Последните дни на февруари, освен предизвестяващи скорошна пролет, носят и духовна символика. Това е време, в което сърцата и умовете се подготвят за идващия Великден. Тази година от края на февруари започват Великите пости – бележейки началото на пътя към най-светлия християнски празник.
Използваме първите дни от това време на смирение, пречистване и размисъл, за да представим дълбоката свързаност на нашия клуб с християнството.
Началото било положено още от първия ден, основаването. На 26 юли се почита Света Параскева – църквата на нейно име възвисява снага току над Понеделник пазар – там, където се родил Пловдивски Спортклуб. А точно на 26 юли 1926г. “Св. Параскева” отбелязвала 90 години от своето възстановяване.
Тъй както и останалите пловдивски клубове, Спортклуб също избрал свой патронен празник – това бил Петровден. Той бил тържествено отбелязван на 12 юли (според стария стил). Обикновено това ставало с отслужване на молебен в някоя от църквите, разположени на Трихълмието – “Св. Неделя” (1935г.), “Св. Богородица” (1936г., 1937г.). Клубните канцеларии били разположени в близост до християнски храмове. Първите две, бидейки до Понеделник пазар (на улиците “Патриарх Евтимий” и “Братство”), се намирали току под “Св. Параскева”. В края на 40-те години клубът наел канцелария на тогавашната ул. “Митрополит Паисий” (днес “Д-р Георги Вълкович”) – която се намирала точно срещу входа на църквата “Св. Марина”.
Още от най-ранните години Спортклуб се заемал с народополезни, човеколюбиви начинания. Организирал Коледарски хор, чиито приходи се дарявали на безработните клубни членове, мандолиненият оркестър при клуба изнасял серенада на болните от Държавната болница.
Ще цитираме думите на пловдивския в-к “Утринна победа”, който през декември на 1935г. разказал за спортклубските инициативи: “Пловдивски Спортклуб, в лицето на своя енергичен управителен съвет, по случай светлите празници подготвя коледни елхи за всички бедни деца в ІV градска част. Същият е издал художествен календар със скици от старинния Пловдив. Формиран е квартален хор от първа степен под вещото ръководство на г. В. Янков, който ще коледува на своите членове и благодетели. Урежда за първи път новогодишна спортна вечер в Дома на изкуството и просветата. На скромните дейци пожелаваме успех в благоприятните им инициативи.”
Спортклуб активно участвал в благотворителни мачове за т. нар. “зимна помощ” за бедните пловдивски граждани. През 1943г., например, клубът поканил за такъв мач един нашумял съперник – Спортист София, водач на тамошната елитна дивизия. В началото на ноември пловдивският в-к “Воля” съобщил за това: “Пловдивският “Спортклуб”, в желанието си да бъде полезен на предприетата от общината зимна помощна акция за подпомагане бедните пловдивски граждани, е уведомил общината, че на 21 т.м., неделя, под почетното покровителство на кмета на града г. П. Малчев, урежда на игрище “ЖСК-Левски” футболно състезание с благотворителна цел със софийския първенец “Спортист”. Целият приход от това състезание ще бъде внесен в касата за зимната помощ. Кметът г. Малчев е приел поканата и е изказал благодарност за човеколюбивата идея на спортклубци.”
На 20 ноември, ден преди мача, “Воля” отново му отделила специално внимание: “Утре в 14 часа на игрище “ЖСК-Левски” ще се състои, под почетното покровителство на кмета на града г. П. Малчев, футболно състезание между “Спортист” – София и пловдивския “Спортклуб”. Състезанието е в полза на акцията за подпомагане на бедните пловдивски граждани. Сред спортните среди тази среща буди грамаден интерес. И той е напълно оправдан, като се има предвид, че “Спортист” е в момента най-добрият отбор в страната. Само преди няколко дни той победи държавния първенец “Славия” с 3:0 и застана начело на елитната столична футболна дивизия. Изходът от тази голяма спортна борба не може да се предрича. Едно е положително – че в неделя пловдивската публика ще има удоволствието да види едно голямо състезание, в което два големи клуба ще си оспорват победата.”
Интригуващият сблъсък между водачите в софийската и пловдивската дивизии завършил с победа на домакините (2:1). Двубоят им преминал изключително оспорвано, бидейки изпъстрен, по думите на “Спорт”, с “прекрасни положения”. Победата дошла с два гола на Стефан Паунов, като в течение на мача червено-черно-белият тим пропуснал и дузпа. От своя страна, най-големият вестник на София – “Дневник”, коментирал в отзива си: “Победата на Спортклуб над Спортист се посреща с голямо задоволство от пловдивските спортисти, които виждат в лицето на играчите от Спортклуб достойни представители на втората столица в спортните състезания.”
Трябва да споменем, че по същото време в страната се изиграли още няколко благотворителни мача. А на 10 декември “Дневник” направил такава равносметка: “От насрочените състезания, приходът от които бе за пострадалите от бомбардировката, до сега е постъпила една значителна сума, която в най-скоро време ще бъде внесена в М-вото на вътрешните работи. От играните мачове в София най-голям приход даде срещата между Ботев и Славия, след това между Левски и ФК13.
За отбелязване е, че най-голямата сума, постъпила от състезание за пострадалите от бомбардировката, е от мача Спортклуб-Спортист, който се игра в Пловдив и завърши при резултат 2:1 за Спортклуб. В Българската национална спортна федерация е постъпила сумата около 17,000 лв., като чист приход от горната среща. Това показва готовността на пловдивските спортисти да се притекат на отправения зов за помощ на бедните столични граждани, които пострадаха при бомбардировките.
Клубът Спортклуб, който стоя една година извън редовете на БНСФ, е виновникът за събирането на тази сума. И в миналото сме подчертавали, че Спортклуб е не само един голям клуб на Пловдив, но един стълб на спорта в Южна България. Както е известно, пловдивският Спортклуб има най-много организирани членове в страната, които плащаха своите редовни вноски към БНСФ и то в едно време, когато отборът им беше изключен от редовете на организираните спортисти. Не е чудно Спортклуб … да получи някое отличие за голямата дейност, която развива в обществено и спортно отношение.”
Наред с благотворителността, християнската същност на Спортклуб се изявявала и чрез просветителски начинания. В края на 20-те години и началото на 30-те клубът основал голяма квартална библиотека, организирал публични беседи в т. нар. “народен университет”, от чиято трибуна говорили някои измежду най-авторитетните личности на българската наука и изкуство. В средата на 30-те години Спортклуб издал художествен календар със скици от Старинния Пловдив, а през пролетта на 1942г. организирал едно впечатляващо за града културно събитие.
За него разказал в-к “Воля”: „На 22 март, неделя, от 9 часа вечерта в салона на Военния клуб пловдивският
„Спортклуб” устрои голяма спортна и битова танцова вечер, която наистина беше едно голямо тържество не само за спортиста, но и за всеки гражданин. Такава битова и спортна вечер, каквато устроиха спортклубци, за първи път се изнася в града ни. На танцовата вечер присъствуваха началникът на гарнизона г. генерал Ив. Марков, областният директор г. Дим. Русев, пом.-кметът г. арх. Юруков, германският консул г. Васнък, италианският г. Мило и др. Салонът бе препълнен от граждани.
Тържеството се откри с „Шуми Марица” и „Химна на Царя”, изпълнени от хора на семинарията, който след това изпълни и народни песни. Артист рецитира стихотворението „Защитата на Перущица” от Ив. Вазов. Но истинско удоволствие направи на всички участието на битовата танцова трупа “Средец”-София, съставена все от чиновници при софийската община. Групата под звуците на народен оркестър изпълни шопски хора. Художественото и красиво изпълнение на народните ни танци предизвика възхищение у публиката, която възнагради играчите с бурни ръкопляскания. Спортклубци доказаха, че работят не само на спортното поле, но че се занимават и с всестранна културна дейност.”
Християнската същност на Спортклуб се изявявала не само чрез благотворителните и просветителски начинания, но тя била още въплътена в дълбоката връзка между клуба и един от пловдивските храмове – “Св. Петка”. Тази църква приютявала спортклубци за събития с различна окраска: там се провело опелото на многозаслужилия и уважаван клубен деятел Пенчо Г. Койчев (1935г.), но там бил и венчалният обред на Стефан Паунов (1942г.). Салонът при “Св. Петка” бил мястото, където Спортклуб най-често организирал годишните събрания. На площада пред църквата “Св. Петка” привържениците избрали да се съберат, за да организират своята манифестация през града – посрещайки на централна гара отбора след триумфален мач.
Свързаността на Спортклуб с християнството намерила израз и във факта, че църковни служители встъпвали в управата на клуба. Такива били свещениците Нестор Мандулов (през 1934г.) и Васил Славчев (през 1942г.), клубен деятел бил и дякон Видол Лазаров (който дори тренирал за известно време в юношеските формации на Спортклуб). Трябва да кажем, че Нестор Мандулов и Васил Славчев били сред най-ревностните радетели и на пловдивските енорийски братства. За да дадем пълноценна представа за тези значими организации ще цитираме част от текст, наличен в Интернет. Авторът е отец Емил Паралингов – заради чиито усилия и отдаденост църквата “Св. Параскева” отново отвори врати през 2007г.
“Енорийските православни братства са прицърковни организации за просвета и добротворство, които имат важната задача да съдействат на Църквата в делото на религиозно-църковното просвещение. Появата на първите братства започва в самото начало на двадесети век. Началото е поставено в София, където през 1902г. иконом Апостол Георгиев основава към енорийския си храм Св. София малък кръжец. … Началото на енорийския братствен живот в Пловдив е поставено през 1911г., когато свещ. Петър Христев, енорийски свещеник при храм Св. Неделя, основава към него първото в града православно енорийско братство. За съжаление за дейността на братството Св. Неделя не съществуват никакви данни дори в органа на Съюза на епархийските православни братства ¬ сп. Братско слово.
След свещ. Петър Христев братството се ръководи до 1933г. от свещеноик. Цвятко поп Христов. Свещ. Цвятко е постоянен член на редакционния комитет на сп. Братско слово. От 1933 до 1938г. братството Св. Неделя се ръководи от свещеноик. Лазар Дюлгеров, а от 1939 до 1952г. от прот. Васил Г. Славчев. Някъде след тази година то прекъсва дейността си.
Едно от най-активните енорийски братства в Пловдив до 1944г. е братството Св. Петка при едноименния храм. То е основано през 1922г. от свещениците при храма прот. Теодосий Кунчев и свещ. Нестор поп Мандулов. В началото братството било гледано с насмешка от енориашите на храм Св. Петка, които го наричали на шега попското дружество. Това не сломило ентусиазма на двамата свещеници и още с основаването му те изготвили и неговата просветна програма. Всяка сряда и неделя прот. Кунчев и свещ. Нестор поп Мандулов изнасяли беседи в старата църква Св. Петка, разположена в подножието на Джамбаз тепе. Темите на беседите акцентирали върху православното богослужение и катехизиса (10-те Божии заповеди, Блаженствата и Символа на вярата). Поради малкия брой членове през първата година братството не развивало благотворителна дейност, а се стараело според възможностите си на някому да помогне с пари, на други може да се помогне със съвет, а на трети с братско слово (сп. Братско слово, бр. 2, 1930 г.). Постоянството на свещениците и първите братствени членове скоро дава резултат. За две години братството се превръща в стабилна организация, в която членуват 500 православни християни. Ето защо през 1924г. е поставен въпросът за построяването на братствена сграда, поставено е и началото на фонд за набиране на средства за строежа. През 1926г. сградата е готова и тържествено открита и осветена от Драговитийския епископ Харитон, викарий на Пловдивския митрополит. В сградата, построена в църковния двор, имали две канцеларии – за църковното и за братственото настоятелство, салон с 450 места, библиотека и читалня.
През 1932г. братството Св. Петка открива и възпиталище (занималня) за деца от четири до осем години и трапезария. Пловдивският митрополит Максим дарява от свое име хиляда лева начална помощ за възпиталището и трапезарията. Освен грижата за децата от възпиталището братството редовно посещавало и Държавната болница. За Рождество Христово и Великден то организирало раздаване на храни за крайно бедните енориаши на храм Св. Петка.
Със своята дейност братството Св. Петка било първенец сред енорийските братства не само в Пловдив, но и в епархията, то винаги се давало за пример на братствените срещи. В годините след 1944г. дейността му е прекратена.
* * *
Този кратък обзор на енорийските братства в Пловдив до 1944г. ясно показва колко значителна е била ролята на братствата в приобщаването на вярващите към Църквата, в предпазването на младите хора от гибелното влияние на сектите и в защитата на вярата от настъпващия комунизъм. Това показва и колко са необходими те днес.”
Всичко, което описахме, се случвало в годините до 1944г. Дошлият тогава режим обаче бързо спуснал мрак над християнската вяра – религията била поругана, а свещеници – разстрелвани като “шпиони”. Но и сред тегобите на онова време червено-черно-белият клуб останал неизменен в своята християнска същност. Първом той приел в себе си спортния клуб на пловдивската католическа общност – “Петър Парчевич”. Приобщаването на тези предани и храбри хора, ревностно вярващи, се прибавило и усилило изконните спортклубски ценности. Такъв ефект имало и последвалото скоро след това приобщаване на арменските спортни клубове.
До края на 40-те години Спортклуб поддържал и традицията да провежда събранията си в салона при църквата “Св. Петка”. Както се вижда от илюстрацията, през март на 1947г., например, било обявено: „Физкултурното д-во „Славия” Пловдив, 4-ти район, свиква на 16 т.м. в 9ч. сутринта, в салона на църквата „Св. Петка” общо годишно събрание.”
От януари на 1951г. Спортклуб заживял с името Локомотив Пловдив. Месец след това червено-черно-белият тим започнал своята подготовка за предстоящия сезон в “А” РФГ. Тя се провеждала край с. Бачково. Един от тогавашните играчи – Христо Андонов, разказа пред камерата ни тази история: било самото начало на подготовката, когато играчите, по свой спонтанен почин, решили да поправят разбития коларски път, водещ от Бачковския манастир до централното шосе. И се захванали за работа – сутринта тренирали, а следобед полагали каменната настилка на пътя. По този начин, за само десетина дни, новият път бил изграден!
През 50-те години не изтлявала и връзката със “Св. Петка”. На 5 септември 1957г. червено-черно-белият клуб провел съвещание, посветено на работата с училищата в ІV-ти пловдивски район. Протоколът от него се съхранява в ДА-Пловдив (фонд 1036, оп1, а.е.14.), като тук ще цитираме част от него. “Физкултурно дружество “Локомотив” – ІV район, гр. Пловдив, Мероприятия за подобряване на работата на физкултурно дружество “Локомотив” с училищата в района на същото.
Съгласно реорганизацията във физкултурното движение, през м. май т.г. бе образувано (формално учредено, бел. наша – А.А., В.В.) нашето дружество, в района на което влязоха като колективни членове физкултурните колективи на следните училища: ІІ-ра гимназия, ІV-то единно училище, ІV-та гимназия, Физкултурния техникум, Техникум по зелено строителство, УТР №68 и 63, а също и пионерските колективи към ХХІІ-ра прогимназия, училищата “Душо х.Деков”, “Георги Раковски” и ІV-то средно. … Досега в представителните ни отбори за юноши и девойки са включени много ученици от посочените училища. Така отборите по спортна гимнастика – юноши и девойки, са изцяло взети от училищата. Същите спечелиха и трите етапа на градското първенство. Отборите по лека атлетика, баскетбол, волейбол, тенис на маса и др. са формирани изключително от ученици и са едни от най-добрите в града. В настоящия момент се провежда градски турнир за юноши и девойки, в който ние участвуваме с по два отбора, а имаме възможност да участвуваме и с по три такива. Но въпреки тези постижения, за работата ни с училищата ние не можем да кажем, че тя е организирана правилно и са изчерпани всички възможности в тази насока. Във връзка с това, предлагаме следните мероприятия за подобряване работата сред средношколците и пионерите:
* * *
2. Да се проведе съвместно съвещание на учителите по физическо възпитание и треньорите към дружеството, на което съвещание да се оформят тренировъчни групи и чети към училищата по спортните дисциплини, застъпени в дружеството.
5. Комисия в състав: Ат. Шейтанов, Никола Велчев и Любен Игнатов да влезе във връзка с митрополията и Народния съвет за отпускане на салона към църквата “Св. Петка” за работа с учащите се през зимния сезон.
6. Спортните площадки на ІІ-ра гимназия, ІV-то единно у-ще и ІV-та гимназия да бъдат приведени в пълна изправност като дружеството подпомогне същите за това. Да се направят постъпки същите да бъдат електрифицирани…
Другари, опитът в работата с учениците … показва, че резултатите от повишаването на спортното майсторство и внедряване на здрави физкултурни навици са неминуеми. Един младеж в ранната си възраст получил известна спортна насоченост, физически и технически качества, остава спечелен завинаги в областта на физкултурата и по-специално в областта на даден вид спорт. Младежите от района обичат организацията и не остава нищо друго, освен да запретнем здраво ръкави и със съвместната работа на директори, учители, физкултурни ръководители и треньори да започнем работа за масова физическа култура и за повишаване на спортното майсторство успоредно с учебно-възпитателната работа на нашето подрастващо поколение.”
Да, такава била грижата на клуба за децата от неговия градски район – а чрез нея той продължавал да следва просветителския си дух и своята гражданска мисия. Наред с това, християнската му същност оставала неизменна: “Св. Петка” отново щяла да приютява спортклубци и техните деца.
* * *
Това бе обзорът ни, разкриващ дълбоката свързаност на клуба с християнството. Смятаме, че през годините тя е намирала израз още и в благородния дух на нашия клуб, в присъщите нему ценности – като толерантност, всеотдайност, сплотеност.
И в съвсем скорошното време, помним как отборът посещаваше Бачковския манастир преди началото на сезона или в навечерието на важен мач. Традиционни са още и молебените за здраве, отслужвани на клубния стадион от локомотивеца отец Георги Гугов.
Бихме искали да завършим с един поглед към бъдещето: може би идва времето, когато новият стадион на Локомотив Пловдив все по-осезаемо ще започне да вижда бял свят. Може би точно тогава ще дойде и моментът да поставим въпроса за съграждане на малък параклис към стадиона – на името на Св. ап. Петър, когото първооснователите избрали преди повече от осем десетилетия за патрон на клуба!
