1959г. Веселин Балевски - българин, защитник; юноша на Локомотив (Пловдив) (треньор: Атанас Ангелов); играл в Локомотив (Пловдив) (1976/80, А група), Левски (София) (1980/85, А група); Мачове/голове в А група: 192/1; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 78/1; Шампион на България (1984, 1985), вицешампион (1981, 1982, 1983); Носител на Купата на България (1982, 1984); Мачове/голове за националния отбор: 19/0; Мачове/голове в младежкия национален отбор: 17/0; Мачове/голове в юнушеския национален отбор: 30/0; бивш член на Изпълкома на БФС
1973г. Владимир Иванов - българин, защитник; юноша на Славия (София); играл в Славия (София) (1990/96-есен, 2006/09, А група), Левски (София) (1997-пролет/98, 2001/02, А група), Борусия (Мьонхенгладбах) (1998/99), Локомотив (София) (1999/01, А група), Локомотив (Пловдив) (2002/06, А група); Мачове/голове в А група: 339/15; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 92/1; Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 5/0 (1/0 за Шампионска лига; 4/0 за Купата на УЕФА); Дебют за Локомотив (Пловдив): 09.08.2002 срещу Нафтекс (Бургас) (1:2); Шампион на България със Славия (София) (1996), Левски (София) (2002) и Локомотив (Пловдив) (2004; 28 мача/1 гол), бронзов медалист с Локомотив (Пловдив) (2005); Носител на купата на България със Славия (София) (1996) и Левски (София) (1998, 2002); Носител на Суперкупата на България с Локомотив (Пловдив) (2004); Мачове/голове за националния отбор: 6/0; Участник на Евро 2004 в Португалия (2 мача); директор на ДЮШ на Славия (София) (2009/-), помощник-треньор на Славия (София) (2010/-)
Когато в началото на ХХ век българските футболни клубове полагали основите си, всеки от тях избирал (наред с цветовете, знамето) и свой празник. Той бил свързан с патрона на клуба – Стефан Караджа, Петър Парчевич, Васил Левски – или с някой от големите християнски празници – Гергьовден, Димитровден.
Когато на 26 юли 1926г. деятелите от Караджа и Атлетик скрепили своя съюз, основавайки Пловдивски Спортклуб, те определили Петровден за патронен празник.
Христо Бонев
Прибавяме нова статия към досега писаното за Христо Бонев. Тя датира от 11 юни 1974г., неин автор е журналистът Митко Ексеров. Публикувана е в сп. „Старт”. От началото на 1974г. списанието публикува последователни очерци за 11-те играчи, намерили място в анкетата „Отбор на тридесетилетието”.
След десетимата представени, дошло времето за последния очерк – посветен на капитана на националния отбор, на рекордьора по голове, човека, който вдъхновявал българския национален отбор да върви напред и от когото се очаквало да бъде лидер в започващото Световно първенство. Дошло времето да се изкажат и словата за Христо Бонев!
Прочетете: Христо Бонев – Силата на самочувствието
Обновихме трите статии по повод ранните времена на пловдивското дерби и ги събрахме в една. Надяваме се така представения материал да е още по-интересн и удобен за четене!
Започваме от 1936г. разказа за онези ранни дерби-мачове, които останали в историята с по някой отличителен куриоз.
Било началото на юли 1936г. Спортклуб току-що бил извоювал първата си титла от първенството на Пловдив. Този знаменателен успех съвпаднал с десетата годишнина на клуба, както и с патронния празник – Петровден (12 юли по стар стил).
Статията е обновена с нови, изключително интересни статии:
„Воля“, Пловдив, 13 октомври 1936г.
„Воля“, Пловдив, 22 август 1942г.
„Воля“, Пловдив, 19 октомври 1943г.
„Отечествен Глас“, Пловдив, 27 септември 1964г.
„Вечерни новини“, София, 11 март 1965г.
Държавен архив – Пловдив, фонд 830
„Народен спорт“, София, 16 август 1971г.
Ранните времена на българския футбол, в различие от днес, не предлагали обилие (или разнообразие) от клубни прозвища. През 20-те и 30-те години прозвищата най-често идвали от името или цветовете на клуба. Например, Славия София била “белият отбор” или “белите орлета”, АС 23 били “асистите” (“асетата”), а Левски София – “сините”.
От друга страна, понеже почти всички клубове били възникнали върху определена градска територия, срещали се и “териториални” прозвища. Например, пловдивската Шипка била понякога наричана “представителя на кв. Малък Париж”, а Марица – “представителя на Трети район” (тоест “Кършияка”). По същия начин, “представителя на Трети район”, бил наричан и софийският Ботев.
Две години loko-pd.com!
Днес може да се поздравим по два повода – рождения ден на сайта и новия му дизайн! През тези две години положихме много усилия да превърнем www.loko-pd.com в един виртуален музей, съхраняващ историята на Локомотив Пловдив – такава каквато е била – непроменена и истинска.
През тези две години много хора помогнаха сайта да се превърне в това, което е. Искам да благодаря на всички, които са допринесли за това днес да имаме един незаменим ресурс за знания от който всички локомотивци могат да черпят!
Както не може да пропуснете от днес сайта е с нова визия. Надявам се тя да ви хареса и да я намерите много по-удобна и приятна за употреба.
Като допълнение искам да приканя всички да се регистрират в сайта, както и да станат фенове на страницата ни във Facebook, където се надявам да направим едно истинско локомотивско сборище където всеки може да обменя мнения и коментари със съмишленици!
Добре дошли в новия-стар loko-pd.com! Приятно четене!
