Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 23 Февруари

1946г. Тодор Иванов - българин, полузащитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/80, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 237 (8-мо място във вечната клубна ранглиста)/35 (10-то място във вечната клубна ранглиста); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 10/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзови медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Мачове/голове за "Б" националния отбор: 1/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 3/0; домакин на Локомотив (Пловдив)

1947г. Йордан Янков - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1974/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 89/1; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 4/0 (за Купата на УЕФА)

1971г. Михаил Юмерски - българин, защитник; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион на България за деца с Локомотив (Пловдив) (1985); играл в Локомотив (Пловдив) (1988/97, А група; 2000-пролет/01, Б група), ЦСКА (София) (1997/99, А група), Етър (Велико Търново) (1999-есен, Б група), Рилски спортист (Самоков) (2001/01, Б група); Мачове/голове в А група: 166/7; Мачове за Локомотив (Пловдив): 186/5 (А група: 152/4; Б група: 34/1); Дебют за Локомотив (Пловдив): 13.08.1988 срещу Сливен (1:3); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1992) и ЦСКА (София) (1998); Носител на Купата на България (1999)

Новини за Локомотив Пловдив

Локомотив Пловдив

Фенклуб Локомотив Пловдив

Локо портала

Пловдивски Спортклуб – учредителният протокол!

Публикувано на 01 мар 2011 от

Началото на настоящата година донесе изключително ценна новина. Стана известен непознаваният досега протокол от обединителното събрание на Атлетик и Караджа – чийто съюз преди 85 лета родил Пловдивски Спортклуб.

За да разкажем как се стигна до това откритие, за неговата ценност и онази изненада, която носи – нужно е да тръгнем по стъпките на времето.

* * *

През 1931г. бил обнародван Закон за физическото възпитание на българската младеж, а през декември 1933г. публикували и Правилника за неговото приложение. Съгласно изискванията, спортните клубове трябвало да имат съдебни регистрации като юридически лица.

Така, всеки клуб подготвил документация относно пререгистрирането си, която внасял в съответния окръжен съд. Сред най-важното в клубната документация били протоколите от учредителните събрания. Ставало дума обаче за заверени от клубовете преписи, а не оригиналите.

По този начин през 1934г. в окръжните съдилища на българските градове били обособени папки с документация на всеки спортен клуб. Впоследствие те се съхранявали в съдебните архиви, а не в териториалните структури на Държавен архив.

Ето защо, тяхното съществуване досега не бе известно – поне не и на екипа на loko-pd.com (доколкото липсваше публична информация за съществуване на тези папки с документи за пловдивските клубове).

В края на миналата година обаче, Окръжен съд Пловдив предава своя архив на местната Териториална дирекция „Държавен архив”. По щастливо стечение на обстоятелствата този факт достигна до нас (наистина случайно, защото смятахме, че познаваме всички документи от онзи период, съхранени в Държавен архив, а вероятността за внасяне на нови преценявахме като минимална).

Тъй или инак, този бе пътят, по който стана известен преписът на протокола от обединението между Атлетик и Караджа (ил.1, 2, 3, 4). Смятаме неговата ценност за изключителна – тъй като той разкрива имената на основателите на нашия клуб. Разбира се, част от учредителите са добре познати, за някои разполагаме и със снимки от същото време (Климент Гичев и Христо Сталевски от Атлетик).

Илюстрация 1

Илюстрация 1

Илюстрация 2

Илюстрация 2

Илюстрация 3

Илюстрация 3

Илюстрация 4

Илюстрация 4

 

Онова, което обаче истински изненадва – то е датата на обединителното събрание: 25-ти, а не 26-ти юли 1926г.! Тъй като това е въпрос от най-голяма значимост, длъжни сме да му отделим подобаващо внимание.