"Днешният Локомотив Пловдив се родил на 25 юли 1926г. с името Пловдивски Спортклуб. На този ден, следвайки своите свободни граждански воли, клубовете Караджа и Атлетик сключили равнопоставен съюз."

Настоящата година отбелязва век от рождението на един играч, когото най-основателно бихме нарекли „първата голяма звезда” на клуба ни. Това е Христо Попов, познат сред поколения пловдивчани с умалителното „Ито”.

Илюстрация 1

Роден бил на 21 април 1911г. в Новата махала – отстояваща току в полите на Трихълмието (ил.1). Детските футболни стъпки направил из някой от многобройните махленски отбори, а вече като юноша встъпил в Спортклуб.

Уви, угнетяваща немота владеела над родния клуб! Тя многократно се утежнила след земетресението от 1928г., отнело най-насъщното условие за съществуване – клубното игрище… Нерадостните материални условия прогонили мнозина измежду спортклубските чеда. Сред тях бил и Христо Попов – който на 20-годишна възраст преминал в Ботев.

Трябва да откроим тежестта на сторената жертва – защото онези времена изисквали, щото всеки младеж да защитава цветовете на клуба от своя квартал. Това било въпрос на дълг!…

Впрочем, още неколцина от талантливите спортклубски юноши щели да последват за кратко Ито. През 1933-35г. в Ботев били Георги Киров, Аспарух Караянев и Атанас Тодоров, в Марица – Васил Вапцаров, в Парчевич – Петър Рангелов.

Илюстрация 2

От 1935г. обаче постепенно всички спортклубски чеда, увлечени от харизмата на Климент Гичев, се завръщали в родния тим. Христо Попов, макар и дотогава играещ като нападател, заел уязвимото за отбора място на централен защитник. Там се справял също тъй добре – снажен, изключително добре сложен, със силен удар и отлична техника (ил. 2).

І. Въведение.

През 1937г. в България е основана Национална футболна дивизия. Тя съществува до 1940г., когато държавното първенство се подновява по предходната система на преки елиминации.

През 1948г. е въведена Републиканска футболна дивизия – посочена за напълно ново начало. Тоест, тя била смятана (или поне обявявана) за толкова различна от Националната дивизия, че не можела да се явява неин продължител.

Такава била външно-пропагандната страна. В чисто спортен аспект обаче, между Националната и Републиканската дивизия съществували пет абсолютни съвпадения:

• еднакви мотиви за въвеждане;
• еднакъв брой на отборите;
• еднакво определяне на участниците в дебютния сезон;
• еднакво разпределение на сезона, вкл. конкретните месеци – октомври/юли;
• еднакъв регламент на състезанията, вкл. отчитане на головото делене.

На фона на петте спортни съвпадения имало една (относителна) спортна разлика между Националната и Републиканската дивизии. И двете се попълвали чрез турнир на първенците от по-долното ниво – но за Националната дивизия бил в преки елиминации, а през лятото на 1949г. в единна група (последвана от баражи).

Тъй както това са всички спортни критерии за сравнение, то изводът е само един: Националната и Републиканската дивизии са тъждествени от спортна гледна точка. Между тях няма спортна разлика.