1946г. Тодор Иванов - българин, полузащитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1971/80, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 237 (8-мо място във вечната клубна ранглиста)/35 (10-то място във вечната клубна ранглиста); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 10/1 (за Купата на УЕФА); Вицешампион с Локомотив (Пловдив) (1973), бронзови медалист с Локомотив (Пловдив) (1974); Мачове/голове за "Б" националния отбор: 1/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 3/0; домакин на Локомотив (Пловдив)
1947г. Йордан Янков - българин, защитник; играл в Локомотив (Пловдив) (1974/78, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 89/1; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 4/0 (за Купата на УЕФА)
1971г. Михаил Юмерски - българин, защитник; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); Шампион на България за деца с Локомотив (Пловдив) (1985); играл в Локомотив (Пловдив) (1988/97, А група; 2000-пролет/01, Б група), ЦСКА (София) (1997/99, А група), Етър (Велико Търново) (1999-есен, Б група), Рилски спортист (Самоков) (2001/01, Б група); Мачове/голове в А група: 166/7; Мачове за Локомотив (Пловдив): 186/5 (А група: 152/4; Б група: 34/1); Дебют за Локомотив (Пловдив): 13.08.1988 срещу Сливен (1:3); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (1992) и ЦСКА (София) (1998); Носител на Купата на България (1999)
Използваме съботното гостуване на Академик София в Пловдив, за да представим първия мач на нашия клуб срещу този противник. Той се изиграл през пролетта на 1950г., а равнището било възможно най-високото: елитната футболна група.
Академик София дебютирал там – а за Торпедо Пловдив това бил втори пореден сезон в елитната група. Променено обаче било името на клуба – в предходния сезон той се състезавал като „Славия Пловдив”. Всичко друго оставало неизменно: играчи, цветове, екипи, привърженици.
Свали и разпечатай това изображение!
Днес екипа на www.loko-pd.com започваме една инициатива с която да покажем огромната любов, която феновете на Локомотив Пловдив изпитват към своя отбор!
Нека всеки, който има възможност и обича Локомотив Пловдив да разпечата лист на който е написано „Аз обичам Локо!“ и да се снима с него! Ето изображение, което може да изпечатате. След като получим достатъчно снимки, те ще бъдат събрани в клипче, което ще публикуваме в този сайт! Снимките може да изпращате на адрес
Днешният празник – Деня на будителите, е посветен на онези книжовници, просветители или борци за национално освобождение, чиито дела опазвали през времето българския дух и ценности. Сред тях личат Йоасаф Бдински, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, поп Пейо, Матей Граматик, Св. Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов…
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909г. в нашия град – Пловдив. От 1923г. става общонационален празник. През 1945г. е забранен, а честването му бива възобновено през 1992г.
Честитейки празника, днес предлагаме статия, посветена на начина, по който нашият клуб участвал в отбелязването на Деня на народните будители. Първите сведения, които имаме, са за 1 ноември 1938г. Два дни преди това, на 30 октомври, Спортклуб гостувал в Бургас в мач от Националната дивизия. Срещу местния Черноморец пловдивчани постигнали 2:2. След мача те приели поканата да изиграят демонстративна среща с друг бургаски тим – Левски. Тя се изиграла именно в Деня на народните будители, явявайки се част от традиционните тържества по отбелязване на празника.
Година по-късно, през 1939г., Спортклуб получил друга покана за демонстративен мач в Деня на народните будители. При това, поканата идвала от най-високото възможно място: самият държавен първенец, Славия София, канела пловдивския тим.
Столичният „Спорт” обърнал специално внимание на това събитие, анонсирайки от първата си страница: “Това ще бъде безспорно и най-интересната среща от днешната програма. Не само защото мачът е междуградски, а защото пловдивският тим е опасен противник. Ако се върнем назад и проследим завършилото първенство ще видим, че Спортклуб, наречен тогава “новакът”, донесе тогава такива изненади, че до последните седмици преди завършване на първенството имаше всичките основания да направи най-голямата изненада, като остане на чело на таблицата и при завършване на мачовете. Но за голямо съжаление, представителите на Пловдив в нацдивизията, като че стигнаха да някаква самозабрава от постоянно ласкаещите ги успехи и потвърдиха поговорката, че “власите се давят накрая на Дунава”.
Илюстр. 1
В своя път на победа, Спортклуб не пожали и сегашния държавен първенец, като в последната си среща го победи с 3:2, и едва ли не му отне възможността да вземе титлата. Днес Спортклуб ще се представи в своя титулярен състав с опасния Попов в центъра на нападението.” (ил. 1)
Да, такива думи на уважение заслужил пловдивският Спортклуб. Неговото гостуване „Спорт” дори определил като „най-интересната среща от днешната програма” – макар в друг деманстритивен мач да се срещали два от най-изтъкнатите столични тимове, Левски и ФК13!
Вниманието на „Спорт” било последвано и от интереса на софийската публика: в ранния следобед на делничен ден се стекли 2000 зрители (колкото обичайно на мач от Националната дивизия). Привличал ги интригуващият сблъсък между държавния първенец и пловдивските червено-черно-бели.
А как нямало! Само 6 месеца по-рано, в пролетния двубой от Националната дивизия, Славия повела с 2:0 на полувремето – за да дойдат зашеметяващите 3 гола за Спортклуб през втората част, ознаменували изключителния триумф на пловдивчани над бъдещия държавен първенец!
Сега, 6 месеца по-късно, белите от София жадували реванш – и това правело двубоя със Спортклуб, макар и приятелски, твърде интригуващ. И историята се повторила – но този път с обратен знак.
Славия отбелязала на едно полувреме три гола. Ако и търпящ тежестта на такъв пасив, след почивката Спортклуб не изменил на своя висок дух, с който се бил прославил: “Устремът на пловдивци на моменти залива едва ли не като вълна тима на Славия и за вратаря на белите настъпват лоши моменти” (“Спорт”). Така, през второто полувреме червено-черно-белите успели да върнат два гола – 2:3.
Илюстр. 2
Ден след мача столичната преса им отдала заслуженото: “Спортклуб се представи с известния свой състав. Тимът показа типичната си бърза и с голям устрем игра, която не бе опасна само заради това, че се провеждаше без много техника … а се разчиташе повече на случайността и физическите качества на играчите. И затова почти всички описани приближавания към вратата на Славия, които не бяха редки, завършваха неудачно.” (“Спорт”, ил.2).
Илюстр. 3
„Държавният първенец Славия игра вчера следобед приятелски мач с пловдивския Спортклуб, който миналия сезон представляваше истински тормоз за софийските клубове. … Пловдивският Спортклуб, въпреки загубата, се представи добре. Личи си, че с този тим се работи, а освен това и играчите влагат много усилия и амбиция. Въобще гостуването на Спортклуб остави добро впечатление.” (“Дневник”, ил.3).
