществило на регионален принцип: на 31 юли 1921г. в Плевен представителите на 23 футболни клуба учредили Северно Българската Спортна Лига – СБСЛ. Инициативата била на „Тича” Варна, чиито членове още от 1919г. лансирали идеята за подобна организация, включително и съвсем официално от страниците на клубното списание (1920г.). Ден по-късно, на 1 август 1921г., в София се основала и Софийска спортна лига.

На 3 юни 1923г. била основана Пловдивската спортна лига. За председател на управителния съвет (УС) бил избран отец Озон Дампера, преподавател във Френския колеж. Отец Озон бил представител на едноименния спортен клуб – “Св. Августин”. Останалите членове били:

  • Андрея Сербезов, подпредседател на УС (по професия комисионер, от сп. кл. “Левски”);
  • Леон Коен, секретар на УС (касиер в “Тракийска банка”, от сп. кл. “Бар-Кохба”);
  • ротмистър Иван Стоянов, касиер на УС (офицер, от сп. кл. “Бенковски”);
  • Георги Панчев, домакин на УС (студент, от сп. кл. “Ботев”);
  • Крум Стефков, съветник в УС (чиновник в БНБ, от сп. кл. “Победа”);
  • Живко Хлебаров, съветник в УС (чиновник във “Франко-българска банка”, от сп. кл. “Караджа”).

Изникващите организации на българските спортни клубове обаче все още не представлявали цялостно обединение, не обхващали клубовете в национален мащаб. Подходящият момент за основаване на национална спортна организация узрял в края на 1923г., бидейки ускорен от приближаващите VІІІ-ми олимпийски игри в Париж. Българското общество било силно развълнувано от откриващата се възможност за международна изява: там, със силата, волята и духа на своите спортисти България можела да застане с открито лице пред света, да прогласи своето име и поне отчасти би заличила следите от преживените – вътрешни и външни – катастрофи…

Така че общественият дух се обединил около непременното участие в Париж. Ето защо, нужно било да се постигне и цялостно организационно обединение (във федерация). Към онзи момент съществували вече 6 регионални съюза: Северно българска спортна лига, Софийска спортна федерация, Пловдивска спортна лига, Югозападна спортна лига, Югоизточна спортна лига и Русенски спортен съюз. Всички те излъчили свои делегати, които се събрали през декември 1923г. в София.

Имената на тези хора били: Димитър Иванов, Александър Дякович и Павел Грозданов от Софийска спортна федерация (София); Г. Белев, поручик Ив. Мирски и Ст. Флоров от Севернобългарска спортна лига (Варна); Стефан Николов и Коста Кисьов от Югоизточна спортна лига (Сливен); поручик Спасов, поручик Драмджиев и М. Атанасов от Югозападна спортна лига (Кюстендил); Андрей Перев и Лазар Попов от Русенски спортен съюз (Русе). Освен това, делегати изпратили и спортните клубове „Владислав” Варна (Ал. Блюмел) и „Сокол” Хасково (Тод. Танев и Ан. Димов).

Пловдивските представители оставихме за края. Това били отец Озон Дампера (сп. кл. “Св. Августин”), ротмистър Иван Стоянов (сп. кл. “Бенковски”) и Крум Стефков (сп. кл. “Победа”).

На 16 и 17 декември 1923г., събрани в София, тези 19-има мъже учредили Българска национална спортна федерация – БНСФ. Нейният основен спорт бил футболът и именно той бил първопричината за създаването й. Същевременно, БНСФ обхванала още леката атлетика и т.нар. “игри с ръчна топка” – баскетбол, волейбол, хазена. Това се налагало, тъй като участниците в Олимпиадата трябвало да бъдат представени от съответната национална федерация, а отделни съюзи за различните спортове все още нямало.

Тъй като БНСФ била създадена под натиска на приближаващите олимпийски игри в Париж, а България отправяла най-много взор към дебюта си на международното поле, то бихме искали да завършим настоящата статия с думи, посветени на този дебют.

За участие в VІІІ-те олимпийски игри България получила покана лично от барон Пиер дьо Кубертен. На път към френската столица се отправили общо 24 българи – състезатели по футбол, лека атлетика, колоездене и конен спорт. Председателят на Българския олимпийски комитет (основан през март 1923г. по инициатива на БНСС), полк. Ефтим Китанчев, със своя жест въплътил трепета на нацията – той самият отказал да замине за Париж, за да може със спестените средства на негово място да отиде някой състезател!

Ето така бил разбуден духът на българското общество, очакващо неговите чеда достойно да представят Родината в спортна битка с другите нации. Именно там, в сърцето на Европа, през май на 1924г. българският национален отбор по футбол щял да встъпи в историческата си първа среща – състезавайки се за спортната чест на Отечеството.

След редица перипетии, организационни неуредици и неяснота при избора на играчи, в последна сметка за Париж отпътували 16 състезатели – 10 от „Левски” София, трима от „Славия” София, по един от “ФК 13” София, „Тича” Варна и „Диана” Варна. На път за Франция, българският национален отбор предварително бил уговорил контролна среща във Виена срещу австрийския национален тим. Този първи в историята на българския футбол мач се изиграл на 21 май 1924г., като домакините спечелили категорично – 6:0. Само седмица по-късно същите играчи, които били сразени с такъв резултат, щели да се изправят на официалната олимпийска сцена… И те все още очаквали волята на жребия да определи техния съперник.

В такова настроение българите се отправили от Виена към Париж. За преживяванията им ще цитираме един от играчите – Иван Радоев. Впрочем, след приключване на активната си състезателна дейност той се посветил на организационна работа, на няколко пъти спечелил държавната титла с “Левски” София, държавната купа със “Славия” София, бил треньор и на националния отбор. През 50-те години Иван Радоев на няколко пъти заставал начело и на нашия клуб, “Локомотив” Пловдив.

През месец май на 1923г., обаче, той бил един от шестнайсетимата български играчи, на които младата ни държава поверила огромната отговорност да защитават нейната спортна чест. Един от шестнайсетимата, отправили се в сърцето на Европа… „…беше едно дълго пътуване – най-първо с влак от София до Лом, след това с параход до Виена и после отново с влак. Когато за втори път се качихме във вагона, попаднахме сред „свои” – съседи ни бяха футболистите на Югославия и Унгария, считани тогава за фаворити. Разказваха се случки за минали срещи, смях, шеги – времето минаваше бързо. На гара Гюнсбург научихме жребия. Ние, българите, оклюмахме веднага. Шега ли е това? Щяхме да играем първия си мач с ирландците – отбор с голям международен опит, победил не един добър съперник. А сърбите и унгарците скачаха от радост. Югославяните щяха да се срещнат с никому неизвестните уругвайци, а унгарците казваха, че ще бият Египет с 10 гола… Пристигнахме, настаниха ни в една вила в предградието Ньой, след още два дни бяхме на „Коломб”, отличен стадион с две покрити трибуни, където трябваше да гледаме „поражението” на уругвайците. Къде ти! Още на полувремето сърбите се оттеглиха в тунела с посърнали лица и пасив от 5 гола, които до края се увеличиха на 7. … Същата участ сполетя и унгарците – загубиха от Египет с 0:3.” (“Футболът в България”, стр.111).

На 28 май 1924г. България се изправила в своя официален футболен дебют срещу един от най-авторитетните тимове в света – Ирландия. За този исторически мач „Спорт” разказал: „Париж, 29 май. Вчера на стадиума „Коломб” се състоя футболното състезание между Ирландия и България. Преди започването на мача военната музика изсвири двата национални химна и бяха издигнати националните знамена на двете страни. Мачът почна с удар от ирландците. Веднага почти топката я взимат българите и на няколко пъти нападат вратата на ирландците. Обаче пред самата врата те губят самообладание и топката им бива лесно отнемана от ирландските бекове. Българите продължават да държат нападателно положение и поставят в респект противника си. Но голове не могат да отбележат поради лошата пасировка на форуардите. Това продължава целия първи хавтаин, който завърши безрезултатно. Във втория хавтаин още с първия удар инициативата мина у ирландците и последните стремително нападат вратата на българите. Тук се отваря сега работа на дефанса, който спаси много критически положения и изнесе най-добра игра от целия тим. Към 30-та минута ирландците нападат отново вратата на българите и център форуарда им Дункан от положение оф-сайд бие шут и отбелязва единствения през цялата игра гол, с който неправилно спечелиха състезанието.

Ето как френският вестник “Le Journal” описва състезанието: „На 28 май Ирландия и България имаха честта да се състезават на Олимпийския стадиум „Коломб”. Надеждите, които се възлагаха на ирландците, съвсем не се оправдаха. Надяваха се да видят едно чисто надмощие на ирландците, на които се гледа като на най-добри футболисти. Обаче надеждите измениха. Ний виждаме още в започването на играта българите да доминират ирландците. Те играят бързо с къси пасове и много начесто заплашват гола на ирландците. Отбраната им играе също умело и добре поддържа нападателите. Първото полувреме завършва 0:0.

След 10 минутна почивка играта продължава. Ирландците спечелват пред самата врата на българите последователно 3 фаула, направени от голкипъра, но безрезултатни. При един добър пробив на беговете ирландският инсайд Kendrick шутира, обаче удря в диреците на вратата. Най-сетне, една нова атака на ирландците и топката, подадена от център-хафбега Мюрай на център-форуарда Дункан, намиращ се вън от играта (оф-сайд) – което реферът не забелязва, шутира и отбелязва гол, който българският вратар нито се опитва да спре. Обезкуражени малко от това, българите като че ли отпадат, но до края на мача запазват същото положение. Мачът завърши при резултат 1:0 за Ирландия. Младите български спортисти в сравнение с другите балкански държави изнесоха победа, едно, че тимът, с който се състезаваха, е много по-силен в сравнение с техните противници, а друго, че единственият гол на ирландците е спечелен неправилно. Представителите на българския футбол подадоха контестация за неправилния гол, обаче по-късно по неизвестни причини я оттеглиха и подписаха протокола за резултата в полза на Ирландия.

Съставът на Българския тим е следният: П. Иванов, А. Христов, С. Янков, Г. Матеев, Б. Боянов, Ив. Радоев, К. Йовович, К. Мазников, Т. Владимиров, Н. Мутафчиев и Д. Мутафчиев.”

Отзвукът от така очаквания международен дебют отекнал силно в Родината – особено като се има предвид доблестта, с която се представили българите. В един от следващите броеве, „Спорт” публикувал на своята първа страница: „По повод бляскавите успехи, които пожъна на Олимпиадата в Париж нашият Национален Тим, едно внушително множество софийски граждани отправи до нашите млади спортисти следното приветствие:
„Paris, avenue Kleber, 38, Legation de Bulgarie. Ivanow.

Покланяме се почтително пред възвишените добродетели, които проявихте на световната стъгда пред световните погледи. Тия добродетели са на нашия народ, олицетворени от вас, мили и скъпи негови деца. Нашето възхищение от вас става още по-трогателно, когато узнахме, че вие проявихте тия добродетели в състезание със синовете на храбрия, просветения и благороден ирландски народ.

Светът и нашите врагове узнават чрез вас и от вас, че и за нашия народ трябва да има място под слънцето и на земята. Че това право, тъй свещено за всички народи, не трябва да се отказва на нашия народ, който е гонил и гони само една цел: да се вреди всред другите просветени народи и да даде своя скромен принос към световния напредък и световното добруване. Тая цел е въодушевлявала нашия народ, когато той се е явявал на бойните полета; същата цел го въодушевлява и ще го въодушевлява и извън тия полета, по изпитите от човешка кръв световни стъгди. Въоръжен с правото и правдата, надарен с дух, морал, воля, храброст и себеотрицание, той ще догони, рано или късно, тая велика цел.

Нашият народ целува вашите ведри, светли и юнашки чела, мили и скъпи негови деца. Той ви е благодарен и признателен, за гдето вие възвисихте и възвеличихте неговото свещено име и неговата скъпа чест, поругани от завистливи, коварни и подли врагове.

Да живее България!

София, 1 юний 1924 год.

От името на приветствувалите, Кирил Дрангов, председател на македонското студентско дружество „Вардар”. (Кирил Дрангов бил син на полк. Борис Дрангов, впоследствие той самият станал един измежду най-самоотвержените дейци на ВМРО).

Накрая, ще отделим още няколко слова за първия футболен мач на България, взирайки се именно в неговите морални измерения. В коментарна статия, официалният орган на БНСФ – „Спортен преглед”, писал: „Телеграфът донесе трепетно очакваната новина за мача Ирландия-България, резултатът от който начерта за нас един нов път. Един път, по който българският спорт тръгва към бъдащето, достатъчно добре оценил моралната и физическата си стойност. Защото, ако Париж имаше за нас значение за близко опознаване и съприкосновение с международния спорт, най-вече той ни послужи за изпитанието, на което се подложи нашият, българския спорт.

Целта на модерните олимпийски игри – да събират на едно място спортистите на всички народи, способствувайки за тяхното побратимяване и сближаване, не излиза само от това гледище. Тя стои също така на основата на изпитанието, защото състезанието, в края на краищата, чрез резултата и общия си вид дава моралния и физически образ на спортистите, които участвуват в него. А знае се, че за него тези страни избират цвета на силите си. Колкото международна да бъде идеята за олимпиадата, все пак там, където ще се проявят отделните народи, виждаме отразени всички качества, присъщи на съответния народ. И винаги на това борческо поле всеки народ поставя спортните си сили в такъв размер, в какъвто те се явяват като продукт на общата му физическа и духовна култура, защото спортът не може да не бъде правопропорционален на тях. И често пъти срещу голяма спортна култура на един народ, друг с по-малка такава, противопоставя здравите си духовни качества. Така е и с нас. Когато стана известен противника ни в Париж, ние, познавайки неговите качества и минало, не можахме освен предварително да му предречем победа. Защото българският спорт, който в малкото време на своя ръст едновременно трябваше да премине през организацията и техническото си устройство, едва ли можеше да мисли за някакви победи. Той не можеше по никакъв начин да застане на равнището на онези, които от години насам са изковали образа на своя спорт. И затова ние, надявайки се само в моралната стойност на българина, искахме да покажем на света своето съществувание, да се поучим и достойно да изнесем името на България. Защото целта на осмата олимпиада за България не можеше и не трябваше да бъде друга, чрез осмата олимпиада България се яви на международната сцена и показа на света, че тя има правото на едно свободно съществувание, защото преди всичко работи за мирния и културен напредък, затворена в тесните си граници. Тя показа също така, че нейната работа има резултати, по-големи даже от тези, които самата тя е очаквала и че те преди всичко са плод на нейните здрави физически и духовни качества. България в никой друг начин, освен чрез олимпиадата, не можеше да подчертае това.

Когато на стадиума Коломб, наред със знамената на всички държави плющеше и българският флаг, нашият тим отстояваше пред очите на една международна публика качествата и името на България. В тази неравна борба, въодушевен от идеалите на нова България, тимът ни изнесе славно и достойно пренебрегнатото българско име. Ние не искаме повече от това. Резултатът на състезанието с Ирландия, както и целият му развой, са една наша победа, едно наше тържество. Но за нас е по-важно, че в сърцето на Франция ние накарахме света да заговори за нас, да тръпне пред устремите ни и да познае и разбере, че чадата на мъничката страна имат несъкрушим дух и умеят да пазят Родината си като най-скъпата им светиня.”

Австрия - България
На парахода Saturnus
Делегати в учредителния конгрес на БНСФ
Спорта в Пловдив
България - Ирландия
България - Ирландия
Бенковски - Пловдив
Бенковски - Пловдив
България - Австралия
България - Ирландия
Вестник Правда
Бенковски Пловдив
Национали
Национален отбор
Победа 1924
Първия председател - Димитър Иванов

    Оставете Вашият коментар