Спортклуб Парчевич Славия-Ченгелов Торпедо Локомотив Локо Локо Пловдив Локомотив Пловдив ПФК Локомотив Пловдив Пловдив - това сме ние!
Локомотив Пловдив Спортклуб Пловдив

Избрано Видео

На тази дата: 04 Септ.

Пламен Николов - българин; играл в Тунджа (Ямбол) (1977/82, Б група), Локомотив (Пловдив) (1982/83, Б група; 1983/1984, А група); Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 43/1 (А група: 16/0; Б група: 27/1); Мачове/голове в Европейските клубни турнири за Локомотив (Пловдив): 1/0 (за Купата на УЕФА); Носител на Купата на съветската армия с Локомотив (Пловдив) (1983)

Йовко Иванов - българин, нападател; играл за Марица (Пловдив) ( - , 1999/00-есен, Б група), Локомотив (Пловдив) (1994/96, 1997/99, А група), Нефтохимик (Бургас) (1996/97, А група), Ботев (Пловдив) (2000-пролет, А група), Черноморец (Бургас), Посейдон (Гърция), Хасково; Мачове/голове в А група: 65/8; Мачове/голове за Локомотив (Пловдив): 57/9; Дебют за Локомотив (Пловдив): 26.02.1995 срещу Нефтохимик (Бургас) (1:2); Вицешампион (1997)

Новини за Локомотив Пловдив

Локо Портала

На Васко, Краси и д-р Тарълов

Публикувано на 07 юни 2009 от Ангел Ангелов

Казват, че стремежа на мъжа да побеждава идвал от тестостерона. Може и така да е, но и за него вече има хапче. Даже и на жени го дават. Ние открай време си знаем, че за тази работа се иска не гол тестостерон, а тестиси – топки и то големи! И дух!

Последното е онова, същото, с което си чешем ума, когато с философската критика на чистия разум търсим разликите между върховното и съвършеното, носени от неразбрано за другите удоволствие. Намираме го в гласовете на “тримата големи”. Същото ни кара да се състезаваме кой пръв ще полети в космоса. Не то ни кара да побеждаваме, то е самата победа, желана от всеки. Едва когато спечелиш, чувстваш, че го носиш и заживяваш с него за цял живот. Всички разбират, че е у теб още щом те видят. Няма нужда да го показваш или доказваш.

Който е печелил веднъж, дори и в най-невинната детска игра на топчета или пък в най-великата, знае за какво иде реч. Ти си на върха, изпреварил си всички по пътя, най-отгоре си, летиш и можеш да разказваш какво е тук до края на света. Най-добрия си, вечен си, пред теб и над теб няма никой и нищо. Всеки иска да е като теб. Шампион си и те съди само Господ!

Такива са мъжете шампиони. На тях не им е нужно да се кичат с жълти дрънкулки. Техните имена остават върху златото на първите. Тръгнат ли си, с тях си отива и онзи дух. Някои това никога не го разбират. Липсва им нещо, нямат атрибута. Но дори и те усещат празнината, оставаща след победителите и търсят как да я запълнят, да ги заменят някак. Така се хваща неусетно пътя към посредствеността.

Имахме отбор от първенци, победители, бяхме шампиони. Сега си отиват и последните, истински нашите. Всякак доказаха, че са такива. Преживяхме какво ли не и дори не помним откога са тук. Да загърбиш своето и да се взираш в чуждото, търсейки доброто там, е против всеки природен закон. Такива хора не се гледат през рамо. Те заслужават същото отношение и уважение, каквото пазим за себе си. Затова сме едно, макар и всеки отделно, не в зала или стадион, пак сме заедно. С нас са славата и силата на двата цвята. Чуйте химна горди и достойни. Пак шумят знамената!