Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 17 Юли

1961г. Любомир Шейтанов - българин, треньор; играл в Черноморец (Бургас) (1979/88, 1989/92, А група; 1988/89, Б група), Добруджа (Добрич) (1992/93, А група), Нефтохимик (Бургас); Носител на КПФЛ (1996); Мачове/голове в олимпийския националния отбор: 3/0; помощник-треньор на Черноморец (Бургас) (1996/97, Б група), Литекс (Ловеч) (1997/98, А група), Нафтекс (Бургас), Левски (София) (2000-пролет, А група), национален отбор, Локомотив (Пловдив) (2001/07, А група), Черноморец 919 (Бургас) (2007/-, А група); Шампион на България с Литекс (Ловеч) (1998), Левски (София) (2000) и Локомотив (Пловдив) (2004), бронзови медалист с Локомотив (Пловдив) (2005); Носител на Суперкупата на България с Локомотив (Пловдив) (2004)

1963г. Георги Йорданов - българин, полузащитник/защитник; юноша на Локомотив (Пловдив); играл в Локомотив (Пловдив) (1980/81, Б група), Сливен (1981/83, А група), Левски (София) (1985/90, А група), Хихон (Испания) (1990/93, Примера дивизион), Марбея (Испания) (1993/94, Сегунда дивизион), Реал Овиедо (Испания) (1994/95, Примера дивизион), Септември (София) (1995/97, Б група; 1999-пролет, А група), ЦСКА (София) (1997/98-есен, А група), Спартак (Плевен) (1999/00, Б група), Черноморец (Бургас) (2000/01, А група); Мачове/голове в А група: 240/76; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 30/5; Шампион на България (1985, 1988), вицешампион (1987, 1989), бронзов медалист (1998); Носител на Купата на България (1985, 1988, 1999); Мачове/голове за националния отбор: 44/4; Мачове/голове за младежкия национален отбор: 10/3; Мачове/голове за юнушеския национален отбор: 10/2; Участник на СП Мексико'86; помощник-треньор на Марино (Испания)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

30 години стадион „Локомотив”.

Публикувано на 04 Sep 2012 от

 

На 6 септември 2012 г. се навършват 30 години от дебютния мач на ст. „Локомотив” в парк „Лаута”. Бихме искали да отбележим тази годишнина, особено днес – когато положението с клубния дом е все така актуално и се подемат инициативи за неговото подобряване.

Както е известно, през 1966 г. Локомотив Пловдив останал без свой стадион. Дотогавашният (по-скоро игрище, с една трибуна) се намирал край Сточна гара – като бил отнет в полза разширяване на транспортния възел. Този момент белязал дългогодишно ходене по мъките за клуба: нито една негова формация – деца, юноши, мъже – не разполагала със сравнително нормални условия за трениране. Проектирането и строежа на стадиона в парк „Лаута” се проточвало мъчително дълго – а било изобщо осъществявано заради усилията на „болни” по клуба привърженици. Сред тях особено се откроил Здравко Василков, главен архитект на Пловдив, член на Общинския съвет – човекът, под чието ръководство бил построен стадионът. Това отнело точно 15 години – от проектирането до първия мач!…

И когато все пак Локомотив можел да играе в новия си дом, то определението „стадион” изглеждало много неуместно: край терена имало една истинска трибуна, централната, а срещу нея – насип пръст. Толкоз!

Крещящ бил контрастът с градския съперник – и той откроявал, че в това отношение не съществувало дори бегло сходство между двата клуба. Камо ли равнопоставеност!…

Накратко: през 1949 г. било отнето игрището на Ботев (днешният ст. „Спартак”). Клубът обаче свободно ползвал ст. „Локомотив” край Сточна гара и Градския стадион след построяването му през 1953 г.

През 1959 г. започнало изграждането на стадион „Хр. Ботев”. Модерен за времето си, той бил изцяло завършен – с трибуни и няколко прилежащи съоръжения, за по-малко от 2 години. По първоначалния проект това трябвало да стане за 14 месеца! Темповете на построяване сами по себе си говорят за вложените средства – като материали и труд, а за откриването на стадиона дошла част от върхушката на комунистическия режим, начело с министър-председателя Антон Югов.

През 16-те години без дом, макар и в страхотна оскъдица откъм материални условия – ала локомотивци не принизили футболния си устрем. Напротив, началото на изграждане на стадиона, 1969 г., белязало и 10-годишен възход на клуба. През 70-те години Локомотив два сезона бил претендент за титлата, а в Пловдив установил безспорна хегемония. Макар и съперничеството да не било както дотогава, защото отсъствал Спартак – жертван в Тракия Пловдив, където отишла цялата му материална база.

Краят на 70-те години обаче донесъл спад, а в годината, когато Локомотив се пренесъл на „Лаута”, тимът играел в Южната „Б” група. На 6 септември 1982 г. гост бил бургаският Нефтохимик, над когото черно-белите надделели с 4:1. Първи мач, първа победа!

Ето такова било положението преди 30 години. Постепенно, с отново мъчителни темпове, стадионът придобивал завършен вид. Днес сме изправени пред ново предизвикателство към клубния стадион – той да се превърне в дом, прилягащ на традициите и обществения потенциал, олицетворявани от Локомотив Пловдив. И, заедно с това – възраждайки спомена и пазещ паметта за бесите – да откроява гордия факт, че именно в града ни припламнали първите искри на европейската цивилизация!

Длъжни сме да успеем в тази мечта – и този дълг!

 

  • Наскоро беше публикувана снимка на идейния проект за новия Ви стадион в Лаута. Дано не е поредното “хвърляне на прах в очите” , каквато е практиката на всички новоизлюпени футболни собственици – да “строят” нов стадион за 20-30 хил. зрители !

    Желая Ви успех в начинанието “клубен стадион”, макар, че разумното бъдеще на БГ-футбола е по-скоро в общинските стадиони (на принципа 1 общински стадион, ползван от 2 клуба).

    П.П. – Любопитно, но всички БГ-отбори свързани с името Локомотив, вкл. и ние (бяхме Локомотив до 1981 год.) са имали периодично проблем със стадиона, за разлика от другия местен отбор (в съответния град), ползващ се с протекциите на властите и преди и сега.

    Коментара е написан от Само Нефтохимик на September 5, 2012 7:24 am

  • Благодаря за добрите пожелания! Силните ни надежди са в това, че проектът за нова трибуна “Бесика” и възстановяване на прилежащата тракийска могила ще се осъществи. Това би било от полза дори не само за Пловдив, но и изобщо за България като една от люлките на европейската цивилизация.
    В тази посока се работи усилено!

    Коментара е написан от Ангел Ангелов на September 7, 2012 1:02 pm

Оставете Вашият коментар